Присъда по дело №192/2018 на Районен съд - Никопол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2018 г. (в сила от 21 ноември 2018 г.)
Съдия: Галя Величкова Наумова
Дело: 20184420200192
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 август 2018 г.

Съдържание на акта

 

П Р И С Ъ Д А

номер ..................

година 2018                

град НИКОПОЛ

 

                               

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН съд

на дата шести ноември

 наказателен състав

година 2018

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

ГАЛЯ НАУМОВА

Н.Б.И.И.

 

Секретар: ДЕНИЦА ТОНЧЕВА

Прокурор: МАРИЯ Г.

Като разгледа докладваното от съдия НАУМОВА

НОХ дело номер 192 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Д.А. – роден на ***Г***, постоянен адрес:***, настоящем – намира се на неизвестен адрес извън страната в Кипър, ***, български гражданин, с основно образование, не женен, не осъждан, ЕГН**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че На неустановена дата през месец август 2013 година в ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи – 1 /един/ брой меден казан в едно с капак за него на стойност 400.00 /четири стотин/ лева и 20 /двадесет/ килограма жито на обща стойност 6.00 /шест/ лева или всички вещи на обща стойност 406.00 /четири стотин и шест/ лева от владението на Н.М.М. *** нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по смисъла на чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от Наказателния кодекс на Република България, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, поради което ГО ОСЪЖДА на основание чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл. 55, ал.1, т.2 б „Б“ предложение 2 от НК на „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел в село Милковица.

На основание чл.189, ал.1 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.А., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НРС направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 141,00 лева.

Веществените доказателства по делото – 1 бр. железен катинар и чувал, съдържащ части от меден казан, намиращи се на съхранение в РУ- Гулянци, след влизане  в сила на присъдата да се върнат на пострадалата Н.М.М..

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред ПлОС в 15-дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                                          1………….

 

                                                                                                          2…………

 

 

Съдържание на мотивите

         МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА  ПО  НОХД № 192/2018г. ПО ОПИСА НА  РАЙОНЕН СЪД–НИКОПОЛ

 

 

            Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Никопол, обвинителен акт срещу подсъдимия  П.Д.А.  с ЕГН – ********** е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, към м настоящия момент се намира в Кипър, с българско гражданство,  Народност – ***, с основно образование, неженен, не осъждан, за това, че: На неустановена дата през месец август 2013 година в ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи – 1 /един/ брой меден казан в едно с капак за него на стойност 400.00 /четири стотин/ лева и 20 /двадесет/ килограма жито на обща стойност 6.00 /шест/ лева или всички вещи на обща стойност 406.00 /четири стотин и шест/ лева от владението на Н.М.М. *** нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - -престъпление по смисъла на чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от Наказателния кодекс.

             В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението,  така както е  повдигнато с обвинителния акт. Заявява становище, че събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин авторството на  извършване на инкриминираното деяние.   Пледира на подсъдимия да се определи наказа ние към минимума, а именно 3м. ЛОС, изтърпяването на което да бъде отложено с  1г. изпитателен срок. 

              Пострадалото от престъплението лице св.Н.М.М., в  срока по чл.85, ал.3 от НПК не предявява граждански иск  и не желае да бъде конституирана като граждански ищец.

            Пред настоящата инстанция подсъдимият не се явява- Съдебното производство  е проведено задочно,  по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“а „ от НПК.

            Назначеният служебен защитник на подсъдимия, подкрепя становището на прокурора, моли за минимално наказание,  с оглед многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

              Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

              Подсъдимия  П.А. и свидетеля К.И.В.,  през 2013г., били,  приятели.Подсъдимият бил на 16г., а св.В.  на 13г..Двамата  живеели заедно с родителите си в с.Милковица. На неустановена дата през месец август 2013 г., подсъдимият П.А. предложил на приятеля си св. К.В. да откраднат казан за варене на ракия от домът на св. Н.М. ***, която и двамата познавали и по различни поводи били посещавали имота и и знаели, че същата го притежава, както и къде го държи в двора си заключен. Същата вечер, около полунощ двамата се срещнали и отишли пеша до домът на св. М. ***. Подсъдимият А. носел със себе си желязо наподобяващо шестограм . Двамата   влезли в  имота на св.М.,  през един участък, в който оградната мрежа била паднала на земята.   Пристройката в която двамата знаели, че се намира казана за варене на ракия,  била заключена с катинар. Подсъдимия, А. счупил катинара на вратата на пристройката, с желязото което носил и двамата проникнали вътре. От там двамата взели 1 /един/ брой меден казан с капак за домашна употреба с вместимост 100   литра   и 20  килограма жито . Двамата излезли обратно, през падналата оградна мрежа с вещите, от мястото през което били влезли до дома на подсъдимия А. ***. Там, скрили в   израснала в двора царевица   откраднатите вещи. Подсъдимия А. обещал на св. В., че ще ги продаде и ще му даде част от парите, затова, че му помогнал. 

