Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 14.01.2020 г.
Л
О В Е Ш К И Я Т ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия, в открито заседание на деветнадесети декември, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йовка
Казанджиева
ЧЛЕНОВЕ:1.Иван Иванов
2. Е. Давидов
като
разгледа ВНАХД № 325 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
С решение № 75/04.07.2019 г.,
постановено по НАХД № 154/2019 г. Тетевенският районен съд, четвърти състав е
признал С.А.С., ЕГН ********** за виновен в това , че на 16.05.2019 г. ,около
17.10 часа, в с. Глогово, област Ловешка, по улица „Х. Ботев” е управлявал
моторно превозно средство – автомобил „ГАЗ” с неустановена собственост, което
не е регистрирано по надлежни ред в нарушение разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от
ЗДП, според която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места – престъпление
по чл. 345 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а
от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба от 1000 лева в полза на държавата.
Недоволен от така постановения съдебен
акт останал С., който чрез процесуалния си представил го обжалва в предвидения
от закона срок, по реда на въззивното производство. Счита, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на С.,
при непълнота на доказателствата, поради което моли същият да бъде отменен и
делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. Счита, че
решаващият съд неправилно е приел, че двама свидетели са възприели С. да
управлява МПС, като такива твърдения е имало само от един и съдът не е уважил
направените доказателствени искания за разпит на пет свидетели. Счита, че
свидетелят очевидец въобще не е могъл да възприеме, кой е управлявал
автомобила, тъй като единствената циментирана улица, находяща се до мястото на
проверката е улица, която е разположена перпендикулярно, а не под ъгъл 45
градуса. Намира показанията на свидетелите на обвинението за непоследователни,
противоречиви, давани от безспорно заинтересовани лица, като в постановлението
на РУ на МВР е посочено, че С. е заявил, че ползва МПС. В тази връзка изтъква,
че безспорно по делото се е установило, че последният на 16.05. е имал рожден
ден и го е празнувал на терасата на къщата, пред която е намерен автомобила,
като свидетелите на обвинението са твърдели различни факти, относно облеклото
му. Счита, че първоинстанционния съд е постановил един незаконосъобразен
съдебен акт, тъй като същият не е допуснал разпит на свидетели и не е изискал
писмени доказателства. По изложените съображения моли настоящата инстанция да
отмени решението на първоинстанционния съд или да го върне за разглеждане от
друг състав на същия.
В съдебно заседание представителят на
обвинението счита жалбата за неоснователна и необоснована, а решението на
първоинстанциония съд правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено.
Сочи,
че по делото има писмени доказателства – съставен акт - от който е видно, че С.
не е направил никакви възражения. Налице са и гласни доказателства, а именно
показанията на четирима свидетели, в подкрепа на обвинението и на негови
роднини, като съдът следва да прецени на кого следва да даде вяра. Изтъква, че
показанията на четиримата свидетели са последователни и непротиворечиви.
Защитникът на С. в съдебно заседание
моли настоящата инстанция да отмени решението на първоинстанционния съд по
съображенията изложени с жалбата. Сочи, че единственият шанс да се оборят
показанията на полицейските служители е да се изискат записи от камерите на
кметство – Глогово, като няма такива. Излага, че от показанията на разпитаните
свидетели се установява, че на място е имало тридесет такива, които са възприели
факта, че служителите на ДГС са започнали проверка на джип, в който няма никой
и след като са направени забележки и подвиквания към тях, те са се обадили на
полицейските служители, които са дошли евентуално, за да може да приключи
същата. Изтъква, че следва да се обърне
внимание на обясненията на неговия доверител, дадени на досъдебното
производство на който му е бил зададен въпроса кой ползва джипа, а не кой го
управлява. Счита, че никой не си е направил труда да обърне внимание, че на
тази дата С. е имал рожден ден, като са се били събрали негови близки. С оглед
на изтъкнатото по-горе сочи, че фактическата обстановка по делото е тази, която
твърди доверителят му, като не е доказано по безспорен и категоричен начин, че
е извършил деянието, за което му е наложено наказание.
При горните съображения моли настоящата
инстанция да отмени постановения съдебен акт.
Въззивникът С. в съдебно заседание моли
да се решава делото и да се приключи.
Настоящата инстанция като съобрази
възраженията изложени с жалбата, становището на страните пред тази инстанция,
показанията на разпитаните свидетели – А.Б., А.Щ., М.М., Й.Й., Х.П., Н. Л. М. М.
и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за
установено следното:
Въззивникът С. е бил привлечен като
обвиняем и му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК, затова че на 16.05.2019 г. ,около 17.10 часа, в с.
Глогово, област Ловешка, по улица „Х. Ботев” е управлявал моторно превозно
средство – автомобил „ГАЗ” с неустановена собственост, което не е регистрирано
по надлежни ред в нарушение разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДП, според която
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
Същият живеел в с. Глогово, област
Ловешка.
Свидетелите М. М. и Н.Л. работели в Държавно горско стопанство –
гр. Тетевен.
Свидетелите Х.П. и Й.Й. работели в РУП
на МВР – гр. Тетевен.
На 16.05.2019 г. свидетелите М. и Л. в
ранния следобед били изпратени да проверят сигнал за нарушение- незаконна сеч,
извършена в землището на с. Глогово. С оглед на това тръгнали от гр. Тетевен,
област Ловешка, с джип „Тойота” и отишли в горния край на селото. Установили,
че има незаконна сеч, като на място нямало никого. С оглед на това
сигнализирали РУП –Тетевен, за да изпратят екип, които да „опише нарушението”.
На мястото в м. „Мастек”, в землището на с. Глогово, пристигнали свидетелите Й.
