Решение по дело №1202/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. А. – [държава], срещу Решение №11471/04.11.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната му бежанска история. Разглеждани били общо данните, съдържащи се в издадената от самия орган справка, а същевременно не било изследвано обстоятелството относно последното местоживеене на търсещия закрила в [държава] и региона от страната, в който евентуално ще бъде върнат. Излага съображения за неправилното приложение на чл. 8, ал. 8, респ. на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, както и на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011г. Счита също, че не е съобразено решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело № C-465/07. Информацията, на която се позовавал административният орган, не отговаряла на реалната ситуация в [държава], а анализът ѝ бил противоречив. Изложените в решението съображения били незаконосъобразни, тъй като направеното заключение за състоянието на безогледно насилие в цялата страна се основавало на необосновани и противоречиви мотиви, относими само към една област в [държава] и без да е съобразено, че причините чужденецът да напусне страната си по произход били свързани с твърдените от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на местоживеене. Жалбоподателят сочи, че поради тези обстоятелства се страхува за живота и здравето си и се опасява, че ще бъде подложен на преследване, в случай, че бъде върнат в държавата му на произход. Счита, че посочените от него причини са основание да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Твърди, че в държавата му по произход и в конкретното му местоживеене продължава да е опасно за населението, като е общоизвестно, че ситуацията в [държава] е неспокойна и непрекъснато се променя, и към настоящия момент не е такава, каквато е преценена от административния орган. Твърди също, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му и са налице предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на международна закрила. Счита, че като не е обсъдил гореизложеното и като не е съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган е постановил решението си при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила.

По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в депозиран чрез пълномощник писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ-София, Дирекция „Миграция“ - МВР под вх. № УРИ 105400-2275/24.07.2024г., (под името М. А.) и подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ под вх. №1967/30.07.2024г., М. А. А. от [държава] е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с рег. № УП -33562/30.07.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. (собствено име) А. (бащино име) Алиса (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Д. А., женен. На същата дата лицето е регистрирано с имената М. А. А., роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Д. А., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, професия общ работник, образование начално, женен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни за родителите, братята, сестрите, както и относно съпругата и децата на чужденеца, и е отбелязано местонахождението на всеки от тях, като относно съпругата и децата му е посочено, че се намират в Турция.

С писмо с рег.№ УП-33562/01.08.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-15231/26.09.2024г. (рег. № УП-33562/27.09.2024г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 28.08.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 33562/28.08.2024г. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не използвал други имена. Не притежавал друго гражданство, освен сирийско. Имал роднини в държава-членка на ЕС – трима братя в Германия, М., А., ***, които били с предоставена закрила, както и двама братя в България, *** и ***, като брат му *** имал закрила, а с *** дошли заедно. Не можел да представи документи. В страната си притежавал семейна книжка. Заявил, че е женен. Съпругата му се казва А. А. М., на 20 г., с нея сключили граждански брак през 2020г. в Д. А.. Имали две деца. В момента съпругата му и децата се намирали в Турция. Не дошли с него поради финансови проблеми, а и пътят бил труден за Европа. Посочил, че е роден в [населено място], обл. Д. А. и до отпътуването си живял там. Разказал, че напуснал [държава] нелегално, с брат си и семейството си на 10.07.2024г., за Турция. Останал там 10 дни и тръгнал за България. Нямали документи, издадени в Турция. Не се регистрирали там и не поискали временна закрила, защото турците спрели да регистрират сирийци. Турците се държали много лошо с тях, сирийците. Влязъл в Република България нелегално, на 21.07.2024г. през зелена граница с брат си и още четири човека. След като преминали на българска територия, тръгнали с кола до София и там се предали на полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Нямал вече близки и роднини, останали в [държава], всички били в Турция. Посочил, че има начално образование. Работил като общ работник. Заявил, че не е отбил военна служба. Разказал, че напуснал [държава], заради война и военните действия. Водели се военни действия между арабските племена и кюрдите в обл. Д. А.. Продължавали сраженията и до сега. Икономическото положение било много лошо и едва се препитавали, всичко било много скъпо и не можел да изхранва семейството си. Нямало достатъчно работа. Нямали вода и ток редовно. Поради тази причина решил да напусне [държава] и да замине за Европа, където да потърси по-добро място за живот за себе си и семейството си. В момента родното му място се контролирало от кюрдите. Лично той не бил свидетел на военни действия, но се чувало в района на селото му как се обстрелват и имало бомбардировки.Нямало заплаха, отправена лично към него, нито към семейството му. Никога не му било оказвано насилие. Чужденецът и семейството му не пострадали, но имал братовчед, на когото в къщата паднала бомба и го убила. От четири месеца в района им постоянно имало бомбардировки между кюрдите и арабските племена. Бомбардировка имало в резултат от сраженията между кюрдите и арабските племена. Имало пострадали, той лично не видял, но чул от хората да казват, че имало убити хора. На въпроса имало ли представители/представителства на международни организации като ВКБООН, Червен кръст/Червен полумесец в обл. Д. А., отговорил, че в техния район нямало такива организации. Заявил, че не би се завърнал в [държава], ако войната приключи. Подал молба за закрила в Република България, защото България била първата страна от ЕС и спазвала човешките права. Искал тук да живее мирно и спокойно и искал да се събере със семейството си.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП-33562/28.10.2024г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А.. Решението е връчено на лицето лично на 12.11.2024г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 15.11.2024г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК.