           Подсъдимия,  А. оставил житото в домът си,  а медния казан и капака за него смачкал и на 30.08.2013 г. Заедно,  със своите  приятели – свидетелите П.Ф.   И.И. и С.С.,  с лек автомобил управляван от св.  Ф., те закарали в пунк за изкупуване на черни и цветни метали в град Долна Митрополия, смачканият казан сложен в сак.  На приятелите си, под. А., казал, че казана е негов, но е спукан и затова искал да го продаде. В  пункта за изкупуване на черни и цветни метали, служителя, който същия ден бил на работа – св. В.С. поискал на подсъдимия А. лична карта, за да може да го отрази в книгата на пункта, като продавач на вещта, но тъй като той не носел в себе си личната си карта помолил приятеля си, св. П.Ф. да даде своята и той се съгласил. По този начин в книгите на пункта, като предаващ вещта бил записан св. П.Ф., за което му била издадена покупко-изплащателна сметка №9667/30.08.2013г.   и заплатена парична сума в размер на 73,69 лева. В този момент в същият пункт, пристигнали с необозначен патрулен автомобил,           цивилни полицейски служители при РУ-Долна Митрополия – св.  Т.Ц. и Ю.М., за рутинна проверка на пункта. При извършена от тяхна страна проверка на лицата присъстващи в пункта установили оподсъдимия А., приятелите му и процесната вещ. Смачканият меден казан,  бил предадена от св.  Ф. на св. я Ц. /полицейски служител при РУ-Долна Митрополия/ с протокол за доброволно предаване от същата дата – 30.08.2018г. .

                На 27.08.2013г,  св.  Н.М.   подала жалба до Началника на РУ на МВР-Гулянци, за извършената кражба.  По случая била образувана преписка и извършена проверка от служители при РУ на МВР-Гулянци. В хода на извършената проверка била проведена беседа с подсъдимия А., които пред полицейски служители при РУ на МВР-Гулянци направил самопризнания относно извършената от домът на св. Н.М. кражба  на 100 л. меден казан за варене на ракия и за 20 кг. жито

            Във връзка с гореизложеното  било образувано настоящото досъдебно производство.

            По делото е постановена и изготвена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия П.Д.А.. От заключението на вещите лица по същата  се установява, че подсъдимия А., макар и непълнолетен  е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Към момента на извършване на деянието липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Липсват медицински пречки за участието му в наказателното производство, мотивира постъпката си с користни подбуди и няма данни за проявено от негова страна при извършване на деянието лекомислие или увлечение.

             Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза стойността на откраднатият меден казан с капак с вместимост 100л. е 400.00лв., а стойността на и 20кг. Жито е 6.00лв. 

           Общата стойност на отнетите вещи възлиза на 406.00 лв.,  които не са  невъзстановени.

            По доказателствата:

            Показанията на разпитаните по делото свидетели – Н.М., И.И., Т.Ц., В.С., Ю.М. и П.Ф.,  се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно – обяснения на подсъдимия,   показания на св.В. дадени по реда на чл.223 от НПК, оценъчна експертиза, съдебно-психиатрични експертизи, протоколи за доброволно предаване, разписки, протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми, характеристични справки от ИДПС, справки за съдимост. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подсъдимите.                                         

              От правна страна:

              При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че с действията си подсъдимия П. Дтелинов А.  от субективна и обективна страна е осъществил състава на престъпление по  чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на  неустановена дата през месец август 2013 година в ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи – 1 /един/ брой меден казан в едно с капак за него на стойност 400.00 /четири стотин/ лева и 20 /двадесет/ килограма жито на обща стойност 6.00 /шест/ лева или всички вещи на обща стойност 406.00 /четири стотин и шест/ лева от владението на Н.М.М. *** нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои

               Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта обхващащо два акта: прекъсване на чуждото владение и възможност деецът безпрепятствено да се разпорежда с нея, което подсъдимите осъществили, установявайки владение върху вещите.

             От обективна страна предмет на посегателство са чужди движими вещи – 1 /един/ брой меден казан в едно с капак за него на стойност 400.00 /четири стотин/ лева и 20 /двадесет/ килограма жито на обща стойност 6.00 /шест/ лева или всички вещи на обща стойност 406.00лв.,  които  били собственост на свидетелката Н.М.. Описаните вещи са годен предмет на престъплението с оглед факта, че същите имат определена стойност изчислена в пари към момента на посегателството, видно от приложената по ДП оценителна експертиза. Налице е и втората особеност на деянието – установяване на владение върху отнетите вещи. До момента на осъществяване на изпълнителното деяние те са се намирали във фактическата власт на свидетелката, като след  извършването, е осъществен и престъпния резултат, като вещите са преминали във владение на извършителя и  той се разпоредил с тях като със свои.  

             Деянието, извършено от  подсъдимия А. следва да се квалифицират по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като за да проникнат в сградата където се съхраняват вещите, той е използвал желязо, наподобяващо шестограм, и счупил с него катинара на сградата. 

             При  извършване на деянието подсъдимия А.  е  действал при пряк умисъл: съзнавал е общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целял  настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му: съзнавал е , че вещите са чужда собственост, че нямат разрешение от собственика да ги своят, но въпреки  това, преследвайки това си намерение ги отнели с цел да се обогатят. Подсъдимия А. е а извършили деянията като непълнолетен,  но като е  могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, видно от изготвената съдебнопсихиатрични експертизи, което го прави годен субекти на наказателна отговорност. Не така стоят нещата със св.В., който към датата на деянието е бил на 13г., т.е наказателно неотговорен.

            По наказанието:

            Предвид изложеното съдът призна подс.А.,  за виновен в извършване на престъплението по  чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало;  връщане на по-голямата част от отнетите  вещи; млада възраст; съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма.

             С оглед изложеното съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.Ето защо съдът определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК като замени предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода до три години с наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни, чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел в с.Милковица.

              При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид разпоредбата на чл.60 от НК, според която наказанието на непълнолетните се налага преди всичко с цел те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.

            Съдът може да се надява, че така определените по вид и размер наказания ще въздействат предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши други престъпления. Неизбежното му наказване ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, ще допринесе за удовлетворяване на общественото   чувство  за  справедливост . 

 

             При този изход на делото, съдът възложи на подсъдимият направените по делото разноски.   .

              Мотивиран от горното, съдът  постанови присъдата си.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: