Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 3106/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх. № 19316/08.11.2018г.
на „Скорпи – Тур 97“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул.“Академик Андрей Сахаров“ №1, ет.5, представлявано от В.М., чрез
адвокат Н.Ч. от Адвокатска колегия гр. Варна против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 235-ФК/07.11.2018г., издадена от Началника
на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП.
С обжалваната заповед на дружеството е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бар-клуб
„Ла Вида“ /дискотека „Плаза“/ находящ се в гр. Варна, ул.“Студентска“ № 1 и
забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл.186, ал.1 и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита наложената с оспорената заповед
принудителна административна мярка за незаконосъобразна, твърдейки, че
административният орган неправомерно – в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила е наложил същата. Твърди се, че
предвид липсата на издадено наказателно постановление към датата на депозиране
на жалбата, не са налице данни за допуснато административно нарушение и не е
нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във
връзка с чл. 118 и чл. 186, ал.1р б.“А“ от ЗДДС, което води до неяснота относно
вмененото спрямо дружеството обвинение. Направено е искане заповедта да бъде
отменена.
Ответникът по жалбата – Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез
процесуален представител, с депозирани писмени бележки с.д. № 21205/06.12.2018г.
оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема
за установено следното:
С обжалваната заповед Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП налага на „Скорпи
– Тур 97“ЕООД принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – бар-клуб „Ла Вида“ /дискотека „Плаза“/ находящ се в гр. Варна,
ул.“Студентска“ № 1 и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни на
основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
От доказателствата по делото категорично е установено,
че на 03.11.2018г. от служители в отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна при ЦУ
на НАП в ГД „Фискален контрол“ е извършена проверка в търговския обект, стопанисван
от дружеството. В 23.40 часа на същата дата е извършена контролна покупка на
обща стойност 5.00 лева, за което плащане не е издаден фискален бон от въведените
в експлоатация и работещи в обекта три ФУ от тринадесет ФУ налични в обекта.
Констатирано е по данни на управителя В.М., че само от четири ФУ може да се
изведе КЛЕН: 1. DT 358028 /памет-02358028/, 2. DT 247063 /памет 02547063/, 3. DT 547085 /памет 02547085/ и 4. DT 363735 /памет 02363735/ - устройството, обслужващо продажбите
осъществявани при входа – такса вход. С оглед констатацията, контролните органи
са приели, че дружеството, в качеството си на лице по чл.3 от Наредбата, не
регистрира и не отчита извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект,
чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално
устройство, с което е извършено нарушение на чл.25, ал.1 от същата наредба.
Предвид констатацията, срещу дружеството е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия АN, № F439414 от 07.11.2018г. Извършената проверка е
обективирана в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0278500/03.11.2018г.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от жалбата, становищата на страните и представените и приети от
съда писмени доказателства и административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът прави следните изводи:
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя. Няма спор, че неиздаването на документ за получено плащане при
осъществена продажба – фискален бон, е предвидена в закона предпоставка за
налагане на принудителна административна мярка по чл.186 от ЗДДС. Съгласно
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба издаден по установения ред за
доставка/продажба. Т.е. условието, което поставя правната норма, послужила като
основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е
търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за
документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен
документ – фискален бон, което представлява административно нарушение на
чл.185, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ. Налице са всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС. При налагане на административната мярка административния
орган действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на
административнонаказателното производство.
Издаденият фискален бон, представен от процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание и приложен по делото не
променя фактическата обстановка, нито оборва констатациите на контролните
органи, отразени в протокола за извършена проверка. Според доказателствата по
делото, проверката, респ. направената покупка е извършена на 03.11.2018г. в
23.40 часа, а представеният касов бон е издаден на 04.11.2018г. в 00.19 часа.
Освен това не са оспорени и констатациите отразени в протокола, като според
същия, при извършването на покупка е била издадена т.нар.“предсметка“, която не
съдържа необходимите реквизити нито на фискален бон, нито на касова бележка от
кочан.
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на чл.186, ал.1, б.“а“ от ЗДДС, мярката
запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. Административният орган е посочил фактическите основания за
издаване на заповедта за налагане на ПАМ, а именно-неиздаването от адресата на
заповедта на фискален бон. Именно жалбоподателят е субект на задължението по
чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, да издаде фискален бон при извършване на плащането.
Това неизпълнение на задължението е юридически факт, пораждащ правомощието на органа
по приходите да наложи ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС запечатване на
обект. Освен това, продължителността на срока на наложената ПАМ е в достатъчна
степен обоснована, с изложени мотивиращи доводи, предвид изискването на
разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Определеният с процесната заповед срок
на запечатване на обекта от 7 /седем/ дни от общо допустимия едномесечен срок е
в минимален размер, като от страна на административния орган са изложени мотиви
относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност
да определи именно този срок за действие на мярката, посочвайки конкретни
фактически обстоятелства, обусловили определянето на конкретната степен на
административната принуда-срока за налагане на ПАМ.
Предвид изложеното съдът счита, че оспорения
административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителните
основания по смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба
следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 100
/сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8
от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за плащането на правната помощ.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Скорпи – Тур
97“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул.“Академик Андрей Сахаров“ №1, ет.5, представлявано от В.М. против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 235-ФК/07.11.2018г., издадена
от Началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Скорпи – Тур 97“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Академик Андрей
Сахаров“ №1, ет.5, представлявано от В.М. да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: