Присъда по дело №293/2024 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 1
Дата: 17 февруари 2025 г.
Съдия: Пламен Ангелов Синков
Дело: 20242000600293
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Бургас, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Й. Цв. Д. Т.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242000600293 по описа за 2024 година
На основание чл.336, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.2 НПК
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда №17/10.09.2024г. по НОХД №104/2022г. на
Ямболския окръжен съд, с която подсъдимата Т. Д. е призната за невинна и
оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.249, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, като вместо нея ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимата Т. Д. Д., родена на *** в гр. Х., с постоянен и
настоящ адрес с.Д., общ. Т., ***, *** гражданка, ***, ***, ***, с ***
образование, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВНА в това, че на *** г., в гр. Я.,
действайки в условията на продължавано престъпление, за времето от 09.46ч.
до 09.47ч., на АТМ устройство с №*** – собственост на „Общинска банка“
АД, филиал Я., находящо се на ул. „***“, № **, използвала на два пъти
платежни инструменти – дебитна карта „Debit Master Card“ №***, издадена на
03.08.2020г. от „ЦКБ“ АД, с титуляр М. И. П. от с. Д., обл. Я., и данни за
платежен инструмент /ПИН-код/, без съгласието на титуляра, като извършила
справка-баланс по картова сметка за наличност и една транзакция, с която
изтеглила сума в размер на 380 лв., и деянието не съставлява по-тежко
престъпление, както следва:
1
- На ***г. в 09.46ч. в гр. Я., на АТМ устройство с №*** – собственост на
„Общинска банка“ АД.филиал Я., находящо се на ул. „***“, № **, използвала
на два пъти платежни инструменти – дебитна карта „Debit Master Card“ №***,
издадена на 03.08.2020г. от „ЦКБ“ АД, с титуляр М. И. П. от с. Д., обл. Я., и
данни за платежен инструмент /ПИН-код/, без съгласието на титуляра, като
извършила справка-баланс по картова сметка за наличност, и деянието не
съставлява по-тежко престъпление;
- На ***г. в 09.46ч. в гр. Я., на АТМ устройство с №*** – собственост на
„Общинска банка“ АД.филиал Я., находящо се на ул. „***“, № **, използвала
на два пъти платежни инструменти – дебитна карта „Debit Master Card“ №***,
издадена на 03.08.2020г. от „ЦКБ“ АД, с титуляр М. И. П. от с. Д., обл. Я., и
данни за платежен инструмент /ПИН-код/, без съгласието на титуляра, като
извършила една транзакция, с която изтеглила сума в размер на 380 лв., и
деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание
чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК я осъжда на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя първоначален „ОБЩ“
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.68, ал.1 от НК ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ
наказанието ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено с
определение №5/10.05.2021г. по НОХД №93/21г. на Ямболския окръжен съд,
което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
„ОБЩ“ режим.
ОСЪЖДА, на основания чл.189, ал.3 НПК, подсъдимата Т. Д. Д. да
заплати по сметка на ОД МВР Ямбол сумата от 288,80 лв., както и в полза на
държавата по сметка на Ямболския окръжен съд, сумата от 603 лв.,
представляващи направени деловодни разноски
Настоящата присъда подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС
на Република България в 15-дневен срок, считано от днес.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №1/17.02.2025г.
по ВНОХД №293/24г. по описа на БАС

С присъда №17/10.09.2024г. по НОХД №104/22г., Я.ският окръжен съд
признал подсъдимата Т. Д. Д. за невинна в това на *** г., в град Я., действайки
в условията на продължавано престъпление, за времето от 09:46 часа до 09:47
часа, на ATM устройство с № *** - собственост на „Общинска банка" АД -
Филиал Я., находящо се на ул. „Г. С. Раковски" № 7, да е използвала на два
пъти платежни инструменти - дебитна карта „Debit Master Card" № ***,
издадена на 03.08.2020 г. от „ЦКБ" АД, с титуляр М.И. П. от село Д., обл. Я., и
данни за платежни инструменти /ПИН-код/, без съгласието на титуляра, като
извършила справка-баланс по картова сметка за наличност и една транзакция,
с която е изтеглила сума в размер на 380 лева, и деянието не съставлява по-
тежко
престъпление, както следва:
за това на *** г. в 09:46 часа, в град Я. на ATM устройство с № *** -
собственост на „Общинска банка" АД - Филиал Я., находящо се на ул. „Г.
С. Раковски" № 7, да е използвала на два пъти платежни инструменти -
дебитна карта „Debit Master Card" № ***, издадена на 03.08.2020 г. от
„ЦКБ" АД, с титуляр М.И. П. от село Д., обл. Я., и данни за платежни
инструменти /ПИН-код/, без съгласието на титуляра, като извършила
справка - баланс по картова сметка за наличност, и деянието не
съставлява по-тежко престъпление;
за това на *** г. в 09:46 часа, в град Я. на ATM устройство с № *** -
собственост на „Общинска банка" АД - Филиал Я., находящо се на ул. „Г.
С. Раковски" № 7, да е използвала на два пъти платежни инструменти -
дебитна карта „Debit Master Card" № ***, издадена на 03.08.2020 г. от
„ЦКБ" АД, с титуляр М.И. П. от село Д., обл. Я., и данни за платежни
инструменти /ПИН-код/, без съгласието на титуляра, като извършила една
транзакция, с която е изтеглила сумата в размер на 380 лева, и деянието
не съставлява по-тежко престъпление, поради което на основание чл.304
от НПК я оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по
чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Недоволен от постановената присъда останал прокурорът от Окръжна
прокуратура Я., който с подаден въззивен протест, преди изготвяне на
мотивите, оспорва същата като неправилна и в съответствие със събраните
доказателства предлага да бъде отменена, а подсъдимата призната за виновна
по предявеното обвинение.
С подадено по реда и в срока по чл.320, ал.4 НПК допълнително
писмено изложение, прокурорът изтъква, че след превратно тълкуване на
доказателствата първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка
различна от описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт.
1
Пренебрегнати са изцяло като недостоверни показанията на св.М. П. по
основния предмет на доказване и неоправдано е възприета защитната теза на
подсъдимата на фона на дадените от нея обяснения, подкрепени от
показанията на свидетелите М. К. (интимен приятел на подсъдимата), С. Д. Г.
(случайно приятелство) и Е. К. К. (внук на свидетелката М. П.). Показанията
на тримата свидетели са „целенасочено еднопосочни“ с основната цел да
обслужат защитната теза на подсъдимата, макар и по съществото си да са
вътрешно противоречиви, непоследователни и взаимно компрометирани.
Съдът е направил изводи лишени от житейска и правна логика, без да
извърши проверка на достоверността на част от доказателствените средства.
Кредитираните като достоверни фактически данни не са оценени наред с
всички останали доказателства в тяхната логическа връзка, а някои са оценени
и не според действителното им съдържание. Показанията на св. М. П. от
досъдебното и съдебно производство са последователни и логични, и от тях е
ясно, че тя на никого, освен сина и внука си, не е давала дебитната карта за
теглене на пенсията. Тя не е дала доброволно картата си и на подсъдимата,
което кореспондира с действията й по блокиране на картата и търсенето й в
автобуса. Не е изчезнала само банковата карта, а цялото портмоне на
свидетелката, в което е бил ПИН-кода, личната й карта, абонатни номера за
плащане на ток и вода, и дребна сума пари. Необосновано съдът е приел, че
изтеглената сума е върната на пострадалата от подсъдимата няколко дни по-
късно, заедно с дебитната карта. Това противоречи на последователните
показания на пострадалата и нейния внук, както и на възстановяването на по-
голяма сума от подсъдимата на свидетелката в хода на съдебното
производство. В заключение прокурорът намира, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, потвърждаващи изцяло описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка, която от обективна и субективна страна разкрива
извършено престъпление по смисъла на чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК от
страна на подсъдимата Т. Д.. Поддържа искането във въззивния протест за
отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна по повдигнатото
обвинение.
Пред настоящата инстанция представителят на апелативна прокуратура
поддържа подадения протест и допълнението към същия. Намира за
компрометирани свидетелите К. и Г. – първият интимен партньор на
подсъдимата, а втората – случайна приятелка, които са противоречиви,
нелогични и непоследователни. Противоречиви са и показанията на внука на
пострадалата – св. К.. За разлика от тези свидетели, пострадалата св. П. е
последователна, безпротиворечива и логична в показанията си, включително
приобщените от ДП, които се потвърждават от действията по обявяване на
картата за изчезнала и искането да бъде блокирана, заявяването на
липсващата лична карта, обаждането до нейния син и внук, търсенето на
картата в автобуса и пред банката, възстановяването на по-голяма сума от
подсъдимата в хода на съдебното производство. Събраните от въззивната
инстанция допълнителни гласни доказателства чрез разпита на сина на
пострадалата К. К. и проведената очна ставка с внука й, потвърждават изцяло
думите на възрастната жена и изложеното в обвинителния акт. Предлага
2
протестът да бъде приет за основателен, да се отмени присъдата и с нова
осъдителна по повдигнатото обвинение, подсъдимата да бъде наказана с две
години лишаване от свобода при общ режим и 760 лв. глоба, както и на осн.
чл.68, ал.1 от НК да бъде приведено в изпълнение наказанието 10 месеца ЛОС
по предходно осъждане.
Защитникът на подсъдимата адв. Т. моли да бъде оставен без уважение
подадения протест и потвърдена атакуваната с него присъда. Счита същата за
правилна, постановена в съгласие със събраните доказателства. Счита, че
изяснените от първоинстанционния съд факти не търпят значителна промяна в
резултат на доказателствата пред въззивния съд. Обвинението не е доказано
по несъмнен начин, а именно използването на платежния инструмент без
съгласието на титуляра, поради което е постановена оправдателната присъда.
