Р Е Ш Е Н И Е
260321/29.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На девети декември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №473 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Х.С.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***-приземен, чрез
адв.К. Д. от ШАК срещу Г.А.А., с ЕГН**********,***.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански
брак на 18.06.2003 год. в с.***. Двамата имА. родено едно дете – Я. Г.А., с ЕГН**********,
родено на *** год. Счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради
което моли съда да постанови решение, по силата на което: да прекрати
гражданския брак между тях, без да се произнася по въпроса за вината, да бъде
представено упражняването на родителските права над детето Я. на бащата, като
бъде определено местоживеене ***, да й бъде определен режим на лични контакти с
детето, конкретизиран в исковата молба.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
упълномощен представител - адв.К. Д. от ШАК, като поддържат изцяло предявения
иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок по чл.131 от ГПК от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично и не изпраща представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата и ответника сключили граждански брак на
18.06.2003 год. в с.***. Двамата имА. родено едно дете – Я. Г.А., с ЕГН**********,
родено на *** год. Първоначално отношенията им били добри и хармонични.
Въпреки, че страдала от диабет, инсулинозависим тип, за да заздрави брачната
връзка родила детето. В последните години от брака им ответникът променил рязко
поведението си, като започнал да злоупотребява с алкохола и хазарта. Самата тя
била подложена на ежедневен стрес и психически тормоз от негова страна.
Постепенно се отчуждили, като отношенията им охладнели и от 2015 год. били във
фактическа раздяла. От момента на сключване на гражданския брак до момента на
фактическата им раздяла живеели в жилището на родителите на ответника. Майката
на ответника й оказвала помощ в отглеждането на детето. През 2017 год. решили
да се разведат, като по този повод сключили споразумение и подА.молба с правно
основание чл.50 от СК, но поради неявяване на ответника същото било прекратено.
Заявява, че здравословното й състояние не й позволява да се грижи за детето.
Към настоящия момент детето живее в дома на своя
баща, като майката на ответника оказва помощ в неговото отглеждане.
Семейното жилище било собственост на родителите на ответника и се намирало в с.***, община
Ситово, област Силистра, ул.“***“ №33. Същото към настоящия момент е напуснато от ищцата, като ответникът и
детето продължават да живеят в него. При сключване на гражданския брак ищцата е
приела фамилното име на своя съпруг А., като заявява, че желае да запази
брачното си фамилно име А. и след прекратяване на брака. По време на брака си страните не са придобивА.
в режим на СИО движимо или недвижимо имущество.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетеля Х. Т. И.и от следните писмени доказателства: Удостоверение за раждане №87047, Протокол от съдебно заседание по ГД №2529/2017 год., Експертно решение №2974/208/12.12.2019 год., Експертно решение №2883/167/06.12.2016 год.,Декларация, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Удостоверение за сключен граждански брак, вносна бележка за заплатена държавна такса, както и от изготвения Социален доклад от ДСП, ОЗД Шумен.
По
отношение на събраните в съдебно заседание гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Х. Т. И.съдът намира, че
същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са непротиворечиви,
последователни и кореспондират изцяло с изложената по-горе фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
От материА.те по делото се установява по безспорен
начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към
настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила
повече от пет години. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля Х.
Т. И., които заявяват, че е хазаин на ищцата от около две години и половина и откакто я познава му е известно,
че с ответника не живеят заедно, че двамата поддържат контакти единствено по
отношение на детето, както и че никой от
съпрузите няма желание брака да бъде заздравен. От изложеното може да се
направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки в
предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и
разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и
същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и
закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което
запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални
условия за семеен живот и за отглеждане и възпитание на детето.
Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от около пет години говори
за тотално разпадане на връзките между тях – духовни, физически и имуществени,
поради което и никой от тях не желае продължаване на брака. Разстройството на
брака е трайно, постоянно и не може да
бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла е
продължила дълъг период от време – около 5 години, а според константната
практика на ВКС такава продължителна раздяла се счита за важно обстоятелство,
налагащо прекратяване на сключения брак. Поради изложеното съдът намира, че
запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен,
като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото никой от страните по делото не е поискал
съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на
чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и
са нА.це условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да бъде
прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Предвид обстоятелството, че роденото от брака на
съпрузите дете е на 11 години, т.е. не е навършило пълнолетие, съдът намира, че
с решението си следва да се произнесе по въпросите относно упражняването на
родителските права, личните контакти, местоживеенето на детето и неговата
издръжка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че след фактическата
раздяла на съпрузите и до настоящия момент детето живее при своя баща, като
майката не заявява претенция за присъждане на родителските права върху детето. В същото време изразява съгласие детето да
продължи да се отглежда от своя баща, доколкото самата тя страда от заболяване,
което не й позволява да осъществява ефективни родителски грижи спрямо детето. В
този смисъл съдът като съобрази събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства относно възпитателските качества и здравословно състояние
на майката, условията на живот и
възможностите за помощ от трети лица, счита че същата не е в състояние да полага грижи за възпитанието и
отглеждането на детето. В същото време от изготвения по делото социален доклад
се установява, че ответникът разполага с необходимите финансови и жилищни
условия за отглеждане и възпитание на детето. Въпреки, че същият не се явява в съдебно заседание, пред социалния
работник по категоричен начин е заявил, че има възможност и желание да продължи да отглежда детето и да се грижи за него. В тази връзка същият
разчита изцяло на подкрепата на своята майка, която и към настоящия момент
полага грижи за детето, при отсъствие на бащата от дома им. С оглед на
изложеното съдът намира, че е изцяло в интерес на детето да продължи да живее
при своя баща, като му бъде предоставено упражняването на родителските права
върху детето Я., да бъде определено местоживеене на детето при него, а на майката
да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето.
По отношение местоживеенето на детето съдът намира,
че същото следва да бъде определено на адреса на неговия баща в Република
България, а именно: с.***, община Ситово, област Силистра, ул.“***“ №33.
При преценка на режима на лични контакти съдът
съобрази обстоятелството, че майката с исковата молба е поискала режим на лични
контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа
в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване, 30 дни през лятната ваканция,
когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и по два дни на коледните и
новогодишни празници и два дни през двата мюсюлмански празника-байрям, като
детето следва да бъде вземано и връщано от и на адреса на бащата: с.***, община
Ситово, област Силистра, ул.“***“ №33.
При преценка на въпросите относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични контакти, съдът
съобрази възпитателските качества на всеки един от родителите, полаганите до
момента грижи и отношението на всеки един от тях към детето, изразеното желание
от страна единствено на бащата да отглежда и възпитава детето, обстоятелството,
че детето от момента на фактическата раздяла между съпрузите живее при своя
баща, където се чувства добре, привързаността на детето към неговия баща, неговата възраст, както и материалните
възможности на всеки от родителите и значително по-добрите възможности на
бащата.
По отношение дължимата от ищцата издръжка на
детето, която същата следва да заплащана, съдът съобрази материалното състояние
на родителите, родителските грижи, които ще бъдат осъществявани от бащата,
възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата
от средства за храна, облекло, помагала,
за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за неговото
ежедневие. От материА.те по делото и по-специално от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства се установява, че бащата до
настоящия момент е работил извън границите на Република България, като е получава
добри доходи и разчита на финансовата подкрепа на своите близки. В същото време
майката има 78% трайно намалена работоспособност, като получава инвА.дна пенсия
в размер на 230 лева месечно. От изготвения по делото социален доклад се
установява, че бащата получава трудово възнаграждение в размер на 2500
британски лири. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от
Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и
е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна
отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности
условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните
нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на
неговите родители, съдът намира, че за малолетното дете Я. следва да бъде
определена обща месечна издръжка в размер на 310 лева, въпреки че посочената
сума е по-малка от минималната работна заплата за страната и от минималния
средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели
между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на
майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид
изложеното относно доходите на ищцата, липсата на други задължения и доказани
разходи от нейна страна, съдът намира, че същата следва да участва в издръжката
със сумата от 155 лева, който размер е съобразен с възможностите й и няма да
затрудни нейната собствена издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 155
лева следва да се поеме от бащата, който
ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата
на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно
Постановление на МС №350 от 19.12.2019 год. от 01.01.2020 год. е определен
размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 610
лева.
Така определеният размер на издръжката е дължим
считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, платима до десето число от месеца, за който се
отнася. По отношение размера на присъдената издръжка съдът съобрази
обстоятелството, че в исковата молба ищцата е заявила готовност да заплаща
издръжка в размер на 140 лева, който размер обаче е значително под минималния
размер на издръжката, визиран в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, поради
което същият не може да бъде уважен.
По отношение задължението на съда, служебно да се
произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на
чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Видно от материА.те по делото
семейното жилище, намиращо се в с.***, община Ситово, област Силистра, ул.“***“
№33 е собственост на родителите на ответника. Ищцата го е напуснала и в
исковата молба изрично заявява, че няма претенциите относно неговото ползване.
Поради изложеното съдът намира, че семейното жилище, доколкото липсва искане за
неговото ползване от страна на ищцата, следва да бъде предоставено за ползване
на ответника, който и понастоящем живее в него, заедно с детето.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази
обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното
име А., а в настоящото производство прави искане да запази брачното си фамилно
име и след прекратяване на брака. При преценка на този въпрос съдът взе в
предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване
на фамилното име или неговото запазване е предоставено единствено на волята на
съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване
носенето на брачното фамилното име или
неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не
изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото
е нА.це изявление от страна на ищцата, че желае след развода да продължи да
носи брачното си фамилно име А., то настоящия състав намира, че искането в тази
насока следва да бъде уважено.
Доколкото в исковата молба ищцата не изразява
претенции за изплащане на издръжка от страна на ответника, съдът намира, че не
следва да се произнася по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид нА.чните
по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, намира, че окончателния
размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В
същото време, доколкото от материА.те по делото се установява, че при
завеждането на делото ищцата е внесла сумата от 25 лева, то ответникът следва
да бъде осъден да заплати разликата до пълния определен от съда размер на държавната
такса.
В същото време ищцата следва да заплати държавна
такса върху определения размер на издръжката в размер на 223.20 лева.
Доколкото страните не претендират разноски и с
оглед изхода на делото такива не им се
дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Х.С.А., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***-приземен, чрез адв.К. Д. от ШАК и Г.А.А., с ЕГН**********,***,
сключен с Акт за граждански брак №9/18.06.2003 год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските
права върху детето Я. Г.А., с ЕГН********** на бащата Г.А.А., с ЕГН**********,
като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
майката Х.С.А., с ЕГН********** с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване, 30 дни
през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и по
два дни на коледните и новогодишни празници и два дни през двата мюсюлмански
празника-байрям, като детето следва да бъде вземано и връщано от и на адреса на
бащата: с.***, община Ситово, област Силистра, ул.“***“ №33.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Я. Г.А., с ЕГН********** при
неговия баща Г.А. А., с ЕГН**********на адрес: ***.
ОСЪЖДА Х.С.А., с ЕГН********** да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете Я. Г.А., с ЕГН**********, действащо чрез своя
баща и законен представител Г.А. А., с ЕГН********** в размер на 155 лева /сто и
петдесет и пет лева/, считано от датата на влизане на решението в сила до
настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до десето
число на месеца, за който се отнася.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в с.***, община Ситово, област
Силистра, ул.“***“ №33 на ответника Г.А. А., с ЕГН********** и детето, като
констатира, че ищцата го е напуснала.
След прекратяване на брака Х.С.А., с ЕГН**********
запазва брачното си фамилно име А..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 лева /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Г.А. А., с ЕГН********** да заплати сумата от 25 лева
/двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса по делото до пълния
определен от съда размер, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Х.С.А., с ЕГН********** да заплати по сметка на
ШРС сумата от 223.20 лева /двеста двадесет и три лева и двадесет стотинки/,
представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка, както и 5
лева /пет лева/.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: