С решение № 300/ 13.05.2005 година, постановено по НАХД № 309/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал Петър Николаев Карабозов от гр. Кърджали за виновен в това, че на 16.03.2005 година в гр. Кърджали управлявал МПС- лек автомобил “Деу Тико” с ДК № К 30 90 АВ с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда- 1.27 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б ал.1 във вр. с чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 343г във вр. с чл. 343б ал.1 във вр. с чл. 78а ал.4 от НК му е наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от 16.03.2005 година. Въззивното производство е образувано по жалба на Петър Николаев Карабозов от гр. Кърджали, който обжалва решението относно срока на наложеното му административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца. Решението в тази му част било несправедливо, наложеното наказание – завишено. Установило се по делото, че придвижвал автомобила си на кратко разстояние до мястото, от което го взимал сменника му рано сутринта; работел като таксиметров шофьор и по този начин заплащал семестриалната такса по обучението си. Моли съда да измени наложеното му по чл. 343г от НК наказание, като намали срока, за който му било отнето правото да управлява МПС. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваното решение на основание чл.313 ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното: Делото е изяснено от фактическа страна, като първоинстанционният съд е установил всички обстоятелства от значение за предмета на доказване по чл. 82 от НПК. Извършването на деянието по чл. 343б ал.1 от НК не се оспорва от жалбодателя. Установено по безспорен начин е, че на 15.03.2005 година вечерта жалбодателят Карабозов празнувал рождения си ден в компанията на свои приятели, като посетили различни заведения в гр. Кърджали, където употребил алкохол. На 16.03.2005 година, около 03.00 часа решил да се прибере в дома на баба си, която живеела на бул. “България” № 45. Качил се в лекия си автомобил “Деу Тико” с ДК№ К 30 90 АВ заедно с приятелката си- св. Михайлова и тръгнал по ул. “П.Р.Славейков” към бул. “България”. На кръстовището на ул. “Отец Паисий” и бул. “България” бил спрян за проверка от автопатрул на РПУ Кърджали- от св. Янев и св. Каменов, тъй като движението на автомобила било несигурно. Жалбодателят Карабозов бил изпробван с техническо средство “Дрегер”, което отчело наличие на алкохол в кръвта му от 1.57 промила. Бил му издаден талон за медицинско изследване, като химическият анализ на взетата му кръв показал концентрация на алкохол от 1.27 промила. Бил му съставен акт за установяване на административно нарушение и със заповед № 154/16.03.2005 година за прилагане на принудителна административна мярка на началника на РПУ Кърджали били иззети свидетелството за правоуправление на МПС и регистрационния талон на лекия автомобил на жалбодателя. Горната фактическа обстановк е безспорна и се установява от пълните самопризнания на обвиняемия, от свидетелските показания на Янев, Каменов и Михайлова, от заключението на химическата експертиза и писмени доказателства по делото. Във връзка с възприетото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил правилния извод, че обвиняемият Карабозов е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343б ал.1 от НК. Производството пред районния съд се е развило по реда на чл. 414 б и сл. от НПК въз основа на внесено от Районна прокуратура Кърджали мотивирано постановление за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за деянието по чл. 343б ал. 1от НК. Съдът във връзка с това е отчел, че са налице кумулативните изисквания на закона за приложението на чл. 78а от НК по отношение на наказателната отговорност на обвиняемия: за деянието се предвижда наказание лишаване от свобода до една година; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред и от деянието не са причинени имуществени вреди, като е освободил жалбодателя от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева. На основание чл 343г от НК във вр. с чл. 343б ал.1 във вр. с чл. 78а ал.4 от НК му е наложил и административното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от 16.03.2005 година. Въззивната жалба касае именно срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца. Като довод за намаляването му се сочи, че жалбодателят бил студент и работел като таксиметров шофьор и по този начин плащал семестриалната такса по следването си. Във връзка с определяне срока на това административно наказание, следва да се посочи, че съобразно общата разпоредба на чл. 49 ал.1 от НК, това по вид наказание може да се налага самостоятелно за срок до три години – на жалбодателя е наложено такова за срок от десет месеца, което е под средния размер на това наказание и е съобразено с практиката на съда по този вид дела. От една страна, количеството алкохол, установено в кръвта на жалбодателя надвишава минимално прагът, над който упрÓвляването на МПС след употреба на алкохол е инкриминирана като престъпление, което е отчетено от съда. От друга страна, жалбодателят е сравнително млад водач на МПС- от 03.11.2003 година, като от справката за административни нарушения по ЗДвП, издадена от КАТ Кърджали, приложена по делото се установява, че за този сравнително краткия период, в който е правоспособен водач на МПС, е наказван три пъти по административен ред за нарушения на правилата за движение по ЗДвП. Наред с това, соченото обстоятелство, че жалбодателят е таксиметров шофьор и по този начин плаща таксата за обучението си, не следва да бъде отчетено като смекчаващо или извинително такова и не е основание за намаляване на срока на лишаването от право да управлява МПС, тъй като упражняването на таксиметрова дейност като такава, свързана със здравето и живота на други хора, в още по-голяма степен задължава жалбодателят да бъде стриктен по отношение на правилата за движение и задълженията му като водач. Употребявайки алкохол над допустимото количество, жалбодателят сам се е поставил в невъзможност да упражнява професията си с всички неблагоприятни последици от това. С оглед на тези обстоятелства, наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца не е явно несправедливо, тъй като същото съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и на целите на наказанието. Ето защо жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното и на основание чл.336 във вр. с чл. 332 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 300/ 13.05.2005 година, постановено по НАХД № 309/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|