О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 407
гр.Стара Загора, 05.08.2021г.
Старозагорският административен съд, в закрито заседание на пети август през
две хиляди двадесет и първа година, VIII състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа
адм.д. № 383 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.107, ал.3 от Закона за автомобилните
превози /ЗАП/.
Образувано е по молба на И.Г.И. *** против допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №РД 14-1710/01.06.2021.
на Директор на РД „АА“ – Стара Загора. Искането e обосновано с обстоятелствата,
че жалбоподателят е правоспособен шофьор от 1973г., като до момента не е
извършвал нарушения, а от 2005г. се грижи за семейството си чрез извършване на
таксиметров превоз. Сочи се също, че жалбоподателят и съпругата му са
пенсионери с минимални пенсии от 300 и 320 лева и заедно се грижат за болния им
14 годишен внук И.Г.Г., който от раждането си страдал от хронично заболяване
„Умерена умствена изостаналост“. Твърди се, че майката на детето го е
изоставила, когато е било на 5 годишна възраст, а родителските права са
предоставени на бащата, който е син на жалбоподателя. Бащата на детето не живеел
при родителите си и основно и изцяло за него се грижели баба му и дядо му
(жалбоподателят). Заявява се, че детето е с непосредствени грижи, а за
осигуряване на достатъчно средства е ангажиран само жалбоподателят, работейки
като таксиметров шофьор, докато жена му не работи. Излагат се съображения, че ако
жалбоподателят остане без работа за цяла година, семейството му ще мизерства, а
състоянието на внука му без постоянни и специални грижи ще се влоши необратимо.
В заключение се сочи, че видно от оспорваната заповед, ПАМ се налага до отстраняване
на нарушението, а нарушението, за което е съставен АУАН е от такъв характер, че
се явява преустановено в момента на извършване на проверката от контролните
органи. Моли се съда да спре изпълнението на оспорената заповед до приключване
на съдебното производство с окончателен съдебен акт.
След преценка на материалите по делото съдът намира
направеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на оспорения акт за процесуално допустимо.
Разгледано по същество същото е неоснователно по следните
съображения:
Заповед за прилагане на ПАМ №РД 14-1710/01.06.2021. на Директор на РД „АА“
– Стара Загора е издадена на основание чл.107, ал.1, вр. чл.106а, ал.1, т.7, б.
„а“ и ал.2, т.6 от ЗАП като съгласно специалната норма на чл.107, ал.3 от този
закон, обжалването не спира изпълнението на приложената административна мярка.
С тази заповед е наложена ПАМ – временно отнемане на Удостоверение на водач на
лек автомобил серия ВТ №025085 до отстраняване на нарушението, но за не повече
от една година.
При липса на регламентирани в ЗАП материалноправни предпоставки за спиране
на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, следва да
се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК,
предвиждаща, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по
силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при
условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно, когато предварителното изпълнение
може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която
да релевира осезателно застрашаване на частния интерес. Законодателят не
изисква кумулативно наличието на двете характеристики на вредата, а наличието
на която и да е от тях е достатъчно да обоснове приложението на чл.166, ал.2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба
или пропусната полза, така и да се изразява в засягането на неимуществени права
и свободи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изискването е вредите да са резултат от
предварителното изпълнение, а не от самия административен акт. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на
допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния
акт, като докаже с допустими доказателствени средства своите твърдения.
Нормативните изисквания са в съотношение на алтернативност, като във всеки
отделен случай съдът преценява дали защитата на частен интерес може да бъде
противопоставима на обществения интерес и да го преодолява.
Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато
независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния
административен орган, винаги въздейства върху правната сфера и върху
икономическия интерес на адресата, като това негативно въздействие
подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с основанията,
предвидени в закона.
В случая жалбоподателят е представил доказателства за настъпване на реална
вреда, изразяваща се в отрицателно засягане на доходите на семейството му, при
приложение, че основно той, заедно със съпругата си, се грижат за
непълнолетният им внук, който е лице с умствена изостаналост. Тези
обстоятелства изцяло се потвърждават от приложените към искането писмени
доказателства. Видно от допълнителен лист №1 към ЕР №2428/13.11.2017г. детето е
с умерена умствена изостаналост, хромозомна болест – небалансирана реципрочна
транслокация на 6-та и 8-хромозоми, като със самото Експертно решение е
определена 83% вид и степен на увреждане без чужда помощ. От последващо
издаденото Експертно решение от 11.02.2021г. се установява, че е определена
71%-90% вид и степен на увреждане без чужда помощ 80%. Потвърждава се и
изложеното в искането на спиране на предварителното изпълнение на
административният акт, че с Определение на РС – Казанлък по гр.дело
№1651/2015г., упражняването на родителските права е предоставено на бащата (син
на жалбоподателя), а пенсиите на И.Г.И. (жалбоподателя) и съпругата му Коля
Георгиева Иванова, са съответно 320 и 300 лева на месец, при минимална пенсия
за страната към настоящия момент в размер на 300 лева. При тези данни и като се
има предвид специалните грижи и допълнителните финансови разходи, необходими за
отглеждането на дете с увреждане, възрастта на жалбоподателя (69г.) и съпругата
му (61г.), свързана със затруднения при намиране на нова работа, както и общия
месечен доход на семейството, извън приходите на И.И. от извършване на
таксиметрова дейност, се налага извод, че предварителното изпълнение на Заповед
за прилагане на ПАМ №РД 14-1710/01.06.2021. на Директор на РД „АА“ – Стара
Загора, с която наложена ПАМ – временно отнемане на Удостоверение на водач на
лек автомобил серия ВТ №025085 до отстраняване на нарушението, но за не повече
от една година, причинява на жалбоподателя и семейството му значителна вреда с
реално засягане на частната му сфера, надделяваща като степен на значимост на
защитимите от законодателя с допуснатото предварително изпълнение на акта
интереси. Следователно една от предпоставките за спиране на допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка
е налице.
Но законодателят е наложил едно изключително важно ограничение при
преценката на възможността от предварителното изпълнение да настъпят значително
или трудно поправими вреди и това е изискването фактите и обстоятелствата, въз
основа на които се оценява вредата, да са нови. Това означава, че тези факти и
обстоятелства следва да са настъпили след издаване на акта, когато
предварителното изпълнение е по силата на закона. В случая доказателства за
настъпването на такива нови факти не са представени, тъй като жалбоподателят
сочи обстоятелства, които макар и да са доказани, се отнасят за период от
време, който е преди момента на издаване на процесната заповед. Поради това искането
за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед
за прилагане на ПАМ №РД 14-1710/01.06.2021. на Директор на РД „АА“ – Стара
Загора, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Г.И. ***, чрез Н.Т. ***, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
Заповед за прилагане на ПАМ №РД 14-1710/01.06.2021. на Директор на РД „АА“ –
Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен
срок от неговото съобщаване, чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховния административен съд.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: