Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     №………/………….

 

Гр. София, 06.03.2015г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

 

При участието на секретаря А.Г. като разгледа т.д.№ 3750 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ.

Кредиторът „Б.Л.”, Б.В.О., поддържа, че ответникът „Н.Х.г.” ООД му дължи по договор за заем от 05.01.2008г. сумата от 684 540 лв. и лихви, по договор за заем от 04.03.2013г. сумата от 1 408 008 лв. и лихви, и по договор за заем от 04.01.2010г. – сумата от 1 872 264 лв., също с възнаградителна лихва, като в молбата се твърди, че не са изплатени задълженията. Твърди се, че считано от 01.01.2013г. ответникът не е в състояние да изпълни задълженията си, като е в състояние на неплатежоспособност поради което претендира откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество с начална дата на неплатежоспособността – 01.01.2013г. В хода на съдебното производство поддържа претенциите си чрез процесуалните си представители –адв. Г., адв. Д. и адв. Г. като претендира уважаване на молбата. Подробни доводи излага в писмени бележки.

Ответникът „Н.Х.г.” ООД е подал подробен писмен отговор с вх.№ 92285/08.08.2013г., в който оспорва допустимостта на молбата с твърдения, че молителят няма интерес от същата, тъй като вземането му е изцяло погасено, за което се позовава на представените доказателства – анекси и РКО за върнати суми. Ответникът първоначално е посочил, че не оспорва сключването на трите договора за заем и получаване на сумите по същите, но твърди, че по описаните анекси и разходни ордери са върнати заетите средства и задълженията са погасени чрез плащане. Оспорва и самото наличие на неплатежоспособност, като твърди, че е в стабилно икономическо състояние, редовно плаща на кредиторите си и разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на кредиторите си. В хода на производството заявява допълнителни доводи и възражения чрез процесуалните си представители адв. П. и адв. Г., като излага подробни съображения и в писмени становища по делото. Претендира отхвърляне на молбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа стрА.следното:

С молбата е представен договор за паричен заем от 04.01.2010г., сключен между молителя – „Б.Л.”, представляван от пълномощник - С.А.Г., в качеството на заемодател, и ответника като заемател, съгласно който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 957 274 евро, с левова равностойност 1 872 264,72 лева, в брой и по банков път сумата от 350 854 евро с левова равностойност 686 210,78 лв., като е уговорено връщане на заемната сума и съответното уговорено възнаграждение на 30.12.2010г. съгласно чл. 3 от договора. В чл. 4, ал.1 от договора е уговорено заплащане на годишна лихва от 10% от заемната сума. В чл. 11 е уговорена и неустойка за забава за заемателя, а съгласно чл. 8, ал. 2 той може да върне предсрочно полученото по договора, след като уведоми за това заемодателя с писмено 30 дневно предизвестие. Договорът е подпечатан с печата на „Б.Л.”. Съгласно представения анекс от 01.07.2010г. страните са уговорили, че заемната сума се увеличава от 1 308 128 евро на 1 592 995,09 евро. С анекс към договора от 30.12.2010г. страните са уговорили, че заемната сума и уговореното възнаграждение ще бъдат върнати на 31.12.2012г., като дължимото възнаграждение е посочено, че представлява лихва в размер на 5% от заемната сума годишно.

Представен е и договор за паричен заем от 04.03.2008г., също сключен между молителя – „Б.Л.”, представлявано от пълномощника си С.А.Г., в качеството на заемодател, и ответника като заемател, заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя в брой сумата от 719 903 евро или в левова равностойност 1 408 008 лева, която да бъде върната по банков път на 04.03.2011г. Останалите уговорки по договора са аналогични на предходния, като с представения на стр. 25 от делото анекс към договора от 04.03.2011г. е уговорено, че заемната сума и уговореното възнаграждение ще бъдат върнати на 31.12.2012г., като дължимото възнаграждение е посочено, че представлява лихва в размер на 5% от заемната сума годишно.

Съгласно представения договор за паричен заем от 05.01.2008г., сключен между молителя – „Б.Л.”, представляван от пълномощника си С.А.Г., в качеството на заемодател, и ответника като заемател, заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя в брой сумата от 350 000 евро или в левова равностойност 684 540 лева, която да бъде върната в брой или по банков път на 05.01.2011г. Останалите уговорки по договора са аналогични на предходния, като с представения на стр. 28 от делото анекс към договора от 05.01.2011г. е уговорено, че заемната сума и уговореното възнаграждение ще бъдат върнати на 31.12.2012г., като дължимото възнаграждение е посочено, че представлява лихва в размер на 5% от заемната сума годишно.

От ответника с отговора на исковата молба са представени декларация форма СПБ-1 номер 2/978/13243/002/30.04.2010, с която договорът за заем е деклариран във връзка с чл.6 ал. 1 от Наредба № 27 на БНБ, като е посочен размер на заемната сума – 350 000 евро, кредитор – чуждестранното лице – „Б.Л.” и цел на кредита – оборотни средства – разширяване на производство и износ на млечни произведения. Представени са и последващи форми СПБ – 4, с които е потвърден остатъка по кредита, включително последната такава с вх.№ 470-2-10939/20.03.2012г., в който също е посочен остатъчен размер от 350 000 евро. Вторият процесен договор за заем е деклариран във връзка с чл.6 ал.1 от Наредба № 27 на БНБ с представената от ответника с отговора декларация форма СПБ-1 номер 2/978/13243/001/30.04.2010 и предеклариран с формуляр СПБ - 4 за всяко следващо тримесечие до прекратяване на договора, включително последната СПБ -4 с вх.№ 4702-10938/20.03.2012г., в която е посочен размер на кредита –719 903 евро. Третият договор за кредит е деклариран във връзка с чл.6 ал.1 от Наредба № 27 на БНБ с представената от ответника с отговора декларация форма СПБ-1 номер 2/978/13243/003/26.07.2010г. в размер на 1 308 128 евро и предеклариран с формуляр СПБ - 4 за всяко следващо тримесечие до прекратяване на договора, включително последната СПБ -4 с вх.№ 4702-17153/20.03.2012г., в която е посочен размер на кредита – 1 592 995,09 евро. Във всички декларации, които са подадени от законния представител на ответника като кредитор е посочено лицето – „Б.Л.”, Б.В.О..

С молбата е представено удостоверение за актуално състояние / Раздел 235/ от 21.12.2012г. от Отдела по корпоративните въпроси, което е в превод от посоченото лице от Агенция за преводи „Ф.И.” ООД, от което се установява, че дружеството –молител е вписано в Дружествения регистър, като от представеното удостоверение за действащите органи от 02.01.2013г. се установява, че А. М. С. е избрано длъжностно лице на дружеството –молител, като удостоверението е издадено от А., К., Г.Е.Л.Т. Л. като законен представител на Б.Л.. От името на А. С. е представено решение от 08.01.2013г. да се издаде пълномощно на г-н С.Г. и приложеното на стр. 9-10 пълномощно от 09.01.2013г. Пълномощното е с заверка от публичен нотариуус Е.С., от Министерство на външните работи на Република П., като на 12.02.2013г. е удостоверен и подписа на преводача Р.Д. и С.С. от българското Министерство на външните работи – Дирекция „Консулски отношения”. Във връзка с оспорване от ответника допълнително на стр. 229 и следващите от делото са представени удостоверение за актуално състояние на дружеството –молител с апостил по Хагската конвенция от 31.03.2014г., както и документ за назначаване на първи директори от посочените лица, подписали учредителния акт и дружествения договор, именно на лицето А. М. С. от 17.11.1997г. /стр.233 от т.І на делото/. Представен е и Учредителния договор на дружеството –молител от 20.10.1997г. / стр.238 и сл. от делото в превод и на английски език със заверка от Нотариата в Ц. от 16.12.1997г. и съответна заверка от Посолството на България в Б. от 17.12.1997г., ведно с апостил. Верността на превода на Учредителния договор и Устава са оспорени и във връзка с горното е допуснато и изслушано заключение на съдебно-преводаческа експертиза от 28.08.2014г. от вещото лице С.С.М., която сочи, че е установила неточности в превода, поради което е осъществила нов превод на документите и е приложила същия към заключението си – стр. 383 и следващите от делото. В чл. 59 и следващите от Устава е регламентирано назначаването на директор на дружеството, като съгласно чл. 65 от същия директорът назначава периодично друг директор или всяко друго лице за свой заместващ, като в същата разпоредба е посочено, че „всеки такъв заместващ се смята за представител на дружеството”. В чл. 80 от Устава също е посочено, че директорите могат периодично и по всяко време да назначат всяко дружество, фирма или лице или орган от лица да са пълномощник или пълномощници на дружеството с такива цели и такива пълномощия, компетенции и права да действат по свое усмотрение и за такъв период, какъвто сметнат за подходящи.

От ответника са представени с отговора и оспорени от ищеца следните документи: анекс от 07.01.2011г. към договора за заем от 05.01.2008г., в който е посочено, че е върната сумата от 91992,12 лева; анекс от 12.01.2011, в който е посочено, че е върната сумата от 500 000 лева, и анекс от 14.01.2011 г., съгласно който е върната сумата от 92 548,38 лв. с равностойност 47 319,24 евро и в който е посочено, че на дата - 14.01.2011г. задължението е изплатено изцяло и договорът е прекратен. Представени са и към анекси към договора за заем от 04.01.2010г., които са както следва: анекс от 14.01.2011, в който е посочено, че е  върната сумата от 407 451,62 лева; анекс от 17.01.2011, с който е посочено, че е върната сумата от 500 000 лева, анекс от 19.01.2011 г., с който е върната сумата от 500 000 лв., анекс от 21.01.2011, с който е върната сумата от 500 000 лева и анекс от 25.01.2011, с който е върната сумата от 500 000 лева, анекс от 28.01.2011 г., с който е върната сумата от 500 000 лева и анекс от 31.01.2011 г., с който е върната сумата от 208 176,96 лева, като в последният анекс е отбелязано, че задължението е платено изцяло и договорът е прекратен. Във връзка с договора за заем от 04.03.2008г. са представени от ответника  анекс от 03.01.2011, с който е посочено, че е върната сумата от 500 000 лева; анекс от 05.01.2011, с който е върната сумата от 500 000 лева,  и анекс от 07.01.2011 г., с който е върната сумата от 408007,88 лв., като в последният е посочено, че към дата 07.01.2011г. задължението е изплатено изцяло и договорът е прекратен. Всички описани анекси е посочено, че са сключени от молителя – „Б.Л.” чрез пълномощника С.Г.. Към всеки от анексите са представени разходни касови ордери от съответните дати, с които е разпоредено да се брои на „Б.Л.” описаните суми, които имат по един подпис в полето за получил сумата, но без индивидуализация на лицето. Всички подписи на С.Г. под процесните анекси и разходни касови ордери са оспорени с молба от процесуалния му представител – адв. Г., находяща се на стр. 60 от делото и депозирана в първото съдебно заседание, на което е даден ход на делото на 29.10.2013г.

            Във връзка с оспорването са изслушани основно и допълнителни заключения на съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С.Ч., които се кредитират от съда като дадени обективно, безпристрастно и компетентно. В първото заключение по протокол за СПЕ № 157/2013г. от 29.11.2013г. експертът е изследвал подписите, положени от името на С.А.Г. като представляващ „Б.Л.”, в представените от ответника разходни касови ордери (РКО) и анекси, изготвени в периода от 07.01.2011г. до 01.02.2011 г., като е установил, че подписите са изпълнени със синя на цвят химикална паста, а в щрихите им се наблюдава неравномерно разпределение на пастата, с наслагване в отделни точки и на места в крайните контури, което е резултат от отпускане на мастило от сачмата на химикалката. Вещото лице е установило, че на гърба на листовете е отразен релеф върху хартиената повърхност, който може да се получи само при натиск на пишещото средство. Посочено е от вещото лице, че подписите са обработени, със смесена транскрипция, съдържаща начален елемент, наподобяващ буква „С” + букви „А-Г-у/г” + щрихови елементи в средната част + завършващ елемент, наподобяващ буква „в”, при която незавършеният овален елемент продължава в усложнена криволинейна парафна линия; десен наклон, висока свързаност, над среден размер и са изпълнени са с автоматизираност на движенията и бърз темп. При това експертно заключение вещото лице е изследвало подробно описания сравнителен материал, а именно свободни, условно-свободни и експериментални образци от подписите на лицето, подробно описани, основно датиращи от 2013г. като поради описаните белези – съвпадения е приело, че оспорваните подписи са положени от лицето С.Г.. В съдебно заседание при изслушването си вещото лице е посочило, че ако вземе предвид само образците, положени пред нея от лицето, има различие спрямо оспорваните документи, като изтъква, че общият извод е основно поради сравнителния материал от 2011г., който й е предоставен от ответника, който както констатира съда също е оспорен. Във втората експертиза под №39/2014г. от 07.03.2014г. вещото лице е изследвало описания подробно сравнителен материал, който обхваща по-голям период от време, а именно периода от 2003 до 2013г. и включва и документи с нотариална заверка на подписа на г-н Г., като установява наличието както на относителна устойчивост, така и присъщата на всеки човек по-голяма или по-малка вариантност, която е взаимосвързана с различни фактори и може да бъда повлияна от тях - вид и значимост на подписвания документ; твърде малко място или близко разположени редове; условия за писане - осветление, пишещо средство, подложка, поза (неудобно положение на тялото или на листа); емоционално и здравословно състояние, приемане на лекарства или упойващи вещества, използване или не на очила, принуда и пр. Експертът е посочил, че по отношение на подписите на С.А.Г. е характерно устойчиво проявление на частните графически признаци въпреки големия период от време /2003 г. - 2013 г./, като транскрипцията, степента на обработеност и отразените графически признаци са непроменени.  Вещото лице е посочило, че при аналитичното и сравнителното графическо изследване на подписите - обект на експертизата с целия обем сравнителни образци от С.А.Г., установява сходства във вида на транскрипцията, в структурната сложност, в наклона и размера; във формата и посоката на движенията при изписване на наподобяващия буква „С” начален елемент, елементите от средната част на подписите и надредовата част на завършващия елемент; в посоката и направлението на движението при изписване на редовия и подредовия елементи на буква „у”, но и следните различия в частните признаци, по-съществени от които са: посока и направление на движенията при свързване на елементите от началната част на подписа: лявоокръжаващо движение с посока отдолу нагоре в оспорените подписи; дясноокръжаващо движение с посока отгоре надолу в сравнителните образци; продължителност на движението (амплитуда по вертикала) при изписване на щриховите елементи в средната част на подписите; относителен размер спрямо началните елементи; месторазположение по хоризонтала на най-ниските точки, една спрямо друга и спрямо линията на реда, на първи, втори и трети праволинейни елементи в началната част на сравняваните подписи; количество на движенията и вид на връзката между началните елементи и тези от средната част /има едно непрекъснато движение в образците и разделно, изпълнени с две движения в обектите; месторазположение и взаиморазположение на надредовата и подредовата части на завършващия елемент - изнесена вдясно парафна линия в подписите- обект; в една линия спрямо вертикала в сравнителните образци. Предвид устойчивото проявление във времето на различията в частните признаци, експертът е направил извод, че подписите-обект на експертизата не са положени от С.А.Г.. В съдебно заседание уточнява, че различният извод спрямо предходното заключение се дължи на сравнителния материал.

В заключението на вещото лице от 19.05.2014г. под № 78/2014г.  се изследва целия обем сравнителен материал, използван при работата на основната и първата допълнителна експертизи /Протокол №157/2013 г. и Протокол №39/2014 г./, като вещото лице след подробен анализ на сравнителните образци обособява две отделни Г.и от същия: първа Г.а, в която се включват подписите в Анекс от 03.01.2011 г. към Договор за заем и споразумение от 01.10.2008 г.; РКО от 03.01.2011 г.; Анекс от 05.01.2011 г. към Договор за заем е споразумение от 01.10.2008 г.; РКО от 05.01.2011г., използвани за работата на първата експертиза; и втора Г.а, в която се включва останалия сравнителен материал, използван за работата на допълнителната експертиза, включително и описаните документи с нотариална заверка на подписа на г-н Г., а именно: договор за покупко-продажба на МПС с нот.рег.№14888/03.08.2011 г. на нотариус рег.№107 Сн. Стоянова, съгласие с образец от подпис нот.рег.№658/01.03.2013г. на нотариус рег.№056 П. Тихова; договор за продажба на дружествен дял с нот.рег.№04651/22.03.2013 г. на нотариус рег.№302 В. Благоева; договор за продажба на дружествен дял нот.рег.№04653/22.03.2013 г. на нотариус рег.№302 В. Благоева и др., като дава превес на този сравнителен материал предвид факта, че е с нотариална заверка и безспорен и сочи, че констатира описаните различия по отношение на посоката и направлението на движенията при свързване на елементите от началната част на подписа - лявоокръжаващо движение с посока отдолу нагоре в образците от 2011 г., използвани за първото заключение, дясноокръжаващо движение с посока отгоре надолу в образците, използвани за допълнителното заключение; количество на движенията и вид на връзката между началните елементи и тези от средната част - едно непрекъснато движение в образците, използвани за допълнителната експертиза, две движения в образците от 2011 г. от първата експертиза; взаиморазположение на надредовата и подредовата части на завършващия елемент - изнесена вдясно парафна линия в образците от 2011 г., използвани за първата експертиза, разположени в една линия спрямо вертикала в сравнителните образци от допълнителната експертиза, поради което изводът е, че подписите – обект на експертизата не са положени от С.А.Г. - представляващ „Б.Л.”, а същите както и образците от първа Г.а, използвани за работата на основната експертиза, са положени от едно и също лице, но не г-н С.Г..

