№ 317
гр. Кюстендил, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500354 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „ Обжалване
на определенията“, чл.274 във вр. с чл.121 от ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на ИВ. Г. В., с ЕГН
**********, с адрес в с.Жиленци, общ.Кюстендил, мах.„Везенска“ №23,
против определение №132 от 02.07.2021г. на Районен съд-Дупница,
постановено по гр.д.№1271/2021г., с което е прекратено производството по
делото и същото е било изпратено по подсъдност на Административен съд-
Кюстендил.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания
съдебен акт, като се твърди, че исковата молба, по която е било образувано
прекратеното и изпратено по подсъдност с обжалваното определение дело, не
е представлявала самостоятелна искова молба, а е била поправена искова
молба, подадена в изпълнение на дадени от РС-Дупница указания за
отстраняване на нередовности на искова молба, по която е било образувано
гр.д.№1003/2019г. по описа на същия съд. Сочи, че макар в същата да не е
било посочено, че касае гр.д.№1003.2019г., в края й е било отразено, че
представлява поправена искова молба. Жалбоподателят заявява изрично, че
не е желаел образуване на ново дело между страни и с предмет, идентични на
тези по висящото гр.д.№1003/2019г. по описа на ДнРС, поради което счита, че
постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Моли
присъждане на разноски.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с частната жалба, намира същата
за допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274
1
ал.1 т.1 от ГПК, доколкото същият има преграждащ развитието на делото
характер.
Преценена по същество, жалбата се явява основателна, по следните
съображения:
На 21.06.2021г. по пощата в РС-Дупница е постъпил документ,
озаглавен „искова молба“, изходяща от Георги Атанасов В., за който е
посочено, че е починал, заместен в хода на производството от сина си И.В. и
от ИВ. Г. В., против ответник Административен съд-Кюстендил. Изложени са
твърдения за претърпени от ищците неимуществени и имуществени вреди;
поискано е присъждане на обезщетения; формулирани са доказателствени
искания. В края на така подадената искова молба е посочено, че „препис от
тази поправена искова молба“ се представя за ответника и за прокуратурата.
По горепосочената искова молба е било образувано гр.д.
№1271/2021г. по описа на ДнРС.
С обжалваното определение РС-Дупница е приел, че с исковата молба
са предявени искове за заплащане на обезщетения за претърпени от ищците
вреди, настъпили в резултат на правораздавателната дейност на
административните съдилища, които спорове подлежат на разглеждане по
реда на АПК от административен съд, поради което е прекратил
производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на
Административен съд-Кюстендил.
Като съобрази горното, настоящият съд намира следното:
Обжалваното определение представлява валиден и допустим съдебен
акт. Преценено по същество, същото се явява неправилно и като такова
следва да бъде отменено, а делото – върнато на съда, с указания за преценка
на необходимостта от постановяване на акт, с който производството по гр.д.
№1271/2021г. по описа на ДнРС да бъде прекратено, с оглед липсата на воля у
подателя на молбата за образуване на самостоятелно исково производство,
респ. при наличие на хипотезата на чл.126 ал.1 от ГПК, като така подадената
искова молба бъде докладвана по гр.д.№1003/2019г. по описа на същия съд.
Към момента на подаване на исковата молба с вх.№964/22.06.2021г.,
поради липсата на надлежно обозначаване от страна на ищеца относно факта
същата да касае гр.д.№1003/2019г. по описа на ДнРС, за първостепенния съд
не е могла да бъде известна липсата на воля у подателя В. за самостоятелно
ново сезиране. Този факт се установява едва пред въззивната инстанция,
поради което следва да бъде съобразен и при зачитането му се налага извод,
че районният съд – при вече образувано по молбата дело, е следвало да го
прекрати след като констатира, че между същите страни, на същото
основание и за същото искане в същия съд има висящо друго дело – гр.д.
№1003/2019г. Като не е процедирал по посочения начин, а е извършвал
преценка за родова подсъдност на исковете, без да има основание за това,
първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да
бъде отменен.
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №132 от 02.07.2021г. на Районен съд-
Дупница, постановено по гр.д.№1271/2021г. по описа на съда.
ВРЪЩА делото на РС-Дупница за изпълнение на дадените в
мотивите на настоящото определение указания.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3