№ 395
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно
търговско дело № 20225001000292 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:18 часа се явиха:
Жалбоподателят Х. М. Б. редовно призован, не се явява. За него се
явява адв. Я.Ш., преупълномощена от днес.
Въззиваемата страна Д.-О.з. ЕАД редовно призован, не изпраща
представител.
Докладва се постъпила молба от Д.-О.з.“ ЕАД, с която не се възразява
по хода на делото. Изразено е становище по съществото на спора. Представен
е списък по чл. 80 от ГПК, фактура и договор за правна помощ, както и
извлечение от банкова сметка. Претендират се сторените по делото разноски.
Адв.Ш.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
С решение № 260044/11.02.2022г., постановено по търг. д. № 241/2020 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, е отхвърлен искът на Х. М. Б., ЕГН
**********, за осъждане на „Д.-О.з.“ ЕАД, ЕИК *********, като
1
застраховател за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите за л.а. с рег.№******** към дата 24.10.2019г., да му заплати
по сметка ************************ при Б.Д. ЕАД, на която е титуляр,
обезщетение от 200 000лв. за неимуществените вреди, претърпени от него по
повод смъртта на сина му Н.А.К., настъпила вследствие ПТП от 24.10.2019г.
на път ІІІ-862 при км. 0+ 600, когато бил блъснат като пешеходец от Х.Г.Х.,
като водач на описаното ППС, застраховано при ответника, ведно със
законната лихва от 04.11.2019г., на която дата подал застрахователна
претенция пред ответника. Х. М. Б. е осъден да заплати на Д.-О.з. ЕАД сумата
от 7 411лв.- разноски в производството.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
– Х. М. Б. в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен до размера на сумата от 80 000лв. Счита, че решението в
обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в противоречие
с материалния закон и съдебната практика в сходни случаи. Въззивната жалба
съдържа изложение на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и анализ на същите. Въведено е оплакване, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че искът на ищеца е останал
недоказан, тъй като не е установено извършеното деяние от застрахования
при ответното дружество водач да е противоправно. Въведени са възражения
по приетото заключение от комплексна автотехническа експертиза, като се
твърди, че същата е безкритично ценена от окръжния съд. Изложени са
подробни съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени
вреди да бъде уважен до размера на сумата от 80 000 лв. Във въззивната
жалба се съдържа доказателствено искане за нова комплексна автотехническа
експертиза, което искане е оставено без уважение с определение №
173/09.05.2022 г. Въззивникът претендира сторените по делото разноски.
Ответник – жалбата „Д.-О.з.“ ЕАД, в представения отговор на
въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.
Възразява се по доказателственото искане на жалбоподателя. Въззивемата
страна не предявява доказателствени искания.
Адв. Ш.: Поддържам жалбата. Обжалваме решението в частта, с която
искът е отхвърлен за сумата над 80 000 лв. Нямам доказателствени искания.
2
Представям списък по чл. 80 ГПК. Правя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, с оглед на факта, че е налице само една молба
по делото. Нямаме и явяване на представител на ДЗИ, за да се претендира
такава голяма сума, която и не е съразмерна и с минималния предвиден в
наредбата адвокатски хонорар за сумата от 200 000 лв.
С оглед липсата на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представения списък по чл. 80 ГПК.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Ш.: Уважаеми апелативни съдии, на първо място считам, че
жалбата е процесуално допустима и е основателна на второ място.
Процесуално допустима е, тъй като в отговора срещу въззивната жалба има
отправени упреци към нея затова, че тя не отговаря на изискванията по чл.
260 ГПК. Счита се, че тя едва ли не не поражда правни последици, каквито се
целят с нея. Всъщност това дали отговаря или не една жалба на изискванията
на чл. 260 ГПК и дали следва да се приложи разпоредбата на чл. 262 ГПК е
работа, която е свършила първоинстанционният съд и аз не намирам, че в
случая исковата молба страда от пороци, които да ви дават основание да
приемете, че е нередовна и да не я поставите на разглеждане, защото фактът,
че е посочено, че се обжалва решението и след това е уточнено, че жалбата
касае само сумата до 80 000 лв. не я прави негодна да породи последиците,
които се искат, защото и в самото решение не пише, че отхвърля за сумата,
пише, че се отхвърля искът, с който се претендира съответно обезщетение.
