Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........
гр.Варна, 18.09.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети септември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря
Светлана Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5774 по описа за
2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ.
В исковата молба ищецът „К.а.п.” ЕООД, твърди че е
доставило на ответника ЕТ „Авто-бил-Пенчо Димитров”
резервни части за автомобили, както следва: фар десен 044506, рамка радиатор
9655 530, радиатор климатик WАС 181, преден капак КН9547 280 и
основа предна броня КН9547 940, чиято обща стойност възлиза в размер на 1277.60
лева и за която е издадена фактура № 13579/11.12.2017г. Тъй като ответникът е
заплатил стойността на доставените му авточасти сезира съда с искане за
осъждане на едноличния търговец да заплати горната сума, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата не депозиране на исковата молба в съда –
23.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Отправено е искане и
за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът ЕТ „Авто-бил-Пенчо
Димитров” не депозира отговор на исковата молба. С молба от 10.09.2018г.
заявява, че признава вземането, предмет на настоящото производсто.
Съдът, след като взе в предвид
отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при
признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на предявения иск от
страна на ответника, обективирано в депозираната
молба от 10.09.2018г.
В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което същите да бъдат уважени.
С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер 51.12
лева за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 320.00 лева, което е съобразено с установения в
Наредба № 1/2004г. минимален размер и в този смисъл възражението на ответника
за прекомерност на адвокатския хонорар се преценява от съда като неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ „А.Д.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** 2А, Зона – Враня, да
заплати на „К.А.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 1277.60 лева
/хиляда двеста седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща цена на доставени
фар десен 044506, рамка радиатор 9655 530, радиатор климатик WAC 181, преден капак КН 9547 280 и основа предна браня
КН 9547 940, доставени чрез
„Еконт Екпрес“ ООД и за стойността на
които е издадена фактура № 13579/11.12.2017г., ведно
със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба
в съда – 23.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА ЕТ „А.Д.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** 2А, Зона – Враня, да заплати на
„К.А.П.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 371.12 лева /триста седемдесет и един лева и
дванадесет стотинки/, представляваща направените от ищеца разноски за заплатена държавна такса от
51.12 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 320.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: