Решение по дело №12960/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2841
Дата: 31 май 2023 г.
Съдия: Клаудия Рангелова Митова
Дело: 20221100512960
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2841
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. В.а
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512960 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на Н. А. Н. срещу Решение №
20031052/19.04.2022 г. по гр.д. № 21013/2020 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО,
83-ти състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на
съдебното решение, което твърди да е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, при неизяснена фактическа обстановка и без да са обсъдени противоречията в
събраните доказателства. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което претенцията му с правно основание чл.127, ал.2 СК да бъде
уважена като му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето З. Н. Н.,
роден на 20.08.2014 г., местоживеенето на малолетното да бъде определено при него и да
бъде разписан режим на лични отношения на майката Б. А. П. с детето З..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Б. А. П. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност.
В подадения отговор е инкорпорирана и насрещна въззивна жалба на Б. А. П. срещу
Решение № 20031052/19.04.2022 г. по гр.д. № 21013/2020 г. по описа на Софийския районен
съд, III ГО, 83-ти състав в частта, в която е определен режим на лични отношения между Н.
А. Н. и общото им дете З.. Изложени са съображения, че срещите между бащата и детето
1
следва да се осъществяват единствено в нейно присъствие или в присъствието на посочено
от нея лице или на социален работник от АСП, Д „СП“ – Люлин и малолетният не следва да
приспива в дома на баща му.
Въззивникът и въззиваемата страна Н. А. Н. е депозирал отговор на подадената от Б.
А. П. въззивна жалба, с който изразява становище за неоснователност на последната.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни,
притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 20031052/19.04.2022 г. по гр.д. № 21013/2020 г. по описа на Софийския
районен съд, III ГО, 83-ти състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на
родителските права по отношение на детето З. Н. Н. е предоставено на неговата майка Б. А.
П., при която е посочено то да живее, определен е режим на лични отношения на бащата Н.
А. Н. с малолетното дете и същият е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на
177,50 лева, считано от 29.05.2020 г. до настъпване на законово основание за нейното
изменение или погасяване, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска.
Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката на детето и е осъдил Н. да заплати на СРС държавна такса от 255,60 лева върху
определения размер на издръжката.
От представения пред първоинстанционния съд дубликат на удостоверение за
раждане, издадено на 11.09.2014 г. от Столична община – район „Люлин“ се установява, че
страните са родители на родения на 20.08.2014 г. З. Н. Н..
Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не
съжителстват заедно през последните шест години и понастоящем детето З. живее при
неговата майка.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и
въззиваема страна Н. А. Н. поддържа искане нему да бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето З., тъй като е по – пригодният родител,
разполага с по – добра среда за възпитание на подрастващия и с по – добри жилищни
условия. Посочва, че в последните две години живее в наето жилище в столичния квартал
„Банишора“, трудово ангажиран е като общ работник в „Софарма“ АД, получава месечен
доход в размер на 1 200 лева, работи на нормирано работно време при петдневна работна
седмица. Допълва, че се грижи сам за детето всяка събота и неделя, но можел да разчита на
помощта на жена, която живеела в близост до дома му. Заявява, че не заплаща издръжка за
детето, тъй като е убеден, че парите ще бъдат похарчени от майката за нейни нужди, но през
почивните дни, когато се грижи за сина си, му дава по два лева и му купува дрехи и обувки.
Опасява се, че въззиваемата страна и въззивник Б. А. П. не полага добри грижи за
малолетния, оставя го без надзор, случвало се да поверява грижите за него на мъж с малко
2
име „Д.“, който извършил блудствени действия с детето. Твърди, че в дома на майката цари
хаос и няма обособено място, където синът му да учи.
При изслушването от въззивния съд въззиваемата и въззивник П. посочва, че от
четири години живее в общинско жилище с детето З. и едноутробния му брат Х..
Ангажирана е като социален асистент на по – големия й син и допълнително работи като
хигиенист без сключен трудов или граждански договор, а общо получаваният от нея
месечен доход възлиза на около 1 500 лева. Посочва, че отношенията между двете деца са
добри, помежду им има изградена добра връзка. Изразява желание да упражнява
родителските права по отношение на детето З., за когото полага непосредствени грижи.