Доказателствата пред първоинстанционния съд най-малкото внасят съмнение
в обвинителната теза относно липсата на такова съгласие. Добрите отношения
между подсъдимата и пострадалата са категорично установени. Алтернативно
моли, ако въззивният съд намери подсъдимата за виновна, да вземе предвид
тежкото й социално положение, четирите й деца, възстановяването на сумата
и да наложи минимално наказание.
Защитникът адв. К. също моли да не бъде уважен протеста. Атакуваната
присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, и не страда от пороци и
нарушения на закона, както пледира обвинителят.
Подсъдимата Д. се счита за невинна и моли да бъде потвърдена
оправдателната присъда.
След като се запозна с възраженията в протеста и неговото допълнение,
изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като извърши
цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивният съд намери,
че същата е постановена при неправилен анализ на събраните доказателства и
погрешно приета фактическа обстановка, каквато не се извежда от
действителното съдържание на доказателствения материал, анализиран както
поотделно, така и в съвкупност, и неправилно е приложен материалния закон.
В отличие от контролирания съд, апелативният прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Т. Д. е родена през ..г., няма сключен граждански брак, но
има четири деца от двама мъже. Живяла е дълги години при баща си и първия
си мъж в с. Д., в съседна къща на св. П., понастоящем живее в гр. Я. на
съпружески начала със св. М. К., с когото имат общо дете. *** е с определение
№5/10.05.2021г. по НОХД №93/21г. на ЯОС, в сила от същата дата, на общо
наказание десет месеца ЛОС, отложено за изпитателен срок от три години, за
престъпления по 197, т.2 вр. чл.194, ал.3 НК и по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1
НК.
Свидетелката М. П., родена на .. г., живеела в село Д., общ. Т. на ул. „...
Тя имала издадена на 03.08.2020 г. дебитна карта от „ЦКБ“ АД Debit
Mastercard № ***, по която ежемесечно била превеждана пенсията й. След
извършването на всеки превод, св. П. пътувала до гр. Я. и теглила пари от
3
дебитната си карта само от банкомат на обслужващата я банка „ЦКБ“АД, клон
Я., намираща се в центъра на града. Обикновено дебитната си карта, заедно с
лист хартия с изписан върху него ПИН-кода за ползването й, съхранявала в
дамско портмоне, поставено в дамската й чанта с цип, който не закопчавала.
Подсъдимата Т. Д. била съседка на св. П. в селото, живеела на ул. „..,
имотите им били разделени с оградна мрежа. Св. П. и подсъдимата били в
добри отношения, Т. посещавала дома на свидетелката и й помагала с дребни
неща в домакинството, мажела й гърба с лекарство, когато я болял.
На *** г св. П. решила да пътува за гр. Я. да си изтегли пенсията.
Излязла от дома си и преди да отиде на автобусната спирка, посетила
магазина в центъра на селото да ползва тоалетна. В магазина освен
магазинерката Лина, се намирала и подсъдимата. При влизането си вътре в
помещението св. М. П. оставила дамската си чанта, в която било портмонето с
банковата карта, листчето с ПИН-кода и 5лв., върху касетка с плодове и
отишла да ползва тоалетна. Като излязла от тоалетната, св. П. взела дамската
си чанта, напуснала магазина и отишла на автобусната спирка. Малко след нея
и подсъдимата излязла от магазина и също отишла на спирката да чака
автобуса за град Я..
След пристигането му, св. П. и подсъдимата се качили на автобуса и
седнали на различни седалки. В град Я. и двете слезли на спирка в центъра на
града, като подсъдимата тръгнала към сградата на община Я., отишла до
офиса на „Общинска банка“ АД, на който имало монтиран банкомат, а на
входа на банката имало поставена видеокамера за външно наблюдение. Д.
извадила дебитната карта на св. М. П. и листчето с написания ПИН-код, и в
09:46 ч. на *** г. посредством картата и ПИН-кода първо извършила справка
по баланс за наличните средства, а в 09:47 ч. на същата дата изтеглила в брой
сумата от 380 лв., след което напуснала района на банката.
След слизането от автобуса, св. П. се отправила към сградата на „ЦКБ“
АД - клон Я., намиращ се също в центъра на града. Потърсила дамското
портмоне в чантата, но не го открила. Притеснила се от липсата на вещите си
и отишла на кооперативния пазар да изчака автобуса, с който е пътувала до
града и да провери дали портмонето не е изпаднало някъде вътре в салона.
След пристигане на автобуса попитала шофьора дали не е намерил дамско
портмоне, но той отговорил, че след курса е почиствал салона и не е открил
нищо. Със същия автобус св. П. се върнала обратно в село Д., потърсила и в
дома си портмонето, но не го открила. Отново се върнала до града с автобуса
и отишла до офиса на „ЦКБ“АД, където й обяснили, че по-рано същия ден от
дебитната й карта е била изтеглена сумата от 380 лева. Като разбрала това,
свидетелката помолила картата да бъде блокирана, което било сторено на
същия ден. Обадила се на внука си – св. Е. К., който я завел при адв. С.а в гр.
