№ 130
гр. Кърджали, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200397 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ****** от 11.03.2022г.,
издадено от Директор на Д. "ИТ" гр. К., с което е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500,00лв. на „И.****" ЕООД- К.
с ЕИК ******** на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от КТ в качеството
му на работодател за извършено нарушение по чл.415 ал.1 от КТ.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Твърди, че АУАН и наказателното постановление са
съставени при допуснати съществени процесуални нарушения. В случая
дадените от контролните органи предписания следвало да се изпълнят най-
късно до 07.01.2022г., като на практика от следващия ден 08.01.2022г.
работодателят вече бил в нарушение. За това посочената дата в акта
11.02.2022г. и в атакуваното постановление 10.01.2022г., била неправилно
определена, с което било допуснато нарушение на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.7 от
ЗАНН, като освен това, в АУАН и наказателното постановление били
посочени две различни дати. Визираната дата на нарушението не подкрепяла
обвинителната теза, че тогава е осъществено претендираното от органа
административно нарушение. Съставеното наказателно постановление с
посочените недостатъци препятствало санкционираното лице да узнае в какво
нарушение се обвинява. На следващо място, жалбоподателят излага
1
съображения, че не е осъществил процесното нарушение по чл.415 ал.1 от КТ,
тъй като трудовото възнаграждение на работника С.М.С. било изплатено. При
проверката същият представил доказателства за това, като удостоверения за
изплатени възнаграждения по месеци, от които било видно, че на С.С. са
платени дължимите й трудови възнаграждения, като са й начислени и
съответните осигуровки. Възнаграждението на работника било изплащано
чрез издаване на платежен фиш, но при прекратяване на трудовия договор,
С.С., която имала достъп до бюрото за съхранение на документите, взела
втория екземпляр на фишовете. За това моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено, като му се присъдят и направените разноски
по делото. Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по всички изложени в нея
съображения. Моли за отмяна на атакуваното постановление, като претендира
и за разноски по делото. Жалбоподателят е депозирал и допълнително
писмено изложение, в което също изтъква доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Сочи, че към момента на извършване на
проверката и издаване на предписанията към работодателя, трудовото
правоотношение с работника С.С. било прекратено. В такива случаи според
съдебната практика се касаело за имуществени спорове с гражданскоправен
характер между работници и работодатели. Тези спорове следвало да се
разрешават по исков ред пред граждански съд. Като дала предписание да се
изплати трудово възнаграждение на работник по прекратено трудово
правоотношение, ДИТ-К. излязла извън рамките на своята компетентност, тъй
като този спор трябвало да се реши по исков ред. В подкрепа на това
оплакване на жалбоподателя била константната практика на ВАС.
Административнонаказващият орган моли съда да остави жалбата
без уважение. В ход по същество излага аргументи в подкрепа на искането и
настоява да се постанови съдебен акт, с който а се потвърди като
законосъобразно процесното наказателно постановление.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното: На 10.01.2022г. свидетелите
Е.Ю., Н.Н. и И.С.- инспектори в ДИТ-К., извършили последваща проверка по
2
документи за спазване на трудовото законодателство на жалбоподателя
„И.****" ЕООД- К.. Документите били представени в ДИТ-К. от управителя
на дружеството К.А.Т.. Проверявано било изпълнението на предписания,
дадени с Протокол № *******/ 10.12.2021г. С предписание под т.8 от
протокола, дадено на основание чл.404 ал.1 т.12 от КТ, работодателят „И.
****”ЕООД бил задължен да изплати в установените срокове трудовото
възнаграждение за месец август 2021г. в размер на 485.78лв. на С.М.С.,
назначена с трудов договор № */*******г. и прекратен на *******г. съгласно
чл.128 т.2 от КТ. Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил
07.01.2022г. Служителите на ДИТ-К. установили, че горепосоченото
предписание не е изпълнено от жалбоподателя в срок. До приключване на
проверката не били представени документи, удостоверяващи изпълнение на
даденото предписание по т.8 от Протокол № *******/ 10.12.2021г. Това
обстоятелство било потвърдено от управителя на дружеството-жалбоподател
в писмени обяснения от 10.01.2022г. и 11.02.2022г., както и от работника
С.М.С. в декларация от 12.01.2022г. В представените пред контролните
органи платежна ведомост за заплати на „И. ****”ЕООД за месец август
2021г. и извлечение (фиш) с начисления и удръжки на работника за същия
месец, не се съдържали данни за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение. По повод така установеното нарушение на 11.02.2022г.
срещу „И.****" ЕООД- К. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в
ДИТ-К. в присъствието на управителя на дружеството, който го подписал и
получил без възражение. На 11.03.2022г. наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1
от КТ наложил на „И.****" ЕООД- К. административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500лв. за извършено нарушение по
чл.415 ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от показанията на свидетелите Е.Ю., Н.Н. и И.С.; Акт за установяване
на административно нарушение от 11.02.2022г., чиято доказателствена сила
съгласно чл.416 ал.1 от КТ не бе оборена; Протокол за извършена проверка с
№ *******/ 10.12.2021г.; Протокол от 10.12.2021г. за съобщаване на
основание чл.61 ал.1 вр. чл.18а, ал.7 от АПК; Протокол за извършена
проверка с № *******/ 11.02.2022г.; Обяснение от 10.01.2022г.; Обяснение от
3
11.02.2022г.; Декларация от 12.01.2022г.; Протокол за приемане на документи
от 10.01.2022г.; Трудов договор № */*******г.; Уведомление по чл.62 ал.4 от
КТ; Платежна ведомост за месец август 2021г.; Платежен фиш за месец
август 2021г.; Отчетна форма за месец август 2021г.; Призовка по чл.45 ал.1
от АПК от 10.01.2022г., както и другите приети по делото писмени
доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът изцяло
възприема свидетелските показания на Е.Ю., Н.Н. и И.С., тъй като са
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те дават
подробни сведения за извършената проверка и установяват кога и по какъв
начин са констатирали неизпълнението на предписанието от страна на
жалбоподателя да изплати трудовото възнаграждение за месец август 2021г.
на работника С.М.С.. Разпитаният по искане на жалбоподателя свидетел Т.Т.
не опровергава описаните в наказателното постановление обстоятелства. Той
не е възприел и не дава сведения за фактите относими към предмета на
доказване, касаещ изплащането на трудовото възнаграждение на С.С..
Свидетелят Т., който е счетоводител на наказаното дружество, заявява, че
няма отношение към изплащането на възнагражденията и пред него такива не
са плащани на работника. От управителя му било казано само, че
документите, като ведомости за заплати, фишове, документи издавани за
получаване на детски надбавки, ги нямало в помещението, в което ги
съхранявал. Подобно твърдение е нелогично, тъй като ако документите
действително липсваха, то нямаше да бъдат представени в деня на
проверката.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С процесното наказателно постановление е наложено
административно наказание на „И.****" ЕООД- К. за нарушение по чл.415
ал.1 от КТ. Цитираната разпоредба предвижда, че който не изпълни
принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1 500 до 10 000лв. В текста на чл.404 ал.1 от КТ е
уредено правомощието на контролните органи на инспекцията по труда, за
4
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях, по своя инициатива или по предложение на синдикалните
организации, да прилагат принудителни административни мерки, в това
число и мярката по т.12- да дават задължителни предписания на работодателя
и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и след прекратяване на трудовите правоотношения (каквато е
настоящата хипотеза). В тази връзка следва да се отбележи, че даденото от
контролните органи предписание по т.8 от Протокол № *******/ 10.12.2021г.
има характер именно на принудителна административна мярка, с цел
преустановяване на извършено от работодателя нарушение, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. След анализ
на доказателствата по делото, съдът стигна до извод, че жалбоподателят е
осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително
деяние се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В
случая на „И.****" ЕООД- К. е било дадено задължително предписание да
изплати в установените срокове трудовото възнаграждение за месец август
2021г. в размер на 485.78лв. на С.М.С., назначена с трудов договор №
*/*******г., прекратен на *******г. Това негово задължение е следвало от
разпоредба на трудовото законодателство, а именно от чл.128 т.2 от КТ.
Даденото предписание не е изпълнено от жалбоподателя в определения срок
до 07.01.2022г., което обстоятелство е констатирано при извършената
проверка от контролните органи на 10.01.2022г. Законосъобразно е
определено, че „И. ****”ЕООД в качеството на работодател е субект на
нарушението. Както се посочи, изпълнителното деяние по чл.415 ал.1 от КТ
се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган. Нарушението е с особен субект- работодател
или орган по назначаване (по аргумент от чл.404 ал.1 т.12 от КТ), на който е
издадено и самото предписание. В конкретния случай, видно от протокола за
извършената проверка, адресат на предписанието е работодателят, т.е.
„И.****" ЕООД- К.. Няма данни, а и не се твърди това предписание да е
оспорено по реда на чл.405 от КТ, поради което за жалбоподателя е
възникнало задължение да го изпълнени в определения срок. Наложената
санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да
5
я намали, с оглед нормата на чл.27 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не
констатира в хода на административнонаказателното производство да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става
ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква
е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на
предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното
постановление. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това, че
датата на нарушението била неправилно определена, че в акта и
наказателното постановление били посочени две различни дати. Както в
АУАН, така и в наказателното постановление са посочени всички факти и
обстоятелства релевантни за състава на нарушението. Описано е ясно, че
процесното нарушение е констатирано при извършена на 10.01.2022г.
последваща проверка по повод изпълнение на дадени предписания. Твърди се,
че именно при тази проверка е установено неизпълнение на предписанието,
обективирано в т.8 от Протокол № *******/10.12.2021г., обвързано със срок
за изпълнение до 07.01.2022г. Отразена е също и констатацията, че към тази
дата, а и към датата на проверката, предписанието не е изпълнено. Това
описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава
възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното
обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Не на последно
място, правилно е посочено, че работодателят е бездействал от 10.12.2021г.
до 07.01.2022г., тъй като точно в този период той е следвало да изпълни
6
даденото задължително предписание, но не го е сторил и така е осъществил
състава на вмененото му нарушение. Не се установи да фигурират и две
различни дати на нарушението в акта и наказателното постановление. На
следващо място, деянието се явява безспорно установено, предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Доводът на жалбоподателя, че
изплатил възнагражденията на работника С.С., но при прекратяване на
договора същата взела втория екземпляр на фишовете, съдът намира за
защитна теза, която не намира опора в материалите по делото. Такова
твърдение е изложено за пръв път едва в подадената жалба срещу
наказателното постановление, докато в деня на проверката управителят на
дружеството-жалбоподател е дал писмено обяснение, че заплатите са
изплатени, но липсвали подписи във ведомостите и фишовете за
възнаграждения. По никакъв начин не доказват изпълнение на предписанието
и представените от страна на жалбоподателя удостоверения за изплатени
трудови възнаграждения на С.С., отнасящи се за периоди от 2020г.
Несъстоятелно е и оплакването, че като дала предписание да се изплати
трудово възнаграждение на работник по прекратено трудово правоотношение,
ДИТ-К. излязла извън рамките на своята компетентност, тъй като този спор
трябвало да се реши по исков ред, в какъвто смисъл била константната
практика на ВАС. Жалбоподателят цитира решения на ВАС от 2012г., без да
държи сметка за приетата през 2017г. норма на чл.404 ал.1 т.12 от КТ, която
има за цел изрично да укаже на работодателите, че задължението за
заплащане на трудовите възнаграждения не отпада с прекратяване на
трудовото правоотношение. Така и според разпоредбата на чл.399 ал.1 от КТ,
изменена също през 2017г., цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане
на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на
трудовото правоотношение, се осъществява от ИА "ГИТ“ към министъра на
труда и социалната политика. В тази връзка е именно и правомощието на
„ИТ“ да дава предписания при нарушения на трудовото законодателство,
какъвто е и настоящият случай. Предвид това, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото и фактът, че
наказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт, то разноски не
му се следват. Ето защо, Съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****** от
11.03.2022г., издадено от Директор на Д. "ИТ" гр. К., с което е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500,00лв. на
„И.****" ЕООД- К. с ЕИК ******** на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1
от КТ в качеството му на работодател за извършено нарушение по чл.415 ал.1
от КТ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8