№ 24
гр. Котел, 08.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодорка Ст. Цончева
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
и прокурора Ал. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Тодорка Ст. Цончева Частно
наказателно дело № 20222210200009 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Районна прокуратура Котел, ред. призовани, се явява прокурор Д.;
Освидетелстваният Д. К. С., ред. призован, води се;
Свидетелката АНН. КР. Т., ред. призована, явява се;
Свидетелката КР. Д. С., ред. призована, явява се;
Свидетелката М. СТ. С., ред. призована, явява се;
Вещото лице д-р Д. М. С., ред. призована, явява се.
Служебният защитник на освидетелствания, адв. В.М., ред. призован,
явява се.
По даване ход на делото:
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. М. : Да се даде ход на делото.
Д.С. : Да се гледа.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на явилите се лица:
Д. К. С., български гражданин, роден на ************, със средно
специално образование, безработен, неженен, неосъждан, живущ гр. Котел,
ул. „*********;
АНН. КР. Т., българска гражданка, с полувисше образование, работи в
1
Общ. Котел Дирекция СКД , неомъжена, неосъждана, постоянен адрес гр.
Котел, ул. Родолюбие № 4, ЕГН **********, без родство с Д.С.;
КР. Д. С., българска гражданка, с висше образование, работи като
Директор на „Център за подкрепа на личностно развитие Котел“, неосъждана,
живуща в ************, ЕГН **********, майка на Д.С.;
М. СТ. С., българска гражданка, със средно специално образование,
фелдшер в ЦСМП – Сливен филиал Котел, омъжена, неосъждана, постоянен
адрес **********, ЕГН **********, без родство с Д.С.;
Съдът РАЗЯСНЯВА на всички свидетели задължението им да говорят
само истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага
наказание лишаване от свобода до пет години на основание чл. 290 от НК и те
обещават да говорят само истината, след което ги отстрани от с. з.
Съдът СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице:
Д. М. С., българска гражданка, с висше медицинско образование,
неосъждана, постоянен адрес ************ ЕГН **********, без родство с
Д.С..
Съдът РАЗЯСНЯВА на вещото лице наказателната отговорност, която
носи по чл. 291 от НК за даване на неверни данни и то обещава да даде
заключение по знание и съвест.
Съдът РАЗЯСНИ на страните по делото правата им по чл.274 от НПК за
отводи към състава на съда, прокурора, съдебния секретар, защитника на
лицето, вещото лице и правото им да възразят срещу разпита на някои от
свидетелите.
Страните заявиха, че нямат искания по чл. 274 от НПК.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.275 от НПК за събиране
на нови доказателства, както и за изменение в реда на съдебното следствие.
Страните заявиха, че нямат искания по чл. 275 от НПК
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА, като съдът разясни на страните фактическите
обстоятелства и направеното искане.
Прокурорът: Поддържам предложението.
2
Адв. М. : Запознат съм с предложението на РП Котел.
Д.С. : По точно трябва да ви кажа и хронологично да ме питате за кога и
какво искате да ме питате. За последната година е изключително опасно да ви
говоря. Би трябвало да започна отпреди да се родя защо са започнали тези
неща – атаките към моята кръв и моите родове. Защо тези неща ми се случват
в последствие – последната година? Не в тази община, а в родния ми град са
започнали да ме атакуват. Би трябвало да упомена точно, кои са трите имена
и правилно съм записал – Д.Я. К. е тогава неосвидетелстван педофил,
изнасилвач. Майка ми е обезчестена на около 13 -14 години. Тогава се е
наричало прогимназия, а той е бил три дни след рождения си ден го е
направил и тя го запазила в тайна тогава. Впоследствие първия път като съм
го видял пак в родната ми къща, аз го посрещнах. Бях съвсем малък, не помня
точно на колко години съм бил. Около три годишен може да съм бил. Не. Не
помня точно кога. Като влиза в двора от портата от булеварда, аз излязох да
видя, кой влиза и той ме посреща. Той не ме гледаше в очите и почтено, а
гледаше на други места и питаше много странни неща, такива нетипични за
… нито моята възраст, нито моето положение за .. нали така. В последствие
втори път когато съм го виждал пак в родната ми къща му направиха
операция, изключително неприятна за мен. Започна по такъв начин: Заявиха
ми, че ще ям сладолед (тогава бях на три години и половина) и ме сложиха в
задната част на пътеката, зад къщата в двора, в смисъл накрая на пътеката и
там да стоя да чакам да дойде сладоледът. При което аз си спомням следното:
Сладоледът е много далеч, на мен ми тропат краката защото цял ден са ме
оставили на диета с точно определената цел за тази негова операция тогава,
която моята прабаба му причинява, му я прави и съзнавам, че този сладолед
ще дойде, ще се разтопи по пътя, ще се изцапам, ще трябва да ме мият, да ме
перат, да ме гладят, такива неща. Впоследствие в лятната кухня са се опитал,
не са успели, затова застанах в такава позиция : Той ме глада как аз ближа
сладолед, при което получава сексуална възбуда, необходима за .. не
разбирам много в тази медицина, на хемороидите, да се надуят и пра баба ми
му бръкна с два пръста и с някакви други инструменти и му ги изряза. А през
това време той гледаше … някакви хартии имаше в ръцете. Моя снимка и
някаква, не знам какво. Не помня точно, на мен ми падна ченето като го
видях, как си изкара езика като на козел. Как да го оприлича, чак тогава го
видях. Падна ми ченето. За пръв път видях такова лошо нещо, на три години
3
и половина. Това стана в родната ми къща в *******. Впоследствие едно коте
изяде тези хемороиди и видях за първи път смърт тогава. За първи път видях
как умира живо същество, в следствие на това. Котето ги изяде и умря. За
трети път го видях да влиза вкъщи. Аз пак съм в двора.
Съдът : Вие там живеехте цялото семейство и баба ти.
Д. С.: Не пояснявам и казвам, да не би да Ви излъжа, кой, кога е живял,
не е живял там. Прабаба ми, прадядо ми, дядо ми, баба ми, леля ми - на дядо
ми сестра и внуците. Родителите ми бяха на друго място. Това кога е станала
тази случка, трябва да ви я разкажа, за да разберете, кой е бил там. В двора
съм и чувам портата да се отваря отново. Поглеждам и пак го виждам този.
Не знам как го наричах тогава с детския език педофил, петел, нещо такова. И
го виждам този педофил, петел да влиза в къщата. Приближих се към средата
на двора, следователно към задната част на къщата, а не към фасадата и към
булеварда и на прозореца чух майка ми да говори много бързо, но на гръцки,
„агапе, агепе и целувки“. След това този излезе и на излизане от къщата, в
двора, преди портата, си обличаше ризата. Тогава аз за пръв път изпсувах.
Казах „Ти ми такова майката“. И той се зарадва на това, че аз съм го казал
така. След това се разбра следното: Били са пили заедно кафе, странно кафе, а
пък преди това сладолед при първия такъв акт, сладолед някакъв е бил дал
още от прогимназията. Това кафе я принудило да влезе в къщата и да си легне
в спалнята. След това той си влезе като у тях си все едно и направил точно
това изнасилване. Впоследствие ú направиха пълни изследвания. Оказа се, че
било тогавашния наркотик за изнасилвачи, който трайно прави щети на
психиката, физиката и духа. Вече по в наши дни Ви казвам, че баща ми умря
в любовен триъгълник от тези такивати неща. Но не са само това. Тя е
робиня, слугиня и мъченица на Д.Я. К.. Не знам той в момента идва ли тук. В
последните две седмици не съм го виждал. Три пъти в Асеновград. На около
пет години идваме в гр. Котел, на определена улица, на квартира. В тази
квартира сме четиримата. Точно на тази улицата го видях за първи път в
Котел и започнаха кошмарите ми. Свидетелствам за следното: Тогава той
работил като детегледач и в Котел и не само в Котел. И не мога да твърдя, в
какви други държави и какви други неща е правил. За в Котел знам за няколко
семейства, повече от пет може би са, които са изпищяли от това. Не знам
улицата. Помня къщата и квартирата в съседство и семейство Костови, през
4
една къща, или може би две съседи. Те ни бяха съседи. След обяд бях на
улицата сам и го видях да излиза с торта, или нещо такова в ръка сладко от
там. Той е бил детегледач тогава на двете деца на семейство Костови. Казвам
на пет и повече от пет години съм бил, не на четири и половина години.
Веднага разбрах, че нещо не е добре с него. Прабаба ми ми го е показвала и
ми е казвала, че е черен вещер трети ранг, богохулник, присмехулник,
калигул. Тогавашните изрази са такива за него. И снимка ми показа, да се
пазим от него. Докато беше жива тя можеше да ни брани. Показа ми го,
предупреди ме за него, че е нападнал майка ми, точно с определена цел, да ни
гони кръвта, да речем на кратко. Първата ми среща в Котел е точно тази,
която казах. Излиза от там, като ме видя на момента се спря и щеше да
изтърве тортата. А пък аз искам торта. Малък съм и му казах „Може ли да
опитам“. И той ми извика, (свидетелят показва с пръст на дясната ръка
наклонен към себе си). Аз му казах и с думи и с езика на тялото, че искам
торта. Той подмина на пръсти и не ми даде тортата. Аз полудях като минава
покрай мен така. На децата дава така тортички да правят такива мръсни неща,
там в проектите му К., с които изпищява града и не само между брат и сестра.
Има и други случаи, за които знам и посегнах да го ритна с десния си крак и
си изкълчих левия. Не успях да го ритна. Ей така, детски работи. Втори път го
виждам, трябва да кажа какво се случи в квартирата там. Заради това, което
се случи в тяхното семейство, така наречения детегледач, след това и майка
ми е ходила там да ги култивира, вследствие на неговите насоки явно. Не мога
да твърдя какво е правил със сестра си и какви неща, но доста тормоз е видяла
тя. Баща ми сутрин, обед, вечер трябваше да го бие и ръцете го боляха от
това, че постоянно си просеше боя за някои неща. Заради това, че пропищя
там махалата, ние трябваше да се махнем от тази квартира по различни други
насоки и се насочихме в общежитието на музикалното до гробищата на
*****. Там се установихме. Впоследствие, през две пресечки в друга махала,
на друга улица, пак те двамата и там махалата пропищя по особено странен
начин.
Съдът: Кои двамата?
Д. С.: Д. и майка ми след него – слугиня, робиня и т.н. Вече имам
настойник и продължава да ми казва, какво да правя и къде да правя, за да не
бъда не знам си какво, а пък в същия момент отрови ми слага на семейната
трапеза.
5
Съдът: Ти живееш с майка си, нали?
Д. С.: Не. Аз не живея с майка ми. Точно една определена нощ я
изгоних от къщи, заради такива подобни атаки. След това вече доброволно се
изнесе по други причини, но продължава да имам такива атаки. Аз нямам
ключ към вратите към този имот, за да бъда сигурен там. Само от една врата
и един ключ.
В. лице: Пред залата казахте, че имате опасения, че някой може да ви
убие?
Д. С.: Правят опити и не само аз го знам това. И други също, а не да
имам съмнения за това, понеже Вас са Ви пратили като психиатър, който да
ме освидетелства, какъвто те искат да бъда. Първо ми заявяват „Ти си луд“,
после по пътека ме пращат направо там, че да ме натиснат, че аз да си
повярвам, че е така.
В. Лице: Кои са те?
Д. С.: Точно определените двама, които споменах по-рано. Стигнах до
Разбойна 24 и виждам този същия, представил се за свещеник да излиза от
тази къща. Значи процедурите им не са окраски. Аз само виждам точно в
кадри, какви неща прави. Излиза от тази къща с Библия, с пръст в нея
сложил. Аз му направих забележка: „Я изкарай този пръст от там“. Той
изкара и сложи брачно свидетелство, за да си отбележи какви неща там ги е
връткал. В последствие вече се образовам и започвам да чета, уча се чета и
т.н., осъзнавам какви неща са говорили, след техните думи свидетелствам, за
което. …Проповядвал им е според неговите разбирания и осквернявания,
които вече ги споменах за по-възрастни хора и по-достойни, са ме
предупредили, за което.
В. лице: Тези двама човека, защо така са настроени срещу теб? Какво
искат от теб?
Д. С.: Вече съм го упоменал и не би трябвало Вие да ме питате, защо
атакуват моите родове с такава цел. Не бихте ми повярвали защо го правят. В
последствие трябва да Ви го докажа, а не да Ви го кажа.
В. лице : Последно време взимал ли си наркотични вещества?
Д. С.: Не. Само кафе и цигари.
6
В. Лице: Някакви лекарства взимаш ли, след като са те изписали от
Раднево?
Д. С.: Тези, които ми даваха, на сила ги взимах. Когато вече не може да
бъде насила, не вземам. Не вземам техните насоки и техните диагнози.
Трябва да Ви върна точно преди няколко месеца, какво ми се случи. При
докторка, която те са ми начислили, че ми е лична лекарка, с точно такава
цел, с точно такова реноме, което има тя, някой го пратил в лудницата,
влизам с намерението да си поискам направление. Още с влизането, като ми
чу името и ме видя : „О ти таковата“. Щеше да ме праща по дяволите. Едвам
си поисках направленията. Дори не ми ги даде всичките. В следствие, на
което на момента тръгнах към Пловдив. От там съм подал документи да си
сменя личния лекар. Надявам се вече да са ми сменили личния лекар.
Надявам се вече да са го сменили, за да не ми пращат лекари и такивата, че те
да ми кажат какво ми имало. В Раднево не съм срещал да ми правят прегледи,
а само ме тъпчат и ме мачкат. В Пловдив постъпих доброволно преди това,
обясниха ми, направиха ми изследванията и спрях да пуша трева от много
години. Преди това тук насила са ми давали и точно този даже плаща за
тревата. В Котел Л. ми е личен лекар. Тя ми даде няколко направления, но не
ми даде всичките. Преди това беше доста трудно да й кажа всичко по следния
начин: „Сега аз съм зад бюрото, аз диктувам, ти пишеш“. Едвам се разбрах,
понеже имаше нейна колежка, та долу горе, ама не и нацяло се случиха
нещата както трябва. Подчертавам трети път. Не ми даде всички направления,
които исках.
Съдът : Това, което ти даде успя ли да отидеш при други специалисти?
Д. С.: Кръвна проба, изследване, коронавирус, искаше да го пропусна
това нещо, както и тук предварително са ме пързаляли хората и не само това.
Известно ми е, че по кабелната са пущали за мен, че за тях хора тука да ме
искат черен, черен ще им дам да бъда. По прякор ме наричали „кривия“.
Всичките ми технологии в интернет са опорочени. Знам много добре откъде.
И на няколко континента дори има. Но това не е важно. Прекъсвате ме точно
за Разбойна 24. Там какъв случай причиниха тези двамата и майка ми като
шаферка била на ритуала. Двама братя и една майка. Единият бил кум,
другият не знам, как да го нарека това нещо. И оркестър извикаха също. В
последствие единият мъртъв, другият няма поколение с цел, както в горната
7
махала имота да харесали. Аз имам сестра. Тя живее в Пловдив и тя отбягва
майка ми. Всички я отблъскваме заради тези неща, които този й е причинил
още преди да се роди.
Съдът: Какво е виновна майка ти, че този човек й е причинил такива
работи?
Д. С.: Пак повтарям, мъченица, слугиня, робиня. Такава е. Вследствие
на такъв наркотик, който трайно…
Съдът: Защо тогава трябва да я отблъскваш?
Д. С.: Вие чухте ли какви неща ми причиняват? През почти целия ми
живот… не съм стигнал даже до това като кърмаче, какво ми вкарано. Ракова
кърма ми е давала да суча и едва са ме спасили. В следствие, на което
получавам имунизация, че да ми активират рак. Не ме оставяте да довърша
още един случай, че пак… Трябва да стигна до по-сериозните, в смисъл
убийствата, които са причинили на точно определен мой съученик, приятел,
другар, на който съм споделил такава информация за мои важни неща и
излиза от устата на майка ми, която в същия ден има чанта в ръката с ножове
и не знам сак, или чук, или тесла, едно от двете. И точно тогава си призна,
какви неща са му причинили, които предварително се знаят от други. Бъбрек
продаден, а втория не знам дали е бил дарен, с цел да се случат сделките и
други неща по тяхно усмотрение са ползвали органите му. Преди това са го
измъчвали. Знам за едното – сексуално. Само и само да изкарат
информацията от него. Подчертавам, рядка кръвна група, изключителна
висока цена, в същия момент той има роднини, които все още не са узрели за
тях. Веднъж вкусили такава кръв, няма да се спрат, затова ме искат мъртъв и
ми правят опити за убийство.
Прокурорът: Колко опита има да те убият?
