№ 739
гр. Русе, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Виктория В. Стоянова
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520201165 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. Ф. И. против Наказателно постановление № 22-
1085-000547/21.04.2022 г., издадено от Началник Група при Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Русе, с което на основание на чл. 175, ал. 3, пр. второ от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Жалбоподателят не оспорва изложената в АУАН-а и НП фактическа
обстановка, но счита, че са налице предпоставките за квалифициране на нарушението
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока се моли
обжалваното наказателно постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят С. И., редовно призован, не се явява, като
се представлява от адв. Е. Т. от АК-Русе, в качеството му на упълномощен защитник,
който поддържа изложените в жалбата фактически и правни доводи, доразвивайки ги в
хода на пледоарията си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
1
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е
получено от жалбоподатя на 29.06.2022 г., а жалбата е подадена на 07.07.2022 г., касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Ф. И. С. притежавал трактор „ЮМЗ“, с регистрационен номер Р 2249 ЕТ. С.
загубил регистрационната табела, но не предприел действия да го пререгистрира.
С. И. – син на Ф. С., бил земеделски производител и ползвал горепосочения
трактор за превоз на семена през нивите. С. И. не управлявал трактора по пътищата,
отворени за обществено ползване.
През месец ноември 2021 г. на С. И. му се наложило да засее ниви с жито.
Поради това той взел на заем от свой познат ремарке, което не било регистрирано. И.
закачил ремаркето към горепосочения трактор.
На 13.11.2021 г. И. напълнил ремаркето с жито и го закарал до нивите, като по
пътя му се наложило да пресече път II-21, в района на км. 22, и да се движи за кратко
разстояние по него. След като свършил работата си, И. тръгнал да се прибира с
трактора, към който било прикачено и ремаркето. Докато се движел по път II-21, в
района на км. 22, за да премине от едната нива към другата, лек автомобил „Шкода“, с
регистрационен номер Р 6569 АР се блъснал в задната част на ремаркето, прикачено
към трактора, управляван от С. И..
С оглед така настъпилото пътнотранспортнопроизшествие на място били
изпратени Тодор К. и свидетелят И.Ш. – младши автоконтрольори в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Русе. Полицейските служители установили, че тракторът е
без поставена регистрационна табела. Съобразявайки така изложеното, свидетелят
Шаханов приел, че с поведението си жалбоподателя е осъществил нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН № 806978/13.11.2021 г.,
който бил подписан без възражения.
2
Материалите по административнонаказателната преписка, ведно с така
съставения АУАН, били изпратени по компетентност в Районна прокуратура – Русе, с
оглед осъществяване на преценка дали е налице осъществено престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК от жалбоподателя И..
С Постановление от 25.11.2021 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува
наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорска
преписка № 7146/2021 г. по описа на РП-Русе, /преписка рег. № 1085р-8613/2021 г. по
описа на ОД на МВР-Русе/, като се мотивирал, че от събраната по делото
доказателствена съвкупност не може да се направи обосновано предположение, че
жалбоподателят И. е осъществил престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като
управлявания от него трактор е бил регистриран, но са налице данни за осъществено
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Русе, АНО издал
оспореното наказателното постановление, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП наложил на жалбоподателя И. административни наказания „Глоба“ в размер на
200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 806978/13.11.2021 г., Наказателно постановление № 22-1085-
000547/21.04.2022 г., постановление на РП-Русе, справка, докладна записка, протокол
за ПТП, обяснение, справка за собственост на ППС, справка за нарушител/водач, както
и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля Ш. А..
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния
случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител
при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен
3
АНО – началник на група при Сектор на „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В наказателното постановление нарушението било описано пълно и ясно, като
били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение
е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
Както става ясно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление,
същото е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на основание поставление на
Районна прокуратура – Русе.
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят С. И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за
което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите да
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност по
категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и
място жалбоподателят С. И. е управлявал трактор ЮМЗ, по път, отворен за
обществено ползване – II-21, в района на км. 22. По делото не е налице спор и че
процесното МПС е било с липсваща регистрационна табела. Видно от така
изложеното, налице са всички елементи от обективна страна на състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с който е ангажирана и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
От субективна страна нарушението е осъществено умишлено.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН за „маловажни случаи“ на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. За маловажен случай следва да се приеме
това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
4
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от
НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Настоящият случай е именно такъв, като макар
формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието
на множество смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.
Съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства малкото разстояние, което е
изминал жалбоподателя, подбудите му да извърши нарушението, а именно да се
придвижи между нивите, които обработвал и които били разделени от пътя, както и че
настъпилото ПТП е следствие от поведението на другия водач. Съобразявайки
изложеното, съдът счита, че в процесния случай е било достатъчно нарушителят да
бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение ще се пристъпи към
налагане на санкция. Ето защо, налагането на предвидените в санкционната норма
наказания, дори и същите да са в минималния предвиден от законодателя размер, би се
явило несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществена опасност на дееца и
не би съответствала на характера и тежестта на нарушението. Като не е квалифицирал
нарушението като маловажен случай, АНО е приложил неправилно материалния закон,
тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН,
поради което наказателното постановление следва да се отмени.
По разноските:
При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски за процесуално
представителство, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. В хода на производството пред
настоящата инстанция С. Ф. И. е бил представляван от адв. Е. Т.. Искането за
присъждане на направените разноски за процесуално представителство е своевременно
заявено, в хода на съдебните прения, а с представения по делото Договор за правна
защита и съдействие е надлежно удостоверено и плащането им в брой. Видно от така
изложеното, искането на С. И. за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение се явява изцяло основателно и следва да се уважи в пълен размер от
300 лева, доколкото тази сума е под предвидения в чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер от 400 лева.
Според легалното определение § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. Административнонаказващ орган в настоящият
случай е Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. С оглед на
изложеното, ОД на МВР - Русе следва да бъде осъдено да заплати на С. Ф. И.
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
5
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 58д, т. 1
от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1085-000547/21.04.2022 г.,
издадено от Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с
което на основание на чл. 175, ал. 3, пр. второ от ЗДвП на С. Ф. И., с ЕГН: **********,
са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Ф. И., с ЕГН: **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на С. Ф. И., с ЕГН: **********, сумата
от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за процесуално
представителство
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6