Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
гр. Перник, 07.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава
Георгиева КАНД № 149 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Б.Г.Г., в
качеството му на законен представител на „***“ ООД, ЕИК ***, чрез процесуалния
му представител адвокат Я.С. ***, против решение № 351 от 18.05.2022 г., постановено
по АНД № 8 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник.
С
обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5380345, издаден
от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), с който на Б.Г.Г., в качеството му на законен представител на
„***“ ООД, ЕИК ***, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във
вр. с чл. 189, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).
Недоволен
от решението на районния съд, касаторът го обжалва, като излага доводи за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането към
касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като
отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред
двете съдебни инстанции.
Касационната
жалба е връчена на ответника, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е
постъпил отговор.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не изпраща
представител. По делото е постъпила молба от пълномощника на касатора, в която се
иска делото да се реши по същество, като се отмени оспорваното решение и се
отмени електронния фиш. Иска се и присъждане на разноски, за което се представя
списък на разноски.
В съдебно
заседание ответникът, редовно призован за представител изпраща главен
юрисконсулт З. В.. Пледира решението на районен съд-Перник като правилно и
законосъобразно да остане в сила.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага касационния съд да остави в
сила първоинстанционното решение.
Административен
съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната
жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
В
пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
По
същество съдът намира касационната жалба неоснователна.
С
електронен фиш серия К, № 5380345, издаден от ОД на МВР – Перник на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Б.Г.Г., в качеството му на законен представител на „***“
ООД, ЕИК ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
за това, че на 27.10.2021 г., в 10:29 часа, в гр. Перник, кв. „***“, ПП I-6, км 75+000, срещу Кметството, с посока на движение към гр. София, при
ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, моторно превозно средство
(МПС) – лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МК, собственост на „***“ ООД, ЕИК ***,
е управлявано със скорост от 78 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на
водача толеранс от 3 км/ч), с което е извършено административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Електронният
фиш е обжалван пред Районен съд – Перник, който с решение № 361 от 18.05.2022
г., постановено по АНД № 8 по описа на съда за 2022 г. го е потвърдил. За да постанови обжалвания съдебен акт
решаващият първоинстанционен състав, след извършена проверка за
законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на
делото, е приел, че производството по издаване на процесния електронен фиш, е
проведено съобразно специалните процесуални правила, регламентирани в ЗДвП, а материалният закон е приложен правилно, съответно на установеното от
фактическа страна, като нарушението е доказано по безспорен и категоричен
начин.
Решението
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
правилното приложения на материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218,
ал. 2, предл. 2 от АПК.
Настоящият
касационен състав на Административен съд–Перник намира, че обжалваното решение
е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране
с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
По
доводите в касационната жалба:
Неоснователен
е доводът в касационната жалба, свързан с начина на индивидуализация в ЕФ на
АТС, с която нарушението е установено, съответно за недоказана относимост на
приложеното като доказателство по делото удостоверение за средство от одобрен
тип. Видно е от съдържанието на ЕФ, в същия е посочено, че СПУКС (т. нар.
стационарно преносим уред за контрол на скоростта) е насочена към гр. Радомир,
съответно вписан е фабричен номер на системата, с която нарушението е заснето и
установено – 11743d0. Тези данни кореспондират както с отразеното в снимковия
материал, изготвен от АТС с дата 27.10.2021 г., 10:29 часа, (веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес (чл. 189, ал. 15
от ЗДвП), така с данните в съставения за използване на АТС на процесната дата
протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
в който посочено е използване на АТСС – ARH CAM S1 с № 1174d0 и на същата дата към посочения час, а също и с приложените по делото
доказателства във връзка с годността на използваната АТС – удостоверение за
одобрен тип средство за измерване – преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, вписано в регистъра под № 5126 и протоколи
от първоначална и последваща проверки за съответствие с одобрения тип на
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, вписано в регистъра под № 5126, с фабричен
номер 1174d0. С оглед на това посоченият в ЕФ номер 11743d0 на използваната
система за скорост (СПУКС) се отнася до преносима система за контрол на
скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип „ARH CAM
S1“.
Неоснователен
е доводът в касационната жалба, че по делото не е доказано, че използвалият АТС
полицейски служител е бил квалифициран да работи със системата. По делото е
приобщена заповед на директора на ОД на МВР – Перник, с която са определени
служители от ОД на МВР – Перник – потребители с ниво на достъп категория 1,
които да осъществяват дейност по заснемане на нарушения на правилата за
движение по пътищата със СПУКС и TFR1-M, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ за
АИС „АНД“, сред които е и служителят, използвал АТС, съответно изготвил
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата.
По
приложимия материален закон:
На база
фактите такива, каквито са установени пред първата съдебна инстанция и в
процесуално законосъобразно производство, изводите за които са формирани въз
основа на приобщените по делото доказателства при спазване на принципите на чл.
13 и чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, се приема, че законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора по реда на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и за нарушение по чл.
21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Материалният закон е приложен
правилно.
Отговорността
на касатора правилно е ангажирана на основание
чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Извършената от
касационния съд служебно проверка за правилно приложение на материалния закон
не доведе до различен извод, който да обоснове касиране на първоинстанционния
съдебен акт. Управлението на ППС със скорост от 78 км/ч в населено място, за
което валидно е общо ограничение на скоростта до 50 км/ч, съставлява нарушаване
на забраната, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За същото в
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, в хипотезата на т. 3 от ЗДвП –
превишаване на максималната разрешена скорост със стойности в диапазона от 21
до 30 км/ч, или в случая с 28 км/ч, е предвидено налагането на административно
наказание, налагано по административен ред. Т.е. деянието съставлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Предвидено е в чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП налагане на административно наказание „глоба“ във фиксиран
размер от 100 (сто) лева, каквото по вид и в какъвто размер наказание с
процесния ЕФ правилно е наложено на касатора, в качеството му на законен
представител на юридическото лице, собственик на МПС, с което нарушението е
извършено (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП), тъй като последният не е ангажирал
доказателства, с които да обори установената в чл. 188, ал. 2 от ЗДвП презумпция
относима към водача на МПС, с което е извършено нарушение на ЗДвП. Решението е
съответно на приложимия материален закон.
Изложеното
мотивира съдебния състав да приеме, че като е потвърдил процесния електронен
фиш, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При
извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално
законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния
закон. Съдебният акт ще се остави в сила.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото искането за присъждане на разноски в полза на касатора е без
основание. Ответникът по касация не претендира разноски поради което и не се
дължи произнасяне.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 351 от 18.05.2022 г., постановено по АНД № 8 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/