Р Е Ш Е Н И Е
1101/5.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - 3-ти наказателен състав в
публично съдебно заседание на шестнадасети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
Ерна Якова-Павлова
при секретаря Петя Великова, като разгледа
докладваното от съдията нахд № 1479
по описа на съда за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р.8.“ ООД ***, представлявано от
управителя Р.М.против НП № КХ-021/12.02.2019 г.
издадено от Директора на ОДБХ – гр. Варна с което на основание чл. 48, ал.2 от ЗХ на дружеството е наложено
административно наказание “ Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева, за
нарушение на чл. 2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните, във
вр. с Приложение ІІ, глава І, § 1 от Регламент (EО)№ 852/2004 г.
В жалбата бланкетно се оспорва фактическата
обстановка, възприета в НП и се твърди, че то е издадено в нарушение на
материалния процесуален закон.
Формулирано е искане за отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуален представител поддържа жалбата и искането до съда.
Представителят
на административно наказващия орган оспорва жалбата и моли за потвърждаване на процесния акт като излага доводи за доказаност на нарушението.
Жалбата е депозирана от легитимирано
лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по
делото, съдът прие за
установено от фактическа
страна следното:
На
14.01.2018 г. , около 14:00 ч. служители на ОДБХ – Варна, един от които свид. Т.С.
извършили проверка по сигнал в търговски
обект – павилион за бърза закуска с адрес – гр. Варна, ул. „Милосърдие“ срещу
ОУ „Добри Чинтулов“, стопанисван от „Р.8.“ ООД. В хода на проверката било
установено, че обектът се поддържа в лошо хигиенно състояние. Щандът, на който
се предлагала царевица на пара бил с видимо трайно замърсени контактни
повърхности на работните плотове. Фризерът за съхранение на замразена царевица имал наличие на плесени по
капака,а вътре с непочистени остатъци от съхраняваните в него суровини. В лошо
хигиенно състояние се поддържала тоалетната
за персонала, която била извън работното помещение – подът и стените й
били завърсени и непочистени, употребяваната тоалетна хартия била хвърлена
директно на пода, санитарният фаянс ( мивка за ръце и тоалтно гърне) били
с видимо замърсени повърхности и с отложен варовик.
При така установените факти свидетелката
С. съставила срещу дружеството жалбоподател АУАН за нарушение на чл.2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на
храните във вр. Регламент /ЕО/ 852/2004 г. , Приложение ІІ, глава І, параграф
1. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 48 ал.2 от Закона за храните е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивното дружество за
посоченото нарушение.
Тази фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства,
приобщени чрез разпита на свид. С. и писмените такива, съдържащи се в
административно-наказателната преписка.
При така установената фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон
Наказателното постановление № КХ-021/12.02.2019
г. е издадено от компетентен орган,
предвид разпоредбата на чл. 49, ал.1 и 2, във вр. с чл. 28 от ЗХраните.
Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок. В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава, и са посочени нарушените материално правни норми.
В този смисъл съдът счете за
неоснователни бланкетните оплаквания в жалбата за нарушения на процесуалните
правила при издаване на НП.
Като
съобрази събраните по делото доказателства, съдът констатира от правна страна
следното:
По приложението на материалния закон
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от
Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните, производителите и
търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично
производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни да
спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за
производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни,
регламентирани в Регламент /ЕО/ № 852/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните.
Според §1 на Приложение І, глава І от
посочения Регламент помещенията за храни се поддържат чисти и в добро
техническо общо състояние.
Анализът на посочената норма, сочи, че
недопустимо за помещенията от посочената категория е наличието на замърсяване
извън обичайното такова, което е налично към момента на приготвяне респ.
произвеждане на храната и обичайно и непосредствено следва производствения
процес. В тази връзка, всякакво замърсяване, свързано с наслояване на частици
от прах, засъхнали отпадни вещества при производството на храните и др., сочещи
определена давност са недопустими съгласно посочената разпоредба.
В настоящия случай, безспорно бе установено,
чрез показанията на актосъставителя и приобщените писмени доказателства, че в
помещенията, описани в НП и акта са установени замърсявания, които са
индивидуализирани по своя вид и не представляват такива, обичайно съпътстващи
производствения процес, а са от естество, сочещо определена давност, с оглед на
което безспорно е нарушено изискването в процесната норма, която се сочи като
нарушена, помещенията за храни да се поддържат чисти. Касае се за замърсяване в помещение и
оборудване, в които се предлагат и
съхраняват храни, а именно- работни плотове, фризер за съхранение на суровини,
санитарно битово помещение. От разпита на актосъставителя се установява
безспорно, че наслояването на замърсяване по посочените обекти и инвентар е
било видимо. Естеството на замърсяването и съдържанието на визираните като
нарушени норми, не сочат като съставомерен факт вида на тези замърсявания,
поради което не е необходимо да се
установява съдържанието им.
Поради
изложените съображения, съдът счита, че правилно е квалифирано установеното
нарушение и правилно е санкционирано въззивното дружество на основание чл. 48
ал.2 от ЗХ, която норма предвижда
налагане на административно наказание за нарушение на разпоредбите на Закона за храните или наредбите по прилагането му.
Като взе
предвид, че административната санкция е наложена в минималния, предвиден в
закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията й. Отделно от това съдът отчете казаното от свид. С., че при
последваща проверка в обекта на контрол е установила изпълнение на
дадените предписания. Това обаче не може да обоснове отпадане на адм.
наказателната отговорност или приложението на чл.28 от ЗАНН. Установеното
нарушение не е с по-ниска стпепен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи от същия вид, защото е пряко свързано със запазване на
здравето на потребителите, които както посочи свид. С. преимуществено са ученици от близкото училище.
Воден от горното съдът счете,
че следва да потвърди атакуваното НП и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № КХ-021/12.02.2019 г. издадено от Директора на ОДБХ – гр. Варна,
с което на „Р.8.“ ООД ***, представлявано
от управителя Р. М., на основание чл. 48, ал.2
от ЗХ е наложено административно наказание “ Имуществена санкция” в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 2 от Наредба №
1/26.01.2016 г. за хигиената на храните, във вр. с Приложение ІІ, глава І, § 1
от Регламент (EО)№ 852/2004 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от уведомяване на страните.
СЪДИЯ: