МОТИВИ по НЧХД № 210/2016 г. по описа на ТРС

 

Подсъдимите К.О.Х. и Е.К.О.,***, са предадени на съд по тъжба на А.Д.А. *** извършени престъпления както следва:

Срещу Е.К.О. - по чл. 144, ал. 1 от НК за това, че на 01.12.2015 г. в Кметството на с. Овчарово, общ. Търговище, се заканил с престъпление против личността на А.Д.А.,  и това заканване би могло да предизвика основателен страх за осъществяването му.

Срещу К.О.Х.:

- по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 01.12.2015 г. в Кметството на с. Овчарово, общ. Търговище, публично казал и извършил неща, унизителни за честта и достойнството на А.Д.А. в негово присъствие;

- по чл. 130, ал. 2  от НК за това, че на 01.12.2015 г. в Кметството на с. Овчарово, общ. Търговище, нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето на А.Д.А..

В съдебно заседание тъжителят А. се явява лично и с редовно упълномощен повереник а.. Н. Л., като поддържат обвиненията в тъжбата като безспорно доказани, пледират за основателност на гражданските искове и присъждане на деловодни разноски.

Подсъдимият К.О.Х. заявява, че разбира обвиненията, дава обяснения, като частично описва фактическата обстановка, но не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.

 Посъдимият Е.К.О. заявява, че разбира обвинението, също дава подробни обяснения, в които частично описва фактическата обстановка. Не се счита за виновен и моли съда да го оправдае.

Защитникът на двамата подсъдими а.. Ст. М. счита, че на съдебното следствие обвиненията срещу двамата подсъдими не са доказани по несъмнен начин и моли съда да ги признае за невиновни, като отхвърли като неоснователни и предявените граждански искове.

За съвместно разглеждане в наказателния процес са приети предявените от тъжителя А.Д.А. срещу двамата подсъдими граждански искове както следва:

 - срещу подсъдимия К.О.Х.  за сумата от 1000 лева, представляваща неимуществени вреди за извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2015 до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 1000 лева, представляваща неимуществени вреди за  извършено престъпление по чл. 148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2015 до окончателното изплащане на сумата;

- срещу подсъдимия Е.К.О. за сумата от 1000 лева, представляваща,   неимуществени вреди за  извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2015 до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените от тъжителката разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите К.О.Х. и Е.К.О. са баща и син, и двамата са неосъждани. Подсъдимият К.Х. притежавал в съсобственост с брат си Исуф Х. наследствен земеделски имот, нива от 1.623 дка в землището на с. Овчарово, общ. Търговище.

Тъжителят А.А. е регистриран като  земеделски производител и се занимава със земеделие. В това си качество той получил от брата на подсъдимия К.Х., Исуф Х., пълномощно относно своята част от цитирания земеделски имот и въз основа на него сключил със себе си договор за аренда върху целия имот.  Подсъдимият К.Х. обаче искал сам да обработва полагащия му се дял от имота, което станало причина за възникване на напрежение между него и тъжителя. Тъжителят А. на няколко пъти провеждал срещи с подс. Х. и с неговия син, подс. Е.О., но до съгласие за ползването на имота не се стигнало. Поради това А. ***, в резултат на която била насрочена проверка за 01.12.2015 г. от назначена за целта комисия от служители на общината. Така на уречената дата в 10.00 часа в кабинета на Кмета на с. Овчарово, св. С.З., били членовете на комисията, св. Е.И., Р.С. и Г.Д., св. Й.Н., шофьор към общината, и тъжителят А.. Тъжителят бил седнал в края на един от диваните в кабинета, точно до входната врата. Членовете на комисията започнали да преглеждат документацията по случая, когато в кабинета влезли един след друг двамата подсъдими, първо Е.О., а след него и баща му К.Х.. Още с влизането си подс. Е.О. се обърнал на висок глас към членовете на комисията с думите „Моля ви, разрешете спора, в противен случай фатален край ще има, кръв ще се лее“. Тъжителят се опитал да го успокои, но О. се обърнал към него с думите „излез навън, ще ти счупя главата, ще ти счупя зъбите“. При влизането си подс. К. Х. още от вратата се обърнал към тъжителя с неприличен жест със сгъната ръка и същевременно на турски език му казал „ще ми хванеш хуя ти, ще ти еба майката“. Тъй като тъжителят бил съвсем близо до него, подс. К.Х. го ритнал по глезена, при което тъжителя инстинктивно се преместил към седящия до него св. Н.. Последният видял удара с крак и за да не ескалира напрежението повече, станал и застанал между тъжителя и подс. Х., като помолил последният да влезе навътре в стаята. Подсъдимият се преместил, но продължил да псува тъжителя на турски език и да се заканва. Наложило се и кмета, св. С.З., да стане от бюрото си и да помоли подсъдимите да се успокоят, за да може комисията да си свърши работата. През цялото време тъжителят запазил спокойствие и не отвърнал на заплахите и обидите от страна на двамата подсъдими. Така след десетина минути обстановката се успокоила и страните започнали да си говорят по – нормално, като тъжителят на няколко пъти предлагал варианти за замяна на земята за обработване, но до съгласие от страна на подсъдимите така и не се стигнало. След като излезли от кабинета на кмета отвън пред кметството двамата подсъдими продължили да отправят закани срещу тъжителят А..

