Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1828 29.07.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
петнадесети юли Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 1938 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените от Г.Я. Р. против ОД на МВР – Бургас и
изменен в открито съдебно заседание иск, с който се моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 794,61 лв. - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 245,96 часа извънреден труд, положен от ищеца
през периода 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 267,58 лв.,
представляваща сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания,
изчислена от 30-то число на месеца, следващ съответното тримесечие до
предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и
направените разноски по делото. Ищецът
твърди, че през процесния период е полагал труд на длъжността „******“ в сектор
„Охрана обществен ред“ към 5-то РУ - гр. Бургас при ОД на МВР, като е работил
на 12-часови смени по график, включително и през нощта. Твърди също
така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен
труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 245,96 часа (след
направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва
възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 794,61
лв.
(след направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от
ответника. Ищецът не се явява лично и не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, а акцесорните искове са с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано. Твърди се обаче, че през процесния период е действала наредба на
министъра на вътрешните работи, която урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитането и компенсирането му,
т.е. не е налице празнота в нормативната уредба и НСОРЗ не следва да се прилага
по аналогия, поради което исковете са изцяло неоснователни. Заявено е
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
главници за месеците януари, февруари и март 2017 г. Моли се искът
да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по
делото, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора,
ангажирани са доказателства. Направено е възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника
писмени доказателства, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд на длъжността „********“ в сектор „Охрана обществен ред“ към 5-то РУ - гр. Бургас при ОД
на МВР.
Не
се спори също така, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график,
включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до
06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019
г. ищецът е отработил общо 1 720 часа нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1,143 възлизат на 1 965,96 часа дневен труд, като разликата
между преизчисления и реално положения труд е 245,96 часа, за които се дължи
възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 794,61 лв.
Съдът намира, че заключението на
вещото лице е обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили,
поради което следва да бъде кредитирано.
По делото са представени от страна на
ответника множество писмени документи – платежни бележки, които са използвани
от вещото лице при изготвяне на заключението, поради което съдът не следва да
ги обсъжда отделно от него.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187,
ал. 9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която предвижда възможност държавните
служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тази наредба не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното
време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен
коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а
впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. Липсата на такава изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва
да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1 720
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 965,96
часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 245,96 часа, за които на ищеца
следва да бъде платено допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер
на 1 794,61 лв. По делото липсват твърдения и доказателства ответникът да
е заплатил на ищеца такова допълнително възнаграждение, което води до извода за
основателност на предявената искова претенция.
С оглед установената дължимост на
претендираната от ищеца главница, следва да бъде разгледано направеното от
ответника възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на
част от вземането, а именно по отношение на претендираното от ищеца
възнаграждение за положен извънреден труд през месеците
януари, февруари и март 2017 г. Съдът намира това
възражение за неоснователно, тъй като от 14.10.2016 г. е в сила актуалната
редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период, като
възнаграждението се е начислявало и изплащало през месеца, следващ
тримесечния период на отчитане, т.е. за периода януари – март
2017 г. възнаграждението е било платимо в срок до 31.04.2017
г., съответно тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД би
следвало да изтече на 31.04.2020 г. В случая искът е предявен на 01.04.2020 г.,
към която дата горните вземания на ищеца не са били погасени по давност. С
оглед на това съдът намира, че заявеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност е неоснователно и главният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и поисканата
мораторна лихва в общ размер от 267,58 лв., както и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от
предявяването на иска – 01.04.2020 г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца заплащане и на сторените от него
разноски по делото, които възлизат на 380 лв. - платено адвокатско
възнаграждение. Предвид цената на предявените два обективно съединени иска,
съдът намира, че минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в
случая възлиза на 348 лв. (248 лв. – за главния иск и 100 лв. – за акцесорния
иск за мораторна лихва), поради което и тъй като платеният от ищеца адвокатски
хонорар не надвишава съществено този минимален размер, неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на това възнаграждение и същото
следва да бъде присъдено на ищеца изцяло.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявените искове, която е в общ размер от 121,78 лв.,
както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице - 200 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати на Г.Я. Р.,
ЕГН **********,***, сумата от 1 794,61 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и четири
лв. и шестдесет и една ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 245,96 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент
1,143, сумата от 267,58 лв. (двеста шестдесет и седем лв. и петдесет и осем
ст.) - сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания, изчислена от
30-то число на месеца, следващ съответното тримесечие до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.04.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 380,00
лв. (триста и осемдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 121,78 лв.
(сто двадесет и един лв. и седемдесет и осем ст.), както и разноски в размер на
200,00 лв. (двеста лв.) - платен хонорар на вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 29.07.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА