Мотиви
към присъда N74/24.09.2012 година по нохд N2228/2011г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия В.В.Х. за извършени престъпления както следва:
1. по чл.
115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК, за това че на 17.06.2011г. в гр. Пловдив е
направил опит умишлено да умъртви А.П.П., като деянието е останало недовършено
по независещи от волята му причини.
2. по чл.339 ал.1 от НК, за това
че на 17.06.2011г. в гр. Пловдив е държал огнестрелно оръжие – пистолет марка
„Маузер”, калибър 6,35 мм. с № ******** и боеприпаси – пет броя патрони калибър
6,35 мм., без да има за това надлежно разрешение.
По делото е приет за съвместно разглеждане
и гражданският иск на А.П.П. срещу подс. В.В.Х. за 23 000
лв. за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата и
разноските по делото.
Гражданският ищец и частен обвинител А.П. и
неговия повереник адв.М. поддържат обвинението и
гражданския иск, така както е предявен.
Подсъдимият В.Х. не се признава за виновен и иска да
бъде оправдан и по двете обвинения.
Защитниците на подсъдимия Х. - адв.А. и адв.И.
пледират за липса на престъплениие извършено от подс.В.Х. и искат той да бъде
оправдан и по двете обвинения.
Прокурорът
поддържа обвиненията така както са повдигнати с обвинителния акт и иска
налагане на наказания по реда на чл.55 от НК.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за доказана следната фактическа обстановка:
Подс. В.В.Х. е на 35 години, българин,
български гражданин, живее в гр.С., обл.П., женен, неосъждан, с основно
образование.
Подс. В.Х.
е управител на ******** гр.С. и като такъв често вземал заеми за търговската си
дейност от св.А.П., който от своя страна развивал лихварска дейност. Към 2011г.
подс.В.Х. ползвал мобилни телефони с номера ***** и *******, а пострадалия П.
ползвал мобилен телефон с номер *********. По тези мобилни телефони двамата
общували помежду си. На 04.06.2011г. подс. В.Х. се обадил на пострадалия А.П. и
му казал, че има нужда от нов паричен заем. Уговорили си среща на ул.”*****.” в
гр.П. - на обед същия ден. На срещата подс. В.Х. дал като залог златна гривна,
която била измерена и окаратена в близките златарски магазини и срещу нея св.П.
дал на подсъдимия 5000 лева на заем. За тази сделка св.А.П. написал една
бележка и я дал на подс. В.Х. /л.151 от досъдебното производство/. На
06.06.2011г. подс. В.Х. се обадил на св.А.П. и му поискал нов паричен заем.
Уговорили се да се срещнат на следващия ден 07.06.2011г. пак на ул.”****” в
гр.П. При срещата им по същата процедура като и предния път изтеглили и
окаратили златен синджир с кръст, който подсъдимият предал на св.П. като залот
срещу заем от 2 500 евро, които получил веднага от него.
На
15.06.2011г. вечерта в 20.06 часа и сутринта на 16.06.2011г. в 10.42 часа подс.В.Х.
се обадил на св.А.П. и поискал да се видят, за да смени едните златни накити
залог по сделката с други такива златни накити. Тъй като това била нормална
практика между двамата св.А.П. казал на подс.Х. да мине през дома му на
следващия ден 17.06.2011г. около 10,00 часа сутринта.
На
17.06.2011г. около 09,50 часа сутринта подс.В.Х. дошъл в жилищния блок, в който
живеел пострадалия А.П. ***. Входната врата на блока била отворена. След като
се качил до втория етаж подс.Х. позвънил на звънеца на входната врата на св.А.П..
Пострадалият П. в този момент говорел по телефона и се забавил да отвори
вратата около 2 минути, а когато отворил подс.В.Х. тъкмо си тръгвал по стълбите
на коридора. Св.П. поканил подс.Х. в дома си. Отивайки към кухнята в коридора
на жилището св.А.П. видял, че подс.В.Х. е нервен и стресиран. Подс.Х. не бил
облечен както обикновено с костюм, а бил с къси панталони, с бейзболна шапка и
жълти очила. В кухнята подс.В.Х. седнал до масата, като си оставил върху нея
очилата и се оплакал, че не бил спал цяла нощ и го боляла главата. Подсъдимият
бил неспокоен постоянно ставал и сядал на стола в кухнята. Пострадалият А.П.
казал на подсъдимия да го почака малко, докато се облече и веднага тръгват, за
да разменят златните накити, които се съхранявали в дома на брат му св.Д.П..
Междувременно, за да успокои подсъдимия св.П. му предложил да му даде да изпие
едно хапче „Телинол”, съдържащо 0,621 гр. парацетамол, което му било дадено от другия
му брат, живущ в Канада. Св.А.П. извадил една таблетка „Телинол” сложил я е в
капачката на кутията на това лекарство и я дал на подс.В.Х.. След което
пострадалият П. се обърнал с гръб към подс.Х., който бил до масата в кухнята с
цел да му налее чаша с вода от батерията в кухнята, за да може последния да си
изпие хапчето. В това време подс.В.Х. извадил носеният от него пистолет марка
„Маузер”, калибър 6,35 мм. с № ******, зареден с шест патрона и започнал да
стреля по пострадалия П.. Първият изстрел подс.Х. отправил към главата на А.П.,
като куршумът минал през лявата част на тила му, като оставил една входна и
една изходна рана, след това наранил тангенциално ръба на ушната мида и
продължил полета си докато не попаднал в дъската за хляб сложена над мивката в
кухнята и рикоширал от там. След този изстрел пострадалият П. се стреснал и
веднага се обърнал срещу подс.В.Х., който стоял прав срещу него с насочен срещу
тялото му пистолет. Подс.Х. стрелял още два пъти в пострадалия А.П. от
разстояние около 70 сантиметра. Тъй като в този момент пострадалия П. бил
приведен напред двата куршума не попаднали директно в гръдния му кош. Единият
куршум попаднал директно в дясното рамо на А.П., след което продължил да се
движи в меките тъкани на гръдния кош и заседнал извън гръдната клетка в
областта на дясната подмишница. Вторият куршум изстрелян от подс.Х. при полета
си тангенциално наранил дясната ушна мида на св.А.П., след което попаднал в
дясната гръдна област и заседнал в меките тъкани на дясната гръд, без да пробие
гръдния кош. След това подс.В.Х. направил известна пауза в стрелбата, което
позволило на пострадалия П. да му извика „Какво правиш бе идиот” и да хвърли по
него чашата с вода, която държал все още в ръката си. Подс.В.Х. се отдръпнал,
за да избегне чашата, което св.А.П. използвал и побягнал да се скрие зад
хладнилника в кухнята. През това време подс.В.Х. изстрелял един патрон по
бягащия св.П., който обаче не го уцелил, а поразил южната стена, намираща се до
входната врата на кухнята, след което рикоширал и попаднал зад хладнилника в
кухнята. Докато бил зад хладилника св.А.П. решил да избяга от жилището си и
побягнал по коридора към входната врата на апартамента си. Там имало две врати
дървена, която била винаги отворена и желязна, която била заключена. А.П. успял
да отключи веднъж желязната врата, с ключовете, които били на нея, когато подс.Х.
отворил вратата на кухнята и стрелял срещу пострадалия още веднъж. Този куршум
прелетял успоредно на стената в коридора и, пробил отворената дървена входна
врата, ударил се в стената зад вратата и паднал на пода. След това подс.В.Х.
направил няколко крачки в коридора по посока към пострадалия А.П., който не бил
успял да излезе от апартамента си. Св.П. с цел да се защити от нови изстрели
срещу него побягнал срещу идващия към него подсъдим и с лявата си ръка успял да
хване дясната ръка на подс.Х., с която той държал пистолета. А.П. успял да
вдигне дясната ръка на подсъдимия Х. нагоре, като при това бил произведен още
един изстрел от пистолета, при което куршума изстрелян от коридора, минал над
хладилника в кухнята, като го наранил по горната му повърхност, след което рикоширал
в северната и западната стена на кухнята и паднал до подвижната масичка в
кухнята. С този шести по ред изстрел били изстреляни всички налични в оръжието
патрони. След като хванал подсъдимия Х. за ръката св.П. започнал да се опитва
да му веземе оръжието, защото не знаел, че в него вече няма други патрони.
Двамата се бутали, като П. искал да излязат извън жилището, а подс.Х. го
блъскал към вътрешността на същото. Така с бутане двамата стигнали до спалнята
на апартамента и се блъснали в куфар, намиращ се до гардероба. Двамата паднали
на спалнята и продължавали да се борят за владението над пистолета. Подсъдимият
бил отдолу, а св.П. над него, при което успял да хване оръжието за цевта,
извъртял го и така го отнел от ръката на подс.В.Х.. След това А.П. отишъл до
входната врата на апартамента си и натиснал два пъти спусъка на пистолета, за да
види има ли още патрони, но такива нямало и изстрели не се произвели. В това
време подс.В.Х. застанал под арката на спалнята и се спрял за момент. Св.П.
попитал подсъдимия „Какво правиш бе идиот, защо го правиш това?”, на което
подс.Х. му отвърнал „Не знам, нещо като че ли с чук ме удари по главвата, много
ми е лошо, разбираш ли?” А.П. бил много изплашен и си помислил, че подс.Х. може
да извади още нещо от борсетата си и тръгнал към кухнята, за да се скрие в
банята. В същото време подс.Х. побягнал, отворил входната вратана апартамента и
избягал по стълбите на блока. Пострадалият А.П. усещал, че от раните по ушите и
по тила му тече кръв, но не усещал раните по гръдния си кош. След това А.П. се
обадил по телефона на най-близките си приятели. Св.Г.К. не успял да намери по
телефона, но уведомил дъщеря му, която си била у дома, веднага последния да му
се обади. Св.К. уведомен от дъщеря си се обадил незабавно по мобилния си
телефон от с.М. на св.А.П. в 10,08 часа и бил уведомен за случая от П. и
помолен да дойде и да го придружи до болницата. В 10,15 часа по мобилния си
телефон св.А.П. се обадил на приятеля си св.Д.А.,*** в един хипермаркет, казал
му че е станала беля, да дойде в жилището му веднага. Тъй като бил в гр.Пловдив
св.А. пристигнал с личния си автомобил пръв до блока на пострадалия, като с
него бил и големия му син. За да не тревожат детето св.А.П. хвърлил през
прозореца ключовете за жилището си, а св.А. се качил в жилището на пострадалия.
Пострадалият П. бил доста уплашен, целия в кръв и се въртял хаотично в жилището
си. Св.А. видял в кухнята пистолета „Маузер” оставен на масата от пострадалия и
взел да го разгледа, след което го оставил на хладилника. На въпроса на св.А.
какъв е този пистолет А.П. само повтарял „Голяма беля стана, голяма беля”. След
това пострадалия се измил преоблякъл се и бил закаран от св.А. до болница, като
междувременно изхвърлил окърванените си дрехи на боклука. Пред входа на блока
към тях се присъединил и св.Г.К.. На въпроса от страна този свидетел какво се е
случило св.П. обяснил, че е бил прострелян от лице на име В., което лице и
двамата свидетели К. и А. не познавали. В болницата пострадалия П. бил
прегледан от дежурния лекар, превързан, направена му била рентгенова снимка и
бил освободен. От там свидетелите отишли в ІV РУП Пловдив, за да бъдат
разпитвани. Една седмица след престъплението пострадалия А.П. живял в дома на
брат си – св.Д.П., защото го било страх да се прибере сам в дома си.
Видно
от изготвените по делото съдебномедицинска и комплексна съдебномедицинска и
балистическа експертиза на пострадалия А.П. в резултат от деянието са му били
причинени следните телесни повреди - отток и кръвонасядане на челото в вляво,
огнестрелна рана на дясната ушна мида,
огнестрелна рана на лявата ушна мида, входна огнестрелна и изходна
огнестрелна рана в лявата част на тила, входна огнестрелна рана и хематом на
дясното рамо, линейно охлузване на гръдния кош отпред вляво, входна огнестрелна
рана на гърдите вдясно, кръвонасядане на гърдите вдясно, охлузване на лявата мишца
отзад, цепковидна разкъсно-контузна рана в основата на лявата длан, разкъсно
контузна рана на лявата длан, охлузване на дясна предмишница, охлузване на
дясно коляно, охлузване на ляво коляно, три охлузвания на лявата подбедрица,
проектил в меките тъкани на дясната подмишница, проектил в меките тъкани на
гърдите отдясно, изваден впоследствие. На пострадалият А.П. е било причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно
от съдебно-медицинската експертиза извършена на 20.06.2011г. по тялото на подс.В.Х.
е установено охлузване в областта на задната повърхност на десния лакет,
охлузване в областта на третия пръст на дясната ръка и драскотина на дясната
подбедрица.
Видно
от комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза подс.В.Х. е
психично здрав и не се води на психиатричен учет. Същият е могъл да разбира
свойството и значението на извършваното от него към момента на деянието –
17.06.2011г. и може да дава достоверни обяснения за случилото се. Към момента
на деянието подс.В.Х. не е бил в състояние на силно раздразнение, което да е
предизвикано от поведението на А.П.. Описаните в поведението на подсъдимия
психовегитативни признаци са от друго естество и имат своето психологично
обяснение.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
доказана от свидетелските показания на свидетелите А.П., П.А., Б.Т., М. М., И.С.,
Н.Ц., П.В., Д.А., Г.К., Д.П., Р. Ц., А. А., Е. М., протоколи за оглед на
местопроизшествие с фотоалбуми / л.40-60 и л.244-250 от д.п./, изготвените съдебно-медицински
експертизи на живо лице и допълнителна такава /л.89-90 и л.93 и 96 от д.п./, единични
съдебно-балистични експертизи /л.98-103 и л.229-234 от д.п/, комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.110-119/, химическа
експертиза /л.128 от д.п./, справка за разговори по мобилния телефон на св.А.П.
/л.142-149 от .д.п./, писмена бележка /л.151/, копие от акт за брак /л.183/,
характеристика, справка за съдимост, комплексната съдебномедицинска и
балистическа експертиза /л.252 – 265 от д.п./, повторната съдебно-балистична
експертиза със схема на изстрелите /л.161 – 172 от съд. п-во./, приложените
медицински и фирмени писмени доказателства за подс.В.Х.. Фактическата
обстановка по делото се доказва и от приложените по делото
веществени доказателства – пистолет марка „Маузер”, калибър 6,35 мм. с № 388126 един брой бяла елипсовидна
таблетка с надпис „TYLENOL”, а от другата страна
„500”; един брой слънчеви очила с кафяви пластмасови дръжки; един брой
бейзболна шапка – сива, с черна мрежичка с петна от червена течност; пет броя
гилзи и четири броя проектили и една
дървена дъска за хляб.
По настоящото дело има събрани преки доказателства
за авторството на престъплението както от обясненията на подс.В.Х. /приобщени
по реда на чл.279 от НПК/, така и от показанията на пострадалия А.П.. Тези
преки доказателства са в такава степен противоречиви, че едните напълно
отхвърлят другите като достоверни обрисувайки съвсем различна фактическа
обстановка. При това положение се налага извода, че едните от тези
доказателства са достоверни, а другите не са. За да прецени кои от тези преки
устни доказателства да кредитира съдът, на първо място и като най-обективен
метод за разкриване на истината ги съпостави с косвените доказателства по това
дело - намерените на местопрестъплението веществени доказателства и следите по
тялото на пострадалия и подсъдимия, резултат от деянието. В тази си дейност
съдът се ползва от приетите по делото многобройни експертни заключения. След
анализ на горните доказателства по това дело съдът стигна до извода, че
показанията на св.А.П. са достоверни, а обясненията на подсъдимия В.Х. са
недостоверни. При извършената съпоставка на устните преки доказателства с
косвените доказателства се установи следното. Видно от събраните по делото
доказателства е безспорно, както от показанията на А.П., така и от обясненията
на подсъдимия В.Х., че времето на влизане на подсъдимия в апартамента на
пострадалия е около 09,50-09,52 часа. Времето на приключване на деянието е
преди 10,08 часа /л.149 от д.п./, когато на А.П. му се обажда св.Г.К. от мобилния
си телефон, след като е уведомен от дъщеря си, че пострадалия го е търсил
спешно по телефона в дома му. Тоест цялата продължителност на пребиваването на
подсъдимия В.Х. в дома на св.А.П. е максимум 18 минути. След като в дома на
пострадалия А.П. пристига св.А. и двамата отиват в болницата пострадалия около
седмица не се върща в дома си, като през този период от време е извършен и
огледа на местопроизшествието. С оглед на този кратък отрязък от време, в който
се е извършило престъплението и множеството веществени доказателства намерени в
жилището съдът намира, че те при детайлната им съпоставка с устните
доказателства безспорно биха посочили кой казва истината. Намереното в коридора
на жилището на св.А.П. веществено доказателство таблетка „TYLENOL”, съдържаща парацетамол /л.46 от
д.п./ напълно подкрепя показанията на св.П., че е дал тази таблетка на
подсъдимия, защото същият му се е оплаквал от главоболие. Видно от снимката на
л.51 от протокола за първоначалния оглед в кухнята до масата е намерена и
счупена стъклена чаша, която макар и да не е приобщена като веществено
доказателство по делото, напълно подкрепя отново показанията на пострадалия, че
вече е пълнил чашата с вода за преглъщане на таблетката от страна на
подсъдимия, когато е стреляно по него, а по-късно той е хвърлил тази чаша по
подс.В.Х..
Подс.
В.Х. в поддържаните от него обяснения на л.34 от досъдебното производство
твърди, че докато се е борел с нападналия го А.П. са били възпроизведени
няколко изстрела, но те всички са били извън кухнята – или в салончето или в другата стая до кухнята.
Подс. В.Х. категорично отрича в хунята да е имало стрелба. Тези устни
доказателства напълно категорично се отхвърлят като изцяло недостоверни от събраните
по делото веществени доказателства – проектили, гилзи и следи от рикошет на
проектили. В кухнята като веществени доказателства са намерени – четири гилзи и
два куршума-рикоширали, а при извършената повторна съдебнобалистична експертиза
са намерени и приобщени като веществени доказателства още един куршум и една
дъска за рязане със следа от рикоширал в нея куршум. Всички тези веществени
доказателства напълно подкрепят показанията на св.А.П., че докато е бил кухнята
по него е стреляно четири или пет пъти с приобщения като веществено
доказателство по делото – пистолет марка „Маузер”, калибър 6,35 мм. с № 388126. Хронологично
съпоставени показанията на св.А.П. за броя на изстрелите срещу него и тяхната
посока напълно съответстват на веществените доказателства посочени по-горе и на
следите от огнестрелни рани по неговото тяло. Първият по време изстрел, за
който свидетелства А.П. е такъв произведен в гръб спрямо него, докато той пълни
чашата вода с лице към мивката в кухнята. Тези показания напълно са подкрепени
от установените в съдебно-медицинските експертизи входна и изходна огнестрелна рана на пострадалия П. в лявата част на тила. Този
изстрел срещу пострадалия напълно съответства на мястото от което се е стреляло
- от кухнята фронтално срещу мивката и установената посока на изстреляния
куршум и рикоширалия проектил в дъската за рязане над мивката до неговото
падане до масата в кухнята като веществено доказателство №7, което е видно от
допълнителната съдебнобалистична експертиза и приложената към нея схема на
изстрелите, при което този изстрел и рикошета е маркиран с червен цвят.
Следващите
два изстрела, за които свидетелства пострадалия А.П. са извършени при неговото
обръщане срещу стрелеца с лице на същото място. За това свидетелстват
изготвените съдебно-медицински експертизи, който са установили две входни
огнестрелни рани една на дясното рамо и втора на гърдите вдясно, като и двата
проектила са заседнали в меките тъкани на пострадалия, като един от тях е
изваден оперативно. Вещите лица съдебни медици са категорични, че тези изстрели
са от директно попадение на куршумите в тялото на пострадалия, а не от рикошет,
защото такива входни рани, не могат да се причинят от рикошет. Единствения
спорен въпрос тук е че според вещите лица изстрелите са дошли към тялото от към
главата, което предполага че жертвата е била наведена напред под ъгъл малко по-малък
от 90 градуса, а св.П. не твърди такова нещо, казвайки че е бил изправен.
Според съда тук също липсва съществено противоречие, което да оборва
показанията на св.А.П.. Това е така, защото впоследствие назначената повторна
съдебно балистична експертиза, след извършена експериментална стрелба с
оръжието на престъплението е установила,
че изстреляните от този пистолет проектили са нестабилни в летежната си
фаза и почти винаги летят странично и попадат странично в целта. Докато
извършените до този момент съдебно медицински експертизи и комплексната
съдебномедицинска и балистична експертиза не са знаели този факт, който сочи на
твърде голяма особеност в летежната фаза на куршумите и са изхождали от
презумпцията, че проектилите водени от въртеливото движение придадено им от
нарезите в цевта на оръжието винаги летят свърха си напред и така поразяват
целта. От там те си правят извода, че щом куршума проникне в човешкото тяло от
някакво място то значи той го е пробил с върха си и последващата траектория на
куршума е същата като посоката от която идва, а оказва се в случая това не е
така. Освен това видно от балистичните
експертизи, като следствие от износените нарези в канала на цевта куршума бързо
губи първоначалната си енергия, особено при преминаване през плътна материя. Този
нестандартен летеж на проектила преди изстрела и бързата му загуба на енергия,
след попадане в човешкото тяло обясняват как е било възможно изстрелите да
бъдат произведени срещу пострадалия при лек наклон на тялото му напред към
подсъдимия и да не заесегнат гръдния му кош като не го пробият, а следвайки
меките тъкани да заседнат в подкожието и меките тъкани. Като точния наклон на
траекторията на летящите куршуми в случая следва да се съобрази не само с
евентуалния наклон на тялото на пострадалия напред, но и с положението на
ръцете на стрелеца, височината и направлението на дулото на пистолета, с който
се е стреляло, за което точни данни по делото няма. Ето защо съдът намира, че и
тук веществените доказателства и заключенията на вещите лица подкрепят
показанията на св.А.П., а не ги опровергават. На схемата на изстрелите в
повторната съдебно-балистична експертиза тези изстрели не са отразени, защото
същите не са оставили следи по помещението на кухнята, а са попаднали директно
в тялото на А.П..
След тези изстрели пострадалия А.П. е хвърлил чашата, след
което побягнал и се е скрил зад хладинлника в кухнята. При това той твърди, че
след него са произведени един или два изстрела /л.111 от с.д./. Съдът приема,
че след пострадалия А.П. подс.В.Х. е произвел само един изстрел в неговата
посока, защото само за още един изстрел в кухнята има обективни находки и
следи. Това е изстрела оцветен в синьо на схемата в повторната
съдебнобалистична експертиза. Изстреляният куршум е рикоширал в стената зад
вратата на кухнята и от там е паднал зад хладилника в кухнята. В тази част
съдът не приема за обективна и обоснована първоначалната съдебно балистична
експертиза /л.234 от д.п./ на вещото лице П.С., която твърди, че изстрела е
произведен от коридора пред рамката на вратата и най вероятно куршум веществено
доказателство №6 е причинил това. Повторната съдебно балистична експертиза след
проведено изследване уточни начина, по който тези куршуми поразяват целта –
странично. Това обяснява защо следата над вратата в кухнята има такава
неправилна форма. На второ място след извършения оглед на местопроизшествието
вещото лице откри и проектила оставил тази следа на стената в кухнята,
рикоширал и паднал зад хладилника. Доста променения външен вид на този
проектил, който е бил разкъсан от силния рикошет в стената, напълно обяснява и
голямата следа оставена от него в бетонната стена над вратата в кухнята. Ето защо съдът приема в тази част за
достоверна и обективно изготвена повторната съдебнобалистична експертиза, която
е градила изводите си на базата на по-точни и нови изследвания /експериментална
стрелба/ и на базата на своите предвиждания е намерила неустановени до момента
нови веществени доказателства /куршумна ризница, намерена зад хладилника/.
В заключение от намерените веществени
доказателства, дадените показания от св.А.П. и извършените експертизи се
установява, че в кухнята е имало четири изстрела с оръжието предмет на
престъплението по посока към пострадалия. Това се подкрепя от намерените в
кухнята четири гилзи и два куршума, а именно - веществено доказателство № 7 и новоприетото
веществено доказателство - куршумна ризница намерена зад хладилника в кухнята.
Другите два куршума са заседнали в тялото на пострадалия П. и за това не са
намерени на местопрестъплението в кухнята. Изстрела в гръб на пострадалия,
докато пълни чашата с вода се подкрепя напълно и от новоприетото веществено
доказателство - дървена дъска над мивката в кухнята, в която е рикоширал
куршума веществено доказателство № 7. Всичко това напълно подкрепя показанията
на пострадалия А.П. за изстрели срещу него в кухнята и напълно отхвърля
обясненията на подс.Х., за това че изстрелите са произведени от коридора и от
друга стая докато и двамата участници са били на земята и са се борили.
Петият изстрел срещу св.А.П. е бил изстрелян
докато същият бил вече избягал от кухнята и се е опитвал да отвори металната
външна врата на апартамента. Местоположението на стрелеца, описано от
показанията на св.А.П., в коридора до входната врата на кухнята, напълно се
подкрепя от извършените съдебно-балистични експертизи и от намерените веществени
доказателства, а именно куршум веществено доказателство №11. Като изстрела е
оцветен в тъмно син цвят на схемата към повторната съдебно-балистична
експертиза. По отношение на този изстрел между показанията на св.А.П.,
извършените балистичини експертизи и намереното веществено доказателство е
налице пълен синхрон.
Шестият и последен изстрел от пистолета /безспорно
видно от изготвените балистични експертизи/ е бил произведен от коридора на
апартамента по посока към кухнята от височина на дулото на пистолета 156
сантиметра и под ъгъл от 25 градуса спрямо повърхността на хладилника и под
ъгъл от 25,75 градуса спрямо южната стена на коридора. Куршума е наранил
горната част на хладилника в кухнята, рикуширал е два пъти в стените на кухнята
и е паднал до подвижната маса в кухнята, намерен като веществено доказателство
№6. Видно от схемата на повторната съдебнобалистична експертиза този изстрел е
оцветен със зелен цвят. Пострадалият П. не говори за този изстрел изобщо.
Според съда той е бил възпроизведен, тогава когато, видно от показанията на св.А.П.,
той с цел да се защити от нови изстрели,
при борбата между двамата в коридора, при изправено тяхно състояние е успял да
хване дясната ръка на подс.Х., с която той държал пистолета и я е вдигнал
нагоре. В този момент е бил натиснат спусъка на пистолета, най вероятно
неумишлено от подсъдимия Х., а като следствие от борбата за пистолета и е бил
произведен шестия изстрел по посока към кухнята. Нормално е пострадалият А.П.
да не е запомнил този изстрел, защото в този момент психиката му е била
подложена на твърде висок стрес, на какъвто са подложени всички нормални
човешки същества, когато са простреляни, гонени и по тях продължава да се
стреля с огнестрелно оръжие в затворено пространство, а освен това мислите на
постарадалия са били заети в борбата с подсъдимия за отнемането на пистолета,
което изисквало влагането на всички физически и психически сили в тази насока.
А и св.А.П. е имал щастието този последен изстрел вече да не е насочен срещу
неговото тяло и да не му е обърнал особено внимание, ангажиран в борбата. Като
тук съдът следва още веднъж да наблегне ясно, че макар и св.А.П. да не си
спомня за този истрел, той напълно се обяснява от неговите показания. Това е
така защото според тези устни доказателства двамата борещи се мъже са били
прави и дясната ръка на подсъдимия Х., в която той е държал пистолета е била
вдигната нагоре, така че дулото на пистолета да може да произведе изстрел от
височена от 156 сантиметра, така както това е установено от балистичните
експертизи.
Неоснователно е възражението на защитниците на подсъдимия,
че с оглед липсата на следи от изстрели по дрехите на пострадалия не може да се
докаже истината по делото. Вярно е че дрехите, с които е бил облечен
пострадалия П. липсват по делото, защото са били изхвърлени от него на боклука
преди да тръгне за болницата. Но според съда и от следите от раните по тялото
на пострадалия може да се направят достатъчно обективни изводи, за това че
подбни изстрели са били извършени и каква е тяхната цел и посока. Като при
изстрела в тила в ляво на пострадалия дрехи не е имало, като този факт с нищо
не променя изводите на извършените експертизи както медицинската, така и
балистичната.
В заключение следва да се посочи, че съдът
кредитира като достоверно заключението на повторната съдебно-балистична
експертиза /л.170 от с.д./, че на местопрестъплението са изстреляни шест броя
куршуми кал. 6,35х15 мм., а не заключението на първата съдебно-балистична
експертиза /л.234 от д.п./, която сочи само пет такива изстрела. Това е така,
защото макар и на местопрестъплението да са намерени само пет гилзи от оръжието,
то там са намерени шест патрона изстреляни от него, два от които в тялото на
пострадалия. Липсата на шестата гилза се обяснява с факта, че същата е могла и
да не е била намерена на местопроизшествието, тъй като е попаднала в скрито за
очите място така както се е случило с шестия куршум намерен зад хладилника в
кухнята и при условие, че тогава са намерени пет куршума и пет гилзи, никой не
е и търсил шеста гилза.
