Р Е Ш Е Н И Е №260479
21.09.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1793/2019 г. по описа на
същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на Н.Д.Р., ЕГН **********,***, против Р.Р.Г., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди , че е претърпял вреди от неизпълнение
на договор.
Според изложното от него в исковата
молба, през 1997 година, с нотариален акт №***, том. **, нотариално
дело №**********г., двамата заедно със ***** му прехвърлили на **** си К. Н. Р.
право на строеж върху недвижим имот в
село М. срещу насрещно задължение за
издръжка и гледане. С решение от 04.01.2019 год. по гр. дело № 5521/2018 год.,
ХVІ гр.с. , районният съд в Пловдив развалил договора по реда на чл. 87 ал. 3 от ЗЗД , поради неизпълнение от страна на приобретателите. В периода от три години
, предхождащ датата на влизане решението
в сила , Р. не получавал издръжка; оценява стойността на неполучената издръжка
на 7725 лева и се иска от съда да
постанови решение , с което да осъди ответника , бивша ***** на ****** на Р. и
приобретателна имота по договора , да я заплати на ищеца , ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 01.02.2019г,
до окончателното изплащане на вземането, и разноски по спора.
Ответникът оспорва иска като неоснователен;
не спори по наличието на разваления договор, но излага аргументи по правото в
подкрепа на становището си за неоснователност на претенцията. Моли се иска да бъде отхвърлен и да му се присъдят
сторените разноски.
Вещото лице по проведената икономическа експертиза
дава заключение , че размера на паричните разходи на едно лице за процесния
период е средно 13933.09 лева.
Иск с
правно основание чл. 88 ал. 1 изр. второ от ЗЗД, допустим като осъдителен.
По
същество, съдът съобрази следното:
Фактите са безспорни :
Между страните имало договор за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №***,
том.**, нотариално дело №*******г.; договорът е развален поради неизпълнение,
считано от датата на влизането на съдебното решение по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД в
сила – 25.01.2019г. Спор няма, и съдът ,
предвид констатациите в решението , приема , че ответната страна и бившия й *****
К. Р. не са изпълнили точно договорното си задължение да осигурят на ищеца
грижи и условия за нормален бит и здраве.
Спорния въпрос по делото всъщност се свежда
до това, дали ищеца има право да получи обезщетение за вреди от това
неизпълнение, еквивалентно на паричната стойност на иначе неполучената
издръжка. Според принципа на чл. 88 ал. 1 изр. последно, кредиторът по развален
договор има право да получи обезщетение за претърпени вреди; тук следва да се
отбележи обаче, че ищецът не сочи в конкретика какви точно имуществени вреди
или пропуснати ползи е претърпял; въпреки това, исковата молба е приета по реда
на чл. 279 във вр. с чл. 278 ал. 3 от ГПК да е редовна. При иск по реда на чл. 88 от ЗЗД обаче касателно имуществени
вреди, понятието „вреди“ се определя по смисъла на чл. 51 от същия закон, и
най- малкото трябва да се посочи какво точно намаление на имуществото си Р. е
претърпял или какво увеличение на същото е пропуснал, тъй като при претенция за
имуществени вреди, съдът не може да приложи чл. 52 от ЗЗД и да определи същото
по справедливост. Това не е направено, при което искът е изначално недоказан по
основанието си, тъй като настъпването на вредите не е доказано, няма възможност да се изследва евентуалната
причинно – следствена връзка между тях и неизпълнението. При липса на посочване
на конкретни вреди , съдът не може и да ползва заключението на ВЛ К. по реда на
чл. 162 от ГПК , макар същото да е обективно и компетентно изготвено.
На следващо място, развалянето на договора
за прехвърляне на право на строеж срещу задължение за издръжка и гледане има,
на основание чл. 88 ал. 1 от ЗЗД обратно действие по отношение на правото на
собственост на Р., което той е престирал
в изпълнение на задължението си. При развалянето, той автоматично получава
обратно в имуществото си прехвърлените права, тъй като изпълнението му е
еднократно , а не продължително ( срв. решение № 23903.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 1019/ 2014 г. , ВКС, ГК, ІV г.о, и др.
). Обратното действие обаче означава в случая също така , че отпада от датата
на сключването на договора и насрещното задължение на ответника да престира
издръжка и гледане; затова всяка
претенция за неполучена сума , представляваща еквивалент на издръжка за периода
на действие на договора всъщност представлява иск за реално изпълнение на това
договорно задължение , какъвто не може да бъде уважен: договорът е
развален и страните не дължат такова
изпълнение, а връщане на полученото. Обратното би означавало да се допусне
неоснователно обогатяване на ищеца, който да получи едновременно и двете
престации – своята и насрещната.
Затова съдът не може да формира извод за
основателност на искането и следва да го отхвърли.
Разноските остават за сметка на Р., предвид
изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на Н.Д.Р., ЕГН **********,***,
да се осъди Р.Р.Г., ЕГН **********,***, да
заплати на ищеца сума от 7725 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от неизпълнение на договор за издръжка и гледане в н.а. №***, том. **,
нотариално дело №***********г., за периода от 01.02.2016г. до 25.01.2019г, като
неоснователен и недоказан.
Осъжда Н.Д.Р. , ЕГН **********,***, да
заплати на Р.Р.Г. , ЕГН **********,***, сумата от 1020 лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на ОС
Пловдив , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните , на които , на основание чл. 7 от ГПК , да се връчи и препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