Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.396 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Н. П. от гр. Велико Търново против определение № 2737 от 14.09.2011 по гр.д.№1982/2011 год. по описа на Районен съд-гр.Горна Оряховица,с което е допуснато обезпечение на предявения от Н. П. от гр. Велико Търново срещу „Е. С.” Е. със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД, като е определена обезпечителна мярка "запор" върху посочени банкови сметки на ответника. В частната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното определение,доколкото приложените писмени доказателства по делото са убедителни и достатъчни за допускане на обезпечение на основание чл. 391, ал.1, т. 1 ГПК. В този смисъл моли да се отмени определението на първоинстанционния съд в частта за определената парична гаранция. В срока по чл.27 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Светослав Мандиков, в качеството си на процесуален представител на „Е. С.” Е.-гр. Горна Оряховица, като са изложени подробни съображения,че частната жалба е неоснователна и недоказана. Излага доводи, че така определената парична гаранция е малка и моли въззивният съд да я увеличи.Претендира разноски. Моли да бъдат допуснати и приети като доказателство по делото заверени копия от писýените документи, приложени към писмения отговор и описани в пет пункта към последния. Обжалваното определение е валидно и допустимо. Частната жалба също е процесуално допустима,като подадена от надлежна страна, в законноустановения срок и срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.Първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД при условията на чл.391 ал.1 т.2 ГПК – с определена парична гаранция в размер на 2 300 лева.Изложените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение, свързани с твърдения за наличие на убедителни писмени доказателства, настоящата инстанция намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК, обезпечение на иск се допуска при наличие на посочените в текста алтернативни предпоставки:1. Искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2. Бъде представена гаранция в определен от съда размер. Във всички случаи обаче обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. За кредитора с твърдяно неудовлетворено парично вземане винаги се презумира обезпечителна нужда, доколкото при едно бъдещо осъдително решение в полза на ищеца за него винаги се предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено осъществяването на правата му по това решение, ако длъжникът предприеме действия по намаляване на имуществото си, чрез разпореждане с наличните си вещи. Макар в случая да не са представени доказателства, които да установяват такава опасност, обезпечителната нужда за молителя следва да се презумира с оглед твърденията му за неудовлетвореност на претенцията . Дали действително е налице вземане или не, ще бъде изследвано и окончателно установено в производсдтвото по делото. Що се отнася до останалите две алтернативно дефинирани предпоставки, а именно – наличие на достатъчно убедителни писмени доказателства и представяне на гаранция настоящата инстанция споделя изводите на първата,че не са налице такива - това е видно от представените с исковата молба незаверени копия от писмени документи, които изхождат от жалбоподателя/ищец/ и които няма как да обосновават и извод за вероятна основателност на предявените искове. От значение е не формалното наличие на писмени доказателства, с оглед редакцията на чл. 391, ал. 1, т. 1 от действащия ГПК, а представянето на такива, които правят иска вероятно основателен. Представените от ищеца документи са незаверени копия. Така представените незаверени копия на общо основание не се считат за доказателство и няма как да обосноват вероятна основателност на иска.Заверени копия от приложените към исковата молба документи са само представеното удостоверение за актуално състояние и адвокатска карта на ищеца. Същите следва да бъдат приети като писмени доказателства, но не могат да обусловят извод за основателност на иска. Ето защо правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че липсват убедителни писмени доказателства, но е допуснал обезпечение при хипотезата на чл. 391,ал.1, т.2 ГПК. Това обаче не изключва интереса на ищеца да получи обезпечение, а само налага и съответна защита на ответника срещу неоснователно допуснато обезпечение. Именно този релевантен интерес е преценен от законодателя като достатъчно защитим чрез внасяне на гаранция – чл.391, ал.1,т.2 ГПК. В отговора на исковата молба ответник жалба е изложил съображения, че определения размер на паричната гаранция е нисък. Доколкото не е налице подадена жалба от ответното дружество, по отношение на изложеното твърдение в отговора на исковата молба настоящата инстанция следва само да отбележи следното. Съдът съобразно разпоредбата на чл.391, ал.3, приема, че сумата от 2300лв. е достатъчна за гарантиране на евентуалните вреди, които ответникът би понесъл, ако се окаже, че обезпеченият иск е неоснователен, доколкото вредите биха били съизмерими със засягане на правната му сфера с неоснователно наложен запор върху банковите му сметки.По отношение искането да бъдат приети приложените писмени доказателства към отговора на въззивната жалба, доколкото същите фигурират по делото искането на ответник жалба е неоснователно. Допу±ната обезпечителна мярка от първоинстанционния съд е подходяща и съответна по размер на размера на предявения иск. Излаганите от жалбоподателя доводи в частната жалба са неоснователни. При този изход на делото следва Н. П. да бъде осъден да заплати на ответник жалба „Е. С.” Е.-гр. Горна Оряховица разноски в размер на 900 лв., предвид заявената претенция в тази насока. При така изяснената фактическа обстановка с оглед изложеното,частната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а обжалваното определение - потвърдено. Мотивиран от горното ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №2737 от 14.09.2011 год.,постановено по гр.д.№ 1982/2011г.,с което е допуснато обезпечение на предявения иск. ОСЪЖДА Н. С. П., ЕГН * с адрес гр. В. Търново, ул.” Г.И.”№ .. да заплати на „Е. С.”Е. с ЕИК... с адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.” Св. К. Б. I”, представлявано от управител И. П. И.с ЕГН * разноски в размер на 900/ деветстотин/ лв. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1/ 2/ |