О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 02.01.2020 год.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в закрито заседание на втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Славчева ч.гр.дело № 830/2019 год., взе предвид следното:
Подадена
е частна жалба от „Б.Д.“ ЕАД, *** срещу определение № 4633/05.09.2019 год. по
гр.д. № 2034/2018 год. на Ботевградския районен съд, с което след прекратяване
на производството по делото по предявените искове на „Б.Д.“ ЕАД срещу Х.Х., М.Д. и С.Л.,*** с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК поради оттегляне на предявените искове, ищецът е осъден да заплати на всеки
от ответниците допълнително сумата 700 лв.,
представляваща направени по делото разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство до пълния размер на реално заплатеното
възнаграждение /в размер на 1000 лв./ от всеки ответник, на основание чл. 248,
ал. 1 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение поради прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответниците оспорват частната жалба.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено следното:
Производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК пред БРС е
образувано по молба на ответниците в първоинстанционното производство срещу определение,
постановено в открито съдебно заседание на 14.02.2019 год. по гр. дело № 2034/2018
год. по описа на БРС в частта, с която не са им присъдени разноски за разликата
над 300 лв. до 1000 лв. на всеки от тях. С определението от 14.02.2019 год. е
прекратено производството по делото поради оттегляне на предявените искове по
чл. 422 от ГПК на „Б.Д.“ ЕАД срещу Х.Х., М.Д. и С.Л.,***, за
признаване за установено, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата 24 695,21 лв. – главница по договор за кредит за
текущо потребление от 06.11.2008 год., сумата 16 993,17 лв. – договорна
лихва за периода 17.11.2014 год. – 28.09.2017 год. и сумата 5 929,27 лв. –
лихва за забава за периода 30.01.2017 год. – 28.09.2017 год. и сумата 120 лв.
заемни такси. Исковете са предявени след проведено заповедно производство по
реда на чл. 417 от ГПК и издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
780/2017 год. на ПРС, срещу която в срок са подадени възражения от ответниците. В заповедното производство ответниците
са направили разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражения
срещу заповедта в размер по 1000 лв. всеки от тях, видно от представените
списъци по чл. 80 от ГПК и вносни бележки. В о.с.з. на 14.02.2019 год.
производството по делото е прекратено поради направено оттегляне на исковете от
ищеца във второто съдебно заседание по делото /след направен доклад и приемане
заключението на вещо лице/, със съгласието на ответниците,
на основанеие чл. 232 от ГПК. Съдът е обезсилил
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 780/2017 год. на ПРС и е осъдил
ищеца да заплати на всеки от ответниците сумата 1000
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 2034/2018
год. на БРС по чл. 422 от ГПК, както и сумата 300 лв. – разноски за заплатен
адвокатски хонорар в заповедното производство. На 21.02.2019 год. е подадена
молба /“частна жалба“/ от ответниците за изменение на
определението та БРС в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като им бъде присъден пълния размер на направените в заповедното
производство разноски в размер на 1000 лв. за всеки от тях. С обжалваното
определение съдът е уважил молбата.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Подадената частна жалба е
депозирана в законоустановения срок и е допустима.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение е
постановено по направено искане за изменение на определението от 14.02.2019
год. в частта за разноските. Искането за изменение на съдебния акт в частта за
разноските е допустимо като подадено от
надлежна страна и в едноседмичния срок по чл. 248, ал. 1
ГПК, считано от постановяване на определението,
чието изменение
се иска. В заповедното производство са
представени и списъци на разноските по чл. 80 от ГПК.
Разгледано по същество, искането е основателно.
Издадената заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 780/2017 год. на ПРС е за суми на обща стойност 47 737 лв. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Половината от размера на претендираните суми срещу всеки ответник възлиза на 23 869 лв. Според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., или в случая минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 4 от цитираната наредба възлиза на 1246 лв. Предвид изхода на първоинстанционното производство - прекратяването на делото, на молителите следва да бъдат присъдени направените разноски в пълния претендиран размер /под минимума съгласно наредбата/, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4633/05.09.2019
год. по гр.д. № 2034/2018 год. на Ботевградския районен съд
Определението може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.