Така или иначе всеки е длъжен в жалбата да бъде максимално изчерпателен,
като се съобрази и с диспозитива на решението, което атакува. В конкретния
случай, аз няма да повтарям съображенията, които колегата е изложил, като
ги намирам за изчерпателни. Само искам да обърна внимание: за да може
съдът да се произнесе в такива случаи дали едно лице следва да бъде
обезщетено или не и да се прецени дали застрахованият е извършил
нарушение, което да доведе до ангажиране отговорността на
3
застрахователното дружество, следва да се отговори на въпроса дали той е
имал виновно поведение. В конкретния случай съдът е изградил изводите си
само въз основа на комплексната експертиза, в автотехническата част, като в
тази част тя пък е изградена единствено и само върху показанията на
застрахования - свидетелят Х. и то избирателно, само в една част, в която той
е заявил, че когато е наближил пешеходеца той изневиделица е застанал пред
автомобила му и е бил лишен от възможността да спре и по реда на чл. 20, ал.
2, така както го задължава ЗДвП, да предотврати ПТП. Изобщо не е обърнато
внимание на факта, че в конкретния случай водачът на МПС, а именно св. Х. е
забелязал пешеходеца, който се е движил, както той сам заявява, в платното
за движение на автомобили пред мантинелата, т.е. в неговата лента за
движение, а не зад мантинелата, още от разстояние, в което има възможност
да предприеме действия, с които да избегне евентуален сблъсък. В
конкретния случай има достатъчно практика на ВКС, макар че тя е по
наказателни дела, в която е посочено, че в случая се касае за непредвидима
опасност, т.е. този пешеходец не е паднал от небето. Този пешеходец е бил на
пътното платно, той е бил възприет от водача много преди да попадне в
опасната му зона и затова водачът е следвало да съобрази поведението си с
поведението на пострадалия, колкото и да е бил във виновно поведение и той
самият, движейки се по пътя. Практика има на Върховния съд по наказателно
дело, което включително е минало през Апелативен съд Пловдив, което не
отрича правото на пешеходеца, дори в нарушение на чл. 55 ЗДвП да се движи
по магистрала. И има ПТП- пешеходец в същата ситуация, причинена му е
смъртта в резултат на ПТП, а това е Решение № 25 от 10.04.2020 г. по
наказателно дело№ 40/2020 г. на ВКС, I-во нак. отделение. Става въпрос за
непредвидима опасност и тук водачът е бил длъжен да направи необходимото
и да предприеме всички действия, да предвиди поведението на пешеходеца,
който се е намирал в лентата за движение пред него. Това че има нестиковане
на становищата на експертите в експертното заключение относно това в какво
разположение са били автомобила и пешеходеца към момента на удара ми
дава основание да приема, че действително твърдяната непълноценност на
експертизата да доведе до един правен извод за съда, който да е правилен,
действително е налице такова несъответствие. В крайна сметка експертите
автотехници заявяват, че той е пресичал от дясно на ляво, т.е. бил е ударен от
лявата страна, въпреки че всичките увреждания са преимуществено отзад и в
4
дясната страна и няма как да е бил с лявата страна обърнат към автомобила, а
експертът съдебен лекар д-р Б. е категоричен, че разположението на
автомобила е удар на автомобила в гръб на пешеходеца, т.е. пешеходецът не
му е излязъл изневиделица на пътя, а се е движил по пътя и е бил ударен в
гръб, т.е. не са предприети действия от застрахования свидетел Х. и
неправилно в конкретния случай е прието от първоинстанционния съд, че
няма виновно поведение на водача, което да ангажира отговорността на
застрахователното дружество. С оглед на това и съображенията, които
колегата е изложил в жалбата Ви моля да я уважите с всички законови
последици. Претендираме и за разноски.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 15.07.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5