В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Последният не твърди в страната си на произход да е заплашван, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно обсъдена от административния орган. Последният правилно е приел, че тази информация не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Следователно в частта на обжалваното решение, с която се отказва предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, органът правилно е приложил закона и не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т. 1-т. 5 от АПК, поради което жалбата му по отношение на тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от страна на търсещия закрила не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Предвид това, правилно ответникът е приел, че не са налице основания за предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателя на основание посочените две разпоредби от чл. 9 ЗУБ, тъй като не са налице визираните в тях предпоставки.

Административният орган е приел, че не са налице и основания за предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ .

Въз основа на Справка вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г. и Справка вх.№ЦУ-1624/12.07.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, вкл. в провинция Дейр ал Зор, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочил е, че за да са налице тези предпоставки, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, а видно от информацията за обстановката там, то не е. Приел е за установено, че спрямо кандидата не са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на [държава], той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Направил е извод, че последният не е бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличие на съществуващия въоръжен конфликт, като за него е законно, физически достъпно, релевантно, разумно и подходящо да се завърне в провинция Д. А.. Посочил е също, че за молителя липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила в България, съотв. не е обосновал молбата си за закрила с други причини от хуманитарен характер. Приел е, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките за прилагане на принципа „забрана за връщане“, регламентиран в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано като преценката в тази насока се явява правилна и обоснована, съответстваща на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Т. е., от гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага, ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

От приетата Справка вх. №ЦУ-1841/23.08.2024г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС /същата не е представена в цялост, но е служебно известна на съда/, се установява, че на територията на [държава] е налице вътрешен въоръжен конфликт, считано от 2011 г., но от 2020 г. насам конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой, като фронтовите линии към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т. нар. "Правителство на сирийското спасение" и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. Изяснява се още, че сирийското правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра, средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони, вкл. Дамаск, Хомс, Лабе и Хама, са разположени в контролираната от правителството зона.

В случая, към момента на издаване на оспореното решение се установява въоръжен конфликт, който отговаря на условието за безогледно насилие, но само за части от територията на [държава]. От данните по делото, вкл. и от представената справка вх.№ЦУ-1624/12.07.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка и по-конкретно в района на Дейр ал Зор, се констатират други части от държавата по произход, в които чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, вкл. и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в тези райони, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Спрямо тези данни не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/.

Предвид така установеното в справките, правилен се явява направеният към момента на издаване на оспореното решение извод на административния орган, че в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с него интервю, жалбоподателят е работил като общ работник, нямал е взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същия да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т. 39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от приложените справки на Дирекция “МД“ При ДАБ. Ето защо, обоснован се явява изводът на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Нещо повече - от цитираните справки на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и пътуване.

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Във връзка с наведените в съдебно заседание доводи относно ноторно известните събития, настъпили в [държава] през последните дни следва да се посочи, че същите няма как да бъдат обсъждани, нито могат да бъдат ценени във връзка с молбата за закрила, поради неяснота към настоящия момент относно развитието на ситуацията там.

От горното може да се направи заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. А. – [държава], с [ЛНЧ], срещу Решение №11471/04.11.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.