№ 22628
гр. София, 14.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110110247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 37838 от 25.02.2022г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, срещу В. Н. Т. за
заплащане на вземания по договор за потребителски кредит, които включват сумата от
165,83 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги и сумата от 30 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането за периода от 25.03.2019г. до 30.07.2019г.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посочените вземания на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
В т. VI от процесния договор за потребителски кредит е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 165,83 лева при
главница по кредита от 200 лева. Така уговореното възнаграждение не отговаря на
изискванията на специалния закон. На първо място съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителският кредит/ЗПК/, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От съдържанието на
представеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се
установява, че предоставените допълнителни услуги се изразяват в 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж и 4. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Следователно допълнителните услуги се
явяват в две насоки: услуги свързани с отпускането на потребителския кредит и услуги,
свързани с неговото изпълнение. С оглед обстоятелството, че /както е разгледано подробно
по-долу/ Общите условия към договора за кредит предвиждат необходимост от сключване
анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за
кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага
заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски, тяхното
намаляване и пр., представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение
по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезиса на императивната
забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото
1
кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
Другата група услуги свързани с отпускането на кредита също попадат в обхвата на
посочената забрана, тъй като касаят пряко действията по отпускане и усвояване на сумите
по кредита.
На следващо място следва да се посочи, че в чл.10а, ал.4 ЗПК е предвидено, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит, но в противоречие с това правило, в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение, без уточнение относно вида и стойността на всяка услуга поотделно.
На следващо място клаузите, уреждащи вземането за допълнителни услуги, са
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Видно от Общите условия на кредитора „Профи
Кредит България" ЕООД, съставляващи неразделна част от договора за потребителски
кредит, съгласно клаузата на чл. 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които
потребителят може да се възползва от допълнителни услуги,а именно: Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. В чл. 15.2 „Отлагане на вноски“ от Общите условия е
посочено, че „ако договорът за потребителски кредит/ДПК/ е със срок от 7 месеца /какъвто е
срокът на настоящият договор/ - клиентът може да поиска кредиторът да му отложи една
погасителна вноска след платена първа вноска по ДПК. По долу в същата точка е посочено,
че това е максималният брой, който може да бъде отложен и който важи за целия срок на
ДПК. В подточка а/ са посочени причините, поради които клиента може да поиска
отлагането на определения брой погасителни вноски като например: Дългосрочна
неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в
домакинството му; Под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала най-рано от
деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три седмици /т.е. при
неработоспособност продължила по-малко от три седмици клиентът няма право да поиска
отлагането на заплащането на погасителна вноска/, прекратен трудов договор на клиента
или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, неплатен отпуск на
клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването на предварително заплатената
от потребителя на услуга „отлагане на заплащането на определен брой погасителни вноски“
е установена процедура, която следва да се спази, преди фактически клиентът да има
възможността да се възползва от насрещната договорна престация на кредитора. В подточка
б/ е посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора собственоръчно
заверено копие от изброените документи: - лекарско заключение, показващо времетраенето
на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за
уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ
прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на
трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение
за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.2. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението, а отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка от
одобрението на кредитора.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.3,
15.3.1, 15.3.3., 15.3.4. от Общите условия /ОУ/, както и за промяна на датата на падежа
съгласно чл. 15.4.1 от ОУ.
2
Самото предоставяне на съответната услуга се извършва едва след сключване на
допълнително писмено споразумение между страните – чл. 15.2.3; чл. 15.3.4; чл. 15.4.1, изр.
трето от ОУ.
От изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително
възнаграждение за услуги, които кредиторът може по своя преценка да не предостави, ако
не са спазени правилата, установени едностранно от кредитора в ОУ. Нещо повече, в
договора не се съдържа задължение на кредитора да предостави исканата и предварително
заплатена услуга дори да са спазени изискванията на ОУ за подаване на заявления и
представяне на доказателства, тъй като предоставянето на съответната услуга изисква
сключване на допълнително споразумение между страните за изменение на договора, което
се извършва по преценка на кредитора.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава, при това едва при изпълнение на всички поставено
едностранно от кредитора условия и само ако и доколкото кредиторът прецени да я
предостави. В тази насока са и нормите на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 15 ЗЗП, определящи като
неравноправни клаузи, които поставят изпълнението на задълженията на търговеца в
зависимост от условие, което зависи единствено от неговата воля, както и клаузите, които
налагат на потребителят да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът на изпълни
своите. Предвид на изложеното съдът приема, че клаузите на чл. 15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4
и 15.5 от Общите условия са неравноправни клаузи на основание чл.143 вр.чл.146 от ЗЗП.
Същите се явяват част от общи условия, поради коетоследва да се приеме за целите на
настоящото производство, че потребителят не е имал възможност да влияе на тяхното
съдържание.
Относно претендираното вземане за „такси за извънсъдебно събиране на вземането“
следва да се отбележи, че съдържанието на тези такси и техните размери не се съдържа нито
в договора за потребителски кредит, нито в стандартния европейски формуляр. Единствено
в чл. 17.4 „Заключителни разпоредби“ от Общите условия се съдържа отбелязване, че
„клиентът заплаща такси за извършени от кредитора услуги по тарифа“. Липсата на ясно
уточнение на съдържанието на таксите за извънсъдебно събиране и техния размер във
формуляра, съдържащ дължимата преддоговорна информация, и в самия договор за кредит
се явява в противоречие с императивните норми на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4
ЗПК. Наред с това задължението за плащане на такси за събиране на вземането в
предварително установен размер, който не е обвързан със стойността на реално
извършените от кредитора разходи в тази насока, има характера на допълнително
обезщетение за забавено изпълнение в нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Ето
защо цитираната клауза на чл. 17.4 от ОУ е нищожна поради противоречие със закона.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на
претендираната сума от 165,83 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги и сумата от 30 лева, представляваща неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 25.03.2019г. до 30.07.2019г. С
оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта
за разноските за разликата над сумата от 15,55 лева за държавна такса и над 31,11 лева за
юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението
от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
37838 от 25.02.2022г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, срещу В. Н. Т., В
ЧАСТТА за сумата от 165,83 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги и сумата от 30 лева, представляваща неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 25.03.2019г. до 30.07.2019г.,
както и в частта за разноските за разликата над сумата от 15,55 лева за държавна такса и над
сумата от 31,11 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4