Я. да напише молба до окръжната прокуратура за липсващите вещи и
изтеглените пари. Молбата била входирана в ОП Я. на 08.02.2022г. и дала
повод за образуване на досъдебно производство. Същия ден свидетелката
подала и заявление рег.№2517 до ОДМВР-Я. за издаване на лична карта.
По искане на разследващия орган, с писмо из. № 111/23.02.2022 г. от
4
„Общинска банка“ АД - София предали DVD - диск с видеоматериал, заснет
от външни камери от система за видео-наблюдение на АТМ № ***,
собственост на същата банка, на ул. „Г. С. Раковски“ № 7 в град Я., за периода
от 09:30 ч. до 10:00 ч. на *** г.
В хода на досъдебното производство била назначена и извършена
лицево - идентификационна експертиза. Вещото лице, след като прегледало
видеофайловете в предоставения диск, от които извлякло изображения на
лицето, сравнил изображенията със снимки от полицейска регистрация на Т.
Д. Д. и след установяване на сходство във формата на лицето, характер и
линия на косата, чело, вежди, очи, нос, устни и устна цепка, конфигурация на
долна челюст и брадичка, характерна линия на косата, конфигурация на върха
на носа, носова преграда и ноздри, специфична конфигурация на долна
челюст и брадичка, изразени гънки от ъглите на устните, двойна брадичка,
бенки на лицето, дало заключение в протокол № 47/04.03.2022 г.на НТЛ -
ОДМВР – Я. за извършена експертиза, че лицето извършващо действия с
банкова карта на АТМ устройство на „Общинска банка“ АД, е Т. Д. Д..
Заключението е потвърдено от вещото лице в съдебно заседание, не е
оспорено и от страните.
От „ЦКБ АД“ по искане на разследващия полицай била изпратена
справка относно извършени транзакции с дебитна карта Debit Mastercard №
*** за периода 01.01.22г.-09.02.22г. и банково извлечение за движение
сметката. Видно от документите, чрез посочената карта на 07.02.22г. в 09.46ч.
е направена справка на баланса по сметката, а в 09.47ч. е изтеглена сумата от
380 лв. от АТМ устройство на „Общинска банка“ АД. Видно от същата
справка, всички тегления преди тази дата, са извършвани от едно и също
устройство на „ЦКБ“ АД.
На 19.02.2024г. подсъдимата предала на св. П. сумата от 600 лв., за което
била съставена декларация, подписана от свидетелката, че парите
представляват „дължима сума по НОХД104/22г. на ЯОС“ и тя няма никакви
имуществени претенции към подсъдимата по делото (л.373 СП).
Изложената фактическа обстановка въззивната инстанция намира за
установена по категоричен начин от събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, заключението на
извършената експертиза.
Апелативният съд кредитира изцяло показанията на св. М. П. дадени
както пред първоинстанционния съд, така и приобщените по реда на чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК от фазата на досъдебното производство, на л.15 и л.19 от
ДП. Същите са логични, последователни, безпротиворечиви, включително и с
изложеното от свидетелката в проведената очна ставка. От тях се установява
хронологията на събитията и факта, че тя не е давала банковата си карта на
подсъдимата по никакъв повод, още по-малко да й тегли пенсията на
процесната дата. Показанията й кореспондират с тези на нейния син св. К. К.,
че тя лично си е теглила пенсията до инкриминираната дата, идвайки всеки
път до Я. с автобус и той не знае да е давала картата си до тогава на друг
човек, освен на него, сина му и жена му, но това е станало във връзка с
постепенно влошаване на зрението последните 1-2 години (след събитието).
Кореспондират с показанията на внука й св. Е. К. пред първоинстанционния
5
съд относно обаждането за липсващата карта, отиването при адвокат,
подаването на молба, блокирането на банковата карта, добрите отношения с Т.
като съседи преди събитието. Кореспондират и с казаното от свидетеля в
проведената пред настоящата инстанция очна ставка за липсващите наред с
картата документи, обяснението му защо пред първоинстанционния съд е
заявил, че може да е дала картата на Т.. Заявеното от свидетелката, че след
образуване на наказателното производство Т. й е казвала да „оттегли делото“,
кореспондира с изложеното в очната ставка от двамата свидетели, че е била
заплашвана многократно от бащата на Т. да внимава какво ще каже в съда и,
че ще я нарани или убие, ако дъщеря му влезе в затвора.
Показанията на св. П. се потвърждават от съдържанието на входираната
в ОП Я. молба от 08.02.2022г., заключението на лицево-идентификационната
експертиза и записите на предоставения диск от „Общинска банка“ АД,
справката и извлечение за движение по сметка от „ЦКБ“ АД, видно от които с
изключение на процесната дата, тегленията от картата винаги са били
осъществявани на едно и също устройство на „ЦКБ“ АД, потвърждават се и
от представената от прокурора справка от АИС „Български документи за
самоличност“ за подадено на 08.02.22г. заявление за издаване на лична карта,
от декларацията за възстановена сума от 600 лв., представляваща „дължима
сума по НОХД104/22г. на ЯОС“ на свидетелката от подсъдимата на
19.02.2024г.(л.373 СП) .
Ето защо, приемайки заявеното от св. П., че не е давала дебитната си
карта на други лица, а сама си е теглила пенсията, както и че преди качването
на автобуса се е намирала в селския магазин с подсъдимата, за неистина,
окръжният съд е направил повърхностна и неправилна оценка както на
конкретните показания, така и на връзката им с останалия доказателствен
материал.
За достоверни настоящият състав приема показанията на св. К. К., че
майка му винаги сама си е теглила пенсията от банкомат, идвайки с автобус до
Я., че не знае тя да си е давала картата на друг човек, освен на него и сина му,
съпругата му (в последните 1-2г.), конкретно не знае да я е давала на Т. да й
тегли пари. Достоверни са и за обаждането на майка му, че картата е
изчезнала; че след връщането й в града да търсят картата, тя и сина му са
ходили „да се занимават от там нататък“; че в деня на изчезването на картата
са разбрали за изтеглянето на сумата от подсъдимата; че майка му след това е
нямала пари за месеца и той й купил лекарства и продукти. В посочените
части показанията съвпадат с тези на св. П. и св. Е. К..
Показанията на свидетеля относно липсата единствено на дебитната
карта, противоречат на последователните показания на св. П. и нейния внук,
че е изчезнало цялото портмоне с намиращите се в него дебитна карта, лична
карта и абонатни номера за плащане на разноски, които пък намират
потвърждение в съдържанието на подадената молба до прокуратурата и
заявление за издаване на лична карта. В тази част настоящият съд не
кредитира св. К. К., тъй като противоречи на показанията на св. П. и св. Е. К.,
подадената молба до прокуратурата и заявлението за издаване на лична карта.
Най-вероятно липсата на спомен се дължи на обстоятелството, че сина му се е
занимавал със заявяването на липсващите вещи, както и на изминалото време
6
от събитието до даването на показания пред настоящата инстанция.
Показанията на св. Е. К. пред окръжния съд настоящият състав намира
за достоверни в частите относно ангажирането му със заявяване на
липсващите вещи, включително чрез ангажиране на адвокат; това че баба му
не му е казала първоначално, че е дала картата на Т., но в по-късен момент е
споделила, че е възможно да е дала картата на нея; че е разбрал за тегленето на
парите от Т., след преглеждането на записите; че е молила Т. да й купува
продукти от селския магазин; съвместното пътуване на баба му с Т. в автобуса
към Я. процесния ден; че неговото семейство са дали пари на баба му, за да
преживее месеца след изчезването на картата; че в по-късен момент Т. е
възстановила сумата на баба му, тъй като вероятно „е имала дупки за
запълване“. Тези сведения кореспондират с показанията на баба му и баща му,
с проведената очна ставка, съдържанието на молбата от 08.02.2022г.,
заключението на лицево-идентификационната експертиза и записите на
предоставения диск от „Общинска банка“ АД, справката от АИС „Български
документи за самоличност, декларацията за възстановена.
Въззивният съд не намира за достоверни показанията на същия
свидетел, в които е заявил, че баба му не може да се справя сама с банкомата и
не може да си тегли парите; че често забравя значителни факти и няма поглед
върху нещата. Тези сведения противоречат на последователните и логични
показания на св. П. в различните фази на производството, показанията на баща
му К. К., съдържанието на проведената очна ставка.
Всъщност чрез последната се изясни, че свидетелят пред окръжния съд е
изложил не свои знания за даване картата на подсъдимата, а последващи думи
на баба си, за които впоследствие си е обяснил, че са плод на заплахи от
бащата на подсъдимата. От очната ставка и показанията на св. К. К. се изясни
също, че даването на дебитната карта от св. П. на други лица, освен тях
двамата с баща му, всъщност е осъществявано пред банкомата в редки случаи,
когато тя си е забравяла очилата и не е можела да вижда кои числа да натисне,
и то на банкови служители или намиращи се на място хора, които е молела да
й помогнат с въвеждането на числата. Това е зачестило последните 1-2 години,
т.е. след процесното събитие, във връзка с влошаване зрението на
свидетелката. Но не са имали предвид, че тя е давала своята карта и кода за
същата на други лица за по-продължително време, за да ходят без нея да й
теглят пенсията. Изясни се също, че М. П. няма значителни дефицити в
паметта и сама е боравила с банкоматното устройство и дебитната си карта.
Въззивната инстанция лично доби представа за способността на свидетелката
да възприема и възпроизвежда факти от действителността.
Като е приел въз основа показанията на този свидетел, че св. М. П. не е
можела да борави с банкомат и често е давала картата си на други лица,
включително във въпросния ден на подсъдимата, за да й теглят пенсията,
съдът е направил погрешни и необосновани на доказателствата изводи.
Въззивният съд не споделя и оценката, направена от
първоинстанционния състав на показанията на свидетелите М. К. и С.Г..
Свидетелят К., като живеещ на съпружески начала с подсъдимата и
баща на последното й дете, несъмнено е заинтересован от благоприятния за
нея изход на делото, поради което показанията му следва да се подложат на
7
внимателна преценка както с оглед собственото им съдържание, така и
съпоставени с останалите доказателствени източници.
Свидетелят не е длъжен и не е логично да помни детайли за събития две
години преди даването на показания за тях, и то без да е участвал в същите –
точната дата на изтеглянето на парите, къде е станало предаването на картата,
кога Т. е предала изтеглените пари и как е върнала картата, в колко часа е
станало тегленето. От липсата на категоричност в тези отговори не може да се
обоснове недостоверност на показанията му, още повече, че той действително
може да няма информация по тези въпроси.
Не може да се изведе категорична недостоверност и на изложеното, че
подсъдимата му е казала за доброволното даване на дебитната карта от баба
М. да й изтегли пенсията, за идването й същия ден до Я. на преглед, съчетано
с пиене на кафе с приятелката М. и тегленето на пенсията, както и че е дала
парите на св. П.. Тези сведения действително може да са му изложени от
подсъдимата, още повече, че е в неин интерес мъжа с когото живее да има
добро мнение за нея.
Погрешно обаче от тези показания на свидетеля окръжният съд е приел
потвърждаване на факти, обслужващи защитната версия на подсъдимия – че
картата е дадена доброволно на подсъдимата, тя е изтеглила парите и ги е
предала на свидетелката. В тази насока е приел съвпадение на показанията на
свидетеля с тези на св. Е. К., св. С.Г. и обяснения на подсъдимата.
Този извод въззивната инстанция не споделя, тъй като го намира за
необоснован и неправилен. В посочените части показанията на св. К. са
производни, а не първични доказателства, тъй като представляват не лични
възприятия, а възпроизвеждане на евентуални думи на подсъдимата, които са
неверни. Позицията на въззивния съд за показанията на св. Е. К. е изложена
по-напред и е ненужно да се повтаря. Няма стойност съвпадението и със св. Г.,
която също настоящият състав намира за недостоверна.
Тази свидетелка е поискана от защитата на подсъдимата едва в съдебно
заседание на 16.07.2024г., с твърдение че това е жената, с която подсъдимата е
пила кафе на 07.02.2024г. в гр. Я., срещу общината, като Т. й е казала „Отивам
до банкомата да изтегля пенсията на баба М..“, след което е отишла, изтеглила
парите и се върнала да продължат с кафето, и да си говорят женски неща.
Основателно подозрение в достоверността на показанията буди самото
ангажиране на свидетелката в този момент от процеса, след като в съдебно
заседание на 09.04.2024г. от защитата е поискано допускане на свидетел М. И.
А., която била към момента детегледачка на детето на подсъдимата. За същата
е посочено, че е важна за изясняване предмета на доказване, тъй като на
датата, посочена в обвинителния акт, са били двете с подсъдимата заедно. Св.
К. в показанията си твърди, че според предаденото му от Т., процесния ден са
се срещнали с М., която я чакала на пейките пред Общинска банка да се видят
и да пият кафе. По думи на адв. К. в съдебно заседание на 16.07.2024г., след
като повече от месец подсъдимата не е успяла да се свърже с М. А., водят С.Г.,
която в разпита възпроизвежда това, което по-рано защитата е твърдяла, че е
станало единствено възприятие на М. А.. От разпита на св. Г. и обясненията на
подсъдимата става ясно, че всъщност Г. е очевидецът на събитията, а не както
до този момент е твърдяно М. А..
8
Въззивната инстанция, за разлика от първостепенния съд, намира
въпросната свидетелка за компрометирана поради начина и момента на
въвеждането й в процеса, а показанията й за недостоверни поради
противоречие с други доказателствени източници. Най-напред, както бе
посочено по-горе, противоречат с показанията на св. К., че очевидецът е М., а
не С.. Противоречат с обясненията на подсъдимата, тъй като свидетелката
твърди, че обаждането за среща е било на 7 февруари, случайно, от
подсъдимата, а последната – че срещата е била уговорена предния ден, по
обаждане на свидетелката, за да си говорят за нейните проблеми в къщи.
Показанията на свидетелката са нелогични, тъй като тя има ясен спомен
за датата и часа на срещата, но не помни кой ден от седмицата е било;
запознали се с Т. през януари 2022г., но вече на ***г. са споделяли лични
проблеми.
Тези дефицити в показанията на св. Г. са достатъчни за съдебния състав,
за да не даде вяра на сведенията, изложени от същата.
Въпреки, че декларативно е отчел двойствената природа на обясненията
на подсъдимата като средство за защита и доказателствено такова, окръжният
съд е направил необективна и неправилна оценка на същите, като не е отчел
нелогичността и непоследователността им, противоречието с други
доказателствени източници. Достоверни са обясненията й, че са живели в
съседни къщи със св. П., че са пътували в един и същи автобус до гр. Я. на
процесната дата, че са били в добри отношения до случая и понякога е
помагала на бабата в бита, както и че е възстановила сумата от 600 лв. в хода
на делото. Посочените сведения се потвърждават от показанията на св. П.,
нейния син и внук, св. К. и св.Г., писмената декларация.
Въззивната инстанция не дава вяра на заявеното доброволно даване на
дебитната карта от П., за да й бъде изтеглена пенсията от подсъдимата, както
многократно преди това се било случвало; срещата със св. Г.; двукратното
възстановяване на пари на пострадалата; добрите отношения след случая и
понастоящем.
Доброволното даване на картата се опровергава от показанията на св.
П., св. Е. К. и неговия баща, извършената очна ставка. Опровергава се и от
факта, че въпросния ден, освен дебитната карта, е изчезнало цялото портмоне
на свидетелката, в което са били и личния й документ, абонатните номера за
плащане на разноски и дребна сума, което е потвърдено от св. Е. К., молбата
до прокуратурата и заявлението за издаване на лична карта. Нелогично е
свидетелката да е дала картата си на подсъдимата да й тегли пенсията, а тя
самата (по думи на Д.) да се е отправила да си купи лекарства, тъй като според
непротиворечивите показания на св. П., св. Е. К. и св. К. К., тя не е имала пари
у себе си, освен незначителна сума в портмонето, която е била отнета с
последното. Предишни давания на картата също са опровергани от тези
свидетели. Защитната версия не може да бъде потвърдена и от ангажираните
от тази страна свидетели К. и Г., поради изтъкнатите по-напред противоречия
и нелогичности. Срещата със св. Г. също не се доказва със свидетелските
показания на последните, поради значителните противоречия между тримата,
изтъкнати по-горе. Недоказано е връщането на пари на пострадалата повече
от веднъж. Освен сумата от 600 лв., дадена на 19.02.2024г., за която е
9
съставена декларация и е потвърдена от св. П., няма никакви доказателства за
двукратно даване на пари на пострадалата, както твърди подсъдимата. Самото
възстановяване на сума доста надвишаваща изтеглената, две години по-късно
едва в хода на съдебното следствие, е нелогично, при положение, че
подсъдимата упорито твърди, че е невинна и че е изтеглила пенсията със
съгласието на П. и веднага я е дала. Даването на парична сума преди момента
на декларацията е опровергано от пострадалата, нейния син и внук, които
еднопосочно заявяват, че тя е нямала пари за месеца и са й купили всичко
необходимо. Те не знаят за два пъти върната сума. Опровергани от
показанията на св. П. и внука й за отправяни заплахи от семейството на
подсъдимата, са и заявените от последната добри отношения след събитието.
Въззивната инстанция кредитира съдържанието на молбата от
08.02.2022г. до ОП Я., като потвърдено от показанията на св. П. и св. Е.К.,
както и от заявлението за издаване на лична карта от 08.02.2022г.;
декларацията от 19.02.2024г.; представените от „ЦКБ“ АД справка за
извършени транзакции и извлечение по сметка; справката за съдимост;
съдържанието на ДВД диска, както и заключението на лицево-
идентификационната експертиза. Последното е изготвено от вещо лице със
съответната професионална компетентност, отговорено е пълно, точно и
обосновано на поставените въпроси след изследване съдържанието на
предоставения ДВД диск. Всички посочени доказателствени материали
кореспондират както помежду си, така и с кредитираните свидетелски
показания.
След извършения анализ на доказателствата, както поотделно, така и в
цялост, въззивната инстанция намери за установена по категоричен начин
описаната фактическа обстановка, която значително се различава от приетата
от окръжния съд по основните факти от предмета на доказване и съответно
доведе до различен правен извод.
Апелативният съд прие, че с поведението си подсъдимата Т. Д. е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.249,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на *** г., в гр. Я., действайки в условията
на продължавано престъпление, за времето от 09.46ч. до 09.47ч., на АТМ
устройство с №*** – собственост на „Общинска банка“ АД, филиал Я.,
находящо се на ул. „***“, № **, използвала на два пъти платежни
инструменти – дебитна карта „Debit Master Card“ №***, издадена на
03.08.2020г. от „ЦКБ“ АД, с титуляр М.И. П. от с. Д., обл. Я., и данни за
платежен инструмент /ПИН-код/, без съгласието на титуляра, като извършила
справка-баланс по картова сметка за наличност и една транзакция, с която
изтеглила сума в размер на 380 лв., и деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
Двете отделни деяния осъществяват състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто (изтеглянето на
сумата) е обективно и субективно продължение на първото (проверка на
баланса на сметката). Всяко от деянията е извършено чрез отделно поставяне
на картата в банкоматното устройство, въвеждане на ПИН код, второто чрез
10
въвеждане и на сума, и вземане на отпуснатите банкноти. Тегленето на пари е
предшествано и осигурено чрез противозаконното отнемане на дебитната
карта, заедно с ПИН кода, от чантата на пострадалата.
Дебитната карта е „платежен инструмент“ по смисъла на чл.93, т.24 НК,
тъй като е веществено средство, което позволява самостоятелно или във
връзка с друго средство (както е в случая) да се прехвърлят пари или парични
стойности.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй
като подсъдимата е съзнавала, че неправомерно използва банковата карта и
ПИН-кода без съгласие на титуляра, за лично облагодетелстване. Целта на
ползването е обективирана в присвояването на изтеглената сума от 380 лв.,
която е възстановена едва две години по-късно в хода на съдебното
производство пред първоинстанционния съд.
Като е приел, че подсъдимата е невинна по повдигнатото обвинение,
окръжният съд е приложил неправилно материалния наказателен закон.
При определяне на наказанието съдът съобрази най-напред
предвиденото в особената част на НК за извършеното престъпление –
лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на
получената сума.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимата следва да бъде
отчетено предходното осъждане на лишаване от свобода с отложено
изтърпяване, за същото престъпление, отново продължавано, и кражба, в
изпитателния срок на което е извършен предмета на настоящото дело.
За смекчаващи отговорността на подсъдимата съдебния състав прие
наличието на четири малолетни деца, за които макар и да не са представени
писмени доказателства, се съдържат данни в обясненията на подсъдимата,
показанията на св. К., св. П., св. Г., в становищата на вещите лица по
съдебномедицинската експертиза.
Също за смекчаващо отговорността обстоятелство се отчита
възстановяването на парична сума в по-голям размер от изтеглената, макар и в
доста по-късен момент.
За смекчаващо обстоятелство съдът отчете и здравословното състояние
на подсъдимата. Видно от назначена и извършена в първоинстанционното
производство съдебномедицинска експертиза и представени писмени
документи – амбулаторни листи, експертно решение за намалена
работоспособност, подсъдимата страда от бронхиална астма в средно тежка
форма, персистираща.
Извършеното деяние не представлява по-висока степен на обществена
опасност, сравнено с обичайно извършваните от същия вид.
При тези данни апелативният съд прие, че наказанието следва да бъде
определено по правилата на чл.55 от НК, тъй като наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства правят и най-лекото предвидено в закона за
11
съответното престъпление наказание несъразмерно тежко. Ето защо и на
основание чл.55, ал.1, т.1 от НК определи наказание лишаване от свобода под
предвидения минимум, а именно в размер на една година. Тъй като
престъплението е извършено след като Д. е била осъдена с определение
№5/10.05.2021г. по НОХД №93/21г. на ЯОС, в сила от същата дата, на общо
наказание десет месеца ЛОС, отложено за изпитателен срок от три години, за
престъпления по 197, т.2 вр. чл.194, ал.3 НК и по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1
НК, настоящото наказание следва да бъде ефективно изтърпяно. Тъй като
определеното наказание е по-малко от 5г. и сборът от двете наказания не
надвишава две години, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да бъде
изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Понеже подсъдимата е възстановила изтеглената сума на пострадалата,
и то в по-голям размер, на основание чл.55, ал.3 НК съдът не наложи по-
лекото наказание глоба, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.
Както бе посочено, настоящото деяние е извършено в изпитателния
срок на осъждането по НОХД №93/21г. на ЯОС, поради което и на основание
чл.68, ал.1 НК подсъдимата следва да изтърпи и наказанието десет месеца
лишаване от свобода, наложено по това дело, също при първоначален „общ“
режим.
Предвид признаването на подсъдимата за виновна от настоящата
инстанция, в нейна тежест на основание чл.189, ал.3 НПК бяха възложени
направените деловодни разноски за експертизи в досъдебното и съдебното
производство - по сметка на ОД МВР Я. сумата от 288,80 лв., както и в полза
на държавата по сметка на Я.ския окръжен съд, сумата от 603 лв.
С допълнително определение, по реда на чл.306 НПК, тя бе осъдена да
заплати и разноските за явяване на свидетел пред въззивния съд.
След извършената цялостна проверка на атакуваната присъда и предвид
изложените до тук съображения, Бургаският апелативен съд намери
подадения въззивен протест за основателен, а атакуваната присъда за
неправилна и необоснована, поради което чрез отмяна постанови настоящата
нова, осъдителна присъда.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
12
Съобщи за изтекли лични данни