М
О Т И
В И
към ПРИСЪДА № 90 по НОХД № 659/2014г.по описа на КРС
Обвинението срещу подс.Г. е по
чл.195,ал.1,т.4,пр.2-ро,във вр.с чл.194,ал.1 от НК за това,че на 20.09.2013г.в
гр.Казанлък,на улица”Славянска”,от стая,находяща се на междуетажното
пространство-между етаж 3 и етаж 4 на блок № 8,чрез използване на техническо
средство-оригинален ключ,е отнел чужда движима вещ- 1 брой ударно-пробивна
машина /перфоратор/ марка „Крес” /”Kress”/,модел „700P SE” на
стойност 170 /сто и седемдесет/ лева,от владението на Р.Д.С.,собственост на М.А.Р.,***,без
негово съгласие,с намерение противозаконно да я присвои.
Подсъдимият в
с.з.се признава за виновен.
Представителят
на РП в с.з.поддържа обвинението.
Производството по делото е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и
седма от НПК при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК като подсъдимият в с.з.заяви,че признава изцяло фактите,изложени
в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
От събраните по делото
доказателства-събраните на досъдебното производство
доказателства-гласни /показанията на свидетелите С.,Р.,Б.,Б./,
писмени/гаранционна карта,2 бр.заложни билети/,експертни заключения/заключения
на съдебно-оценъчна и съдебно-психиатрична експертизи/,които подкрепят направеното
от подсъдимия самопризнание,съдът приема за безспорно
установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка,както и направените правни изводи,а именно,че подсъдимият Г. ***,от стая,находяща се на
междуетажното пространство-между етаж 3 и етаж 4 на блок № 8,чрез използване на
техническо средство-оригинален ключ,е отнел чужда движима вещ- 1 брой
ударно-пробивна машина /перфоратор/ марка „Крес” /”Kress”/,модел
„700P
SE” на стойност 170 /сто и седемдесет/ лева,от владението на Р.Д.С.,собственост
на М.А.Р.,***,без негово съгласие,с намерение противозаконно да я присвои,с
което от обективна и от субективна страна е осъществил състава на
чл.195,ал.1,т.4,пр.2-ро,във вр.с чл.194,ал.1 от НК.
От фактическа страна се установи
следното:
Свидетелят М.Р. притежавал
ударно-пробивна машина/перфоратор/ м. „Крес” /”Kress”/,модел
„700P
SE”.През м.август 2013г.дал машината на св.Р.С.,за да я ползва в студиото си
за татуировки,находящо се в гр.Казанлък на ул.”Славянска” № 8,ет.4,ап.7,където
извършвал ремонт.След като приключил работата си,св.С. оставил машината в
стаичка в междуетажната площадка на трети и четвърти етаж на сградата и
заключил вратата на помещението.Ключът за стаята поставил в кутия,която държал
на бюрото в студиото си.За част от ремонтните дейности св.С. ползвал услугите
на подс.Г. и поради тази причина последният имал достъп до студиото.
На 20.09.2013г.подс.Г. отишъл до
студиото и с предоставения му от св.С. ключ отключил вратата на помещението.От
кутията на бюрото взел ключа за стаичката.Отключил и взел оттам пробивната
машина.На излизане от сградата бил забелязан от св.А. Б.,която работила при св.С..На
нея не и направило впечатление,че подсъдимият носи перфоратора,тъй като
знаела,че той помага в ремонтните дейности на студиото.
Тъй като се нуждаел от парични
средства,подс.Г. отишъл в заложна къща,находяща се в гр.Казанлък на ул.”Георги
Бенковски” № 9,стопанисвана от „София Комерс-заложни къщи” АД,офис
3-гр.Казанлък.Заложил машината като св.А. Б. съставил заложен билет №
7518/20.09.2013г.и му изплатил сумата от 26 лева като размер на заема.На
24.10.2013г.подс.Г. заплатил лихвата по договора,като главницата на заема била
увеличена,за което св.Б. съставил нов заложен билет с № 7977 от същата
дата.Новата сума по заема била в размер на 52 лева,която подсъдимият получил от
св.Б..Впоследствие подс.Г. заплатил дължимите по заема суми и взел машината,за
което му бил издаден касов бон.
От заключението на назначената по
делото съдебно-оценъчна експертиза се установява,че стойността на
ударно-пробивна машина /перфоратор/ марка „Крес” /”Kress”/,модел
„700P
SE” е 170 лева.
От заключението на назначената по
делото съдебно-психиатрична експертиза се установява,че подс.Г. е страдал от
психично заболяване към 20.09.2013г.-датата на инкриминираното деяние.Това
психично заболяване е Разстройство вследствие употреба на опиоиди.Синдром на
зависимост.Подс.Г. към настоящия момент страда от психично
заболяване:Разстройство вследствие употреба на опиоиди.Синдром на
зависимост.Понастоящем подс.Г. е на заместваща терапия Код по МКБ10:F11.22.Подсъдимият
с оглед физическото и психическото си състояние е можел да възприема правилно
фактите,които имат значение за делото към 20.09.2013г.Могъл е правилно да
възприема фактите,които имат значение за разследването.Понастоящем може да дава
достоверни показания за фактите и обстоятелствата във връзка с досъдебното
производство.Психичното му състояние позволява да участва във фазите на
наказателното производство.Не е възможно поведението на подсъдимия към
инкриминираната дата 20.09.2013г.да е било повлияно от употребен от лицето
метадон.Това не е повлияло на неговата възможност да разбира свойството и
значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си.
Следователно-с оглед заключението
на съдебно-психиатричната експертиза,подс.Г. следва да носи наказателна
отговорност за конкретното деяние,което е предмет на настоящото дело.
Предвид изложеното съдът намира,че
от обективна и от субективна страна подс.Г. е осъществил състава на чл. .195,ал.1,т.4,пр.2-ро,във
вр.с чл.194,ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна подс.Г. е осъществил изпълнителното
деяние”отнемане”-преустановил е фактическата власт на предишния собственик
върху вещта,предмет на престъплението,и е
установил своя трайна фактическа власт върху нея.
За извършване на кражбата подс.Г. е
използвал техническо средство-оригинален ключ,поради което деянието следва да
се квалифицира по чл.195,ал.1,т.4,предл.2-ро,във вр.с чл.194,ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно,при форма на вината пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на
деянието,предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.Горното се установява от обективираните му
действия.
Предвид изложеното подсъдимият Г. следва да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение-и наказан.
При определяне на наказанието на
подсъдимия,с оглед процесуалния ред,по който е проведено
производството,наказанието в случая следва да се определи при условията на
чл.58а от НК.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подс.Г. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства
критичното му отношение към извършеното деяние,здравословното му
състояние,затрудненото му материално положение,липсата на лоши характеристични
данни,ниската стойност на отнетата вещ.Отегчаващо вината
обстоятелство-наличието на осъждане за престъпление от общ характер към момента
на извършване на деянието-по НОХД № 1401/2010г.по описа на КРС.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че наказателната отговорност на подс.Г. следва да се
реализира при превес на смекчаващите вината обстоятелства като за постигане
целите на индивидуалната и на генералната превенция следва да му се определи
наказание в размер малко над предвидения в закона минимум /по-близо до
минимума,отколкото до средния размер/,а именно-ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
на основание чл.58а,ал.1 от НК следва да бъде намалено по размер с една трета,и
така на подс.Г. следва да се наложи наказание в окончателен размер ЕДНА ГОДИНА
И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намира,че в случая по
отношение на изпълнението на наложеното наказание следва да се приложи
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК,тъй като подс.Г. не е осъждан на лишаване от
свобода към момента на извършване на деянието и за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подс.Г. не е наложително той да
изтърпи наложеното наказание.Вярно е,че подс.Г. към момента на извършване на
настоящото деяние е бил осъден на пробация по НОХД № 1401/2010г.по описа на
КРС,но следва да се има предвид,че това осъждане е било за
престъпление,квалифицирано като маловажен случай и следователно то не може да
обуслови извод за висока степен на обществена опасност на подс.Г..Такава според
съда не е налице имайки предвид,че подс.Г. полага обществено-полезен труд,има
ясно изразено подчертано критично отношение към извършеното от него деяние,в
момента е на метадонова програма,по която се лекува от наркотичната си
зависимост.Съдът отчита и подбудите за извършване на деянието,а именно,че то
действително е било извършено от подс.Г. поради тежкото му материално положение
и от необходимост да си осигури средства за препитание.По време на извършване
на деянието подс.Г. е приемал метадон,поради което сумите от залагането на
процесната машина не е използвал за закупуване на наркотични вещества.Съдът
намира,че на подс.Г. следва да се даде възможност да продължи лечението
си,което провежда и понастоящем.След като същият изразява критично отношение
към извършеното деяние и личностовата му характеристика е такава,че не сочи на
деец с висока степен на обществена опасност,следва да се приеме,че по отношение
на подс.Г. са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК и тази разпоредба следва да се приложи като на основание на нея съдът отлага
изпълнението на наложеното на подс.Г. с настоящото присъда наказание за срок от
ТРИ ГОДИНИ.
На осн.чл.189,ал.3 от НПК
подсъдимият Г. следва да заплати на КРС
направените по делото разноски в размер на 125 /сто двадесет и пет/ лева.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: