РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 09.06.2022 г. в състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Нели Първанова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 4204 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „Т.С.“ЕАД срещу Решение 141536/06.07.2020,
постановено по гр. д. № 35131/2018г. по описа на Софийски районен съд, 141 с-в
в частта, с която са отхвърлени, предявените от „Т.С.“ЕАД срещу Ц.И.Ц., Л.Ц.Ц. (действаща чрез законен представител Ц.Ц.) и Р.Ц.Ц. (действаща лично и
със съгласие на Ц.Ц.-понастоящем пълнолетна) осъдителни искове по чл. 153 от ЗЕ за вземания
за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2014-30.04.2015г. и лихви за
забава върху главниците по отношение на всеки от въззиваемите
ответници поотделно.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за погасяване по давност на
претенциите за посочения период.
Счита, че неправилно са приложени нормите на института
на погасителната давност, поради неправилно определен момент на изискуемост на
задълженията и изпадане в забава на длъжника, предвид действалите за периода ОУ
на ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на
исковете
Не са постъпили отговори на въззивната
жалба, с писмени становища депозирани за последното ОСЗ пред СГС въззиваемите оспорват жалбата и се иска потвърждаване на
решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Между страните няма спор за наличие на облигационна
връзка за процесния период и във въззивното дело единствено спорно е от кога
тече давност за задълженията за процесния период.
Отношенията между страните се уреждат от действалите
за периода Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ЕАД *** от 28.03.2013г., одобрени с Решение на КВЕР ОУ-2/
03.02.2014г.
Според настоящият състав на СГС предвиденото в
клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2, чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ на ищеца от 2014г. публикуване
на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването
на правото.
СГС не споделя виждането на жалбоподателя,
че давност тече от издаване на изравнителната фактура. СГС споделя виждането, че месечните прогнозни суми
имат самостоятелност, а обстоятелството, че след края на отчетния период се
издава обща фактура и кредитни известия не променя този извод. Действащата през
процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /,
предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на
11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски
в установените за тях срокове (ако има такива), а до възникване на ново вземане
в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената сума по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топло-преносното предприятие. При всички случаи,
обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от
вземанията на топло-преносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/,
а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т. е., издаването на
изравнителна сметка и задължението за заплащане на изравнителната сметка в
определени срокове (ако има установени такива) не влияе на дължимостта
на месечните вноски и момента на настъпване на тяхната изискуемост. В конкретния случай за месечните вземания няма доказателства
за отправена покана.
Следва вземанията да се третират като
безсрочни и следователно веднага изискуеми, при което давност тече от тяхното
възникване - тоест от деня следващ отчетния месечен период по правилото на чл.
114, ал. 2 ЗЗД. Давността е прекъсната с исковата молба от 30.05.2018г. Всички
вземания с изискуемост настъпила преди 30.05.2015г. (тоест месечните вземания
от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.) са погасени по давност, както правилно е приел
СРС.
По отношение на цената на услугата „Дялово
разпределение“ доводите в жалбата са неотносими,
защото СРС не е приел, че са погасени по давност и ги е присъдил.
Предвид горното решението като правилно в
обжалваните му части ще следва да се потвърди.
При този изход на делото само въззиваемите биха имали право на разноски, но не са сторили
и претендирали такива.
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
141536/06.07.2020, постановено по гр. д. № 35131/2018г. по описа на Софийски
районен съд, 141 с-в в частта, с която са отхвърлени, предявените от „Т.С.“ЕАД
срещу Ц.И.Ц., Л.Ц.Ц. (действаща лично и със съгласие
на баща си Ц.Ц.) и Р.Ц.Ц.
осъдителни искове по чл. 153 от ЗЕ за вземания за цена на доставена и неплатена
ТЕ за периода 01.05.2014-30.04.2015г. и лихви за забава.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.