По делото е изслушано и заключение на комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза от 03.11.2014г. под № 131/2014г. от вещото лице С.Ч., от което се установява, при сравнителното графическо изследване на подписите в РКО от 03.01.2011 г. и анекс от 03.01.2011 г. към договор за заем от 01.10.2008 г. и РКО от 05.01.2011г. и анекс от 05.01.2011 г. към договор за заем от 01.10.2008 г., с образците от периода 2003-2013 г., се установява  сходство във вида и строежа на транскрипцията, в наклона и размера; във формата и посоката на движение при изписване на наподобяващия буква „С” начален елемент, елементите от средната част на подписите и надредовата част на завършващия елемент; в посоката и направлението на движението при изписване на редовия и подредовия елементи на буква „у”, но и описаните различия в посоката и направлението на движенията при свързване на елементите от началната част на подписа; в продължителността на движение (амплитуда по вертикала) при изписване на щриховите елементи в средната част на подписите; в относителния размер спрямо началните елементи; в количеството на движенията и вида на връзката между елементите от началната и средната част, в месторазположението на надредовата и подредовата части на завършващия елемент. Предвид горното изводът на експертът е, че подписите –обект на експертизата не са положени от С.А.Г. като представляващ „Б.Л.”. Вещото лице е посочило, че от молителя са му представени оригинали на Договор за паричен заем от 04.01.2010 г. и Договор за паричен заем от 05.01.2008 г., а от ответника - оригинали на три договора - Договор за паричен заем от 04.01.2010 г., Договор за паричен заем от 05.01.2008 г. и Договор за паричен заем от 04.03.2008 г., като е извършил сравнително изследване относно идентичността на два от оспорените документи - Договор за паричен заем от 04.01.2010 г. и Договор за паричен заем от 05.01.2008 г.Сочи, че всеки от договорите се състои от по два бели листа формат А4, с набран на компютър и отпечатан на принтер текст, като на лист 2във всеки от договорите, са положени подписи от името на заемодателя и заемателя - със синя химикална паста, както и отпечатъци от печати на двете дружества. Сравнителното изследване между оригиналите на конкретизираните по-горе договори, представени от молителя и от ответника, констатира пълни съвпадения във форматирането на страниците и вида на шрифта, в топографическото разположение на печатния текст, на буквите и буквените елементи, в точките на начало и край, в отстоянието на елементите и точките на свързване между тях, както и по отношение на свободните полета и междуредията. При налагане, съпоставяне и съвместяване на графичните обекти един върху друг, покриването в детайлите на печатния текст е пълно, т.е. налице е идентичност в съдържанието. Подписите, положени на л.2 в сравняваните договори, не са идентични, но са положени от едни и същи лица, поради което експертът достига до извода, че оригиналите на договорите, които представят страните по делото, представляват отделни екземпляри на едни и същи документи, като всеки от тях е подписан поотделно. Вещото лице сочи и че подписите-обект на експертизата в договор за паричен заем от 04.01.2010 г., договор за паричен заем от 05.01.2008 г. и договор за паричен заем от 04.03.2008 г., представени в оригинал от молителя и ответника, са положени от С.А.Г. като представляващ „Б.Л.”.

По делото са изслушани основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице С.М., които се кредитират от съда като дадени обективно, безпристрастно и компетентно, и от които се установява, че вещото лице се е запознало, освен с документите, приложени към делото, така и с представените при проверката в счетоводството на „Н.Х.Г.” ООД справки „Салда по партиди на сметка 499 - Други кредитори” за периодите 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. и 01.01.2013- 31.08.2013г.; дневник на сметка „499 — Други кредитори”, аналитично, справка „Салда по партиди на сметка 401/1 - Доставчици в лева”; оборотни ведомости; дневник на сметка 503/2 за периода, инвентарна книга към 01.01.2013г. В резултат на извършената проверка в счетоводството на „Н.Х.Г.” ООД вещото лице е установило, че сумите по процесиите договори за заем са осчетоводени като получени, като със същите е кредитирана сметка 499/7 „Б.Л. — по договор за заем”. Експертът сочи, че в края на съответния отчетен период размерът на осчетоводените задължения към „Б.Л.” е както следва: към 31.12.2008 г. - 1 828 449,00 лв.; към 31.12.2009 г. - 2 092 549,00 лв.; към 31.12.2010г. - 5 208 176,96 лв.; към 31.12.2011 г. - 0,00 лв. В таблицата по основното заключение на стр. 4 и 5 от заключението е видно, че към 31.08.2013 г. размерите на възнаградителните лихви по договорите за заем, ако се приеме, че към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност ответното дружество „Н.Х.Г.” ООД не е изплатило каквато и да е част от задължението си, са следните: по договор за заем от 05.01.2008 г. -151 413,15 евро; по договор за заем от 04.03.2008 г. - 301 028,45 евро; по Договор за заем от 04.01.2010 г. - 317 268,41 евро. При отчитане на представените анекси и РКО вещото лице е дало втори вариант на уговорените възнаградителни лихви по трите договора за заем, като е посочило, че размерите на възнаградителните лихви са следните: по договор за заем от 05.01.2008 г. - 105 317,80 евро; по договор за заем от 04.03.2008 г. - 199 817,86 евро; по договор за заем от 04.01.2010 г. - 109 641,99 евро. Наред с горното вещото лице е установило, че към 31.12.2012 г. и към 31.08.2013 г. в счетоводството на „Н.Х.Г.” ООД са осчетоводени следните задължения към кредитори:

 

Вещото лице сочи, че въз основа на данните по оборотните ведомости „Н.Х.Г.” ООД не е преустановявало плащанията към кредитори. В таблица по задача 6 вещото лице е посочило краткотрайните активи към краткосрочните задължения на ответника към посочените периоди и таблицата, като е установило, че с наличните си краткотрайни активи дружеството е било в състояние да обслужва текущите си задължения. В таблицата по отговора на задача 7 вещото лице е дало показателите на краткотрайните активи на ответника, като се установява, че преобладаващи в структурата на активите на „Н.Х.Г.” ООД са краткотрайните (текущите) активи, които заемат между 50,8 % и 98,31 % /към 31.07.2013г./ от общата сума на активите. Най - голям относителен дял от краткотрайните активи е този на материалните запаси, предимно под формата на стоки, като е налице тенденцията на растеж на балансовата стойност на материалните запаси (стоки) в периода 2009 г. - 2011 г. Вещото лице сочи, че през 2012 г. структурата на активите е претърпяла съществени изменения, като балансовата стойност на текущите активи е понижена почти пет пъти — от 18 315 хил. лв. в началото на периода до 3 580 хил. лв. към 31.12.2012 г., което е резултат на чувствителното намаление на материалните запаси (от 17 181 хил лв. на 3 337 хил. лв.), и на паричните средства (от 1 063 хил. лв. на 34 хил. лв.). Същевременно е регистрирано бързо увеличаване размера на краткосрочните вземания — от 71 хил. лв. в края на 2011г. на 209 хил.лв. към 31.12.2012 г. и 560 хил. лв. към 31.07.2013 г. Според експерта значителни изменения са настъпили и в структурата на дълготрайните материални активи, чиято балансова стойност е намаляла 29 пъти, като при подГ.ата „Земи и сгради” намалението е от 4 607 хил. лв. към 01.01.2012г. до 144 хил. лв. към 31.12.2012 г., т.е. почти 32 пъти. Експертът е описал и пасивите в табличен вид, като сочи, че през периода 2010 г. -2011 г. задълженията на дружеството бележат постоянен ръст - с 49,9 % за първата година и с 61,7 % през втората, като същото е в резултат на изменението размера на дългосрочните задължения. Същевременно размерът на краткосрочните задължения е с тенденция на намаление с 24,2 % за 2010 г. и с 61,8 % за 2011г. Експертът сочи, че в структурата на задълженията преобладават дългосрочните такива — от 61 % (към 31.07.2013 г.) до 96 % (към 31.12.2011 г.), като краткосрочните задължения заемат от 4 % до 39 % от общия обем на задълженията на дружеството. За два отчетни периода (2010 г. и 01.01.2013 г. — 31.07.2013 г.) са реализирани текущи загуби, съответно от 240 хил. лв. и 13 хил. лв. Вещото лице е установило, че годишният финансов отчет на „Н.Х.Г.” ООД за 2012 г. е заверен на 13.06.2013г. от Специализирано одиторско предприятие „Е. Е. Е. Б. Е.” ООД, като констатациите във връзка със заверяването на отчета са отразени в Доклада на независимите одитори до ръководството на „Н.Х.Г.” ООД, и по-конкретно в параграфа „База за квалифицирано мнение”, в който е изразена недостатъчна убеденост относно достоверността на вземанията и задълженията към датата на баланса, както и относно наличността на количествата на материалните запаси. В основното заключение вещото лице е установило, че показатели за ликвидност - коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството са със следните стойности:

Показатели	Към 31.12.2009 г.	Към 31.12.2010 г.	Към 31.12.2011 г.	Към 31.12.2012 г.	Към 31.07.2013 г.
Коеф. на обща ликвидност	1,70	4,04	20,13	1,50	2,58
Коеф. на бърза ликвидност	0,24	0,0223	1,25	0,10	0,18
Коеф.на незабавна ликвидност	0,0038	0,0046	1,17	0,014	0,017
Коеф.на абсол. ликвидност	0,0038	0,0046	1,17	0,014	0,017

  Експертът сочи, че за целия изследван период коефициентите на обща ликвидност на „Н.Х.Г.” ООД са с оптимални стойности, а към 31.12.2011 г. същият е със значително по-висока такава. Същевременно, с изключение на показателите за ликвидност към 31.12.2011 г., стойностите на всички останали коефициенти на ликвидност са по-ниски от оптималните. Показатели за финансова автономност: коефициент на финансова автономност и коефициент на заддъжнялост са следните:

 

Изчислените въз основа на балансовите данни стойности на коефициента на финансова автономност са по-ниски от минималната граница, а стойностите на коефициента на заддъжнялост са по-високи от оптималните такива. В допълнителното заключение на вещото лице М. от 30.03.2014г. вещото лице във връзка с изследване на въпроса за отчетените активи от ответника е посочило, че е извършило счетоводна проверка по описаните документи, като от страна на „Н.Х.Г.” ООД не са представени първични счетоводни документи, като е уточнено, че същите са иззети от прокуратурата. През изследвания период от 01.01.2011г. до 31.12.2013г. вещото лице у установило, че ответното дружество е съхранявало стоки в два склада - гр. В. и гр. И., като в представената справка - приходи по документи по отделни складове за процесните периоди са отразени наименованието на контрагентите, фактура по № и дата, вида на стоката, както нейното количество и доставка цена. Извършвана е доставка на сухо мляко, палмова мазнина, краве сирене и кашкавал. Преобладаващите количества на стоките са закупени от доставчиците от чужбина — „М.” – П., „Х.” - Полша, „М.” – Ч., „С.Д. У.” и др. Доставчиците от страната са - “Е. М. П.” ЕООД, “Б. -2010” ЕООД, “Е.Тр. Г.” ЕООД, “Р.**” ООД, ,Д.” ООД, „Н.” ЕООД, „М..” ЕООД и др. Вещото лице е установило, че закупените количества са намерили отражение по дебита на сметка 304 — „Стоки”, като е съставяна следната счетоводна операция: Д-т с-ка 304 — „Стоки”; К-т с-ка 4011 — „Доставчици в лева”' или К-т с-ка 4021 — „Доставчици във валута”, като стойността на стоките, отразена в инвентаризационните описи към

