№ 506
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20211100511756 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба на „Д.З.“ АД срещу постановление за разноски,
инкорпорирано в разпореждане от 30.08.2021 г. по изпълнително дело № 20218600401201, с
което ЧСИ В.М. е отказала да намали приетото в изпълнителното производство
възнаграждение за адвокат до сумата от 200 лв. Застъпен е довод, че с оглед вмененото
задължение за длъжника да поддържа резерв изпълнението на изпълняемото право в кратък
срок е гарантирано. Иска се адвокатското възнаграждение да бъде прието до сумата от 200
лв.
По жалбата не е постъпил отговор от взискателя в изпълнителното производство.
В мотивите си ЧСИ В.М. описва извършените в рамките на изпълнителното
производство действия и сочи, че поради липса на плащане в срока за доброволно
изпълнение сумата е събрана в резултат на предприетите от нея действия.Смята, че като
авансово дължимо адвокатското възнаграждение подлежи на възстановяване в размер,
съответен на подлежащата на събиране сума от 918 лв. с ДДС.
Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да
инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител – постановление за разноските. Следващата се държавна такса е внесена. Това
определя правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в процеса доводи досежно подлежащото на обжалване
действие настоящият състав намира следното.
Изпълнителното производство е образувано по искане на Й.С., представлявана от
адв. П.К. с приложен договор за правна помощ и съдействие и указание, че за
1
представителство по изпълнително дело за събиране на присъдено обезщетение и отразено
плащане на сума в размер от 1990 лв. с ДДС. Видно от приложения към искането
изпълнителен лист присадени са суми в размер на 50 000 лв. и допълнително е присъдено
обезщетение в размер на 20 000 лв. ведно със законната лихва от 12.09.2019 г.
По делото не се спори, а и от представената разписка се налага извод, че поканата за
доброволно изпълнение е получена за длъжника на 13.08.2021 г.
По повод на заявено от длъжника и признато от взискателя плащане преди
образуване на изпълнителното производство ЧСИ М. е редуцирала размера на подлежащото
на събиране вземане, но е отказала да ограничи приетото възнаграждение до сумата от 200
лв. като е застъпено становище, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение
към него следва да бъде начислен и следващият се ДДС.
Жалбоподателят не твърди, а и от материалите по изпълнителното дело не се
установява да е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение. Сумата е събрана в
резултат на наложен запор.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Паричното задължение е носимо, поради което и надлежното му изпълнение изисква
проявена инициатива от длъжника. Бездействието му го ангажира да възстанови
направените от кредитора разноски за събиране на вземането – арг. от чл. 79 ГПК.
Процесуалният закон определя производството по принудително изпълнение като двуфазно.
С тази особеност може да бъде обяснена и диференцираните минимални размери на
следващото се адвокатско възнаграждение.В рамките на гарантирания от закона срок за
доброволно изпълнение принудата като средство за реализация на подлежащото на
изпълнение притезание е изключена. Затова и в тази фаза ангажиментите на адвоката са
предопределени по съдържание и е ограничен във времето, обуславящо и фиксирания
размер на възнаграждението – без оглед на съдържанието на изпълняемото право – чл. 10 т.
1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) е
предвидена сума от 200 лв.
Настоящият състав в приема, че неудовлетвореното притезание в срока за доброволно
изпълнение обосновава приложимост и на чл. 10 т. 2 от Наредбата. Бездействието на
длъжника да удовлетвори взискателя в срока по чл. 428 ал. 1 ГПК полага началото на
неустановена по продължителност и обхват фаза на принудително изпълнение. Наредбата
предвижда минимален размер на адвокатското възнаграждение за ангажирането на адвокат
в тази фаза на изпълнителното производство. Взискателят е свободен да прецени кога да си
осигури участието на адвокат и във факултативната фаза – при образуване на
изпълнителното производство или при възникване на необходимостта за предприемане на
действия за принудителна реализация на притезанието. Длъжникът обаче ще дължи да
възмезди взискателя само ако този разход е необходим – вземането не е погасено изцяло в
срока за доброволно изпълнение. Тъй като в случая не се установява и редуцираното
вземане да е било погасено в срока за доброволно изпълнение, обоснован се явява разходът,
обезпечаващ адвокатска защита под формата на процесуално представителство при
извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични притезания. Без
значение остава обстоятелството какви конкретни действия ще бъдат предприети във фазата
на типичното принудително изпълнение. Ангажиментът на адвокат в тази неопределена по
обем и времетраене фаза от производството само по себе обосновава допълнителен разход,
който длъжникът дължи да възстанови. Определен по реда на чл. 10 т. 2 от Наредбата
следващото се адвокатско възнаграждение за подлежащата на принудителна реализация
сума от 20 000 лв. възлиза на 565 лв.
2
Настоящият състав приема, че както систематичното място, така и съдържанието на
правилото на § 2а от ДР на Наредба № 1 го определя за относимо към определена категория
адвокати – регистрираните по ЗДДС, а не визира стойността на адвокатската услуга.
Нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК обаче не отдава значение на обстоятелства, свързани към
статуса на ангажирания адвокат. Именно защото съдът дължи да разреши
материалноправния въпрос за обема на отговорността за разноски при утвърдените от закона
правила, текстът на § 2а се явява необходимо уточнение с оглед нормата на чл. 67 ал. 2
ЗДДС, че размерът на косвения данък не е включен в определената минимална цена на
адвокатската услуга. По тази причина няма основание за извод, че § 2а от Наредбата
утвърждава ДДС в допълнение към определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение, обуславящо и противопоставим на длъжника разход.
Освен това, имущественото отношение между взискател и длъжник, произтичащо от
отговорността за разноски, е неотносимо към интереса на адвоката. Според отразеното в
договора адвокатът е получил договореното възнаграждение. Взискателят е свободен да
прецени кой адвокат да избере, от който избор произтича и размерът на възнаграждение,
срещу което адвокатът се ангажира да го предостави адвокатските услуги. От длъжникът
обаче може да изисква единствено сумата, съответна на необходимата за осигуряване на
защита. Механизмът за остойностяване на услугата е определен в основния текст на чл. 10 т.
2 от Наредбата. С оглед очертаната вече граница на отговорността за обезвреда направеният
от възложителя избор на адвокат сам по себе си не е в състояние да обоснове задължение за
възстановяване на произтеклия от това допълнителен разход за възложителя.
По разноските
Отговорността за разноски в съдебно производство почива на необосновано от правна
гледна точка предизвикан съдебен спор като по изричен текст на чл. 78 ГПК отговорността
за разноски е обусловена от неговия изход. Това придава на отговорността за разноски
акцесорен характер. Предвиден е и нарочен ред за преразглеждане на решението за
разпределение отговорността за разноски, а институционалният контрол за
законосъобразност се явява негова факултативна фаза. Непосредствен предмет на преценка
е упражненото от органа правомощие да разпредели отговорността за разноски, а не
предявено за защита самостоятелно право. Тази специфика в предмета на съдебното
производство не обуславя самостоятелно основание за ангажиране на отговорността за
разноски.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски, обективирано в разпореждане от 20.08.2021 г.
по изпълнително дело № 20218600401201, с което ЧСИ В.М. за сумата над 765,00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Д.З.“ АД да му бъдат присъдени разноски
в производството пред Софийски градски съд и юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4