Твърди, че по този начин ще се съхрани връзката между двамата братя. Категорична е, че
блудствени действия с детето З. не са извършвани, а споделеното от бащата в тази насока е
резултат от опита на въззивника да получи родителските права и подетата от него война
срещу нея. Заявява, че не желае да прекъсва връзката на детето З. с неговия баща. Посочва,
че получава подкрепа при отглеждане на децата от вуйчо й, свидетеля Е.А.М.. и
представители на общност от православната църква.
Въз основа на заключението на приетата по делото Комплексна съдебна
психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че майката е със
задоволителен родителски капацитет, има дългогодишна подкрепяща среда от църковната
общност и от по – възрастни хора и е в състояние да се грижи самостоятелно за детето,
използвайки този допълнителен ресурс. Бащата е с нисък родителски капацитет, доколкото
демонстрира липса на умения да не въвлича детето в родителския конфликт. Експертизата
не потвърждава адекватността на същия за самостоятелно полагане на грижи за детето,
доколкото съществува риск последното да окаже влияние върху цялостното развитие на
подрастващия и да доведе до агресия у него. И при двамата родители е налице ниско
когнитивно функциониране, което при майката отговаря на лека степен на изоставане, а при
бащата е на ниво граничен тип до лека степен на изоставане. При страните не са установени
тежки нарушения в интелектуалното функциониране, което да ограничава родителската им
годност или да уврежда дееспособността им. Н. демонстрира затруднения в регулацията на
емоциите и поведението, което предпоставя по – висок риск по отношение на отглеждане и
възпитание на малолетния. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата си
родители, като тази с майката се характеризира с по – голяма дълбочина и е доверителна. По
отношение на бащата детето изпитва повишена подозрителност, поради отношението и
поведението на този родител към майката, която З. приема за най – значимия човек в живота
си, източник на подкрепа и сигурност. При детето не е налице отчуждение от неговия баща,
но съществува риск от такова, поради поведението на този родител, което подрастващия
възприема като заплашително и такова, което не е съобразено с чувствата, потребностите и
преживяванията на малолетния, но не може да се свърже с отчуждаващо поведение на
майката. Промяната в поведението на детето по отношение на бащата е мотивирана от
поведението на бащата, което З. приема за заплашително и несправедливо.
Експертизата е заключила, че при детето не са налице промени в психичното
3
функциониране, които да могат да се свържат с преживяно насилие. Подрастващият е
спокоен, с добро самочувствие и реалистична и позитивна самооценка, с добра адаптация в
училище, приятелска среда, добър и близък контакт с по – големия му брат, социално
адаптиран е. Няма данни да е податлив на чужди внушения, не споделя за травматични
сексуални преживявания и наличие на такива не са открити от експертите при проведените
за нуждите на изследването проективни тестове. Детето се разстройва от скандалите между
неговите родители, в които възприема бащата като агресор спрямо майката.
При тестовото изследване отношенията на детето З. с по – големия му брат Х. са
оценени от експертите като отлични, близки, емоционални и доверителни.
Вещите лица са препоръчали включване на бащата в програми за повишаване на
родителския капацитет с насоченост към овладяване на неприемливото поведение към
майката, което косвено се отразява на детето. Отправени са препоръки за консултиране на
майката с оглед надграждане на родителските умения.
Експертизата е установила запазена връзка на детето с двамата му родители и
необходимост същата да бъде съхранена и са предложили подходящ за това режим на лични
отношения на подрастващия с неотглеждащия родител.
При разпитите си вещите лица са приели, че детето не следва да губи контакт с
неотглеждащия родител, потвърждават потребността му от двамата родители, но са
категорични, че детето следва да бъде в предвидима и сигурна среда, в която няма агресия.
Промяната в режима на лични отношения на детето с неотглеждащия към момента родител
в посока на неговото разширяване е обусловена от отработване на родителския конфликт,
повишаване на родителския капацитет на бащата и премахване на враждебността му към
майката. Тъкмо това враждебно отношение на бащата вещите лица разпознават като
причина за тревожност у малолетния и за установената при него потребност да се защитава.
Експертите са категорични, че липсва основания контактите между бащата и детето да бъдат
супервизирани или провеждани в присъствие на трето лице.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена и се възприема от съда.
При проведеното на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на
въззивното производство социално проучване от АСП, Д „СП“ – Люлин е установено, че
детето З. се отглежда в семейството на своята майка, при която съжителства с едноутробния
си брат Х., който е на шестнадесет годишна възраст и има специални нужди. Наблюдавана е
силна емоционална връзка между децата и на същите с майката. Констатирано е, че З. е
привързан към майка си и в нейно присъствие е спокоен. Личният лекар на детето е
съобщил, че З. е здрав, не страда от хронични заболявания, спазен е имунизационният
календар, по подрастващия не е забелязал следи от физическо насилие и за него липсват
основания за съмнения за физическа злоупотреба с подрастващия. Социалното проучване е
констатирало, че П. живее с двете си деца в наето жилище, което е общинска собственост и
се състои от голяма стая с кухненски бокс и сервизни помещения. При посещение на имота
социалните служители са констатирали добри хигиенно – битови условия. В жилището
двете деца делят обща спалня. Детето З. е ученик във втори клас в 79 СУ „Индира Ганди“ и
4
по данни на класния му ръководител се справя много добре с учебния материал,
интегрирано е и е адаптирано в училищната среда, добре обгрижвано от своята майка.
Подрастващия е споделил, че иска да гостува на баща си, чувства се добре с него, тъй като
го води на кино, осигурява му доставка на готвена храна и му позволява да играе на таблет
неограничено. Отрекъл е да е оставян от майката без надзор.
В социалния доклад от 12.05.2023 г. са закрепени констатации, че майката
продължава да упражнява родителските права по отношение на детето З., което заявява
желанието си да живее в нейния дом и понастоящем не желае да гостува на баща си, тъй
като последният постоянно го разпитва за живота на майката.
Въз основа на възложения от въззивния съд социален доклад на АСП, Д „СП“ –
Сердика се установява, че страните са съжителствали заедно в периода 2010 г. – 2016 г.,
през който двамата са полагали съвместни грижи за общото им дете З.. До раздялата на
родителите се стигнало, поради това, че под чуждо влияние майката прогонила от дома
бащата. След настъпилата раздяла двамата родители запазили добри отношения, бащата
виждал и вземал детето при себе си с приспиване, но майката започнала да отчуждава сина
им. Дъщерята от предходна връзка на Б. П. починала на 08.10.2007 г. Н. изразява желание да
упражнява родителските права по отношение на детето З., тъй като се счита за по –
пригодния родител. Последната среща между детето и бащата, по данни на последния, се
състояла на 10.03.2023 г., когато подрастващия не пожелал да се вижда с него. Н.
информирал сина си, че може да се виждат след края на съдебното производство. Бащата
счита, че средата в дома на майката е неподходяща и увреждаща за подрастващия. Домът на
бащата представлявал едностайно жилище, за което същият заплаща наемна цена в размер
на 400 лева месечно. По време на пребиваване в дома на бащата двамата с детето поделяли
обща спалня. Социалното проучване установява, че в дома на бащата са създадени условия
за отглеждане на детето, а Н. разполага с доходи за покриване на базовите потребности на
малолетния. Бащата е привързан към детето, но комуникацията между родителите е
нарушена. Н. е трудово ангажиран като общ работник по разтоварване на стоки към
„Софарма“ АД, работи в делничните дни в интервала 08:15 часа – 17:30 часа и получава
месечен доход от 1 220 лева. Същият е израствал в институция за деца, лишени от
родителски грижи, не поддържа връзки с роднините си и по тази причина и детето З. не се
познава с тях.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост на въззиваемата и
въззивника П. същата е реабилитирана по съдебен ред, а съдебната реабилитация е
допусната с влязло в законна сила на 04.05.2016 г. съдебно определение.
Въз основа на приложеното по делото свидетелство за съдимост на Н. А. Н. се
установява, че същият е осъждан като не е настъпила реабилитация по чл.88а НК и липсват
данни са допусната съдебна реабилитация.
От представеното от въззивника и въззиваема страна Н. съдебномедицинско
удостоверение № 65.03/2023, издадено от 04.03.2023 г. от Съдебномедицински кабинет,
находящ се в гр.София, ул. „Здраве“ № 2 се установява, че при преглед на детето З. на
5
посочената дата, извършен по желание на бащата, при малолетното е констатирано
кръвонасядане и травматичен оток на лява орбитална област, зачервяване и сълзене на ляво
око, кръвонасядания във вътрешната и орбитална област и охлузване на корена на носа,
получени в резултат от действието на тъп предмет. Посочено е, че травматичните
увреждания при детето могат да бъдат получени по съобщения от бащата начин - нанесена
удар на 01.03.2023 г. с долна част на домакинска метла, попаднала в областта на лявото око.
За този удар детето и бащата са съобщили, че е бил нанесен от по – големия брат на З..
Въз основа на показанията на разпитания от въззивния съд свидетел Е.А.М.. се
установява по делото, че същата подпомага въззиваемата и въззивник П. за отглеждане на
детето З. от втората му годишнина. Понастоящем помощта се изразявала в надзор над детето
по време на ангажименти на майката и подпомагане на малолетния за подготовка на
учебния процес. Свидетелят е категорична, че отношенията на подрастващия с неговия
едноутробен брат Х. са добри, двете деца прекарвали много време заедно, обичали се и се
подкрепяли. Посочва, че не й е известно бащата да полага грижи за детето З., не е виждала
да му купува храна или дрехи и обувки. Пред нея въззивникът и въззиваем Н. заявил, че
няма да заплаща издръжка на детето. Заявява, че Н. проявявал вербална агресия, често се
изказвал негативно за въззиваемата и въззивник П. и постоянно търсел доказателства, че тя е
лоша майка. Сочи, че в последно време детето отказвало да ходи при бащата.
Показанията на свидетеля М. са последователни и логични, същите се подкрепят от
останалата доказателствена съвкупност по делото и съдът не открива заинтересованост у
този свидетел в полза на страна по делото.
В показанията си, дадени пред въззивния съд свидетелят П.С. Ш., чийто разпит е
допуснат за установяване на нововъзникнали обстоятелства, посочва, че разбрала за
задържане на децата З. и Х. в 03 РУ – СДВР през 2022 г., тъй като били установени сами в
столичния квартал „Разсадника“. Заявява, че през тази година Б. П. често оставяла децата
без надзор и посещавала бащата на нейните деца, с което разрушила връзката на свидетеля с
него. Сама виждала децата в района на Кооперативния пазар в гр.София. Твърди, че майката
правела каквото си пожелае, оставяла по пет лева на децата и прекарвала по – малко време с
тях, отколкото с бащата на нейните деца. Искала синът на свидетеля Ш. да гледа децата З. и
Х..
При преценка на показанията на този свидетел съдът отчита, че в една част същите
пресъздават не лично придобити впечатления, а съобщено от трето неназовано лице и в
друга част представляват оценъчни разсъждения. При оценка на тези показания съдът
съобразява убеждението на свидетеля, че въззиваемата и въззивник П. е причина за
разрушаване на връзката на Ш. с бащата на децата й. В тази връзка съдът отчита липсата на
опора в доказателствената маса по делото за оставяне на детето З. без надзор и свързано с
това задържане на малолетния в столично районно полицейско управление.
С оглед установените по делото факти и съобразявайки критериите, залегнали в
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, настоящата инстанция намира, че местоживеенето на детето
З. Н. Н. следва да бъде при неговата майка Б. А. П., която да упражнява родителските права.
6
В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-добрият
интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, която отразява подлежащите на преценка елементи за
определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето
в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите
на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на
взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение,
право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на
детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да
живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му.
Несъмнено е, че двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват
родителските права по отношение на детето З. и този разписан в разпоредбата на чл.59, ал.4
СК критерий равнопоставя страните.
Доказателствата по делото дават основание да се направи извод, че двамата родители
са равнопоставени и по критерия материални възможности с оглед заявените месечни
доходи, които дават основание за извод, че всеки от тях, съобразно материалната си
обезпеченост, е в състояние да покрие собствените си и на детето базови потребности.
Съпоставими са битовите условия в домовете на страните – двамата родители живеят
в наети апартаменти със сходни характеристики, в които са констатирани при проведените
социални проучвания добри хигиенни и битови условия. В нито едно от жилищата
малолетният не разполага със самостоятелна стая като в дома на майката поделя общо легло
с по – големия си брат, а в обитавания от бащата апартамент детето спи в общо легло с този
родител.
Не се установява родителите да имат брачни партньори или да живеят във
фактическо съжителство.
Констатира се безпротиворечиво въз основа на проведените социални проучвания,
изслушаните свидетелските показания и споделеното от страните пред въззивния съд, че
двамата родители са полагали грижи за детето З. в периода на съвместното им съжителство,
след раздялата на П. и Н. основните грижи за детето са поети от майката, а бащата обгрижва
детето при осъществяване на личните си отношения с него.
Приетото по делото заключение на КСППЕ доказва, че майката притежава по – добър
родителски капацитет, в състояние е да полага самостоятелни грижи за малолетния и
разполага с подкрепяща среда. Именно този родител детето възприема като най – значимият
човек в живота му и с нея е изградило по – дълбочинна и доверителна емоционална връзка.
При П. понастоящем не се установяват рискови фактори за отглеждането и възпитанието на
детето, докато бащата въвлича малолетното в родителския конфликт, неговата агресия към
майката поражда тревожност у подрастващия и провокира потребността му да се защитава.
В периода след раздялата на двамата родители именно майката е полагала непосредствените
грижи за детето, но не е допуснала отчуждението на малолетния от бащината фигура, не е
прекъснала връзката на детето с другия родител, не е негативизирала бащиния образ.
7
Същата декларира разбиране на потребността на детето и от двамата му родители и
значимостта на фигурата на бащата. Липсват основания да се приеме, че средата при
майката поставя детето в риск, както и да се споделят доводите на бащата, че мимолетният е
бил жертва на каквито и да е форми на насилие. В последната насока са и резултатите от
проведеното по делото експертно изследване. Посоченият от Б. П. пред въззивния съд
механизъм на възникване на констатираните в съдебномедицинско удостоверение №
65.03/2023 травми по детето и обстоятелствата, при които същите са получени не се оборва
от останалата доказателствена съвкупност по делото и налага извод за настъпил инцидент
при игра между З. и по – големия му брат Х..
При преценка на възпитателските качества на родителите съдът съобразява, че при
проведеното експертното изследване е установена липсата понастоящем на ресурс на бащата
да окаже помощ на детето за усвояване на подходящо поведение и контрол над емоциите
при взаимоотношенията с другите.
Заключението на експертиза и проведените социални проучвания показват, че и
двамата родители са привързани към детето и то към всеки от тях, но насочената към
майката агресия от страна на бащата предизвиква у малолетния повишена подозрителност и
е причина за настъпилата промяна в поведението и желанията на му за срещи с Н..
За разрешаване на въпроса кому от родителите да бъде възложено упражняването на
родителските права и при кого от тях детето да живее, съдът отчита желанието на
подрастващия да живее при неговата майка, отразено в социален доклад на АСП, Д „СП“ -
Люлин от 12.05.2023 г. С това категорично изразено желание на детето съдът следва да се
съобрази (Решение № 66/22.04.2021 г. по гр.д. № 3214/2020 г. на ВКС, IV ГО).
Предоставяне на родителските права на майката и определяне на местоживеенето на
детето З. при нея би предизвикало най – малка промяна, която всякога се явява източник на
тревожност за малолетните. Същевременно това разрешение ще гарантира съхраняване на
добрата връзка между детето и по – големия му брат и ще отчете породените от все още
ниската възраст на детето потребности от непосредствените грижи на майката. Съдът отчита
и задължителните разяснения, дадени в т.II, б. “е” от ППВС № 1/1974 г. за дължимата
преценка за годността на родителите да отглеждат и възпитават децата от женски и от
мъжки пол. Съдът взе предвид, че училището на детето е разположено в по – голяма близост
до дома на майката, спрямо този на бащата и именно при майката детето е изградило
приятелска среда.
По изложените съображения първоинстанционното решение в частта, в която
упражняването на родителските права по отношение на детето З. е възложено на неговата
майка, при която е определено то да живее, е правилно и законосъобразно.
Въззивният съд следва да ревизира решението на първата инстанция в частта на
режима на лични отношения на детето с бащата с оглед заключението на приетата по делото
КСППЕ и установената промяна в поведението и отношението на детето като бъде разписан
режим съобразно диспозитива на настоящото решение. Определеният от
8
първоинстанционния съд режим не е в унисон със заключението на вещите лица и е
непрецизен, доколкото включва период на зимна ваканция, каквато одобрената от
Министерство на образованието и науката ваканционна програма на учениците не
предвижда и каквото понятие не официално не е въведено със Закона за предучилищното и
училищното образование и държавния образователен стандарт. В чл.14 от Наредба № 10 от
1 септември 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, издадена от
министъра на образованието и науката изрично е посочено, че през учебната година
учениците ползват есенна, коледна, междусрочна, пролетна и лятна ваканция.
Липсва основание за уважаване на искането на въззиваемата и въззивник П. срещите
между бащата и детето да се осъществяват без приспиване и в нейно или на трето лице
присъствие. При разпита си вещите лица категорично отхвърлят необходимостта от
супервизиране на срещите или провеждането им в присъствие на друг възрастен. В тази
връзка съдът отчита, че присъствието на майката на срещите единствено ще доведе до
ескалация на родителския конфликт, тъй като агресията на бащата е единствено насочена
към фигурата на майката. Нейното присъствие на срещите ще бъде причина за поддържане
на тревожност у детето, породена именно от въвличането му в конфликта между страните, а
в дългосрочен план би се отразило негативно на отношението на детето към бащата.
Изпълнявания до настоящия момент режим на лични отношения не е включвал присъствие
на друг възрастен и е бил свързан с преспиване в дома на бащата, при което риск за детето
не е установен, а същевременно е способствал за съхраняване на емоционалната връзка на
малолетния с неговия баща.
Съблюдаването на разписания в диспозитива на настоящото решение режим ще
позволи Н. да участва пълноценно в живота на сина му, да се включва в подготовката на
детето за учебния процес, да участва в организиране на ангажиментите му и би предостави
оптимална възможност З. да расте под грижата и с подкрепата и на двамата му родители и
би предоставил възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между
него и бащата като по този начин ще съхрани емоционалната връзка помежду им.
Същевременно режимът ще внесе недрастична промяна в живота на детето спрямо
изпълнявания до момента такъв. По този начин би се избегнала рязка промяна, която да
предизвика тревожност и нарушение на изградения ритъм на детето. Режимът ще позволи
на бащата пълноценно да родителства без да се чувства изолиран от живота на детето си.
Чрез въвеждане на ясна регламентация би се постигнало потушаване на напрежението
между страните, с което да се елиминира конфликта, в който въвличат подрастващия, в
каквато насока са експертните изводи, приети от въззивния съд. Именно с оглед постигането
на тази цел двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и
преодолеят разногласията помежду си като осъзнаят, че това в най-пълна степен би
осигурило спокойствието и благополучието на собствените им деца. За това е необходимо и
двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските
права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога
помежду си.
9
Бащата следва да потърси подкрепа на социалните институции и да се включи в
индивидуални програми за повишаване на родителския капацитет с насоченост към
овладяване на агресивното поведение към майката, а последната, на свой ред, следва да
прояви инициатива за участване в консултации за надграждане на родителския капацитет с
оглед благоденствието на детето.


Доколкото въззивната жалба и насрещната въззивна жалба се явяват неоснователни, а
въззивният съд следва да определи подходящ за нуждите на детето режим на лични
отношения с неотглеждащия родител, изхождайки единствено от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетното, то разноските следва да останат за
страните така, както са сторени.
Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20031052/19.04.2022 г. по гр.д. № 21013/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 83-ти състав, в частта, с която на основание чл.127, ал.2 СК
е определен режим на лични отношения на бащата Н. А. Н., ЕГН **********, с детето З. Н.
Н., ЕГН **********, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н. А. Н., ЕГН **********, с
детето З. Н. Н., ЕГН **********, както следва: бащата има право да вижда и взима детето
всеки първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа събота до 18:00 часа в неделя с
преспиване, с изключение на тридесет дни през лятото, когато майката е в платен годишен
отпуск и за времето от 10:00 часа на единадесети април до 18:00 часа на дванадесети април;
двадесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката Б.
А. П., ЕГН **********, които могат да бъдат разделени на два пъти по десет дни; всяка
четна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на двадесет и
шести декември; от 10.00 часа на тридесети декември на всяка нечетна година до 18.00 часа
на първи януари на следващата четна година; всяка четна година от 10:00 часа на Разпети
петък до 18:00 часа на Светлия понеделник; всяка нечетна година през пролетната училищна
ваканция на детето, опредЕ. от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа
на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция; както и
всяка четна година през есенната и междусрочната училищни ваканции на детето,
определени от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на
всяка от тези ваканции до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции; всяка
нечетна година за времето от 10:00 часа на двадесети август до 18:00 часа на двадесет и
първи август и всяка година от 10:00 часа на четиринадесети февруари до 18:00 часа на
10
петнадесети февруари.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20031052/19.04.2022 г. по гр.д. № 21013/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, III ГО, 83-ти състав в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11