Решение по дело №14340/2019 на Софийски градски съд

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева  

                                                 ЧЛЕНОВЕ: Станимира  Иванова                                                

                                                  мл. съдия  Марина  Гюрова

като разгледа докладваното от съдия Коджабашева ч. гр. дело № 14340 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по повод подадена от С.С.Д.- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу издадено по изп. дело № 20197910400281 на ЧСИ Т.В.-Н.- с рег.№ 791 на КЧСИ, постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 8.07.2019 г., с искане за освобождаване на жалбоподателя от отговорността за разноски, при твърдения, че не е станал причина за образуване на изпълнителното производство.

Взискателят по изпълнителното дело- „Д.1991“ ООД- гр. София изразява становище за неоснователност на подадената от длъжника жалба и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й.

Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. 

Софийски градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20197910400281 на ЧСИ Т.В.-Н.- с рег.№ 791 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя „Д.1991“ ООД- гр. София, представлявано от Управителя П.К.Д.- чрез адв. Р. Б., подадена на 18.06.2019 г., с приложен към нея изпълнителен лист от 12.03.2019 г., издаден въз основа на Определение от 6.02.2019 г. по адм.д. № 2035/ 2018 г. на АССГ, с което С.С.Д. /жалбоподателят/ е осъден да заплати на взискателя „Д.1991“ ООД сумата 800 лв.- разноски по посоченото дело. Към молбата са приложени пълномощно на името на адв. Р. Б.и небланков Договор за правна защита и съдействие от 18.06.2019 г., според който взискателят е заплатил на адв. Б.сумата 200 лева /в брой/- за процесуално представителство по изпълнителното дело.

На 8.07.2019 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ 6368/ 8.07.2019 г., връчена на 10.07.2019 г., в която са посочени задължения по изпълнителното дело в общ размер на 1 210.96 лв., от които: 800 лв.- вземане по цитирания изпълнителен лист; „200 лв.- разноски по изпълнителното дело, и 210.96 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 22.07.2019 г.“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима- подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ- чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата на длъжника по изпълнението е неоснователна.

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски. По общите правила за възлагане на разноските както в исковото съдебно производство, така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, респ. длъжника- чл.78, ал.1 ГПК. Ако, обаче, ответникът, респ. длъжникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, респ. взискателя- чл.78, ал.2 ГПК.

Специалната разпоредба на чл.79 ГПК, касаеща изпълнителното производство, въвежда общото правило, че разноските по изпълнението /т.е. разноските за извършените действия по принудително изпълнение/ са за сметка на длъжника, като законът е уредил изключенията от това правило- т.1- т.3. Всички случаи, при които длъжникът не дължи разноски, са свързани с прекратяване на изпълнителното производство или с незаконо-съобразност и необоснованост на извършените изпълнителни действия, т.е. отговорността за разноските в изпълнението е изградена върху съображението за неоснователно предизвикване на делото поради липса или отпаднали условия за допустимост на изпълнителното производство и се явява санкция спрямо страната, която го е предизвикала, което е залегнало и в общите правила на чл.78 ГПК. Предвид горното, взискателят, предизвикал принудително изпълнение срещу длъжник, предприел всички възможни действия за доброволно изплащане на дължима сума, следва да понесе разноските по изпълнението, поради това, че е имал недобросъвестно поведение, изразяващо се в съзнателно неприемане на предложеното му от длъжника доброволно изпълнение.

В случая постановеното срещу жалбоподателя /длъжник по изпълнението/ определение, с което е присъдено събираемото вземане за разноски, датира от 6.02.2019 г., а изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е издаден на 12.03.2019 г.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на подадена от „Д.1991“ ООД на 18.06.2019 г. писмена молба, т.е. над 5 месеца след постановяване на цитираното определение и над 4 месеца след издаване на изпълнителния лист срещу длъжника С.Д..

 

От страна на длъжника по изпълнението не са представени каквито и да било доказателства, от които да е видно, че през посочения около 5- месечен период до образуване на изпълнителното дело е предприел фактически действия по изпълнение на задължението си, вкл. доказателства за неприемане на изпълнението от страна на взискателя. И при липсата на информация за притежавана от кредитора банкова сметка, ***, като изпрати дължимата парична сума с пощенски запис или дори като я внесе по открита на името на длъжника банкова сметка /***. чл.97 ЗЗД/. Най- малкото би могъл с покана, адресирана до кредитора, да го покани да му предостави нужната информация с оглед изпълнение на задължението.

При установената по делото фактическа обстановка не може да бъде обоснован извод за безпричинно образувано от страна на взискателя изпълнително производство, поради което и липсва основание за възлагане на сторените по делото разноски в негова тежест- съгласно чл.78, ал.2 ГПК. Тъй като с поведението си длъжникът С.Д. е дал повод за образуване на изпълнителното производство, сторените за същото разноски следва да бъдат възложени в негова тежест.

Доводи относно размера на сторените от взискателя и определените от ЧСИ по изпълнителното дело разноски и искане за намаляването им в жалбата на длъжника не се съдържат, поради което и съдът не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.

При тези съображения жалбата на длъжника по изпълнението срещу постановлението за разноски като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Софийски градски съд

 

 

                                      Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Д.- длъжник по изпълнението, срещу издадено по изп. дело № 20197910400281 на ЧСИ Т.В.-Н.- с рег.№ 791 на КЧСИ, постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 6368/ 8.07.2019 г., с което в негова тежест са възложени разноски по изпълнението в размер на 200 лв.- за платено от взискателя адв. възнаграждение, и 210.96 лв.- такси по ТТРЗЧСИ, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.

 

                             

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                            

 

                                                                  2.