№ 1902
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330206070 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4191185 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който
С.М.П., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание
„глоба“ в размер на 600.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, С.М.П., оспорва процесния ел. фиш и моли същият да
бде отменен. По същество не оспорва факта на извършеното нарушение, но
излага доводи и ангажира свидетелски показания, че същото е било
извършено в условия на крайна необходимост. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, изразява писмено становище за неоснователност
на така депозираната жалба. Претендират се и разноски.
От фактическа страна се установява следното:
На 15.10.2020 г. в 22:56 часа в град Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“
№ 1, е било извършено нарушение за скорост с лек автомобил *** с рег. №
***, установено и заснето с АТСС CORDON-M2, като при разрешена скорост
от 50 км/ч. е установена скорост от 94 км/ч., след отчитане на толеранс на
1
измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост
с 44 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е
С.М.П.. Именно собсвеникът на МПС за така констатираното нарушение на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, е
била наложена глоба в размер на 600 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и
кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението), за превишаване на разрешената скорост в населено място с
над 40 km/h е предвидена глоба в размер 600 лв. Следователно, деянието, за
което е наложено на административно наказание е обявено от закона за
наказуемо.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
2
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен
по установения за това в закона ред.
В тази връзка съдът оцени като неоснователни възраженията, касаещи
липсата на посочване на дата, място и издател на процесния ел. фиш.
Съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя са
неоснователни. Мястото на извършване на нарушението е описано, посочени
са и координати, които отговарят на конкретна точка от земната повърхност и
позволяват установяването с точност на мястото на извършване на
нарушението. Непосочването на издателя на електронния фиш, както и
неговата длъжност и съответно неполагане на подпис от същия не
представляват нарушение на административно процесуалните правила при
провеждане на административното производство по установяване на подобно
нарушение и налагане на санкция. В ЗДвП не е предвидено, че издателят на
електронния фиш следва да се посочи като длъжност и да положи подпис, за
да се преценява авторството на постановения административно наказателен
акт. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изискуем реквизит в тази
насока е единствено данни за териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Що се
касае до датата, според § 6, т. 63 ДР ЗДвП, "Електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Идентично определение, дава и нормата на § 1 ДР ЗАНН. Посочените, в
цитираните норми характеристики на електронния фиш, предпоставят
неговата валидност не само без подпис, но и без посочване на дата на
издаване. Фишът материализира обработени данни, получени от техническо
средство, като датата на издаване не е предвиден с процесуална норма
елемент. Това е така, защото последиците от издаването му са свързани с
3
датата на връчване. Съществени елементи са датата и мястото на извършване
на нарушението, както и фактите, въз основа на които се прави извод, че е
извършено. По този начин правото на защита е гарантирано. Гарантирана е и
възможността да бъде извършена преценка за законосъобразността на този
акт. Горното обосновава извода, че липсата на изрично посочване на датата,
място и автор на ел. фиш, не обуславят неговата порочност.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на собственика на МПС, с което е
извършено заснетото нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че по
делото не са налице данни процесното МПС да е било управлявано от друго
лице, различно от неговия собственик, но така или иначе от страна на
жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък данни да е спазила
процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава възможност
в самия ел. фиш. В качеството си на собственик жалбоподателят е бил длъжен
да спази реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Съгласно цитираната норма при издаден
електронен фиш, собственикът на заснетото МПС в 14-дневен срок от
получаването на фиша заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. В процесния случай липсват
доказателства, а всъщност дори и твърдения жалбоподателят да е представил
Декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане
на отговорността си. Последното от своя страна обуславя извода, че правилно
собственикът на процесното МПС, с което е било извършено нарушението, е
бил привлечен към отговорност.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство,
представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
4
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол. Последното обосновава и неоснователността на
направеното в този смисъл възражение.
По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват
точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на
техническото средство и на регистриране на
нарушението.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП
реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите
признаци на деянието: на 15.10.2020 г. в 22:56 часа в град Пловдив, на бул.
„Санкт Петербург“ № 1, е било извършено нарушение за скорост с лек
автомобил *** с рег. № ***, установено и заснето с АТСС CORDON-M2, като
при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 94 км/ч., след
отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение
на разрешената скорост с 44 км/ч. Изрично е посочена нарушената правна
норма чл. 21, ал.1 ЗДвП. Посочени са и правните признаци на нарушението:
при разрешена в населено място скорост 50 км/ч. е допуснато наказуемо
превишение на скоростта от 44 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка
следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения
толеранс от 3 км.ч. като от измерената скорост са извадени 3 км/ч толеранс в
полза на водача. Налице е следователно пълно съответствие.
Налице е и снимка на разположението на уреда, с който се извършва
заснемането, от която е видно и посоката на засменане.
В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на
което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4
ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.
1, т. 5 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен
5
размер, което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Относно възражението за наличието на обстоятелства, изключващи
обществената опасност на деянието. В съдебно заседание бяха ангажирани
доказателства - свидетелките показания на *** – свид. Б., според която към
датата и в часа на нарушенито същата е пътувала с жалбоподателя, когато
негов съсед се обадил, че от апартамента на жалбоподателя се носи миризма
на изгоряло. Това мотивирало жалбоподателя да се отправи незабавно към
дома си, като по пътя карал бързо. Пристигайки на място установили, че е
забравил ютията включена. При кредитирането на тези показания съдът взе
предвид обстоятелството, че свидетелят по делото е близък приятел на
жалбоподателя, което е евентуален мотив за даване на показания,
подкрепящи защитната теза на жалбоподателя. Вярно е, че по делото липсват
доказателства, които да ги опровергаят, но доколкото в случая липсва способ
за проверка на верността на тези показания, съдът ги подложи под съмнение и
отхвърли възможността да базира изводите си по същество на тях, тъй като
същите не изхождат от обективен доказателствен източник. Допълнителен
мотив за съда да не се довери на тези показания е и фактът, че посочените
извънредни обстоятелства се въвеждат за пръв път едва в съдебно заседание,
без за същите дори да е споменато в жалбата, при все че жалбата е изготвена
от процесуалния представител на жалбоподателя. Последното е още една
индикация за съда, че тезата за наличието на крайна необходимост е защитна
такава и не обслужва установявнето на обективната истина по делото, а
единствено цели да благоприятства процесуалното положение на
жалбоподателя. Така или иначе, за да се приложи институтът на крайната
необходимост е необходимо да се установи наличието на непосредствена
опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин. Необходимо е
също така посочените обстоятелства да се установят до степен, небудеща
съмнение, която степен в случая не бе постигната с ангажираните
доказателства. Дори да се приеме за доказана съществуващата към момента
на допускане на нарушението непосредствена опасност, то не може да се
обоснове изводът, че шофирането с почти 100 км./ч. в градски условия е
единственият начин за избягване на опасността, доколкото избраният начин
6
за избягването е не по-малко опасен за жалбоподаеля и неговия спътник и
за останалите участници в движението като цяло, от вредите, които в случая
се твърди, че са предотвратени (евентуално избухване на пожар в жилището
на жалбоподателя). Предвид всичко гореизложено съдът не възприе
наведените доводи за начилие на крайна необходимост , изключваща
обществената опасност на деянието.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че дейността на юрисконсулта на ОД на МВР в настоящото
производство се изразява единствено в писмено становище относно
законосъобразността на ел. фиш и основателността на депозираната жалба,
намира, че в полза на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ минимум, а именно 80 лева.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4191185 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с
който С.М.П., ЕГН **********, е санкциониран с административно
наказание „глоба“ в размер на 600.00 /шестстотин/ лв., за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С.М.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
7
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8