№ 624
гр. Разград, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330100489 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от
Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит.
Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу Ю. Р. Е. за установяване, че ответникът дължи на ищеца
сумата - 701,72 лв. - неизплатената главница по Договор за потребителски кредит с №
********** от 23.11.2017 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
, 118,81 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 25.05.2018 г. – 26.07.2018 г., и
сумата 36,27 лв. обезщетение за забава за периода 25.05.2018 г. – 14.11.2018 г. Сочи, че за
същите суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№22500/2018 г. по описа на РзРС в
полза на “Ти Би Ай Банк”ЕАД, че на 23.11.2017 г. между ответника и “Ти Би Ай Банк”ЕАД
е сключен договор за потребителски кредит №********** за сумата 762,10 лв. за закупуване
на стоки от ответника, които са посочени в договора, че ответникът се е задължил да върне
сумата до 25.11.2019 г. на равни месечни вноски, всяка в размер на 43,19 лв., а последната –
в размер на 43,11 лв., с което общо се е задължил да заплати 1036,48 лв. . Твърди, че за
сключения договор ответникът дължи еднократна такса за оценка на риска в размер на 91,45
лв., че лихвения процент по договора е 19,39 %, като ответникът се е задължил при
просрочие да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Сочи, че
процесните суми не са платени и след издаването на заповедта за незабавно изпълнение,
както и че с приложение №1/31.08.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 31.08.2018 г. “Ти Би Ай Банк”ЕАД е прехвърлил процесните вземания на ищеца
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Иска съдът да да присъди на ищеца направените в
това производство, както и в заповедното, разноски.
Ответникът е уведомен за производството по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда
особен представител счита иска за допустим. Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.11.2017 г. между ответника Ю. Р. Е. и “Ти Би Ай Банк”ЕАД е сключен договор за
банков потребителски кредит №********** за сумата 762,10 лв. за закупуване на стоки от
ответника, които са посочени в договора, че ответникът се е задължил да върне сумата до
25.11.2019 г. на равни месечни вноски, всяка в размер на 43,19 лв., а последната – в размер
на 43,11 лв., с което общо се е задължил да заплати 1036,48 лв. В срок до 25.11.2019 г. В
този договор е уговорена възнаградителна лихва в размер на 19,39%. Със сумата е
рефинансирано предходно задължение между същите страни, за което ответникът е
депозирал изрично искане и е закупен мобилен телефон, за плащането на който е представен
касов бон.
1
По ч.гр.д.№2500/2018 г. по описа на РС- Разград кредиторът “Ти Би Ай Банк”ЕАД е
поискал и съдът е издал заповед за изпълнение срещу Ю. Р. Е. за заплащане на сумата
701,72 лв. - неизплатената главница по Договор за потребителски кредит с № ********** от
23.11.2017 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението , 118,81 лв.
договорна възнаградителна лихва за периода 25.05.2018 г. – 26.07.2018 г., и сумата 36,27 лв.
обезщетение за забава за периода 25.05.2018 г. – 14.11.2018 г. За да издаде тази заповед
Съдът е приел, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с изрично уведомление,
изпратено на адреса, посочен в договора, като е съобразил т.25.8 от договора. Тази заповед е
връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК и настоящия иск е предявен в срока по
чл.415 от ГПК.
С анекс от 31.08.2021 г. към рамков договор от 31.08.2018 г. “Ти Би Ай Банк”ЕАД е
прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД портфолио от необслужвани
вземания срещу физически и юридически лица срещу покупна цена. В приложение към
договора са посочени конкретните вземания, които са предмет на договора. Сред тях е и
задължението на Ю. Р. Е. по договор с №********** от 23.11.2017 г., като е посочено че
дължимата сума е 657,00 лв. главница и общо 1296,86 лв. Цесионерът е издал потвърждение
за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД /л.31/ и е упълномощил цедента /л.47/
да извърши уведомяването на длъжника от него име. Уведомително писмо за цесията е
приложено към исковата молба и заедно с нея връчено на ответника/длъжник/ при
условията на чл.47 от ГПК. Възможността за прехвърляне на вземането изрично е записана в
т.25.5 от договора.
По делото не са представени никакви доказателства за плащане на сумите.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът
следва да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува,
дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия
момент именно той има право да търси изпъленние на вземането. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника в хода на настоящото производство.
Следователно едва след тази дата това прехвърляне става действително за него, т.е. не би
могъл да изпълни валидно на стария кредитор. По настоящото дело въпросът за действието
на договора за цесия по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди
плащане на предишния кредитор след датата на извършване на цесията.
Това вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в размерите, в които е
било в патримониума на първия.
По отношение на първото от претендираните вземания – главница от 701,72 лв. по делото е
установено, че между страните е сключен валиден договор за заем с годишен лихвен
процент 19,39 %, респ. годишният процент на разходите е в рамките, посочени в чл.19, ал.4
от Закона за потребителския кредит – до 5 пъти законната лихва, както и че сумата по
договора е получена от ответника, което той е удостоверил лично подписвайки договора.
По делото липсват твърдения и не са представени никакви доказателства за заплатени суми
по този договор.
Ето защо първият от обективно съединените искове принципно е основателен и доказан. За
да стигне до този извод съдът взе предвид и обстоятелството, че кредитът е обявявен за
предсрочно изискуем поради неизпълнение към датата на депозиране на заявлението –
28.11.2018 г., поради което към тази дата са били дължими всички суми по него. .
По отношение на втория от исковете – за заплащане на сумата 118,81 лв. договорна лихва за
периода 25.05.2018 г. – 26.07.2018 г., същият се явява основателен и доказан.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава, такова обезщетение се дължи
не само въз основа на т.5.5 от договора, но и по силата на чл.86 от Закона за задълженията и
договора. Същото е в размер на законната лихва от датата, следваща датата на
изпълнението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него разноски и юрисконсултско възнаграждение. Общо направените по делото разноски са
в размер на 425 лв. /125 лв. д.т. и 300 лв. депозит за особен представител/. Съответно
юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер от 200 лв.
Съответно по ч.гр.д.№2500/2018 г. тези суми са 25лв. за разноски и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. Р. Е., ЕГН ********** с
постоянен адрес ***************, че същият дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление бул“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, законен представител Ю.Х.Ю. сумата - 701,72 лв. /седемстотин и един лева
и седемдесет и две стотинки/ - неизплатената главница по Договор за
потребителски кредит с № ********** от 23.11.2017 г. ведно със законната
лихва от 27.11.2018 г., сумата 118,81 лв. /сто и осемнадесет лева и осемдесет
и една стотинки/ договорна възнаградителна лихва за периода 25.05.2018 г. –
26.07.2018 г., и сумата 36,27 лв. /тридесет и шест лева и двадесет и седем
стотинки/ обезщетение за забава за периода 25.05.2018 г. – 14.11.2018 г., за
които задължения е издадена заповед за изпълнение №5109/30.11.2018 г. по
ч.гр.д.№2500/2018 г. по описа на РС - Разград.
ОСЪЖДА Ю. Р. Е., ЕГН ********** с постоянен адрес *************** ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“, №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Ю.Х.Ю. сумата 25
лв. /двадесет и пет лева / за разноски и 50,00 лв. /петдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 2500/2018 г., както и 425 лв.
/четиристотин двадесет и пет лева / разноски и 200,00 лв. /двеста лева /
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията
докладчик по ч.гр.д.№2500/2018 г. по описа на РС - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3