Седмици след инцидента тъжителят А. изпитвал болки в ударения глезен, който се подул, но така и не потърсил квалифицирана медицинска помощ. Едва на 11.01.2016 г. посетил съдебния лекар, който установил при сравнение с десния глезен лек оток на левия с размери около 3 на 1 сантиметър и издал съдебно – медицинско удостоверение. Изречените срещу него публично заплахи от подс. Е.О. тъжителят възприел като реални и споделил със съпругата си, св. Севдие Ахмедова.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза в резултат на нанесения ритник тъжителят е получил лек оток до главичката на малкопищялната кост на лявата глезенна става, което му е причинило болки и страдания. Според вещото лице при своевременно проведено адекватно лечение такова увреждане отшумява за около 7 до 14 дни, иначе е възможно оздравителния период да продължи и повече - около 35 до 40 дни.

Съдът прие за установена гореописаната фактическа обстановка въз основа на обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - обясненията на подсъдимите К.Х. и Е.О., показанията на разпитаните свидетели, съдебно – медицинската експертиза и писмените доказателства по делото. Съдът кредитира най – вече показанията на св. С.З. и Й.Н., които са най – пълни, последователни и кореспондират помежду си. Двамата свидетели формално не могат да бъдат считани за заинтересовани и описват по идентичен начин развитието на събитията. Свидетелят З. разбира турски език и е категоричен относно изречените от подс. К.Х. към тъжителя псувни, и това се потвърждава от показанията на св. Н., който твърди, че е чувал многократно подс. Х. да изрича по адрес на тъжителя нещо като „сиким, сиким“. И двамата са видели неприличния жест с ръка, който подс. Х. е отправил към тъжителя едновременно с вулгарните думи на турски език. Свидетелката Е.И. отрича, включително и на проведената и очна ставка със св. Н., да се е говорило изобщо на турски език, както и да е имало отправени жестове или удари. Все пак и тя твърди, че още с влизането на двамата подсъдими се е създало напрежение и е имало нападки от тяхна страна, макар да не уточнява в какво са се изразявали те. На очната ставка обаче тя все пак признава, че се е обърнала към двамата подсъдими на турски да ги помоли да запазят тишина. При условие, че никой не е говорил на турски език, както тя твърди при първоначалния си разпит, звучи нелогично и житейски неправдоподобно само тя да се е обърнала към подсъдимите на този език. Самото премълчаване на това обстоятелство, въпреки изричното запитване в тази насока  при първия и  разпит, като цяло компрометира нейните показания. В тази част те не кореспондират не само с цитираните по – горе свидетели, но и с показанията на св. Р.С. и Г.Д.. Свидетелите Р.С. и Г.Д. потвърждават, че между подсъдимите и тъжителят е имало караница на висок глас на турски език, която те не са разбрали.  И двете обаче потвърждават, че подс. Е.О. е произнесъл думите „ тук кръв ще се лее, ще има случка с фатален край“. Свидетелките твърдят, че не са видели неприлични жестове, но потвърждават, че се е наложило св. Н. да застане между тъжителя и подсъдимите, за да успокои обстановката. Св. Д. казва „ ние бяхме заети повече с документите …..но може и да съм отървала такъв момент“. Прави впечатление, че и трите свидетелки са крайно пестеливи в показанията си, като е явно нежеланието им да вземат страна в спора. Трите свидетелки описват ситуацията с думите „Напрежение с влизането имаше….Нападките бяха от страна на двамата – баща и син“ /св. И./, „Още с влизането бяха нервни, разговаряха на висок тон“ /св. Д./ и „Започна между тях караница“ /св. С.“, като избягват да влизат в подробности относно конкретни реплики и действия на двамата подсъдими.

Единствено св. Н. е категоричен, че е видял подс. Х. да рита тъжителят по крака. Това е обяснимо, тъй като тъжителят и подсъдимия са били непосредствено един до друг, удара е бил ниско долу в глезена на тъжителя, а останалите свидетели или не са имали добра видимост, или са били заети с проучване на документите и разговора с другия подс. О.. Показанията на св. Н. кореспондират със заключението на съдебно – медицинската експертиза и съдът не намира основания да не ги кредитира.

Подсъдимите отричат да са изричали думите и да са извършили действията, описани в тъжбата. Обясненията им, макар и многословни, наблягат повече на случая със спорната земеделска земя, като умишлено се отклоняват от подробности по инкриминирания случай. Подсъдимият К.Х. обаче признава, че е бил много ядосан като видял тъжителя, и че последният е бил до вратата. Подсъдимият Е.О. не отрича, че е имало напрежение между тях и тъжителя, който дори посегнал на баща му, но в тази част обясненията му не се потвърждават от никой от свидетелите.

Никой от свидетелите не е чул подс. К. да изрича думата „тъпанарино“ и не е видял удари по главата на тъжителя.  

При така установеното от фактическа страна съдът прие, че с думите и действията си на 01.12.2015 г. в кабинета на кмета на с. Овчарово подсъдимият К.Х. е осъществил от обективна страна състава на чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр.с чл. 146, ал. 1от НК – публично казал и извършил неща, унизителни за честта и достойнството на тъжителя А.А. в негово присъствие.  За да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които са неприлични, вулгарни или цинични, съотносими към съвременните стандарти. Обидата е унизяващо отнасяне към някого, а инкриминираните изрази - „ще ми хванеш хуя ти, ще ти еба майката“ , безспорно съдържат неприлични думи и представляват непристойно отнасяне. Направения едновременно с това жест с ръка носи същото послание и също представлява непристойно отнасяне към тъжителя. Обидните думи са изречени и жеста е направен на публично място – кабинета на кмета, в присъствието на членовете на комисията, шофьора и кмета. Според утвърдената съдебна практика за да е нанесена публично обидата е достатъчно да е изречена на публично място, на което обективно е възможно тя да бъде чута от много хора, без дори това да е станало.

От субективна страна деянието е извършени виновно, под форма на вината пряк умисъл, като подсъдимия без съмнение е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на вредоносния резултат.

Също така съдът прие, че по същото време и място подс. К.Х. е нанесъл лека телесна повреда на тъжителя А., изразяваща се в лек оток до главичката на малкопищялната кост на лявата глезенна става. Това телесно увреждане осъществява медикобиологичния критерий на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК- причинило е на тъжителя болки и страдания, без разстройство на здравето.

И при това престъпление е безспорен прекия умисъл на подсъдимия.

При така установените фактически обстоятелства действията на подс.  Е.О. следва да се квалифицира по чл. 144, ал. 1 от НК – на 01.12.2015 г. в Кметството на с. Овчарово се заканил с престъпление против личността на тъжителя А.А.,  и това заканване би могло да предизвика основателен страх за осъществяването му.

Признаците на основния състав на заканата с престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК са следните от обективна страна: изпълнителното деяние се осъществява чрез действие, което се изразява чрез обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него или негови ближни - било против личността, било срещу техния имот. Заканата може да бъде вербализирана и/или отправена писмено или осъществена по друг начин - чрез действия - жестове, показване на оръжие и т.н. На следващо място е необходимо естеството на заканата да е такова, че да е обективно възможно у пострадалия да се възбуди основателен страх за нейното осъществяване, като следва да се отбележи, че не е нужно жертвата да е изпитала уплаха, тъй като законът визира само възможността за възникване на основателен страх, дезинтересирайки се дали такъв е възникнал (в този смисъл е и трайната и безпротиворечива съдебна практика). Следователно, заканата може да бъде определена като такава, която възбужда основателен страх за осъществяването й на базата на обективен законов критерий и тя ще е такава винаги, когато съществува реална възможност деецът да осъществи обективираното от него, чрез отправяне на заканата, намерението. За да се прецени дали е така, всякога следва да се съобразят конкретните обстоятелства - обстановката, при която е отправена заканата, начинът на отправянето й, личността на дееца, неговото моментно състояние и т. н. Престъплението е довършено с факта на възприемане на заканата от пострадалия, тогава когато намерението на дееца, обективирано външно става достояние на лицето, към което е отправено. Изречените думи „Моля ви, разрешете спора, в противен случай фатален край ще има, кръв ще се лее“, макар и формално отправени към членовете на комисията, индиректно са били насочени към тъжителя и целта е била той да ги възприеме. Освен това подс. О. пред всички присъстващи се обърнал и директно към тъжителя с думите „излез навън, ще ти счупя главата, ще ти счупя зъбите“. Имайки предвид моментното гневно състояние на подсъдимия Е.О., безцеремонното поведение на другия подсъдим, който почти по същото време нанесъл ритник по крака на тъжителя, тези реплики обективно са били годни да предизвикат основателен страх у тъжителя от осъществяването им.

 От субективна страна деянията са извършено от подс. О. с пряк умисъл. Определяйки формата на вината, съдът взе предвид не само субективното становище на дееца, но и всички налични обективни признаци на извършеното деяние. В случая безспорно е установено, че подс. О. е имал мотив, предварително оформено намерение и е искал чрез заканите да възбуди основателен страх в тъжителя А. за осъществяването им, като се има предвид начинът, по който са отправени.

След като призна подсъдимия К.О.Х. за виновен по повдигнатите с тъжбата обвинения съдът му наложи наказания както следва:

- за извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр.с чл. 146, ал. 1 от НК и като приложи рапоредбата на чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НК - наказание “ГЛОБА” в размер на 1500 лева;

- за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2  от НК - наказание “ГЛОБА” в размер на 300 лева.

Подсъдимият Х. е неосъждан и от двете престъпления няма причинени имуществени вреди, но съдът отчете, че разпоредбата на чл. 78а, ал. 7, предл. четвърто от НК препятства освобождаването му от наказателна отговорност и налагането на административно наказание.

При определяне размера на наказанията съдът отчете степента на обществена опасност на деянията и тази на дееца, подбудите за извършване на деянията и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът прие, че за извършеното  престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Подсъдимият въпреки напредналата си възраст до настоящия момент не е осъждан, което говори че той не е личност с висока степен на обществена опасност. Друго важно смекчаващо вината обстоятелство е мотива за извършване на престъплението – желанието на подсъдимия да обработва останалата му в наследство от баща му земеделска земя. Безспорно е, че като е сключил договор за аренда върху целия земеделски имот, без предварително да поиска съгласието на подсъдимия Х. като съсобственик на имота, тъжителят е постъпил най – малкото неморално, доколкото закона формално позволява това. Освен това тъжителят е предприел и фактически действия по обработка и засяване на земята, и в крайна сметка е подал и жалба до Кмета на община Търговище, напълно съзнавайки, че самият той е в нарушение. Действително дори целия земеделския имот е прекалено малък, за да си заслужава да се стига до такива вражди и скандали, но не бива да се пропуска, че за тъжитетеля, с оглед неговата възраст и възпитание, той има по – скоро емоционална стойност като наследство от баща му. В крайна сметка и самото деяние не представлява такова с висока степен на обществена опасност, и в повечето идентични случаи изобщо не се стига до съдебно разрешаване на спора. Отегчаващи вината обстоятелства извън квалифициращите такива съдът не установи. Като се има предвид и високия минимален размер на предвидената глоба, както и имотното състояние на подсъдимия, съдът приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НК и редуцира наказанието “ГЛОБА”  до позволения от закона размер от 1500 лева.

Всичко посочено дотук важи с пълна сила и за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2  от НК – като обществена опасност на деянието и дееца, и като мотив за извършването му. Освен това се установи, че в случая причиняването на болки и страдания на пострадалия за един продължителен период от време се дължи и на поведението на самия тъжител, който не е потърсил квалифицирана медицинска помощ и не е провел адекватно лечение, при което последиците от удара щяха да отшумят за много по – кратък период.  Затова и съдът определи по вид най – лекото предвидено от закона наказание “ГЛОБА” , но в максималния му размер от 300 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия Х. едно общо наказание, а именно по – тежкото от тях - “ГЛОБА” в размер на 1500 лева.

След като призна подсъдимия Е.О. за виновен по повдигнатото обвинение по по чл. 144, ал. 1 от НК, и като прецени всички данни по делото, съдът счете, че в случая спрямо него са налице предпоставките на чл. 78а от НК. Извършеното от подсъдимия умишлено престъпление се санкционира с лишаване от свобода до три години. Деецът не е осъждан за престъпления от общ характер  и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК. От престъплението, предмет на делото, не са причинени имуществени вреди. Ето защо съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв.  При определяне размера на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която не е от най - високите за този тип, тази на дееца, който е с чисто съдебно минало и няма данни да е извършвал други противообществени прояви. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства и тези, прието по отношение и на другия подсъдим по отношение на мотива за извършването на деянието.

С така определените наказания съдът прие, че спрямо подсъдимите ще бъдат изпълнени специалната и генералната превенции по смисъла на чл. 36 от НК.

 

По предявените граждански искве: Признаването на подсъдимите за виновни в извършване на престъпленията по по повдигнатите им с тъжбата обвинения предполага не само реализиране на наказателната им отговорност, но и на гражданската деликтна такава по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за морални вреди се определя от съда по справедливост.

В този аспект съдът оцени причинените на тъжителя от подс. Х. неимуществени вреди за извършено престъпление по чл. 148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК на сумата в размер на 600 лева. Съдът прие, че с думите и действията си, изречени и извършени на публично място и в присъствието на много хора, подсъдимия сериозно е накърнил честта и достойнството на тъжителя. Последният без съмнение се е почувствал унизен и е бил уронен неговия авторитет пред кмета на селото и членовете на комисията.

 При определяне на неимуществени вреди за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК съдът отчете степента на телесното увреждане и периода на пълно оздравяване. В процесния случай се касае за сравнително леко нараняване на лявата глезенна става, което при навременно лекуване би отшумяло за срок от около 7 – 14 дни. Няма безспорни доказателства тъжителят да е търсил своевременно медицинска помощ и да е прилагал адекватно лечение, поради което и съдът не кредитира показанията на св. Севдие Ахмедова, която като негова съпруга безспорно е заинтересувана от изхода на делото, че в продължение на месеци тъжителят е изпитвал силни болки, не е можел да се грижи за стопанството си и се е наложило да продаде животните. Единственото безспорно установено е, че подсъдимият едва 40 дни след инцидента и посетил съдебния лекар, и то с цел да му бъде издадено съдебно медицинско удостоверение. Отчитайки изложеното съдът осъди подсъдимия Х. да заплати на тъжителя обезщетение в размер на 400 лева.

 За извършеното престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК  съдът осъди подсъдимия Е.О. да заплати на тъжителя А. обезщетение в размер на 500 лева като оптимален паричен еквивалент на претърпените от пострадалия уплаха, душевни страдания и психичен дискомфорт. Налице е причинна връзка между действието на подсъдимия и причинените неимуществени вреди на пострадалия. Този страх обаче не беше доказано да е продължил във времето след това и да е довел до други отражения в неимуществената сфера на тъжителя.

В останалата му част до пълните им размери от по 1000 лева гражданските искове бяха отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът осъди двамата подсъдими да заплатят на тъжителя и законната лихва върху определените суми от деня на увреждането - 01.12.2015 г. до окончателното изплащане на главниците.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите К.О.Х. и Е.К.О. да заплатят всеки един от тях на тъжителя А. направените от последния деловодни разноски в размер на по 194 лева, представляващи държавна такса за завеждане на делото, разноски за експертиза и свидетели, и адвокатско възнаграждение по представено пълномощно.

 Съдът осъди подсъдимите К.О.Х. и Е.К.О. да заплатят всеки един от тях по сметка на Районен съд Търгоище сумата от по 50 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

Поради изложените фактически и правни съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: