Определение по дело №795/2018 на Окръжен съд - Варна

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

     №……./…..11.2019г.

     гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 795 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е молба от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, действащо чрез адв.А.Т., за изменение и допълване на постановеното решение №826/01.10.19г. в частта на присъдените в полза на ответника разноски, като се присъдят и разноските, направени по ч.т.д.№440/19г. на ВАпС в размер на 2067лв.

Насрещната страна КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1 ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Р.М.,        е депозирал отговор, с който счита молбата за недопустима и неоснователна.

Съдът след като се запозна с така постъпилата молба и отговора, установи следното от фактическа страна:

С решение №826/01.10.19г. по т.д.№795/18г. на ВОС са отхвърлени  предявените от КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1 ЕООД, ЕИК *********,  против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 142637,47лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. Септември 2015г., за която е издадено Дебитно известие № 86/31.10.2015г. към Фактура № 85/12.10.2015г., както и сумата от 35986,15лв, представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.15г. до 30.05.18г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.05.18г. до окончателното изплащане на задължението, като в полза на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, са присъдени разноски в размер на 6132лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

В с.з. ответникът е направил искане за присъждане и на разноските, направени във връзка с производството по ч.т.д.№440/19г. на ВАпС, образувано по частна жалба срещу определение от 14.05.19г.  по т.д.№795/18г на ВОС, с което е спряно производството по делото, като тези разноски са включени в приложения списък по чл.80 ГПК и са представени доказателства за тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие от 23.05.19г., фактура и преводно нареждане. Предвид това молбата се явява процесуално допустима.

Съгласно установената съдебна практика / така Определение №472/21.10.15г. по ч.гр.д.№3437/15г. на ВКС/ определението за спиране на производството пред съотв.инстанция е част от фазата по разглеждане на спора от същата инстанция, като тази фаза не приключва с произнасянето по реда на инстанционния контрол по частната жалба, с която се атакува правилността на спирането. След отпадане на пречката по движението и възобновяване на производството направените от страната разноски в производството по частната жалба следва да бъдат съобразени от съда, който ще се произнесе по спора и ще разпредели всички сторени разноски, в т.ч. и тези по обжалване на определението по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, по правилото на чл.78 ГПК в зависимост от изхода на спора между страните.

В настоящият случай както настоящото производство, така и това по ч.т.д.№440/19г. на ВАпС са приключили в полза на ответника по делото, поради което и сторените в тях разноски от него следва да му бъдат присъдени. В тази връзка следва да се разгледа и релевираното от страна на ищеца в с.з. възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение за производството по частната жалба. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адв.възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В конкр.случай предвид цената на исковете съгласно чл.7, ал.1, т.7 от наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение в производството по частната жалба е 1700,82лв. Съгласно представените доказателства по делото договореният размер на адв.възнаграждение по горепосоченото производство е 1710лв без ДДС, т.е. около минимума предвиден с Наредбата, като съгласно §2а от същата наредба е начислен и дължимия се ДДС. При тези данни съдът намира, че така договореното адв.възнаграждение не се явява прекомерно завишено, поради което и не следва да бъде намалявано на основание чл.78, ал.5 ГПК.  Ето защо в полза на ответника на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в общ размер на 2067лв , от които 15лв –д.т. и 2052лв. адв.възнаграждение.

Предвид изложеното съдът намира, че искането за изменение на решението в частта на разноските се явява основателно и следва да бъде уважено като бъдат присъдени в полза на ответника разноски в размер на 2067лв. за производството по ч.т.д.№440/19г. на ВАпС.

Водим от горното и на основание  чл. 248, ал.3 от ГПК ,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ  решение № 826/01.10.19г. по т. д. № 795/2018г. на ВОС, като го допълва в следния смисъл:

ОСЪЖДА КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул. Твърдишки проход №23, ет.3, оф.10-11, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, сумата от 2067лв. /две хиляди шестдесет и седем лева/, представляваща направени по ч.т.д.№440/19г. на ВАпС разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.248, ал.3 ГПК.

                          

 

                                       СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: