Решение по дело №618/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260713
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 24 юли 2021 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20213110200618
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

№260713/5.7.2021г.         2021г.

 

                                     Година 2021                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           петнадесети състав

На десети юни                             Година две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

 Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА

 

           като разгледа докладваното от съдията АНД № 618 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на С.Г.С., **********,депозирана чрез адв.Д.,  против Наказателно постановление  № 436 а -488/17.12.2020г. на  Директора на ОД на МВР-Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 209 а ал.4 от ЗЗ за нарушение на 209 а ал.1 от ЗЗ.

         С жалбата се изразява становище, че НП е издадено при съществени нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, твърди се, че жалбоподателят не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение, тъй като се е прибирал от център за рехабилитация и Сдружение на лица с умствена изостаналост, като не е разбрал за какво му е съставен АУАН, респективно не е могъл да възрази, твърди се, че не е ясно мястото на извършване на нарушението,  оспорват се изводите на АНО за неприложимост на нормата на чл-28 от ЗАНН, прилагат се доказателства за наличие на психично заболяване и се излагат аргументи относно липсата на виновно поведение и се иска отмяна на НП, тъй като се приема, че нарушението е маловажно.

         В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се в последно с.з. от адв.Д., която  моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно на основанията визирани в жалбата, като приема, че заповедта на министъра не е нормативен акт, коментира и здравословното състояние на нарушителя и в заключение моли за отмяна на НП.

         Въззиваемата страна при редовност на призоваването не се представлява в с.з., като се депозира писмено становище преди едно от проведените с.з.,  с аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, правилно приложение на материалния закон, липса на процесуални нарушения, които да са допуснати в хода на АНП, неприложимост на нормата на чл.28 б.”А” от ЗАНН  и се моли при условията на евентуалност за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         Към 29.10.2020г. въз.С. страдал от Умерена умствена изостаналост/втората по тежест след леката-имбецилност/със значително нарушение на поведението.

           На същата дата 29.10.2020г., св.Д., служител на Второ РУ-ОД на МВР-Варна, извършвал проверки по пазари и тържища за лица, неспазващи мерките за безопасност против коронавирус, като  в района на пазар „Чаталджа”  установил, че въз.С.  се намира на това обществено място и като посетител на пазар не е поставил защитна маска на лице за еднократна употреба или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил въведените със  Заповед № РД-01-626 от 27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването  временни противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от ЗЗ.Предвид горното на тази дата, срещу жалбоподателят бил съставен АУАН , в който било описано приетото за установено нарушение, квалифицирано по чл.209 а от ЗЗ..АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.Такива не постъпили в писмен вид и в законоустановения срок, поради което въз основа на материалите по преписката на 17.12.2020г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

         Предвид възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, в хода на съдебното производство бе назначена СПЕ, от заключението на която е видно, че С.Г.С. ЕГН ********* страда от Умерена умствена изостаналост/втората
по тежест след леката-имбецилност/със значително нарушение
на поведението.    Поради това, че страда от умерена умствена изостаналост, към момента на извършване на деянието на 29.10.2020 год той не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си.

          Съдът  напълно кредитира показанията на св.Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по делото, а и по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да ги оборват.

          Съдът изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по делото, както и приетите в с.з.,включително и заключението на изготвената СПЕ, като компетентно и безпристрастно, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

        Гореизложеното се установява от  показанията на св.Д., дадени в с.з., заповед, АУАН, заключение на СПЕ и от останалите, приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП и приети в с.з..

       Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

       Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна , поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

       По приложението на процесуалния закон:

       Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като лицето, съставило  АУАН също е компетентно.

        АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете, визирани  от ЗАНН.

       АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на нарушителя,който не е бил лишен от възможност да депозира и впише възраженията си. 

      Нарушението, прието за установено е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на извършване, обстоятелства, при които са били извършени ,посочена е и нарушената правна норма, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя и съдът не споделя възраженията в тази насока.

      

        По приложението на материалния закон.

        От събраните гласни и писмени доказателства, които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се установи, че  въз.С.  се  е намирал на  обществено място и като посетител на пазар не е поставил защитна маска на лице за еднократна употреба или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил въведените със  Заповед № РД-01-626 от 27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването  временни противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от ЗЗ.

         Въпреки горното съдът намира следното:

         Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно отговорно може да бъде лице, което е пълнолетно и е извършило административно нарушение в състояние на вменяемост.

           Съгласно разпоредбата на чл.11  от ЗАНН по въпросите за вменяемостта се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго.

          Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от НК, не е наказателноотговорно лице, което действа в състояние на невменяемост, а именно лице, което не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или не е могло да ръководи постъпките си.

         Предвид гореизложеното и предвид  изготвената по делото СПЕ, че въз.С. е бил наказателно неотговорен по смисъла на ЗАНН и НК към процесната дата, посочена както в АУАН, така и в НП,  действал е в състоянието на невменяемост, тъй като не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си, съдът счита, че  в нарушение на материалния закон е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, доколкото приетото за установено процесно нарушение е несъставомерно от субективна страна.

           Предвид наличието на основания за отмяна на НП искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, а искане за присъждане на адвокатско възнаграждение не е направено.

           По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон.

           Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ НП 436 а -488/17.12.2020г. на  Директора на ОД на МВР-Варна, с което на С.Г.С., ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 209 а ал.4 от ЗЗ за нарушение на 209 а ал.1 от ЗЗ.

           Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                СЪДИЯ при РС- Варна: