№ 60
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330206305 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Н. Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. И. И. срещу Наказателно постановление № 661010-F650246/09.09.2022 г.,
издадено от И. В.В. – *** (***) - П., с което на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от
Закона за счетоводството (ЗСч) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че през отчетния
период търговското дружество не е извършвало почти никаква дейност.
Поддържа да е имал здравословен проблем, който да е наложил
продължително лечение. Сочи, че след подаването на годишния финансов
отчет той все още не е обявен в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ по
партидата на търговеца. Взема становище от деянието да не е ощетен
държавният бюджет. Моли наказателното постановление да бъде отменено, а
в условията на евентуалност деянието да се приеме за маловажен случай. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. И. И., с пълномощно по делото, който поддържа
жалбата. Заявява, че не оспорва фактическата обстановка, по същество моли
за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от *** С.П.,
която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема
становище извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да е
1
доказано по делото. Пледира наказателното постановление да отговаря на
изискванията по ЗАНН към своето съдържание, както и да е направена
законосъобразна правна квалификация. Поддържа деянието да не
представлява маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от М. Н. Ж., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 19.10.2022 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 02.11.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят М. Н. Ж. бил *** на търговско дружество ***, ЕИК: ***.
През 2020 г. дружеството извършвало дейност, като реализирало
приходи, направило разходи и отчело счетоводен финансов резултат в
подадена пред ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92
от ЗКПО с вх. № 1600И1144415/20.06.2021 г. Въпреки това жалбоподателят
Ж. в качеството си на *** на дружеството и *** не заявил за вписване и не
представил за обявяване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ при
Агенцията по вписванията годишния финансов отчет (ГФО) за 2020 г. на ***
в срок до 30.09.2021 г. включително.
Годишният финансов отчет на дружеството за 2020 г. бил заявен за
вписване и представен за обявяване в търговския регистър и регистър на
ЮЛНЦ на дата 21.04.2022 г.
На 27.04.2022 г. актосъставителят Г. К. М. – ***, като установила, че
ГФО на дружеството за 2020 г. не бил подаден в срок до 30.09.2021 г.,
съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл.
№ F650246 срещу жалбоподателя Ж., в присъствието на свидетел и на
пълномощник на жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу
разписка.
Нарушението било установено на 24.02.2022 г., когато НАП била
уведомена от Агенцията по вписванията на основание чл. 38, ал. 13, т. 1 от
ЗСч с писмо с вх. № 12-00-48/24.02.2022 г. по описа на НАП за търговци,
незаявили за обявяване в срок годишните си финансови отчети.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
2
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства.
От справка от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на
*** се установява, че *** на дружеството е М. Н. Ж., а заявление Г2 е
подадено на 21.04.2022 г. и е прието с вх. № 20220421142654.
От годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. на ***
(лист 13-17 от делото) се изяснява, че през данъчната година дружеството е
извършвало дейност, има формирани приходи и направени разходи и е отчело
финансов резултат.
От Предупреждение № 408104-F424970/13.02.2019 г. от заместник-
директор на *** – Пловдив (лист 18-19 от делото) се установява, че
жалбоподателят Ж. е предупреден на основание чл. 28, б. „а“ от ЗАНН (в
редакция към ДВ, бр. 105 от 1991 г.), че при последващо извършване на
нарушение по чл. 74, ал. 1 от ЗСч ще му бъде наложено административно
наказание. От известие за доставяне с номер 8100015188367 (лист 20 от
делото) се изяснява, че предупреждението е връчено лично на жалбоподателя
на 16.05.2019 г.
От Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича
пряко от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗСч - така Решение № 1919 от
11.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2194/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
В съдебно заседание и двете страни изрично заявяват, че не желаят
провеждането на разпит на актосъставителя като свидетел, тъй като описаната
в наказателното постановление фактическа обстановка не се оспорва и се
признава изцяло от жалбоподателя. Въпреки това, тъй като единствените
възражения са деянието неправилно да не е квалифицирано като маловажен
случай на административно нарушение, то не са налице условията за
провеждане на съкратено съдебно производство по чл. 63б, ал. 1 от ЗАНН.
Така направеното възражение не попада сред изчерпателно посочените
хипотези по чл. 63б, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН за разглеждане на делото по тези
особени правила. Същевременно съгласно чл. 63б, ал. 5 и ал. 6 от ЗАНН в
съкратеното производство съдът не би разполагал с аналогично правомощие
като по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН да отмени наказателното постановление и
предупреди нарушителя, че при извършване на друго нарушение от същия
вид ще му бъде наложено административно наказание. Искането на
жалбоподателя е за отмяна на наказателното постановление, която в
производството при съкратено съдебно следствие може да бъде постановена
само когато съдът прекратява административнонаказателното производство,
когато това е предвидено в друг закон. По тези съображения
диференцираната процедура е неприложима, но това не е пречка да бъде
3
зачетено самопризнанието на жалбоподателя, доколкото по делото са събрани
всички необходими доказателства, които са и достатъчни за проверка на
самопризнанието, както и за несъмненото установяване на обективната
истина.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото
на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този
вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и
териториално компетентен орган. Налице е и съответствие между
установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят Ж. е извършил административното нарушение, за което е
санкциониран с обжалваното НП. На първо място той е годен субект на
нарушението, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч
ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по
ЗСч. Легална дефиниция на понятието ръководител на предприятието дава
разпоредбата на § 1, т. 24 от ДР на ЗСч, съгласно която това е лице или лица,
които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици,
управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата
икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците
- акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред
държавата. В тази връзка доказа се от извършената справка в търговския
регистър и регистър на ЮЛНЦ, че жалбоподателят Ж. е бил *** на
дружеството *** към датата на извършване на нарушението и в това си
качество той е бил ръководител на предприятието по смисъла на ЗСч.
Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие,
а именно незаявяване за вписване и непредставяне за обявяване в търговския
регистър на годишния финансов отчет на ***, ЕИК: *** за 2020 г. в срок до
30.09.2021 г. включително. Макар нарушението да е извършено чрез
бездействие, то е категорично доказано по делото. От писменото
доказателство справка от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ по
партидата на търговеца се установява, че заявление Г2 – заявление за
обявяване на годишни финансови отчети, е подадено на дата 21.04.2022 г.
Фактът, че на тази дата, а съответно и след изтичането на срока по чл. 38, ал.
4
1, т. 1 от ЗСч, е бил заявен за вписване и представен за обявяване процесният
ГФО на дружеството не се оспорва от жалбоподателя. Този факт съдът
приема за категорично доказан по делото. В тази връзка правилно е
определена и датата на извършване на нарушението – 01.10.2021 г.,
представляваща първия ден след изтичането на срока.
Обективната съставомерност на деянието се обуславя и от отсъствието на
хипотеза по чл. 92, ал. 4 от ЗКПО – доказано е по делото, че през отчетния
период търговецът *** е осъществявал дейност по смисъла на ЗСч. Това
обстоятелства се установява от подадената годишна данъчна декларация по
чл. 92 от ЗКПО за данъчната 2020 г. от *** с вх. № 1600И1144415/20.06.2021
г., приета като писмено доказателство по делото. Нарушението, за което е
наказан жалбоподателят Ж., е формално и от обективна страна е било
довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние, без
необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на
вината небрежност. По делото не се установяват обстоятелства, от които да се
приеме, че бездействието на жалбоподателя е било съзнавано или
целенасочено. Въпреки това той едновременно е могъл и е бил длъжен да
предвиди общественоопасния резултат от поведението си. Това му
задължение произтича пряко от нормативен акт с ранг на закон и по-
конкретно от разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. Тъй като за процесното нарушение липсва
такова изрично предвиждане, то не са налице основания за отпадане на
отговорността на нарушителя.
Основното си възражение жалбоподателят обосновава с факта, че
годишният финансов отчет на дружеството е все още със статус „обработва
се“ по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ и не е вписан. Това не е
изключващо отговорността обстоятелство, тъй като нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят, е формално. То е довършено със самия факт
на изтичането на срока за заявяване за вписване и представяне на ГФО за
обявяване в търговския регистър, без това задължение да е изпълнено от
ръководителя на предприятието. Следователно обработването и вписването
на годишния финансов отчет на задълженото лице не е признак от състава
на нарушението, а действие, което се извършва след като нарушението вече е
довършено. Съставът по чл. 74, ал. 1 от ЗСч не изисква осъществяването на
определен резултат и в този смисъл обществената опасност, оправдаваща
реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца, ще е
налице още с изтичането на срока за представяне на финансовия отчет – така
Решение № 499 от 21.03.2022 г. по к.а.н.д. № 3319/2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив. За да се наложи наказание за бездействието
на нарушителя, не съществува необходимост да се доказва, че конкретно
лице е било препятствано да се снабди с информация за финансовото
състояние на дружеството от невписания отчет, за да се приеме, че вредните
5
последици са резултат от чуждо, а не на жалбоподателя поведение. В случая
самият факт на осъществяването на признаците от състава на нарушението е
достатъчно основание да се приеме, че то е довършено и е налице поведение,
нарушаващо установения ред на държавно управление. По тези съображения
дейността по обработването и вписването на отчета няма отношение към
съставомерността на деянието и довършването на нарушението.
Същевременно значението на това обстоятелство е допустимо да бъде
зачетено по делото – то е неотносимо при преценката дали има извършено
нарушение, тъй като не е признак, включен в състава му, но невписването и
продължаващата обработка на ГФО могат да бъдат съобразени с оглед
обществената опасност на деянието. Последните обстоятелства се приемат от
съда за смекчаващи отговорността, което е основание за определяне на по-
ниско наказание. Само по себе си обаче това не е достатъчно и не дава
основание деянието да се квалифицира за маловажен случай. Това е така,
защото по делото се установяват и две отегчаващи отговорността
обстоятелства, които съществено повишават обществената опасност както на
конкретното деяние, така и на дееца. При съвкупната оценка на всички
установени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът приема, че
процесното деяние не представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
За отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема:
1) Фактът, който определя завишена лична обществена опасност на
дееца, е наличието на предходно извършено от жалбоподателя Ж. същото по
вид административно нарушение, установено с Предупреждение №
408104-F424970/13.02.2019 г. Това предупреждение е издадено за незаявяване
за вписване и непредставяне за обявяване в срок на годишния финансов отчет
за 2017 г. на търговско дружество, представлявано от жалбоподателя. С
посочения акт Ж. е предупреден, че при ново извършване на същото по вид
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доказано е по
делото от известието за доставяне, че предупреждението е доведено до
знанието на жалбоподателя преди осъществяване на процесното деяние.
Следователно Ж. е следвало да проявява повишено внимание и дисциплина
при изпълнението на този си вид правни задължения. Вместо това с
поведението си жалбоподателят демонстрира трайно подценяване и
незачитане на задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
При тези факти съдът намира, че за реалното поправяне и за
превъзпитание на жалбоподателя Ж. към спазване на установения правен ред
наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Повторното
отправяне единствено на предупреждение не се цени от настоящия състав
като адекватна ответна реакция от страна на държавата за извършеното
административно нарушение и не се приема за ефикасно средство, което да
въздейства върху поведението на жалбоподателя в посока мотивиране го към
надлежно и срочно изпълнение на задълженията му като ръководител на
предприятието. В този смисъл и Решение № 132 от 19.01.2021 г. по к.а.н.д. №
6
1793/2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив.Правомощието
си по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН съдът следва да упражни, когато от
доказателствата по делото се установява, че отправянето на предупреждение
е достатъчно за преодоляване на опасността от ново извършване на
нарушение и за превъзпитанието на дееца. Процесният случай не е такъв, тъй
като поведението на жалбоподателя доказва липса на съзнание за
необходимостта стриктно да изпълнява задължението си по чл. 38 ал. 1, т. 1
вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. В тази връзка настоящият състав намира, че
квалифицирането на случая като маловажен би създало представа у
жалбоподателя за ненаказуемост, както и за незначителност за държавата на
закрилата на защитаваните обществени отношения, които са нарушени с
процесното деяние.
2) Другото отегчаващо отговорността обстоятелство, което повишава
обществената опасност на конкретното деяние, е изминалият значителен
период от време до отстраняването на нарушението. Срокът за изпълнение е
изтекъл на 30.09.2021 г., а годишният финансов отчет на дружеството е
представен за обявяване от жалбоподателя на 21.04.2022 г., което
представлява забава от 6 месеца и 20 дни. В случая липсва и един от
изведените в съдебната практика характерни белези на маловажния случай, а
именно нарушението да е отстранено преди неговото установяване от
контролния орган. Съдът намира, че забавата и бездействието на
жалбоподателя в установения по делото период от повече от 6 месеца
съществено повишава степента на обществена опасност на конкретното
деяние и тя не може да се определи за по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. В този смисъл е и съдебната практика –
така Решение № 499 от 21.03.2022 г. по к.а.н.д. № 3319/2021 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1876 от 23.10.2020
г. по к.а.н.д. № 1422/2020 г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1752 от 14.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1529/2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 284 от 04.02.2020 г.
по к.а.н.д. № 3582/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к.а.н.д. № 1251/2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 235 от 28.01.2020 г. по к.а.н.д.
№ 3750/2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1420 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1434/2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив. Тъй като бездействието е проявено през
един значителен период от време, то това обстоятелство изключва
приложението на правилата за маловажност на конкретния случай.
Не се доказват обективни пречки, стоящи извън волята на
жалбоподателя, които да са затруднили или преградили изпълнението на
задължението в срок. В тази връзка твърдените със жалбата здравословни
проблеми остават недоказани по делото. С призовките както до
жалбоподателя, така и до неговия повереник – и двете връчени лично, съдът
изрично е указал, че не се сочат доказателства за това твърдение, но такива не
7
са ангажирани и до края на съдебното следствие.
По отношение на възражението, че от деянието не е ощетен държавният
бюджет, съдът приема, че това обстоятелство не изключва характера на
извършеното като административно нарушение. Предмет на това нарушение е
неподаването на ГФО в срок, като за съставомерността му законът не поставя
изискване от това бездействие да са настъпили каквито и да е вредни
последици за някой субект или за фиска като цяло. Следователно
обикновеният, типичен случай на административно нарушение от този вид е
свързан с неизвършване или несвоевременното извършване на изискуемо от
закона действие, от което поведение не се очаква да настъпят вредни
последици. Ето защо в конкретния случай липсата на настъпили вредни
последици е отчетена от законодателя при определяне на състава на
нарушението и размера на административното наказание, но не представлява
смекчаващо обстоятелство - така Решение № 2246 от 07.12.2020 г. по к.а.н.д.
№ 2024/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
За така извършеното нарушение от жалбоподателя физическо лице
съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч е предвидено административно
наказание глоба в размер от 200 лева до 3 000 лева. При определянето на
размера на административното наказание следва да бъдат взети предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказващият орган е наложил наказание „глоба“ в размер на
200 лева и следователно същото е определено в предвидения в закона
минимален размер. Настоящото производство е образувано по жалба на
наказаното лице и съдът не би могъл с решението си да влошава положението
му. Същевременно така наложено наказание по вид и размер съответства на
конкретната степен на обществена опасност на деянието и на дееца и на
установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Не е допуснато
нарушение при индивидуализацията на наказанието. Правилно е приложена
относимата санкционна разпоредба. Значението на смекчаващите по делото
обстоятелства не е игнорирано, а е послужило за определяне на наказанието в
най-ниския възможен размер.
По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което
то трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в хода на съдебните прения. Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
8
акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който се
явява в откритото съдебно заседание по делото. Съдът намира, че с оглед
извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят М. Н. Ж.. Разноските по аргумент от § 1, т.
6 от ДР на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице,
от структурата на което е част административнонаказващият орган, а в случая
това е Националната агенция за приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 661010-F650246 от
09.09.2022 г., издадено от И. В.В. – *** - П., с което на М. Н. Ж., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл. 74, ал. 1, предл. 1 от ЗСч е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева
за нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
ОСЪЖДА М. Н. Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, БУЛСТАТ: ********* сумата
от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
9
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10