Неоснователно е възражението на защитниците на
подсъдимия, че приетите в последното съдебно заседание веществени доказателства
не могат да бъдат такива, защото не са намерени при извършен оглед от съда в
присъствието на страните по делото. НПК не изисква всички веществени
доказателства да се приобщават по делото единствено и само след извършване на
оглед по чл.155 от НПК. Нормата на чл.159 от НПК сочи възможността веществени
доказателства да се приобщават по делото и ако са изискани от съда и изпратени
му от различен кръг правни субекти. НПК не въвежда и забрана страните по делото
да представят веществени доказателства по него. В конкретния случай, за да
приеме дървената дъска за рязане и куршумната ризница като веществени
доказателства /л.8 от протокола за съдебно заседание от 24.09.2012г./ съдът се
е съобразил с нормата на чл.152 ал.3 от НПК, която задължава вещото лице при
откриване на нови материали от значение за делото да ги посочва в заключението
си. Вещото лице без съмнение има право да извършва оглед на местопроизшествието
и на веществените доказателства по делото, за да изготви обективно и съобразено
с фактите заключение, още повече ако това му е било изрично наредено от съда,
както това е сторено в настоящия случай. Всичко това е трайна практика на
съдилищата в България при извършването на експертизи за оценка на вещи,
медицински експертизи за установяване на телесни увреждания, автотехнически
експертизи и балистични експертизи. Наистина наказателният процес на България е
изключително формален, но това му качество не следва да се развива до степен на
абсурд, при което формата ще има превес над съдържанието. Съдът също така се е
съобразил с процедурата за приемане на веществени доказателства по делото, като
съгласно чл.110 ал.1 и ал.2 от НПК е огледал вещите, описал ги е и ги е
приложил по делото. Тези вещи са предявени на страните по делото и те са
разпитани за тях. Връзката на тези две вещи с фактите по делото е доказана от
показанията на св.А.П., който свидетелства за тяхното наличие в жилището му към
момента на инцидента. Налично е съвпадение на калибъра на куршумната ризница с
калибъра на използвания пистолет. Мястото на рикошета на този куршум в стената
и намирането му зад хладилника напълно съвпадат с неговата траектория и
рикошет. Този проектил е намерен благодарение на назначеното второ вещо лице
балистик, в резултат на неговото предвиждане за траекторията и рикошета на
изстрела. Дъската за рязане се вижда, че е била на местопрестъплението към
момента на деянието от снимките от първоначалния оглед /л.47 от д.п./, а св.П.
твърди, че след като се е върнал в жилището си нараняването на дъската е било
факт, който обаче не е бил свързван със стрелбата в първоначалния момент.
И докато косвените доказателства подкрепят
показанията на св.А.П., то по точно обратния начин стоят нещата с устните
доказателства въведени в процеса от обясненията на подс.В.Х.. При една
съпоставка на показанията св.А.П. и на обясненията на подс.В.Х. е видно, че св.П.
дава много подробни и конкретни показания, същият е разпитван и преразпитван
многократно както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса, докато
подс.Х. дава едни картки и неконкретни обяснения в досъдебната фаза, които
потвърждава с една декларация в хода на съдебното производство. От неконкретните
обяснения на подс.Х. не може да стане
ясно как е бил произведен дори и един от всичките шест изстрели в това жилище.
Тези обяснения сочат на борба на пода в коридора и друго помещение на
апартамента, различно от кухнята. Тези обяснения изцяло са в противоречие с намерените
веществени доказателства по делото – гилзи, куршуми, дървена дъска, следи от
рикошети зад вратата в кухнята и по входната врата и стената. Тоест косвените
доказателства по това дело и изготвените балистичини експертизи по тях по един
напълно категоричен и лишен от двусмислие начин сочат обясненията на подс.Х.
като недостоверни. При това положение единственото, което тези обяснения на
подс.Х. се стремят да докажат, че може
да се е случило така както се твърди в тях, е получаването на двете входни
огнестрелни рани отпред в тялото на
пострадалия П. и третата входно изходна в лявата част на тила. Според приетата
комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза /л.265/ при описаната от
подсъдимия ситуация, в която А.П. държи пистолета за ръкохватката, а подсъдимия
Х. се опитва да му я отнеме е много малка вероятността ръката на П. така да
бъде извита, че да причини трите изстрела с описаните по-горе траектории на
куршумите и то ако Х. значително превъзхожда П. физически. От личните си
впечатления от съдебната зала съдът е наясно, че макар и по-стар от подсъдимия,
то св.А.П. превъзхожда както по ръст, така и по тегло подс.Х.. Така че тази
хипотеза лансирана от подс.Х. е недостоверна. Освен това тази хипотеза е
недостоверна и поради факта, че в крайна сметка този пистолет се оказва в
ръцете на св.А.П., който надделява при физическата борба с подсъдимия В.Х..
Така че личните наблюдения на съда имат своята категорична подкрепа и от
безспорните и обективни факти по делото. Пълната недостовереност на обясненията
на подс.В.Х. за възможността пострадалия П. да си причини сам тези огнестрелни
рани се подкрепя и от един друг категоричен и обективен факт. Той се състои в
това, че по тялото на пострадалия около входните огнестрелни рани не са
намерени характерните следи за стрелба от упор или от възможно най-близка
дистанция. Видно от СМЕ на А.П. /л.90 от д.п./ касае се за неблизки изстрели от
разстояние повече от 30 – 50 сантиметра. Тоест обясненията на подс.Х. за
случилото се на местопрестъплението са напълно недостоверни.
Видно от разпита на вещите лица съдебни медици в
съдебното заседание /л.125 от с.д./ същите подкрепят и показанията на св.А.П.,
че същият си е наранил дланите на ръцете, като ги е изгорил при опита си да
издърпа за дулото пистолета от ръцете на подс.Х.. Тези рани явно могат да се
получат, както при дърпане на оръжието с ръце от П., така и при леко изгаряне
пак при дърпане на дулото на пистолета. Същественото тук е че дали раните са
причинени от дърпане на дулото и нараняване от неравностите на писторлета или
са причинени от изгаряне при дърпане на същото дуло е без значение за крайния
извод, а именно че св.А.П. е дърпал пистолета за дулото с две ръце, докато
оръжието се е държало от подс.Х.. Тоест именно подс.Х. е лицето имащо
притежание върху пистолета и той е произвел изстрелите в жилището, докато св.А.П.
е лицето борещо се да му отнеме оръжието.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.В.Х. и
относно това какво се е случило преди дата на извършване на престъплението –
17.06.2011г., тоест отхвърля тези обясения изцяло. В своите обяснения дадени на
досъдебното производство /л.33 и 34/ подс.Х. твърди, че на неустановена дата 10
дни след получаването на заема се обадил по телефона на пострадалия П. и се
видял с него в офиса му в гр.Пловдив, като му върнал 10 000 лева и му
казал, че ще му върне и лихвата след около няколко дни до една седмица, като ще
му се обади да му върне лихвата и да си прибере бижутата. Това се отрича от
показанията на пострадалия А.П.. На първо място не е вярно, че подс.Х. се е
обаждал на пострадалия П. от момента на вземане на заема до уговорката им да се
видят на 17.06.2011г. Видно от разпечатката на мобилния телефон на пострадалия П.
/л.142-149 от дос.п-во. том І/ след телефонните разговори предшестващи
вземането на заемите в периода от 03.06.2011г. до 06.06.2011г. до момента на
телефонните им разговори от вечерта на 15.06.2011г. и сутринта на 16.06.2011г.,
в които са си уговорили срещата в деня на престъплението - 17.06.2011г.
те изобщо не са си говорили по телефона. Тоест подс.В.Х. лъже, че се е обаждал
на пострадалия А.П. в промеждутъка от време между даването на заемите 04-07.06.2011г.
и 15.06.2011г., в което време да е платил на пострадалия главницата по заемите
му. На второ място механизма на бизнес взаимоотношенията между подс.Х. и
пострадалия П., безспорно установен по това дело е такъв, при който посочения
офис на св.П. *** /л.112 от съд.дело/ не е бил посещаван от подс.Х., който е
определял мястото на срещата в центъра на П. в удобно за паркиране на неговия
автомобил място, защото винаги е идвал с кола и там са се извършвали сделките
/л.113 от съд.дело/. Следва да се отбележи, че този офис на св.А.П., за който
той твърди, че е заложна къща към него момент е бил незаконен за извършване на
подобна дейност, защото св.П. е нямал разрешение за такава дейност издавано от
Министерството на финансите /л.112 от с.д./. Ето защо и самият А.П. е
предпочитал да извършва сделките си на улицата, където не може да бъде
контролиран от администрацията, за незаконната си търговска дейност. Видно от
показанията на св.П. златните накити предмет на залог по тези сделки, също не
са били съхранявани в този му офис, а в дома на брат му /л.114 от с.п./. Показанията
на св.М. /л.132/ - адвокат на подс.Х., че на неустановена дата през месец юни
2011г. последния й е показал сума пари, за които е казал, че са 10 000
лева, който ще даде на св.А.П. и е тръгнал към неговия офис не доказват
извършено плащане по заемите на пострадалия, а само твърдения на подс.Х. в тази
насока направени пред св.М.
Неоснователно е възражението на защитника на подс.В.Х.,
че по делото няма установен мотив за опита за убийство. Според съда това не е
така. Мотива за опита за убийство е користен. Безспорно по делото между жертвата
и дееца са били налични взаимоотношения на кредитор и длъжник. Доколкото за
сключения между А.П. и В.Х. договор за заем няма изготвен писмен договор, всяка
от страните може да твърди, че си е изпълнила своята част от договора и е
изправна. В случая видно от разпита и на подсъдимия и на пострадалия всеки от
тях твърди различни факти относно въпроса дали дадения заем е изплатен или не.
Като подс.Х. си иска от св.А.П. връщането на дадените от него обезпечения по
заемите - златни бижута, за които знае, че се пазят в брата на пострадалия –
св.Д.П.. И ако подсъдимият Х. бе убил св.А.П., той пак би си искал връщането на
златните бижута от св.Д.П., като в този случай доколкото за сделката няма
писмени документи не би имало кой да му възрази, че заема не е върнат. Така че
явно целта на подс.Х. е била след като убие св.А.П. да си спести връщането на
заема от 10 000 лева и лихвите по него и да си търси връщането на златните
бижута от брата на пострадалия - св.Д.П..
Събраните доказателства са взаимно допълващи се и
водят до един единствен извод за извършване на настоящите престъпления от
подсъдимия В.Х..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият В.Х. е годен субект на престъпленията,
в които е обвинен, защото ги е извършил като пълнолетен и в състояние на
вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си - видно от приета СППЕ.
От
ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият В.Х. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 115 във вр. с чл.18
ал.1 от НК, защото на 17.06.2011г. в гр. П. е направил опит умишлено да умъртви
А.П.П., като деянието е останало недовършено по независещи от волята му
причини. Подсъдимият Х. е изстрелял
множество патрони от огнестрелното оръжие – пистолет в различни области на тялото
на пострадалия П.. Като три от изстреляните патрони са попаднали в целта,
единият е бил насочен към главата, а другите два са заседнали в меките тъкани преди
гръдния кош, без да го да пробият и да го засегнат фатално. С тези свои
обективни действия подс.Х. явно е демонстрирал своето желание да причини
смъртта на пострадалия, като само непроникването на куршумите в главата или в
гръдния кош е причината да не се стигне до смъртта на пострадалия.
От
СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. В.Х. е извършил престъплението с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Същият е
съзнавал, че с множеството изстрели от огнестрелно оръжие, които произвежда в областта
на жизненоважни органи на пострадалия - главата и гръдния кош може да му
причини смъртта, и е целял настъпването на този престъпен резултат, като е
искал да причини смъртта на П., за да ликвидира своите парични дългове към
него. Подс. Х. не е успял да достигне целеният от него престъпен резултат,
поради непроникването на проектилите в гръдния кош или главата на П. и
оказаната активна съпротива от страна на пострадалия в хода на цялостното
нападение срещу него. Подс.Х. далеч не се е отказал от довършването на
престъплението след двете попадения от куршуми в областта на гръдния кош на
пострадалия, а е продължил да преследва А.П. и да произвежда изстрели по него,
докато е изразходил всичките си налични патрони. Едва тогава, след като е
видял, че плана му за убийство е изцяло провален и оръжието на престъплението
се намира в св.П., то подс.В.Х. е избягал от местопрестъплението.
От
ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият В.Х. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.339 ал.1 от НК, защото
на 17.06.2011г. в гр. П. е държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „Маузер”,
калибър 6,35 мм. с № ******** и боеприпаси – пет броя патрони калибър 6,35 мм.,
без да има за това надлежно разрешение.
От
СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. В.Х. е извършил
престъплението с пряк умисъл подсъдимият е съзнавал, че няма надлежно
разрешение да държи огнестрелното оръжие пистолет марка „Маузер” и боеприпасите
за него в себе си, но въпреки това ги е държал и ги е използвал за
осъществяването на друго умишлено престъпление.
При индивидуализацията на наказанието на подс. В.Х. за престъплението по чл.115 във вр. с чл.18
ал.1 от НК съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства -
липса на минали осъждания, недобро
здравословно състояние, видно от представените медицински документи по
съдебното дело. Отегчаващи отговорността обстоятелства – освобождаван е от
наказателна отговорност за извършено престъпление по реда на чл.78а от НК.
Степента на обществена опасност на деянието и дееца е изключително висока,
защото се касае до престъпно деяние с един от най-тежките престъпни резултати –
смърт на пострадалото лице. Подбудите за извършване на престъплението са користни
- желание за заличаване на паричен дълг към пострадалия. С оглед разпоредбата на чл.58 б.”а” от НК съдът
като съобрази обстоятелствата по чл.18 ал.2 от НК, а именно степента на
осъществяване на намерението, което е достигнало фактически само до
причиняването на пострадалия на леки телесни повреди и като взе предвид, че
причините поради които престъплението е останало недовършено е неточната
стрелба на подсъдимия и лошото техническо състояние на използвания от него пистолет,
намира че в случая следва да се приложи нормата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Като според съда по
отношение на конкретния подсъдим и конкретното деяние следва да се наложи
наказание – пет години лишаване от свобода.
При индивидуализацията на наказанието на подс. В.Х. за престъплението по чл.339 ал.1 от НК съдът
взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства - липса на минали осъждания, недобро здравословно
състояние, видно от представените медицински документи по съдебното дело.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – освобождаван е от наказателна
отговорност за извършено престъпление по реда на чл.78а от НК. Степента на
обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото оръжието и
боеприпасите са използвани и за извършване на последващо умишлено престъпление.
Подбудите за извършване на престъплението са желание за извършване на убийство. Налице е превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което следва да се наложи наказание
ориентирано към минимума на предвиденото, а именно две години лишаване от
свобода.
Двете
престъпления извършени от подс.В.Х. са довършени, преди за кое и да е от тях да
е имало влязла в сила присъда и същите са в условията на реална съвкупност. Ето
защо на основание чл.23 ал.1 от НК съдът следва да наложи на подсъдимият В.Х.
едно общо наказание от наложените две с настоящата присъда, а именно
най-тежкото наказание - пет години лишаване от свобода. Това
наказание е най-адекватно в случая, с оглед степента на обществена опасност на
деянието и дееца и ще изиграе своята превъзпитателна функция и не се нала да се
увеличава по реда на чл.24 от НК. Не са налице условията на чл.66 ал.1 от НК по
отношение на подсъдимия за прилагане на института на условното осъждане. Това
общо наказание, с
оглед на своя размер, на основание чл. 60 ал.1 във вр. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС следва
да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор или затворническо общежитие
от „Закрит” тип.
На основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК
съдът следва да приспадне от така наложеното общо наказание на подсъдимият В.Х.
- пет години лишаване от свобода, времето от 20.06.2011 г. до 16.02.2012 г.,
през което време същият е бил задържан под стража по настоящото дело по реда на
НПК и ЗМВР.
Вещественото
доказателство - пистолет марка „Маузер”, калибър 6,35 мм. с № ********** на
основание чл. 53 ал. 1 б. „а” и ал. 2 б. „а” от НК като вещ принадлежаща на
виновния и послужила за извършване на умишлено престъпление и чието притежание
е забранено, следва да се отнеме в полза на Държавата.
Веществените
доказателства: един брой бяла елипсовидна таблетка
с надпис „TYLENOL”, а от другата страна „500”; един брой слънчеви очила с кафяви пластмасови
дръжки; един брой бейзболна шапка – сива, с черна мрежичка с петна от червена
течност; пет броя гилзи и четири броя проектили
и една дървена дъска за хляб следва да се унищожат след влизане на присъдата в сила, тъй като са като
вещи без стойност.
Подс. В.Х. с извършеното от него престъпление по чл.115 вр. с
чл.18 ал.1 от НК е направил опит умишлено да
умъртви пострадалия А.П.. На основание чл.45 от ЗЗД
подсъдимият е длъжен да възстанови вредите, които е причинил на пострадалия. Съдът при преценка на дължимото обезщетение за нанесените неимуществени
вреди отчита следните обстоятелства. Опитът за убийство причинява
психична болка и страдания на пострадалия преживяни, както към момента на
деянието, при което А.П. се е отбранявал активно, така и след деянието. Такива
психични страдания се отличават с голяма продължителност във времето. Пострадалият
А.П. споделя пред съда, че и до сега се страхува за живота си, като следствие
от опита за убийство извършен срещу него. При преценката на дължимото
обезщетение съдът отчита и наличните телесни увреждания, резултат от опита за
убийство, който се изразяват в настъпили леки телесни повреди, видно от
приетата СМЕ. Като се съобрази и имущественото състояние
на самия подсъдим съдът намира, че искът за неимуществени вреди следва да се уважи в
размер от 10 000 лева. С
оглед горепосочените критерии съдът намира, че искът в останалата му част над
10 000 лв. до пълния предявен размер от 23 000 лева се явява
неоснователен и следва да се отхвърли в тази му част. С оглед уважения иск по
чл.45 от ЗЗД основателен се явява и предявения аксесорен иск за законната лихва
върху главницата, която следва да се уважи от момента на деянието – 17.06.2011г.
до окончателното изплащане. Подсъдимият следва да се осъди да заплати и
разноските по делото на гражданския ищец и частен обвинител – 1 000 лева за
адвокатски хонорар на повереника му както в досъдебното, така и всъдебното
производство.
Подсъдимият
В.Х., следва на основание чл.189 ал.3 от НПК да се осъди да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС 920 лв. за разноски по делото за
експертизи и 400 лв. за държавна такса по уважения граждански иск.
Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: