Р E Ш Е Н И Е
№ 227
гр.Плевен, 19.05.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИEВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 85 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 640
от 29.12.2021 год., постановено по НАХД № 20214430201938 по
описа за 2021 год., Районен съд - Плевен е изменил Наказателно
постановление № 565842-F595396 от 16.03.2021г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Централно управление на НАП, с
което на ЕТ „ВИРАЖ - Л.К.“ с ЕИК *********, представлявано от Л.Г.К., ЕГН: **********,
на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е
наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 700,00 /седемстотин/ лева,
за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, като намалил размера на санкцията от 700 на 500лв.
Със
същото решение РС-Плевен е осъдил на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 143 от АПК, административнонаказващият
орган ОДМВР-Плевен да заплати на ЕТ „ВИРАЖ-Л.К.“ с ЕИК *********, представлявано
от Л.К., ЕГН: **********, сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение по
смисъла на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за направените по НАХД №
2009/2021 година по описа на PC-Плевен
разноски.
Против горният съдебен
акт е постъпила касационна жалба от ЕТ „ВИРАЖ - Л.К.“ с
ЕИК *********, представлявано от Л.Г.К., подадена чрез процесуалния
представител адв.М.А. ***, в която се излагат доводи, че решението е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи основание за отмяната
му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Релевират се подробни оплаквания, че в решението са налице противоречиви и
взаимно изключващи се мотиви, което води до неяснота на изведените правни
изводи и действителната воля на решаващия съд.
В съдебно заседание касаторът се представлява
от Л.Г.К. и адв. М.А. ***, който поддържа касационната жалба по изложените в
нея основания. Излага допълнителни доводи, че не е доказано от обективна страна
нарушение на касатора по смисъла на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год.
на МФ, поради което не е налице и основание за налагане на санкция по чл.185,
ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. В заключение процесуалният представител на
касатора прави искане да бъде уважена подадената жалба, да бъде отменено
решението на РС – Плевен и в полза на касатора да се присъдят направените деловодни
разноски, за които представя списък.
Ответникът се представлява от ст. юрк.
Николета М., която излага доводи, че решението на РС – Плевен е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено
в сила решението на Плевенски районен съд.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори първостепенния съдебен
акт, доколкото с него е уважена само частично подадената жалба пред РС -
Плевен, поради което касационното оспорване е допустимо.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че Районен съд-
Плевен е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при
постановяване на обжалваното решение, което представлява основание за отмяна на
съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд- Плевен.
В обжалваното решение са налице мотиви,
които са вътрешно противоречиви. След излагане на приетата за установена от
съда фактическа обстановка, която напълно се припокрива с обстоятелствената
част на обжалваното НП и посочване, че същата се подкрепя изцяло от показанията
на разпитаните свидетели, съдът е приел за „основателно становището в жалбата
на адв. А., че нарушението не е доказано, тъй като установените средства във
второто чекмедже са лични средства на продавача и нямат общо с търговската
дейност в обекта.“ Малко след това съдът е приел, че са „без значение последвалите декларации на продавача по отношение на тези
парични средства, който няма друг избор, освен да се опита да спомогне за
избягване на административнонаказателна отговорност за нарушителя“, което е
абсолютно в обратния смисъл.
След това отново е
налице противоречие в изложените мотиви като съдът отново е приел за
основателни оплакванията от жалбата за допуснати съществени процесуални
нарушения в АУАН и обжалваното НП, които не отговарят на изискванията на чл.42,
т.4 и т.5, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.5 от ЗАНН и след словесното описание на
същите е посочил : „Според съда са спазени всички изисквания на закона при
съставяне на акта и наказателното постановление“. Противоречиви са и мотивите,
свързани с нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН от страна на актосъставителя. Съдът
първоначално е изложил доводи, че това оплакване на жалбоподателя е основателно
и подробно е тълкувал нормата, след което обаче е посочил: „В случая при
съставяне на акта законът отново е спазен“.
Допуснато е и
противоречие при излагане на съображенията, свързани с приложението на чл.28 от ЗАНН като първоначално е прието, че са налице основанията за прилагане на тази
разпоредба, след което са развити доводи за наличие на основания за изключване
на приложението ѝ.
Освен описаното по-горе, първостепенният
съд с диспозитива на постановеното решение се е произнесъл във връзка с
наложено административно наказание „глоба“, а не по действително наложеното
такова с оспореното НП „имуществена санкция“. Съдът е постановил изменение на
обжалваното НП, но е присъдил разноски в полза на жалбоподателя, което според
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК е
допустимо само в случаите, когато обжалваният акт /в случая НП/ бъде отменен.
При това е посочил като правни основания и разпоредбите на чл.37
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, приложими по отношение на юрисконсултското възнаграждение на
ответника и е осъдил за горните разноски не надлежния такъв, а ОД МВР –
гр.Плевен. Горното също създава неяснота по отношение действителната воля на
съда. Освен това в обстоятелствената
част на решението е прието, че деловодните разноски са в размер на 150 лв., а с
диспозитива на същото са присъдени такива в размер на 300 лв.
При
така изготвеното решение настоящият съдебен състав не е в състояние да разбере
действителната воля на решаващия съд, респ. да извърши пълноценна касационна
проверка на оспореното решение. Така изготвените мотиви са равнозначни на
липсата на такива, което съставлява съществено процесуално нарушение, даващо
основание за отмяна на въззивното решение и връщане на производството за ново
разглеждане от друг състав на РС- Плевен.
С оглед този резултат от касационната
проверка, по претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да се
произнесе РС – Плевен при повторното разглеждане на производството, в който
смисъл е разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 640 от 29.12.2021 год., постановено
по НАХД № 20214430201938 по описа за 2021 год. по описа на Районен съд
– Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Плевен, при
което да се изпълнят указанията, дадени в обстоятелствената част на решението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.