.31.12.2011г., 31.12.2012г., 31.07.2013г. и 31,12.2013г. съответства на крайните дебитни салда на счетоводни сметка 304 — „Стоки” и 3041 — „Стоки на съхранение” за съответните периоди, както и на записите в Актива на балансите към 31.12.2011 г., 31.12.2012 г., 31.07.2013 . и 31.12.2013 г. Експертът е установил, че плащанията са извършвани основно по банков път, като паричните средства, използвани за разплащане към доставчиците, са получени основно от клиенти в резултат на извършени продажби на стоките, намерили отражение по кредита на сч. сметка 702 — „Приходи от продажби на стоки”.  Експертът е установил, че дружеството-ответник има заем в размер на 200 хил. евро от “ОББ” АД, който също е източник на парични средства, както и открит факторинг към “ОББ”' АД, по който са получавани плащанията от клиенти по издадени фактури, използвани за погасяване на задълженията към доставчиците. Вещото лице подробно е дало сумите по трите договора за заем и лихвите в два варианта, като е посочило, че съгласно анексите към 31.12.2011г. падежът на задълженията все още не е бил настъпил, поради което алтернативен вариант на изчисления и баланс е изготвен към края на следващите два отчетни периода, т.е. към 31.12.2012 г. и 31.12.2013 г. В резултат на извършените изчисления са получени следните стойности на показателите:

 

Резултатите от изчисленията според експерта показват, че при добавяне на задълженията по договорите за заем с „Б.Л.” към текущите задължения на дружеството, всички показатели за ликвидност на „Н.Х.Г.” ООД към 31.12.2012 г. и към 30.12.2013г. придобиват стойности, които са по-ниски от референтите. Стойностите на коефициента на финансова автономност са значително по-ниски от оптималната граница, а стойностите на коефициента на задлъжнялост са многократно по-високи от допустимите такива. Според експерта в резултат на прибавянето на процесните задължения към краткосрочните задължения на „Н.Х.Г.” ООД към 31.12.2012 г. и към 31.12.2013 г. в пасива на баланса към горепосочените дати ще настъпят изменения, изразяващи се в отчитане на значителна текуща загуба, а вследствие на нея и отрицателни стойности на собствения капитал, т.е. възникване на състояние на декапитализация на ответното дружество.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            По възраженията на ответника за нередовност на исковата молба поради липса на надлежни според процесуалния му представител доказателства за упълномощаване на подалото я лице, които доводи подробно са изложени и в писмените бележки съдът се е произнесъл с протоколни определения и намира, че не е необходимо преповтаряне на доводите. По делото е представено и прието удостоверение за актуално състояние / Раздел 235/ от 21.12.2012г. от Отдела по корпоративните въпроси, което е в превод от посоченото лице от Агенция за преводи „Ф.И.” ООД, от което се установява, че дружеството –молител е вписано в Дружествения регистър, като от представеното удостоверение за действащите органи от 02.01.2013г. се установява, че А. М. С. е избрано длъжностно лице на дружеството –молител, като удостоверението е издадено от А., К., Г.Е.Л.Т. Л. като законен представител на Б.Л.. От името на А. С. е представено решение от 08.01.2013г. да се издаде пълномощно на г-н С.Г. и приложеното на стр. 9-10 пълномощно от 09.01.2013г. Пълномощното е с заверка от публичен нотариуус Е.С., от Министерство на външните работи на Република П., като на 12.02.2013г. е удостоверен и подписа на преводача Р.Д. и С.С. от българското Министерство на външните работи – Дирекция „Консулски отношения”. Доводите на ответника, че не било установено, че А., К., Г.Е.Л.Т. Л. като законен представител на Б.Л. е законен представител на дружеството са неоснователни, тъй като има доказателства за горното, а и самият учредителен договор сочи, че именно това лице е учредителят на процесното дружество. Доводите, че представения от ищеца превод е с неточности и не е заверен са ирелевантни с оглед факта, че по делото е изслушана експертиза, по която вещото лице преводач е извършило точен превод на документа и съдът възприема и кредитира именно превода на експерта.

            Съгласно легалното определение дадено в разпоредбата на чл.608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне или последиците от прекратяването й, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост.

            В настоящия случай се оспорват вземанията на кредитора –молител, като в отговора, подаден в срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е оспорвал възникването на задълженията по договорите за заем, но е твърдял, че е погасил същите, за което се е позовал на представените анекси и разходни касови ордери. Тези документи за плащане на сумите са надлежно оспорени от ищеца и от заключенията на съдебно-почерковата експертиза се установи, че същите не са подписани от лицето С.Г., от името на който са съставени. Следователно съдът намира, че по така представените анекси за намаляване и окончателно уреждане на плащане по процесните договори за заем и РКО към тях не се установява погасяването на задълженията на ответника по договорите за заем. Следва да се има предвид, че неистинността на анексите освен от заключението на съдебно-почерковата експертиза се потвърждава и от факта, че по силата на същите би следвало сумите по трите договора за заем да са върнати до края на януари 2011г., каквото изявление се съдържа във всеки от анексите, а същевременно от ответника са попълнени и представени декларации по формуряр СПБ – 4, с които са потвърдени, включително и по размер дължими суми по трите договора за заем, като същите са съответно с вх.№ 470-2-10939/20.03.2012г., в който е посочен размер от 350 000 евро, СПБ -4 с вх.№ 4702-10938/20.03.2012г., в която е посочен размер на кредита –719 903 евро и СПБ -4 с вх.№ 4702-17153/20.03.2012г., в която е посочен размер на кредита – 1 592 995,09 евро. Тези доказателства не са оспорени и следва да се кредитират като частни документи, изходящи от ответната страна, в които последната потвърждава неизгодни за нея факти, а именно наличие и размер на задължения по трите договора за заем към 20.03.2012г. Ако както твърдеше ответника сумите са върнати по анексите от януари 2011г. и представените от него РКО, за които се установи, че са неистински документи, тъй като не са подписани от посоченото лице С.Г. като представител на молителя, то ответникът не би декларирал сумите по трите договора за заем като остатъчни задължения по декларации от 20.03.2012г., т.е. повече от година след твърдяното погасяване. Предвид горното съдът намира, че доводите на ответника, че вземанията към молителя не са дължими, тъй като са погасени чрез плащане са неоснователни.

            След срока по чл. 131 от ГПК и след заключението на съдебно-почерковата експертиза ответникът е въвел доводи за недължимост на вземанията по договорите за кредит с твърдения, че договорите за заем не установяват задължения спрямо дружеството-молител поради липса на представителна власт на сключилото ги лице г-н С.Г.. По принцип ответникът по молбата за откриване на производство по несъстоятелност има право да заяви всички свои възражения срещу твърдяното вземане, включително и насочени към оборване на материалноправната легитимация на молителя, в който смисъл също има константна съдебна практика, обективирана в решение № 277/20.07.2007г. по т.д.№ 1053/2006г., ІІ т.о. и др., включително и постановените по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи задължителна практика за съдилищата, а именно решение № 134/08.12.2009г. по т.д.№ 141/2009г. и др., но съдът намира, че тези възражения следва да са въведени като предмет на спора в преклузивния срок за отговор по молбата по чл. 131 от ГПК. Неприложимостта на преклузията за ангажиране на доказателства с оглед служебните правомощия на съда по чл. 621а от ТЗ  да събира такива се отнася само до финансово-икономическото състояние на ответника, т.е. няма пречка да се събират такива доказателства за имуществото на сочения длъжник и след първото съдебно заседание, включително до приключване на устните състезания, тъй като то е динамична съвкупност и всички изменения следва да бъдат отчетени от съда, но това не значи, че след първото съдебно заседание и след дадената възможност на ответника подробно да изложи своите доводи и възражения в срока по чл. 131 от ГПК по отношение на твърдяното вземане на молителя е допустимо да се въвеждат нови и незаявени до момента възражения, независимо от това, че ответникът впоследствие е ангажирал и друг процесуален представител. Встъпването на нов адвокат на страната в процеса не е основание да не бъдат зачетени изтеклите срокове и да се възобновяват процесуални възможности, които са преклудирани. Дори и да се приеме, че тези доводи са допустими след срока по чл. 131 от ГПК  и въпреки разпоредбата на чл. 147 от ГПК, макар да не съставляват твърдения за нововъзникнали или новоузнати обстоятелства, съдът намира, че същите са неоснователни. За разлика от гражданското право, в търговското право сключената без представителна власт сделка не е недействителна, тъй като е приложима презумпцията на чл. 301 от ТЗ, съгласно която се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е предназначена да гарантира сигурността и стабилитета на търговския оборот в случаите на извършени без представителна власт действия от името на търговец, като е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. В конкретния случай дори и да се приеме, че г-н Г. не е имал пълномощно от името на дружеството към момента на сключване на процесните договори за заем, с надлежното му упълномощаване с оглед представените по делото и гореописани документи за завеждане на претенцията, в която молителят-кредитор се позовава на вземания срещу ответника именно по процесните договори, е налице потвърждаване на действията по сключване на договорите по реда на чл. 301 от ТЗ. Доводите на ответника, също заявени след срока по чл.131 от ГПК, че сумите по договорите за заем били предоставени лично от физическото лице С.Г. и той бил негов кредитор, а не дружеството –молител, не могат да бъдат приети, както с оглед гореизложените мотиви, така и поради факта, че са налице изходящи от ответника документи, с които последният е декларирал пред финансовите органи задълженията по трите договора за заем именно като дължими към молителя – търговско дружество, а не към физическото лице /трите декларации по чл.6 ал. 1 от Наредба № 27 на БНБ, като е посочен размер на заемната сума и кредитор – чуждестранното лице – „Б.Л.”/. Наред с горното следва да се има предвид, че от неоспореното заключение на съдебно-икономическата експертиза от вещото лице С.М. по делото се установи, че сумите по трите договора за заем са надлежно осчетоводени като получени от ответника по сметка 499/7 „Б.Л. — по договор за заем”. От заключението на вещото лице се установи, че размерът на осчетоводените задължения към „Б.Л.” е както следва: към 31.12.2008 г. - 1 828 449,00 лв.; към 31.12.2009 г. - 2 092 549,00 лв.; към 31.12.2010г. - 5 208 176,96 лв., като само в частта, в която е посочено, че към 31.12.2011г. задълженията са в размер на 0,00 лв. съдът намира, че не следва да се кредитира експертизата, тъй като както се установи от съдебно-почерковата експертиза и съобразно гореизложените мотиви задълженията не са надлежно погасени чрез плащане по анексите и РКО, тъй като същите са неавтентични документи. С оглед именно на надлежното осчетоводяване на сумите по процесните договори за заем като получени от ответника и декларирането, че същият е получил в заем процесните суми именно от „Б.Л.” в представените декларации по образец, съдът намира, че са неоснователни и доводите по писмените бележки на процесуалния представител на ответника, че не били представени доказателства за реално предаване на сумите, които освен това са и преклудирани като незаявени с отговора на исковата молба, с оглед изложените по-горе съображения. В тази връзка, че следва да се съобрази, че  за счетоводното отразяване на сумите, получени по договор за заем, е налице и практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 62/09.07.2012г. по т.д.№ 733/2011г. на ВКС, ІІ т.о. и др., с което се приема, че надлежното осчетоводяване на сумите по договор за заем като получени е доказателство за тяхното предаване. Предвид горното съдът преценявайки в цялост събраните по делото доказателства намира, че по делото се установи, че молителят има вземания към ответника – търговско дружество, произтичащи от задължение за връщане на главници по трите договора за заем и уговорена възнаградителна лихва, които са в размерите, установени от съдебно-икономическата експертиза. Към 31.08.2013г. размерите на възнаградителните лихви по договорите за заем са следните: по договор за заем от 05.01.2008 г. -151 413,15 евро; по договор за заем от 04.03.2008 г. - 301 028,45 евро; по договор за заем от 04.01.2010 г. - 317 268,41 евро, като са изискуеми и главниците по същите. Общият размер на вземанията на молителя по трите договора съдът намира, че са установени по допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза и са в следните размери:

Договор	Главница, евро	Лихва към 31.12.2013 г. евро	Общо към 31.12.2013 г. евро
Договор от 05.01.2008 г.	350 000	157 261,65	507 261,65
Договор от 04.03.2008 г.	719 903	313 058,03	1 032 961,03
Договор от 04.01.2010 г.	1592 995,09	343 887,35	1 936 882,44

            С оглед гореизложените съображения съдът намира, че са налице изискуеми вземания на молителя по търговска сделка – трите договора за заем, които не са погасени както се твърди от ответника, а са дължими в горепосочените размери. Доколкото падежът на вземанията по договорите за заем и сключените към тях анекси е 31.12.2012г. и не се установи погасяването им през януари 2011г. по представените РКО и анекси, съдът намира, че същите вземания следва да бъдат отразени като изискуеми задължения по баланса на дружеството към горепосочената дата – 31.12.2012г. и то като краткосрочни. С оглед горното съдът изцяло възприема и кредитира изготвения от вещото лице по допълнителната съдебно-икономическа експертиза алтернативен баланс, съгласно който след отразяване на вземанията на молителя и другите данни по баланса, икономическите показатели на ответника са следните:

 

С оглед установените от експертизата показатели на финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че същото е неплатежоспособно. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри Г.и: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като Г.ите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена Г.а или сбор от няколко Г.и краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи, като в настоящия случай коефициентът на обща ликвидност на ответника е под 1, а именно – 0,40 към 31.12.2012г. и 0.88 към 31.12.2013г. Останалите коефициенти на ликвидност също са извън нормативите, което важи и за показателите за финансова автономност, при които за общ норматив на коефициента на финансова автономност се приема стойност не по-ниска от 0,33, съответно за коефициента на заддъжнялост — не по-висока от 3,00, а тези на ответника са съответно – 0.01 и 0.009 и 98,23 и 111,88, което показва, че дружеството е декапитализирано и в пълна зависимост от кредиторите си. Следва да се има предвид, че показателите за финансова автономност на ответника са неблагоприятни и съобразно основното заключение на експертизата, т.е. без да се възприема алтернативния баланс и вземанията на молителя, който се е отразил само на коефициентите на ликвидност, като стойности на коефициента на финансова автономност са в пъти по-ниски от минималната граница, а стойностите на коефициента на задлъжнялост са много по-високи от оптималните такива. Съдът намира, че се установи по делото от експертизата и изчислените показатели, че е налице траен и устойчив характер на затрудненията на предприятието на ответника, като дружеството е напълно декапитализирано и в зависимост от кредиторите си.

            По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е по търговска сделка и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. В настоящия случай с оглед експертното заключение се установява, че към 31.12.2012г. ответното дружество е с показатели, които установяват, че е в състояние на неплатежоспособност, а това е и датата на изискуемост на главниците по трите договора за заем към молителя. Коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2012г. на ответника е 0.40, което показва, че е в обективно състояние на неплатежоспобност, поради което факта, че е продължил да осъществява търговска дейност и дори да извършва разплащания, тъй като по данни от съдебно-счетоводната експертиза ответникът не е спрял всички плащания, не опровергават горния извод за наличието на състояние на неплатежоспособност към тази дата с оглед разпоредбата на чл. 608, ал. 3 от ТЗ.

            Съдът е постановил протоколно определение по реда на чл. 629 б от ТЗ, като макар да не са привнесени разноски е налице изрично изявление на представителя на ответника, че дружеството разполага с налични парични средства за покриване началните разноски по несъстоятелността, още повече, че вещото лице е установило, че по последните баланси дружеството има отразени налични парични средства в размер на 61 000 лв., какъвто размер е отразен и по баланса към 31.12.2013г. Предвид горното съдът намира, че следва да бъде постановено решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание, като бъде определен временен синдик и бъде свикано Първо събрание на кредиторите.

Воден от горните съображения съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.Х.Г.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к.”Б.”, ул.”П.П.” № **, вх.*, ет.*, ап.** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 31.12.2012г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника  „Н.Х.Г.” ООД, ЕИК ********.

НАЗНАЧАВА за временен синдик г-жа А. Г.М.,***, вписана в списъка на синдиците, утвърден със заповед № ЛС-04-72 от 2006г., обн. Държавен вестник бр.16 от 21.02.2006г.,  при месечно възнаграждение в размер на 900 / деветстотин лева / лева, платимо от масата на несъстоятелността, като ОПРЕДЕЛЯ тридневен срок на синдика за встъпване от датата на уведомяването му.

            УКАЗВА на временния синдик в случай, че му станат известни от търговските книги на длъжника или по друг начин вземания на чуждестранни кредитори и данни за техните адреси, да им изпрати поименно съобщение /покана/ за предявяване на вземанията по образец, съгласно чл. 40 от приложимия Регламент / ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г.

            Указва на временния синдик, че следва да изпълни задълженията си по чл. 668 от ТЗ, в срок най-късно три работни дни преди датата на насроченото Първо събрание на кредиторите с оглед възможност желаещите лица да се запознаят с документите, както и да предприеме действия по чл. 652 и сл. от ТЗ, като съобрази, че съгласно чл. 43, ал.2 от Закона за особените залози, активите, върху които е вписано насочване на изпълнение на заложен кредитор са изключени от разпореждане в производството по несъстоятелността.

Свиква Първо събрание на кредиторите на „Н.Х.Г.” ООД, ЕИК ********, с дневен ред по чл. 672 от ТЗ на 31.03.2015г. от 11,30 часа, в Съдебната палата, гр. С., бул.”В.” № **, заседателната зала на VІ-18 състав.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

                                                                       СЪДИЯ: