Решение по дело №52/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 42

гр. Видин, 28.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Шести административен състав

в публично заседание на

пети април

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

В. Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Борис Борисов

Административно дело №

52

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО.

Директорът на ТП на НОИ Видин с решение № Ц1040-05-24/17.12.2020г.,  е отхвърлил жалбата на С.К.В. като неоснователна и е потвърдил Разпореждане № 051-00-2414-3/30.10.2020 г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  Видин, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на лицето.

Същата е недоволна от постановеното разпореждане и решение и излага съображения за незаконосъобразност на административния акт и иска да бъде отменен.

Ответникът чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Съдът, след като обсъди представените доказателства, доводите на страните и законосъобразността на атакувания АА, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 118 КСО 14-дневен срок от активно легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните причини:

Жалбоподателят е депозирал в ТП на НОИ - Видин заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО с вх. Заявление -Декларация вх. № 051- 00-2414/12.10.2020г.

 В заявлението жалбоподателят е декларирал, че трудовото правоотношение, в което се е намирал на територията на държава членка на ЕС - Великобритания е прекратено, считано от 20.09.2020г. В. е работила по трудов договор и престояла във Великобритания в периода от 05.05.2015г. до 19.09.2020г„ докато е траяла трудовата й заетост. За удостоверяване на осигурителните периоди от друга държава-членка на ЕС е издадено Разпореждане № 051-00-2414-1/22.10.2020г., е което производството е спряно до получаване на СЕД Н006, СЕД U002 и СЕД U004. С последващо Разпореждане №051-00-2414-2/29.10.2020г. производството е възобновено, което означава, че исканите справки и документи са получени.

Изискано е определяне на пребиваването на жалбоподателя с издаване на съответния СЕД Н006. В резултат е издадено оспореното Разпореждане, което е потвърдено с решението.

Въз основа на изложеното се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 65, § 2 и § 5, б. „а“ от Регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка, или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Такова лице получава обезщетение в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице.

Цитираните разпоредби ясно определят времевия диапазон, спрямо който се оценява държавата по пребиваване на лицето - това е времето, през което то е упражнявало трудова дейност в друга държава-членка. Под понятието "държава-членка от ЕС по постоянно пребиваване" следва да се разбира държавата, в която работникът, макар и зает в друга държава-членка от ЕС, продължава да живее и където обичайно се намира центърът на неговите интереси. Обстоятелствата, които се взимат под внимание при определяне на центъра на интересите на едно лице могат да имат различно естество. Това са семейното положение, къде живее семейството му, къде ходят децата на училище, работи ли по професията си, личните му контакти и връзки в двете държави, социалните му контакти, интервалите на работа в чужбина и завръщането на лицето, видът на трудовия договор и др. При всеки конкретен случай различните обстоятелства следва да бъдат съобразени, като в тежест на заявителя е да докаже постоянното си местопребиваване. Това в съдебното  производство не е безспорно доказано от една страна, но от друга  във връзка с твърдението на В., че се е  установила трайно в Република България, следва да се отбележи, че държавата на пребиваване се определя от релевантните факти през периода на последната заетост, а не от такива, настъпили след завършването му. В случая фактите са настъпили след периода на заетост във Великобритания и не следва да бъдат взети предвид при преценката по отношение на пребиваването на лицето. Намерението на лицето не е релевантен факт в процеса на определяне на приложимото законодателство съгласно чл. 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) 987/2009 г. поради безспорно удостовереното в получения от компетентния орган документ, че именно Великобритания е държава по пребиваване. Намерението на лицето би имало отношение при определяне на пребиваването, ако въз основа на всички останали данни в декларацията не може да бъде определено мястото на пребиваване и след кореспонденция с компетентната институция на държавата - членка не се постига съгласие между институциите. Само в тези случаи намерението на лицето се приема за решаващо при определяне на действителното място на пребиваване. Случаят не попада в тази хипотеза, поради наличието на изрично изразено волеизявление от страна на компетентната институция на Великобритания. Съгласно гореизложеното именно Великобритания трябва да се счита за място, където лицето обичайно е пребивавал по смисъла на член 1, буква „й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. От тази гледна точка, съгласно разпоредбите на чл. 65, параграф 5, във връзка с параграф 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. българската институция не е компетентна да предостави парично обезщетение за безработица.

Предвид гореизложеното неоснователна е подадената жалба. Оспореният административен акт е правилен и законосъобразен. С оглед изхода на делото следва на ответната страна да се присъди ю.к. възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд  Видин

                                             РЕШИ:

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.В. срещу   решение № Ц1040-05-24/17.12.2020г. на Директора на ТП на НОИ Видин с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-2414-3/30.10.2020 г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  Видин, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на лицето, като неоснователна.

ОСЪЖДА С.К.В. *** сумата от 100лв. съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред ВАС.

Административен съдия: