РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Перник , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500723 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Д.Т. против Решение № 1026/30.07.2020 г. по гр. д. №
4588/2019 г. на РС - Перник, с което жалбоподателят-ответник е осъден да заплати на ищеца
И.С. сумата 10 000 лева - неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат на ЕКСЦЕС
от причинена от ответника телесна повреда, изразяваща се в: **************************
резултат на извършените от ответника неправомерни действия, съставляващи престъпление,
за което ответникът е осъден с Присъда № 178/22.03.2018 г. по нох дело № 1616/2017 г. на
ПРС, както и сумата 3200 лв. – имуществени вреди от гореописаното усложнение, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на исковата молба -02.08.2019 г. до
окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски и държавна такса по
сметка на ПРС.
В жалбата по подробни доводи и съображения основно се възразява, че дори и да е
налице влошаване на здр. състояние на ищеца, то не е предизвикало нови емоционални,
психически, психологически терзания на личността, респ. счита, че това влошаване е било
съобразено и предвидено от съда при определяне на първоначалното обезщетение от 9000
лв. За ексцес следва да е налице появило се ново страдание и/или съществено утежняване на
старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при
1
определяне на първоначалното обезщетение. Като влошаването следва да е в причинна
връзка с увреждането и това влошаване следва да не е било предвидено и съобразено при
първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. Възразява и за завишаване размера
на присъденото обезщетение за неим. вреди, като неотговарящ на принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Иска се отмяна на решението от въззивната инстанция с
отхвърляне изцяло на исковете.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване
на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Установява се, че с влязла в сила на 04.07.2018 г. Присъда № 178/22.03.2018 г. по
нох. дело № 1616/2017 г. на ПРС, изменена с решение № 37 от 04.07.2018 г. по внохд. №
89/2018 г. на ПОС, ответникът Д.Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
129 НК за това, че на *** г. в *** нанася на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в
*********************** – чрез удар с юмрук в областта на лявото око. С присъдата
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 9000 лв. за нанесени неимуществени вреди
от същото престъпление, със законната лихва считано от *** г. до окончателното изплащане
на сумата. Съгласно чл. 300 от ГПК приложеното право и установените факти посредством
акта на наказателния съд са задължителни относно преценката на гражданските последици
от престъплението, извършено от ответника относно осъществяването на деянието,
противоправността и виновността на същия. В този смисъл, вече установеното с влязла в
сила присъда по горепосоченото дело за извършването на деликта и елементите на
осъществения деликт, не подлежат на повторно установяване в настоящото производство, а
освен това осъществяването на този юридически факт не е било и спорно между страните по
настоящото дело.
Здравословното състояние на ищеца в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението с горецитираната присъда е установено от представената мед.
документация /**************************/ и от неоспореното заключение на съдебно –
медицинската експертиза (СМЕ). В СМЕ е обоснован извод, че: в резултат на увреждането
ищецът е претърпял оперативна интервенция на *** г., описана подробно от СМЕ, след
която в много случаи се получава **************, поради което има причинна връзка
между нанесената травма и настъпилото усложнение; единственото лечение е
***************************; симптомите не могат да се отстранят по друг начин
/***********************/; на *** г. е проведена ******************; лечението и
възстановяването в следоперативния период и конкретно в случая е от 3 до 6 месеца, вкл. с
2
медикаментозно лечение с локално приложение и щадящ режим на физически натоварвания;
теоретично прогнозата за в бъдеще е добра, но не може да се изключи бъдещо влошаване на
******************* и във времето; самата операция се поема от НЗОК, но закупуването
на *** става от самия пациент и варира от 100 до 4000 лв.; операцията е реално извършена,
поставен е ***. Ищецът за в бъдеще *************************************
При съвкупната преценка на всички гореобсъдени писмени доказателства и СМЕ,
настоящият въззивен състав приема, че установяват по категоричен начин, че проявлението
и диагностицирането на *********** през *** г. - почти две години след деликта на *** г.,
довело до наложителната оперативна интервенция на *** г. за ******************, е
състояние, настъпило след предявяване на иска за обезщетение за първоначално
определените вреди и при първоначалното обезщетяване не е включена възможната проява
на вредите, които в крайна сметка са се появили. Оперативната интервенция е за
възстановяване на увреждания, които са пряка и непосредствена последица от деликта на
*** г. и в причинната връзка между него и полученото при деликта *********************.
Това дава основание това състояние да се квалифицира като влошаване на здравословното
състояние на ищеца, което е в причинно - следствена връзка с първоначално получената
травма. Болките, страданията и неудобствата, които ищецът е претърпял във връзка с
влошеното здравословно състояние и хирургическата интервенция след първоначалното
увреждане на *** на *** г. са с нов интензитет и продължителност, несъобразени и
необезщетени с обезщетението за самата първоначално получена травма, както не са били
обезщетени и разходите и за операцията. Това представлява основание по чл. 51, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на допълнително обезщетение за вреди, поради което настоящия съдебен състав
приема, че исковете за неимуществени и имуществени вреди срещу ответника са доказани
по основание. С оглед на всичко изложено, нито един от доводите и възраженията в жалбата
в противен смисъл не е основателен, след като ******************* се е проявил години
след първоначално получената травма и че е диагностициран в по-късен момент, довело до
наложителната оперативна интервенция, спрямо установените непосредствено след
първоначално получената травма, за които е претендирано и присъдено обезщетение с иска
по нох. дело № 1616/2017 г. на ПРС.
При определяне размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца
за неимуществените вреди, претърпени от него вследствие на новонастъпилите спрямо
предходното производство вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд съобрази
установеното от съдебномедицинската експертиза и писмените доказателства по делото.
Въззивният съд е мотивиран от характера и степента на допълнителното влошаване на ***
на ищеца и последиците от него; болките, страданията и неудобствата, които на практика
дават непрекъснато и непосредствено отражение върху качеството на живот на пострадалия;
прогнозата, че не може да се изключи бъдещо влошаване на **************** и във
времето; обстоятелството, че ищецът е в трудоспособна възраст, а предвид здравословните
си проблеми е принуден да търпи ограничения; важността на *****************,
3
претърпените болки, страданията и неудобствата при операцията от *** г. Освен посочените
по-горе морални измерения на болките, страданията и неудобствата на ищеца, се отчитат и
конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпването на
допълнителното влошаване на състоянието при ищеца. Също и създаденият от съдебната
практика ориентир по аналогични случаи /субективната преценка за справедливо
определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за
коректив формираната обща оценка да пропорционалност, защото справедливостта е
елемент от правната реалност - например Решение № 54 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. №
3804/2015 г., III г. о., ГК, който съдебен акт е сравнителен ориентир, каквито са фактите по
настоящото дело/.
При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, въззивният състав намира за
справедливо обезщетение по см. на чл. 52 от ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г.,
което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца, е сумата от 10000
лв., в какъвто размер е и присъдената от РС сума. Тази сума ще репарира в пълен обем
неимуществените вреди на ищеца за времето досега, съставлява точно измерение на
гражданската отговорност и съставомерното поведение на въззивника -ответник, а в общ
план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в
страната. В този смисъл доводите на жалбоподателя, че размерът на присъденото
обезщетение не е съобразен с претърпените вреди съгласно принципа за справедливост по
чл. 52 ЗЗД, поради което размерът е завишен, са неоснователни.
Претенцията на ищеца за имуществени вреди за направени разноски в резултат на
допълнителното влошаване на *** на ищеца, се доказва документално и причинно
следствено от приетите като доказателства фискален бон и талон за ************, от които
е видно, че са издадени след инцидента и съдържат информация за вида и стойността на
закупен от ищеца *** – 3200 лева, които разходи са във връзка с влошеното здравословно
състояние и с приложеното на ищеца лечение съгласно СМЕ – по характер на лечението и
периоди на провеждането му. Поради това и съдът намира, че претенцията за имуществени
вреди е доказана по основание и в претендирания размер от 3200 лева.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С обжалваното решение РС е достигнал до идентични правни изводи и краен
резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
4
въззивното производство.
Въззиваемият не претендира и доказва разноски по въззивното производство, поради
което такива не му се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1026/30.07.2020 г. по гр. д. № 4588/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5