Д. С.: Не бих казал и да пропусна нито един. Толкова сега, колкото
трябва, колкото да не преча на дневния ви ред, а на моя дневен ред е утре да
бъда в болница не в този град, а в Пловдив. Трябва да отида в Пловдив, за да
оцелея. Днеска ми е датата там. Назначен час, днеска ми е там. И тази дата я
знае само един човек. По-точно близначката й. Та подозирам, имало ли е
възможност днеска да се случат тези неща, точно днеска да бъда тук, с тяхна
манипулация. Питах и в полицията и те не можаха да ми отговорят. Може ли
да се е случило така, с цел да не мога да отида в болницата.
8
Прокурорът: Спомена за някакъв случай, когато майка ти е искала да те
отрови. С какво щеше да те отрови?
Д. С.: С двукомпонентна отрова. Със същата такава отрова в Котел има
смъртен случай от Д. „бармана“, както съм го кръстил вторият му прякор, а
третият е полезно изкопаемо. От него го знам. И не само той и неговото
обкръжение също го знае това нещо. Нотариус отровиха, заради това, че видя
каква измама направиха. На точно определен кадастърен петно в Котел,
събори къщата, а с хората какво се е случило не знам. През деня само той,
един багер и аз. Като ме видя в последствие в затвора щели да влизат. Имахме
разговори по случая. Отровиха нотариуса и втори път виждам единия му син
с още един, как цялата му кантора, не така документите да ги пренесат, а ги
хвърлят. Това преди години се случва. Не знам дали може да се направи
есхумация или аутопсия може да се направи.
Адв. М.: В Пловдив как се чувстваш? Имаш ли проблеми със заплахи,
със закани?
Д. С.: Два пъти ми се случва. Тръгвам сутринта, с точно определена цел,
с точно определен ден и час и започва тя да ми звъни, да ми казва къде да съм
ходил и какво да съм правил, и да ме спъва в живота. Това е майка ми. Има и
други за други неща става въпрос.
Страните нямат повече въпроси.
Разпитаната по делото свидетелка А.Т., КАЗА : Познавам Д.С.. Бяхме
приятели, виждахме се, събирахме се и изведнъж през ноември месец реши,
че има някакви чувства към мен. Започна да идва на работота ми, да ме търси
по няколко пъти на ден, да пита колегите ми къде съм. Идваше и в общината
да ме търси. Един път скочи дори да ме целува. Аз му казах да си тръгва. Той
иска да говорим, а аз му отказвам. Не знам какво иска от мен. Аз отказвам да
говоря с него. Във Вайбър ми пише несвързани работи. Не знам какво иска.
На мен това не ми е приятно и не искам да контактувам с него. Казвала съм
му да не ме търси няколко пъти. Не е проявявал агресия към мен. Ние не сме
оставали давамата и не е успявал да прояви агресия. Преди случката от
ноември месец никога не е проявявал агресия към мен. От месец ноември
забелязах промяна в Д.. Искаше настоятелно да се срещне с мен. След опита
да ме целуне в общината, аз реших да пусна жалбата, защото започна да ме
притеснява. Идвал е и в къщи. Може би беше през декември, беше дошъл
9
пред къщи да ме търси, но майка ми му каза, че ме няма и той си тръгна. След
това дойде преди около един месец и ми даде някакъв ключ. Мисля, че беше
за у тях и аз го върнах на майка му. Този ключ го предал на една моя
приятелка С. и казал, че този ключ е символичен ключ за сърцето му.
Прокурорът : Притесняваш ли се, че може да ти навреди и да те нарани?
Свидетелката: Да. Да ме хване, да ме задърпа, за мен това е
притеснително.
Адв М.: Някаква закана спрямо теб имало ли е?
Свидетелката: Пред мен не, но моята приятелка С. е казал, че ме чака да
ми светне главата. С. е моя приятелка и негова приятелка.
В. лице: Вие казахте, че по Вайбър ви е писал?
Свидетелката: Той ми пише, но аз не отговарям. Показвам това, което
ми е написал на Вайбър.
Съдът разреши на свидетелката да покаже написаното във Вайбър на д-
р С., която се запознава.
Свидетелката: Не мога да разбера, какво иска да каже с това, което е
написал.
Д. С.. Аз нямам нито едно мое сигурно устройство, без чужда
манипулация, така наречената хакерство. Дори личния ми компютър е бил
някога неин. Дори когато използвах новия ми телефон, чужди хора се допират
и до компютъра и до моя телефон.
Страните нямат повече въпроси.
Разпитаната по делото свидетелка К.С., КАЗА: Аз съм майка на Д. К. С..
До 2014 година си живяхме мирно и кротко. Проблемите започнаха, когато
той явно е прекалил с наркотиците. През февруари месец 2018 година влезе в
болницата в Раднево. Тогава той дойде и ме преби в спалнята. Замерваше ме с
керамични предмети. Той нищо не си спомня от това нещо. Цяла нощ влиза в
спалнята ми и имаше някакви халюцинации, говореше че баба му му е казала
нещо. На следващия ден стана наводнение в Котел и след това наводнение
той идва и пак ме пребива с юмруци, с железен прът. Тогава вече звъннах на
тел. 112 и дойде М. от спешна помощ. Тя беше на смяна. Цялата спалня беше
в кръв. С един железен прът разби вратата и ме преби. Агресия, жестокост. Аз
много се изплаших и го прибраха веднага. Лежа шест месеца в Раднево през
10
2018 г. Когато го изписаха беше в добро състояние. Лечението е адекватно,
макар че той не е за там. Там са хора, реално много зле, които не знаят къде
се намират. Той е наркозависим. Той не е за там. След това се наложи втори
път да влиза в Раднево през 2019 година. Тогава като се прибра пак беше в
добро състояние. На 28. 02. 2021 г. като се прибра, беше в много лошо
състояние. Целият трепереше, беше агресивен. Аз имах гости сестра ми,
приятел на Д. и с три юмрука по главата ме удари. Много зле се прибра от
Раднево. Въобще не съм съгласна да влиза там на лечение, защото и там също
има наркотици.
В лице: В последните месеци заедно ли живеете?
Свидетелката: Като се прибра от Раднево на 28. 02. 2021г. беше много
агресивен. Като видях тази реакция, аз реших да предпазя себе си и излязох
на квартира. От 04. 03. 2021 г. аз съм на квартира. Той живее сам в дома ми.
Не съм го оставила. През ден ходя, чистя, пера, нося му ядене. Грижа се за
него, плащам сметките. Тази огромна къща, която имам, аз живея на
квартира. Така се оказва – страх от сина ми. Грижа се за него, готвя му,
плащам сметките. Не съм го оставила. В един момент реши, че аз го тровя и
каза, да не му нося ядене и аз спрях да му нося ядене. Това беше преди два
месеца. Той реши, че ще замине в Пловдив. Каза, че не съм му майка и че има
настойник леля му. Сестра ми в момента се занимава с него. Явно не взема
наркотици, изчистил се, лицето му се е изчистило, но пак е заядлив. Той е по
характер бунтар и обича да се заяжда с хората. Това му е в характера. За
всичко, което стане вкъщи съм виновна аз. Не съм склонна въобще да се
мисли за Раднево. Най-важното, защо се получава да ходи и да притеснява
хората. Развали му се компютъра. Той перфектно владее игрите и с цял свят
кореспондира, и вместо да си стои тихо и кротко, той излезе и безпокои
обществото. Нямаме адекватно решение за лечение на нарокзависими в
България. Аз съм категорична.
В лице: От два месеца наблюдавате, че не е в добро състояние.
Свидетелката: От два месеца безпокои обществото. Как може да отидеш
в спешна помощ и да искаш едно писмо. Той лично безпокои и фелдшера М.
в къщата й. Аз не съм вкъщи през тези два месеца. Аз като му нося яденето се
страхувам да влизам вкъщи. Само му подавам чантата с храната. Той даже ме
кани да измия чиниите, но мен ме е страх. От самите му приказки виждам, че
11
не е добре. Той е зядлив.
Прокурорът: Вас ли ви е страх?
Свидетелката: Аз се страхувам от него, защото съм изпитала
жестокостта му върху себе си. В голяма криза, или липса на наркотик, или
когато вече е взел наркотик и е свръх активен, и не е на себе си, аз съм го
изпитала. Той си е за лечение. Аз знам, че нямаме адекватно лечение в
България. Лекарите и те се затрудняват. Ние имаме в Пловдив психиатър.
Имаме си човек, който го наблюдава. лежал е 20 дни в Пловдив. Той сам си е
виновен. Пак продължава. Ако спре, ще започне един нормален живот. Той
има желание да работи. Има пет, шест години стаж. Работил е в София в
газификацията и в Пловдив. Аз му издействах ТЕЛК, за да има някакви пари.
Нещата са за помагане с медицинско лице.
Прокурорът: Знаете ли дали сега си пие лекарствата?
Свидетелката: Не. Тъй като не може да играе, а там се иска денонощно
да е буден, той отказа да взема липомекса. Има рецептурна книжка, аз ходя до
аптеката, но той отказва да взема лекарства, защото вечно е заспал и не може
да играе.
Адв. М.: Спрямо трети лица от обществото, с които няма допирна точка,
има ли някакви агресии спрямо тях?
Свидетелката: Имам информация от моя племенник. Той е шеф на
фирмата в Пловдив. Д. работеше при него и той е казвал, че там където влезе
Д. с всички хора се кара. Тук никой не може да ми дойде на гости, докато
живях в къщата ни. Неприятно му е други хора да идват. Вече е в някакъв
конфликт.
Страните нямат повече въпроси.
Разпитаната по делото свидетелка М.С., КАЗА: Познавам Д.С., като мой
пациент. Два пъти съм го посещавала от повикване на тел. 112. Повикването е
от майка му. Първия път му сложих диазипам и тъй като беше събота, остана
за понеделник за транспорт за лечение в Сливен и е заведен. Втория път беше
сутринта и още сутринта го заведохме в полицията и те го заведоха в Сливен.
Аз прецених, че е за психиатър и тъй като в Котел няма психиатър, го
заведоха в Сливен. Там са го прегледали и са го настанили. Това беше преди
две, три години. Той през декември манилата година дойде и ми поиска
12
някакво писмо, което трябвало да му дам. Обясних му, че нямам негово
писмо в мен.Той не се съгласи с това и дойде и на работа да ме търси и
твърди, че в мен има негово писмо. Като дойде на работа да ме търси, беше
много настоятелен и се опита да ме заплашва. Вкъщи се срещнах само веднъж
с него. След това мъжа ми се е срещнал с него.
Прокурорът: Как Ви заплашваше?
Свидетелката: С думи ме е заплашвал. Каза „Щом като не искаш да ми
върнеш писмото, ти трябва да си умряла. Ти си се съюзила явно с майка ми,
трябва да си умряла. Аз мога да те отровя, да те посиня, да те наръгам.“
Страните нямат повече въпроси.
Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице д-р С..
В. лице д-р С.: Предлагам да назначите съдебно психиатрична
експертиза, тъй като състоянието му е доста влошено през последните месеци.
Д. С.: Те не са компетентни по моя фундаментално, по наследство, по
кръв, което имам заболяване. Нарича се … по съвременната дума е подагра.
Съдът ПРИСЪЖДА на вещото лице възнаграждение в размер на 60,00
лева, за явяването му в днешното с. з., и пътни разноски в размер на 24,96
лева, които да се изплатят от бюджета на съда.
Съдът следва да назначи съдебно – психиатрична експертиза, след като
придоби непосредствени впечатления от лицето, чието настаняване се иска,
показанията на разпитаните свидетели и от становището на призования
психиатър. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.155 от ЗЗдр., тъй
като съществува вероятност лицето да страда от някое от заболяванията,
изброени в чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗдр. и именно това заболяване да
представлява опасност за болния и най – вече за околните. Предвид горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА на основание чл.159, ал.1 от ЗЗдр. съдебно –
психиатрична експертиза, която да даде заключение от какво заболяване
страда лицето Д. К. С. и дали се нуждае от задължително лечение в
специализирано заведение.
Експертизата да се изготви от д-р Д.С. при амбулаторни условия.
13
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за назначаване на експертизата може да бъде
обжалвано с частна жалба в тридневен срок пред ОС Сливен, за което
страните да се считат за уведомени.
Тъй като съдът назначи експертиза, делото следва да се отложи за
изслушването ù, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 18. 02. 2022 г. от 10,00 часа. за
която дата и час РП Сливен, освидетелстваният Д.С. и защитникът му адв. М.
и вещото лице д-р С., да се считат за редовно призовани.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з. което приключи в 11:00 ч.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
Секретар: _______________________
14