Р Е Ш
Е Н И Е № 381
гр.Видин
, 17.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен съд гражданска колегия в
публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело № 1094 по описа за
2019г.,и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД .
Подадена е искова молба от ЕТ „А.А.-А.А.-92”със
седалище гр. В. против „М. ВД”ЕООД
със седалище гр.Видин за
установяване вземане на ищеца,
произтичащо от договор за наем. Поддържа се, че по силата на договор за наем на
недвижим имот между страните , вписан под №120, том.1, рег.№ 2036 от
19.04.2017г., с нотариална заверка на подписите, впоследствие изменен с
допълнително споразумение от същата дата, ищецът се е задължил да предостави за
ползване на ответника за временно и възмездно ползване собствена търговска
сграда с идентификатор 12259.1025.556.1, находяща се в гр.В., срещу
задължението на ответника да заплаща месечна наемна цена от 1200 лева с ДДС ,
като с допълнителното споразумение от същата дата е договорено към наемната
цена да се заплащат още 1300 лева месечно.
Излага се, че е издадена фактура
№ **********/07.02.2019г. на стойност 2600 лева, която представлява
допълнителното плащане за м. декември 2018 и януари 2019г., която ответникът
отказал да плати. Фактура № **********/07.02.2019г е издадена за сумата 2500
лева, представляваща наем за м.февруари 2019г., била частично платена до сумата от 1200
лева, за останалата част е отказано плащане. На 08.03.2019г. е издадена фактура
№ **********/08.03.2019г за наема за м.март 2019г. на стойност 2500 лева, която
била частично платена до 1200 лева. Вземането е предявено по реда на чл.410 ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №725/2019г.на ВРС и е издадена заповед за
изпълнение, срещу която е постъпило възражение в срок.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е подал отговор . Сочи се, че ищецът не е изпълнил задължението
си по договора да предостави на ответника за ползване цялата сграда, състояща
се от два етажа, като продължил да ползва втория етаж, а ответникът ползвал
само първия етаж. Представеното от ищеца допълнително споразумение не е влизало
в сила, тъй като същият не е освободил и не е предал на ответника целия обект
по договора за наем, като продължил да ползва втория етаж от цеха като работен
офис , и държал там лични вещи , зимнина , ракия , вино и др. Излага се , че до
прекратяване на наемното правоотношение на 09.04.2019г., ответникът не е
ползвал втория етаж, както е уговорено в договора. Прави възражение, че е
претърпял пропуснати ползи и преки вреди
в размер на 1200 лева, тъй като ищецът изнесъл от цеха част от оборудването, в
резултат на което производствената дейност
на ответника била спряна.Иска се да бъде отхвърлен иска.
В
производството са събрани писмени и
гласни доказателства, изслушано е заключението и на съдебно икономическа
експертиза за установяване размера на претенциите.
Видинският районен съд , като взе предвид постъпилата искова
молба , и съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
С договор за наем на
недвижим имот между страните , с нотариална заверка на подписите, вписан под
№120, том.1, рег.№ 2036 от 19.04.2017г.,на Нотариус Р.Стефанова с район на
действие РС В. , ищецът се е задължил да
предостави за ползване на ответника за временно и възмездно ползване собствена
търговска сграда с идентификатор 12259.1025.556.1, по КККР ,одобрени със
Заповед РД-18-43/16.09.2005г. на ИД на АК, разположена в ПИ с
идентификатор12259.1025.556, със застоена площ 289 кв.м., брой етажи два, с
предвназначение промишлена сграда , номер по предходен план 16.30 , ведно с
всички съоръжения и оборудване в обекта, подробно описани в Приложение №1,
неразделнан част от настоящия договор, в който обект и с находящите се в него
оборудване и съоръжения наемодателят до момента е извършвал търговска
дейност-производство и преработка на месо и месни продукти , за което обектът е
регистриран съгласно ЗХ, срещу задължението на ответника да заплаща месечна
наемна цена от 1200 лева с ДДС ,
На 09.04.2017г. е сключено
допълнително споразумение между същите страни,в което е договорено към наемната
цена да се заплащат още 1300 лева месечно.
Видно от изготвено заключение на
съдебно икономическа експертиза, за периода май 2017г. – м.март 2019г
ответникът е плащал на ищеца наем в размер на 1200.00 лева месечно, като за
периода май 2017г. – м.януари 2019г издаваните от ищеца фактури са на стойност
1200 лева, тази стойност е заплащана и по отношение на тях липсва спор.
Спорните фактури са №
**********/07.02.2019г. на стойност 2600 лева с ДДС ,в която е отразено, че сумата е доплащане за
знаем за м.12.2018г. и м. 1 2019г., съгласно допълнително споразумение.,
фактура № **********/07.02.2019г е издадена от ищеца за сумата 2500 лева, и е
отразено, че е наем за м.февруари 2019г., и фактура № **********/08.03.2019г за
наема за м.март 2019г. на стойност 2500 лева. Не се спори, че по
фактурите са направени частични плащания до размера от 1200 лева за месец.
С Уведомление от ищеца до ответника
от 07.02.2019г. , първият е поканен да заплати спорните суми. С Уведомление от
ответника до ищеца първият е заявил, че оспорва издадените фактури, като е
заявил, че не дължи тези суми , съгласно договора за наем. С жалби от
13.11.2018г., 20.03.2019г., 11.03.2019г.до РП В. и ОД МВР В. , ответникът е
сезирал органите за извършени действия от страна на ответника в наетия от него
имот. С нотариална покана от 20.11.2018г. ответникът е предупреден от ищеца да
преустанови самоуправните действия в имота. В отговор на уведомление ответникът
излага, че оспорва фактурите, както и че ищецът е извършвал действия в наетия
имот, без разрешение и съгласие на ответника. С покана от ищеца до ответника,
първият е поискал достъп до втори етаж на
имота за да прибере личните си вещи, които е складирал там. Видно от
Констативен протокол от 25.01.2019г.ответникът е осигурил достъп на ищеца до
втори етаж на имота, като е констатирано, че свидетелката Алипиева е взела
оттам 4 л бяло вино, 4 л червено вино, 1 бр.кошче за боклук, 1 бр.мистрия, 1
бр. маламашка, здравни книжки. С Постановления за отказ да се образува
досъдебно производство от 19.04.2019г. и от 15.04.2019г. на РП В. , поради
малозначителност и поради обстоятелството, че нанесената телесна повреда на
управителя на ответното дружество е лека, наказателното производство следва да
се възбуди по тъжба на пострадалия.
В отговор на уведомление, на
09.04.2019г. ответникът е уведомил ищеца за прекратяване на договора за наем.
По делото са събрани и гласни
доказателства- показания на свидетелите Алипиева и Иванов. Първата сочи, че
лично е писала допълнителното споразумение към договора с увеличената цена на
наема, че предприятието е регистрирано по ЗХ, състои се от два етажа, целта е да се извършват месопреработвателни
дейности от наемателя. Поетапно се предали на наемателя машините и съоръженията
, които били на първия етаж и е предаден
междинния етаж, където били банята и тоалетната .Свидетелката се грижела за
системата за самоконтрол, оформяла документи, това ставало на втория етаж в
сградата, където били офиси и помещение за почивка, имало и други две помещения
на ищеца , в които имало документи на ищеца. Наемателят имал достъп до всички
помещения на втори етаж. Между двата етажа няма прегради, ключалки ,можело да
се влезе по всяко време, ключовете били в офиса, там имлоа много документи, и
ищеца ги заключвал заради работниците, имало и машини. Свидетелката била
назначена в предприятието на ответника, а на 16.11.2018г. била уволнена,
работното и място било на втори етаж.Алипиев също работел при ответника, без
договор.Свидетелят Иванов излага, че присъствал при посещение на цеха на
09.04.2019г, заедно със свидетелката Алипиева, която трябвало да връчи фактури
на ответника., не ги пуснали вътре, през портала се предали
фактурите.Присъствал на предаването на обекта от ответника на ищеца. Изготвени
били описи при предаването. Не е съставен протокол за издаване на машините и
втори етаж.
С оглед твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства,съдът
намира следното: Безспорно е между страните сключването на договор за наем за
описания в договора търговски обект, подписването на допълнителното
споразумение между страните, както и предаването на първия етаж от обекта. Не
се спори, и че договорът е прекратен на
09.04.2019г.
Установи се от събраните
доказателства, че вторият етаж от обекта, предмет на договора за наем не е
предаден, и е ползван от ищеца до момента, в който отношенията между страните
са се развалили и са започнали взаимни обвинения и конфликти. Видно от уведомление от 07.02.2019г. ищецът е
поискал да получи достъп до втори етаж на сградата, за да си вземе останалата
там документация, тъй като ответникът е подменил ключа от входа към този етаж.
В нотариална покана от 20.11.2018г. до
ответника, ищецът сочи, че по силата на
сключения на 19.04.2017г. договор за наем
,на ответника е предаден за
временно възмездно ползване първия етаж от собствената сграда на ищеца. Горното
се установява и от покана от ищеца до ответника и Констативен протокол от
25.01.2019г, както и от гласните
доказателства, които кореспондират с писмените такива. Следва да се отбележи, и
че съгласно чл.9 , ал.2 от договора, наемните вноски се изплащат най-късно до
10 то число на текущия месец, за което
се издава фактура. Видно от доказателствата, за м.декември 2018г. е издадена и
платена фактура №********** / 07.12.2018г. в размер 1200 лева, след което е
издадена спорната №********** от 07.02.2019 г. за същия месец, която е издадена
два месеца след срока по чл.9, ал.2 от договора. За м. януари 2019г. е издадена
веднъж фактура от №**********/08.01.2019г. и втори път спорната №********** от
07.02.2019 г., която също не е в сроковете по чл.9, ал.2 от договора.
Съгласно чл.79 , ал.1 ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението, заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
изпълнение. В случая кредиторът е поискал изпълнение на задълженията на
длъжника, без да иска обезщетение за забавата.
Ищецът – кредитор обаче, не е
изпълнил своето задължения по договора за предаване на обекта, предмет на
договора, така както е описан в договора, на ответника, поради което се явява
неизправна страна по договора, поради което и не би могъл да иска изпълнение на
задължения от ответника.
От друга страна от доказателствата
по делото - представените фактури и заключението на вещото лице за
осчетоводяването им от ищеца, е видно, че за периода от сключването на договора за наем до
издаването на последните три спорни фактури, наемът, за който са издавани
фактурите от ищеца е 1200.00 лева, а не 2500.00 лева, в какъвто размер се твърди
от ищеца, че е уговорен наема, или от действията на ищеца за периода е видно,
между страните не е съществувал спор относно уговорения и плащан размер на
наема от 1 200.00 лева, въпреки подписаното споразумение, с което е увеличен
размера на наема с още 1300.00 лева. Договорът за наем е неформален такъв, писмената форма на същия е за доказването на договора , не за
валидността на същия. Дори да се приеме, че не е налице неизпълнение, от
доказателствата по делото може да се направи извод, че след като са подписали
допълнителното споразумение, страните са постигнали съгласие и са изпълнявали
договора съобразно фактическото положение относно предмета на договора- при ползване само на първия етаж и досежно
размера на наема в първоначалния му вид, в който е вписан. И в този случай
искът отново се явява неоснователен.
С оглед изложеното, Съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Ищецът следва да понесе и направените разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение в размер 620.00 лева, видно от
договор за правна защита и съдействие от 14.10.2019г. и съгласно и ТР
№6/2013г.по т.д.№ 6/2012г.на ОСТГК на ВКС, и за ДТ в размер на 5.00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „А.А.-А.А.-92”със седалище и адрес на управление гр. В.,бул.Д.
№20, вх.А, ап.10 против „М. ВД”ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Видин,ж.к.Б., бл.5, вх.А, ет.1,
ап.1, иск за установяване на вземане за наем в размер на 1300.00 лева месечно за периода
12.2018г. до март.2019г. на основание договор за наем на недвижим имот между
страните , вписан под №120, том.1, рег.№ 2036 от 19.04.2017г., с нотариална заверка
на подписите, впоследствие изменен с допълнително споразумение от същата
дата.
ОСЪЖДА ЕТ „А.А.-А.А.-92”със седалище и адрес на
управление гр. В.,бул.Д. №20, вх.А, ап.10
да заплати на „М. ВД”ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Видин,ж.к.Б., бл.5, вх.А, ет.1, ап.1, сумата от 625.00 лева разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:П
Вярно
с оригинала
Секретар: