О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260519 , 09.10.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в закрито заседание на девети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен
Вълев ч.гр.д.№ 2378 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2
вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по повод частна жалба с вх.№261056/19.08.2020
г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* против Разпореждане от 28.07.2020
г. по ч.гр.д. №2822/2020 г. на Районен-съд Бургас, с което е оставено без
уважение заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Радина Иванова
Илиева, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по договор за потребителски
кредит № ********** от 13.09.2017 година,
на договорно възнаграждение в размер от
1 143, 23 лева, начислено за
периода от 20.01.2018 година до 15.08.2019 година, сумата
576, 11 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
21.12.2017 година – датата на изпадане на длъжника в забава до 15.08.2019
година – за която дата заявителят счита, че е настъпила предсрочна изискуемост,
както и за законна лихва, считано от 15.08.2019 година до изплащане на
вземането.
Излагат се съображения, че заповедният съд
няма правомощие да извършва преценка за валидност на договор за потребителски
кредит, както и да следи дали отделни
клаузи от договора противоречат на закона и добрите нрави. Сочи се, че клаузите
не са обявени за неравноправни по предвидения законов ред и не са подведени под
нормата на чл. 143 от ЗЗП. Цитирани са съдебни актове, постановени при
действието на предходната редакция (преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.)
на разпоредбата на чл. 411 от ГПК. По отношение на договорното възнаграждение
се сочи, че уговорения годишен лихвен процент отговаря на законовите изисквания
и не може да противоречи на добрите нрави, това което е позволено от закона с
императивна правна норма. Твърди се, че неправилно не е присъдена и лихва за
забава, тъй като независимо от уговорената договорна лихва, която се явява цена
за вземането, обезщетението за забава в размер на законната лихва се дължи и не
е налице анатоцизъм. По отношение на претендираната законна лихва от датата на
твърдяната предсрочна изискуемост се сочи, че липсва задължение за заявителя да
определя същата по период и размер, тъй като същите са неопределяеми.
Иска се отмяна на разпореждането в
обжалваната част и вместо него да се постанови издаване на заповед за
изпълнение относно всички вземания, претендирани със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли за присъждане на разноски в размер
на 15 лева за заплатената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата
на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок от
легитимирано лице и е допустима.
Пред Районен съд-Бургас е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
В.М.И., ЕГН ********** за следните суми:, дължими по Договор за потребителски
кредит №********** от 13.09.2017 г. : 2743,80 лева – главница; 1143,23 лева -договорно
възнаграждение за периода 20.01.2018 г. -15.08.2019 г.; 3086,18 лв. – остатъчно
непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 576,11 лв. –
лихва за забава за периода 21.12.2017 г.
-15.08.2019 г.- дата на предсрочна изискуемост и законна лихва от 15.08.2019 г.
до изплащане на вземането.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК
към заявлението са приложени договор за потребителски кредит, ведно с
приложенията към него, както и приложимите общи условия.
С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас
е отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на следните
претендирани вземания: договорно
възнаграждение в размер от 1 143,
23 лева, начислено за периода от
20.01.2018 година до 15.08.2019 година, неплатено възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги в размер от 3 086,18
лева, сумата 576, 11 лева, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 21.12.2017 година – датата на изпадане
на длъжника в забава до 15.08.2019 година – за която дата заявителят счита, че
е настъпила предсрочна изискуемост, както и за законна лихва, считано от
15.08.2019 година до изплащане на вземането, както и за присъждане на
разноските, направени в заповедното производство в размер разликата между
присъдената на това основание сума от 73, 05
лева до пълния предявен размер от 300, 99 лева.
Страните по делото са сключили договор за
потребителски кредит №********** от 13.09.2017 г., приложен на л. 4 и сл. от
заповедното производство. Видно от него, длъжникът В.М.И. е получил сума от 3000
лева, която следва да издължи за срок от 24 месеца с договорен годишен лихвен
процент 41.17% и ГПР 49.89%.
Освен горните суми, И. е следвало да изплати
и сумата от 3601.44 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, а именно – приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност
за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
средства.
От
заявлението, по което е образувано заповедното производство пред районен
съд-Бургас, се установява, че длъжникът
е погасил три месечни вноски и е изпаднал в забава по отношение на последващите
такива, като е спорно дали сумата, представляваща договорна лихва почива на
клаузи, които са неравноправни, противоречащи на закона и добрите нрави. Спорен е въпросът и дали заявлението по
отношение на претендираната лихва за забава от 21.12.2017 г. до 15.08.2019 г. и
от 15.08.2019 г. до окончателното изплащане е отговаряло на изискванията на чл.
410 и в указания срок заявителя е отстранил констатираните от РС нередовности.
По отношение на отказа на районния съд да
издаде заповед за изпълнение по отношение на неплатено възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги в размер от 3 086,18 лева, разпореждането на районния съд не се
обжалва и въззивният съдът не следва да излага мотиви в тази част.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не
издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Видно от представения Договор за потребителски кредит
страните са се договорили предоставената сума в размер на 3000 лева да бъде върната
за срок от 24 при ГПР – 49,89% и годишен
лихвен процент в размер на 41,17% Така уговорения годишен процент на разходите
отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната
лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Настоящата инстанция не споделя
изложените мотиви на Районен съд – Бургас, че клаузата от договора, определяща
размера на годишния лихвен процент (възнаградителната лихва) е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната
лихва. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД страните са
свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат,
като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави.
В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва
и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва,
както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза,
с която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва
размер на възнаградителната лихва.
За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, защото към него
може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски
и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо,
за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като
критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е
пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите
нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към
датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не
надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. В този смисъл е
правното разрешение, възприето и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС -
Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково
по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в.
гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр.
д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. №
62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. №
702/2019 г.
Поради това съдът счита, че следва да се издаде
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника И. за сумата от 1143.23 лева, представляваща договорна
лихва за периода 20.01.2018г. – 15.08.2019г.
Ето защо по отношение на горепосочената сума от 1143.23.
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като бъде издадена заповед за
изпълнение за същата сума.
С Разпореждане от 16.06.2020 г. по ч.гр.д. №2822/2020
г. районният съд е оставил без движение заявлението по чл. 410 от ГПК и е
указано на заявителя да уточни претенцията си за претендираните лихви за
забава, като посочи върху какъв размер главница и лихва са начислени.
С молба от 07.07.2020 г. заявителят е изразил
становище, идентично на това в частната жалба, като е посочил, че заявителят
няма законово задължение да конкретизира законната лихва по период и размер, но
все пак е посочил размер за периода от 15.08.2018 г. до 12.03.2020 г. – 408.71.
След изменението на
чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК /ДВ № 86/27.10.2017 г. /, бе предвидено
задължение на съда да предостави тридневен срок, в който да даде възможност на
заявителя да приведе съдържанието на заявлението така, че същото да отговаря на
изискванията на чл. 410 ГПК. Същото е сторено от районния съд, а в дадения
тридневен срок заявителят не е посочил върху каква основа е начислил
претендираната лихва за забава. Правилен е извода на БРС, че като не са посочени
размерите на главниците върху които са начислени лихвите за посочените периоди
се препятства преценката за съответствие
на искането с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК
за съответствието с размера на законната лихва.
Доколкото заявителят не е отстранил констатираните
нередовности в указания срок, налице е неизпълнение на указанията, което по
смисъла на чл. 411, ал.2, т. 1 от ГПК е основание за отхвърляне на
заявлението. Ето защо в тази част
обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
На жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски
съобразно уважената част от жалбата в размер на 43,22 лева, представляващи 9,97
лева-държавна такса и 33,25 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не
подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от
28.07.2020 г. по ч.гр.д. №2822/2020 г. на Районен-съд Бургас, в частта, с която
е оставено без уважение заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Радина Иванова Илиева, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК против
В.М.И., ЕГН ********** за разпореждане плащане по договор за потребителски
кредит № ********** от 13.09.2017 година
на договорно възнаграждение в размер от
1 143, 23 лева, начислено за
периода от 20.01.2018 година до 15.08.2019 година.
ОСЪЖДА В.М.И., ЕГН **********
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 43,22 лева / четиридесет и три лева и двадесет и две
стотинки/- разноски за настоящата инстанция.
ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ
ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на “ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* против длъжника В.М.И., ЕГН ********** за
сумата от 1 143, 23 лева, договорно
възнаграждение, начислено за периода от 20.01.2018 година до 15.08.2019 година,
произтичащо от сключен между страните договор за потребителски кредит № **********
от 13.09.2017 година, както и за разноските за настоящата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от
28.07.2020 г. по ч.гр.д. №2822/2020 г. на Районен-съд Бургас в останалата част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.