и П.. След извършване на съответните действия потеглили, като пред тях се
движел джип „Лада Нива”, управлявани от горски служители, а след тях
на около 100-
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че въззивникът С. е осъществил
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. чл. 345,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, като на 16.05.2019 г. ,около 17.10 часа, в с.
Глогово, област Ловешка, по улица „Х. Ботев” е управлявал моторно превозно
средство – автомобил „ГАЗ” с неустановена собственост, което не е регистрирано
по надлежни ред в нарушение разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДП, според която
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
От обективна страна С. е осъществил
изпълнителното деяние, като е управлявал автомобил „ ГАЗ”, неустановена
собственост, който не е регистриран по надлежния ред в нарушение на чл. 140 ал.
1 от ЗДП. По делото няма спор, че посочено МПС е било без поставени
регистрационни табели, че е излязло от странична улица и е продължило
движението си по централната улица на с. Глогово, област Ловешка в нарушение на
посочения по-горе текст от ЗДП. Това се
установява от показаният на свидетелите Л., М., Й. и П., както и от протокола
за оглед на местопроизшествието, приложен на л.2-3 от досъдебното производство
и приложения към него албум. Съдът приема, че от показанията на тези свидетели,
разгледани в тяхната съвкупност и взаимовръзка безспорно се установява, че
водач на същия е бил въззивникът С.. Единственото противоречие в паказанията на
тези свидетели е факта, че свидетелят Л. в показанията си твърди, че лицето,
което се е возило до С. е било мъж, а свидетелите Й. и П.- момиче. Това
обстоятелство не оборва главния факт, че моторното превозно средство се е
управлявало от въззивника С.. Тези свидетели безспорно в показанията си сочат, че
последният при въпрос от страна на свидетеля Христов е посочил, че той е
управлявал МПС. Свидетелят Л. показанията си казва, че при разминаването с джип
„ГАЗ” е забелязал, че същият се управлява от мъж и „Мога да кажа, че лицето/посочва
въззивника/е кара”, свидетелят М. „Той беше/посочва въззивника С./ пред
полицаите потвърди, че той е карал джипа”. В подкрепа на показанията на тези
свидетели, са и показанията на свидетелката А.Щ., която посочва, че С. кара
пясък на тяхната къща, като го е натоварил същия ден на описания по-горе джип
„ГАЗ”, като го е карал по „време на дъжда” – „ Пясъкът С. натовари в чували до
нашата къща същия ден, преди да дойдат горските и патрулката…….Пясъкът караше в
тяхната къща, където си правеха ремонт…… Пясъкът го кара по време на дъжда”.
Свидетелката М. в показанията си посочва, че когато е пристигнала въззивникът С.
е бил при служителите на полицията. Показанията на тези две свидетелки в тази
им част подкрепят показанията на свидетелите Й., П., М. и Л., на които съдът
дава вяра, тъй като са последователни и непротиворечиви относно предмета на
доказване. В показанията си свидетелките Б., М.М. и Златка М. възпроизвеждат
фактическа обстановка, след като МПС е било вече спряно на центъра на с.
Глогово – свидетелката Б. „ Не съм видяла джипа, кога е спрян там”,
свидетелката М.М. – „Слезнах и джипа беше там с изключен двигател”,
свидетелката Златка М. – „…дали го е ползвал, дали не го е ползвал това аз него
знам, какво си вършил през деня като е
бил в тях.”. Свидетелката Щ. също
посочва „Не съм видяла джипа, кога е спрял… видях го спрян”. Същата посочва, че въззивникът се е появил
10-15 минути преди да дойдат патрулката и горските”. В тази връзка са и
показанията на свидетелката Златка М., която е майка на момичето, с което С.
живее на семейни начала. Свидетелката Б. също свидетелства, че С. е бил в двора
на къщата, при пристигането на „горските и полицията”. Съдът не дава вяра на
показанията на тези свидетели, тъй като от тях не може да се направи извод,
относно предмета на спора, кой е управлявал моторното превозно средство, както
и поради факта, че са вътрешно противоречиви. Свидетелката М. в една част от показанията си твърди, че
когато е пристигнала „Серго беше у тях”/л.3/. На гърба на същия посочва –
„Когато пристигнах С. беше при тях и не съм чула какво са говорили”, свидетелката
Щ., посочва в една част от показанията си, че първо са дошли горските и след 10
минути първата патрулка, след това посочва „патрулката и горските”.
От субективна страна С. е действал
виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Този извод на съда се подкрепя от всички посочени по-горе доказателства.
За престъплението по чл. 345 ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година
или глоба от 500 до 1000 лева. Видно от приложената на л. 18 справка за
съдимост С. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на този раздел, като от престъплението не са настъпили имуществени
вреди. Следователно са налице основанията на чл. 78 ал. 1 от НК. С оглед на
това правилно първоинстанционния съд е освободил С. от наказателна отговорност
и му е наложил наказание „глоба” в размер на 1000 лева, в полза на държавата.
Настоящата инстанция приема, че така наложеното наказание е справедливо,
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При горните съображения съдът приема,
че постановения от първата инстанция съдебен акт е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса следва
въззивникът С. да бъде осъден заплати сумата от 47,75 лева разноски за
свидетели.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 334 т. 56 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/04.07.2019 г.,
постановено по НАХД № 154/2019 г. Тетевенският районен съд, четвърти състав, с
което е признал С.А.С., ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление
по чл. 345 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА
С.А.С., ЕГН ********** да заплати по сметката на Окръжен съд – гр. Ловеч
сумата от 47,75 лева разноски за свидетели.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се уведоми С.С., че решението е
изготвено с мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.