Решение по дело №3059/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ......./30.06.

Година 2021

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав

на тридесет и първи март

Година 2021

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

секретаря                                   Весела Станчева                                   като разгледа докладваното от                             съдията                              търговско дело № 3059 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

            Предмет на разглеждане са предявени при условията на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 430 ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), чл. 430 ал. 2 ТЗ и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите..

Ищецът „У.Б.“ АД твърди по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 40/01.09.2008 г. с последващи изменения, ответникът Н.И.Р., действащ като едноличен търговец с фирма „Ф.-Р.-Н.Р.“ е усвоил сума в размер на 83500 лв. Ответникът не погасил задължението си да възстанови сумата на вноски до 21.08.2013. Ищецът предявил претенция в заповедно производство като в негова полза била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за непогасената сума от 78805,51 лева, но ответникът възразил. Иска се да бъде признато, че вземането съществува.

Ищецът твърди също така, че е договорена лихва – чл. 4.1. от договора, която се формира като процент от ползваната сума в рамките на договорения период за ползване (редовна главница). Ответникът не заплатил договорената възнаградителна лихва за периода 21.02.2013 г. – 28.08.2016 г. Поради постъпило възражение се иска да бъде признато за установено съществуване и на това вземане.

Ищецът твърди и да е договорено обезщетение за забавено изпълнение на паричните задължения – чл. 4.2 и чл. 4.3 от договора като за периода 21.02.2013 г. – 28.08.2016 г., включително, а следващото се обезщетение да възлиза на 1127,36 лева. Поради възразяването и срещу това задължение се иска да бъде установено, че то съществува.

При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК е предявена и претенция за законна лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателно изплащане на главницата. По отношение на това вземане приложимо е правилото на чл. 86 ЗЗД и следва да бъде установено в процеса възникнало в тежест на ответника лихвоносно парично задължение, определен момент за изпълнението му, който да е настъпил.

В указания на ответника, призован чрез упълномощен по делото адвокат – Д.Ф. от САК на 26.03.2018 г., не навежда доводи по съществото на спора.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Ответникът не изпраща представител и в съдебно заседание като не изразява и становище по съществото на спора.

 

Като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установени следните факти:

От представения по делото договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 40/01.09.2008 г. се установява писмено изразено съгласие между представители на ищеца и Н.И.Р., действащ като едноличен търговец под наименование „Ф.-Р.-Н.Р.“ е договорен кредит в размер на 100000 лв. за разплащане с доставчици на гориво, масла, резервни части и покриване на текущи разходи след рефинансиране на съществуващи кредити по договор за банков кредит № 23/18.04.2007 г. и договор за банков кредит № 8/11.04.2008 г. Условията по кредита са предоговаряни като с Анекс № 10 от 19.10.2012 г. е посочено, че кредитът ще се усвоява и ползва съгласно предоговорените правила  при главница в размер на 83500 лв. за разплащане с доставчици на гориво, масла, резервни части и покриване на текущи разходи. Съгласно чл. 4.1. от анекс № 10) е формирано съгласие за годишен лихвен процент в размер на 10,50 %.. Посочено е, че върху просрочена главница за срока на просрочие ще се дължи сума, формирана от годишния лихвен процент и надбавка от 2 % (чл. 4.2. от анекс № 10), а при просрочие на лихва и главница с надбавка от 5 % (чл. 4.3. от анекс № 10). Договорено е и че главницата ще бъде погасявана на вноски от по 1000 лв. на 21-во число на месеците октомври-декември 2012 г. и януари-юли 2013 г., а сумата от 735000 лв. да бъде заплатена на 21.08.2013 г. Анексът е подписан от Н.И.Р. и като солидарен длъжник.

Приложеното по делото и неоспорено извлечение от сметка сочи на формирано задължение за главница в размер на 78805,51 лв., възнаградителна лихва за периода от 21.02.2013 г. до 28.08.2016 г. в размер на 19446,51 лв. и договорено обезщетение за забава за периода 21.02.2013 г. – 28.08.2016 г. в размер на 1127,36 лв.

            При установената фактическа обстановка от събраните доказателства, относими към повдигнатия в случая спор, от правна страна съдът намира следното:

Законът свързва възможността за придобиване на права и поемане на задължение от наличие на специално качество – правосубектност. Това качество произтича от изрично предписание на закона и е изрично признато на физическото лице с чл. 1 от Закона за лицата и семейството. Нормата на чл. 56 ТЗ не свързва регистрацията с възникване на самостоятелен субект, а декларацията на физическото лице, че възнамерява да осъществява търговска дейност третира като основание за придаване на специфично качество търговец. Затова и задълженията, поети в качеството на едноличен търговец, възникват в патримониума на физическото лице и то отговаря към кредиторите с цялото си имущество – както пряко произтичащото от търговската дейност, поради което и относително обособено като включено в търговското му предприятие, така и с всяко друго имущество, придобито извън търговската дейност. При това положение макар и договорът да е подписан от ответника в качеството му на едноличен търговец и като съдлъжник, произтичащите от договора задължения обвързват един и същ според закона патримониум – този на ответника като физическо. Понеже законът утвърждава правосубектност, тя не може да произтече от волята на страните. Фигурата на съдлъжник предполага ангажиране на различни правни субекти с едно и също по съдържанието си задължение, поради което и в случая е изключено. Разграничените качества на един и същи правен субект – физическото лице, демонстрира единствено намерение ответницата да се ангажира с цялото си имущество, което, както бе посочено вече, пряко произтича от закона. Ето защо и с оглед ангажимента за съда да тълкува волята на страните според заявените при сключване на сделката насрещни интереси и установената от закона правна рамка на отношението, настоящият състав приема, че процесният договор валидно обвързва ответника, действащ в качеството му на едноличен търговец без обаче да поражда отговорност и при условията на солидарност. Този извод следва да бъде огласен с решението.

 

По иска за установяване съществуване на вземането за главница

Предмет на изследване в процеса е оспорено вземане в рамките на изпълнителното производство. Ищецът е упражнил в срок предвидената от закона възможност да опровергае противопоставеното му възражение, средство за което е установяване с влязло в сила решение, че оспореното вземане съществува. Предявеното право сочи на хипотезата на чл. 430 ал. 1 ТЗ и предполага да бъде установено в процеса постигнато съгласие при твърдяното съдържание, ищецът е предоставил твърдяната сума при договорените условия, а обстоятелствата, с които страните са свързали възможността да бъде изискано изпълнение са настъпили.

            Нормата на чл. 182 ГПК придава доказателствена стойност на вписванията в счетоводните книги. По делото не е повдигнат спор досежно редовността на воденото от ищеца счетоводство и липсват обстоятелства, които да подлагат на съмнение отразените в извлечението обстоятелства. При тези съображения съдът приема за доказано, че ответникът е усвоил претендираната сума от 78805,51 лева при произтичащо от договора задължение да я върне. По делото не се твърди да е изпълнил това си задължение както при договореното разсрочено плащане, така и до приключване на устните състезания. Тези обстоятелства обосновават еднозначен извод, че вземането съществува и така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

           

По иска за установяване съществуване на вземането за възнаградителна лихва

В заповедното производство ищецът е предявил претенция за лихва при изрично указание да произтича пряко от договора и да представлява възнаграждение. Ето защо и досежно така предявеното вземане приложима е нормата на чл. 430 ал. 2 ТЗ. Основание на възнаградителната лихва се явява предоставената възможност за кредитополучателя да ползва финансовия ресурс. Както е посочено изрично и в чл. 430 ал. 1 ТЗ с изтичане на договорения срок за кредитополучателя възниква задължение да върне сумата. Задължението за връщане на сумата изключва съгласието за ползването й, поради което отпада и произтичащото от тези обстоятелства вземане за възнаграждение.

В случая се установява съгласувана воля за пълно възстановяване на усвоения кредит до 21.08.2013 г. Плащането в рамките на договорения ден зависи от волята на длъжника, поради което указаният падеж включва и възможност да ползва сумата, обосноваващо и задължение за заплащане на договорената лихва. Ето защо възнаградителна лихва е дължима върху непадежиралата главница до 21.08.2013 г., включително. От представеното извлечение се установява начислена сума за периода от 21.02.2013 г. до 21.08.2013 г. при указание да съставлява „лихва върху просрочена главница“ в размер на 180,68 лв., а за периода от 21.08.2013 г. – сумата 19146,09 лв. Указанието за просрочена главница, разграничено от редовната в наличните по делото извлечения позволява определянето й като несвоевременно погасена главница, за разлика от редовна, т.е. непадежирала още главница. При тези обстоятелства и при изрично разграничените периоди на формиране на вземането за лихва по чл. 4.1 от анекс № 10 съдът приема за установено по основание и размер вземане на предявеното основание от 180,68 лв.

Според договора възнаградителната лихва участва и при формиране размера на самостоятелното вземане за обезщетяване на вредите от неизпълнение на задължението за връщане на сумата. Съгласно чл. 6 ал. 2 ГПК съдът е обвързан от търсената защита, а нормата на чл. 5 ГПК го ангажира да я даде доколкото отстояваното право намира опора в закона. В тази насока ищецът е в правото си, но и дължи да определи обстоятелствата, от които извлича предявеното за защита свое право, на основаната на което с доклада по делото съдът е ангажиран да определи правилото, с което възнамерява да го съпостави. На ищеца изрично е указано в доклада както подлежащите на изследване обстоятелства – договорена възможност за ползване на сумата и възнаградителния й характер, така и приложимата норма, съответно нуждата от нарочно изявление, ако твърди различно основание на предявената претенция за договорна лихва от указаното в доклада. В предписаната от закона процедура ищецът не е направил бележки, позволяващи извод, че свързва претенцията си с придаденото й по договора значение на елемент от договореното обезщетение за забава, нито е поискано изменение на търсената защита, доколкото предметът на спора е предопределен от приетото от заповедния съд вземане за лихва, пряко произтичащо от договора и еднозначно разграничено от претендираното договорено обезщетение за неизпълнение на задължението за връщане на главницата.

По изложените съображения предявеният иск за възнаградителна лихва следва да бъде уважен за сумата 180,68 лв., а за разликата да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

 

По иска за установяване съществуване на вземането за неустойка

Законът допуска възможност страните по договор да утвърдят механизъм за определяне размера на обезщетението при неизпълнено задължение – чл. 92 ЗЗД. В случая се установява съгласувана воля при неизпълнение на задължението за погасяване на главницата в договорения срок кредитополучателят да заплаща сума при договорен механизъм за формиране на нейния размер. Договорената неустойка съставлява сбор от два елемента – договореният размер на възнаградителната лихва, който според представения лихвен лист през процесния период е  и фиксирана надбавка от 5 процента  (чл. 4.3. от анекс № 10). Размерът на надбавката изрично е обвързан с предмета на неизпълнение. Липсва договорка за кумулиране на двете надбавки, поради което неустойката не може да съвместява надбавката по чл. 4.2. и тази по чл. 4.3, на което сочи отразеното в извлечението основание за формираната сума.

Съгласно чл. 84 ал. 1 изр. първо ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. При установеното задължение по главницата в размер на 78805,51 лв. формирано още към 16.10.2013 г. при годишен лихвен процент през процесния период от 10.360 до 11.854 (л. 74- л. 78 от делото) и надбавка от 5 процента, начислявани върху формирания дълг от главница и непогасена възнаградителна лихва, претендираната на това основание сума от 1127,36 лв. се включва в размера на следващото се обезщетение. Ето защо и така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

 

По претенцията за законна лихва от датата на депозиране на заявлението

Нормата на чл. 214 ал. 2 ГПК утвърждава изключение от задължението на съда да обезпечи защита на ликвидно вземане, ангажирайки го да определи вземане за лихва единствено по основание, а размерът му да бъде определен при погасяване на главницата. Процесуалният закон не установява собствено съдържание на визираното вземане за лихва, нито определя пораждащите го обстоятелства. Ето защо и досежно това самостоятелно от правна гледна точка вземане приложим е материалният закон.

Съгласно чл. 79 ал. 1 ЗЗД неизпълненото в срок парично задължение ангажира длъжника да възмезди кредитора и за вредите от закъснението. Нормата на чл. 86 ЗЗД установява необоримо предположение, че неизпълненото парично задължение поражда вреда като регламентира и механизъм за остойностяването й. С оглед придаденото значение на депозираното заявление на искова молба от чл. 422 ал. 1 ГПК и понеже по делото не се установява ответникът да е изпълнил главното си задължение по договора за кредит, станало изискуемо преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, останало непогасено и към датата на приключване на устните прения, главницата е дължима ведно със законната лихва до окончателно погасяване на главницата.

 

По разноските

Законът задължава страната, предизвикала съдебно производство с необосновано от правна гледна точка формирано убеждение за действителното правно положение, да възмезди насрещната страна в процеса за сторените и доказани по делото разноски. Съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в това производство следва да бъдат взети предвид и направените в заповедното производство разноски като бъде решен окончателно и този въпрос.

При достигнатия извод за изхода от спора ответникът дължи да възстанови направените от ищеца разноски – заплатени адвокатско възнаграждение: съобразно уважената част от исковете.

 

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените при условията на чл. 422 ГПК искове, че за „У.Б.“ АД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:***, пл. „************, СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ, по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 40/01.09.2008 г. и съгласно изменение с Анекс № 10/ от 19.10.2012 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 49621/16 г. по описа на СРС, 69 състав срещу Н.И.Р., действащ като едноличен търговец под наименование „Ф.-Р. – Н.Р.“ ЕИК ****със седалище и адрес на управление:*** „****както следва:

1)      на основание чл. 430 ал. 1 ТЗ за сумата 78805,51 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.08.2016 г. до окончателно изпащане на сумата;

2)      на основание чл. 430 ал. 2 ТЗ за сумата 180,68 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 21.02.2013 г. до 21.08.2013 г., включително като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 19265,83 лв. – разлика до пълния предявен размер и за периода 22.08.2013 г. – 28.08.2016 г.

3)      на основание чл. 92 ЗЗД за сумата 1127,36 лева – неустойка (наказателна лихва) върху просрочена главница за периода 21.02.2013 г. – 28.08.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск да бъде установено съществуването на вземания за „У.Б.“ АД по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 40/01.09.2008 г. и съгласно изменение с Анекс № 10/ от 19.10.2012 г. при условията на солидарност и срещу Н.И.Р..

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Н.И.Р., действащ като едноличен търговец под наименование „Ф.-Р. – Н.Р.“ ЕИК ****със седалище и адрес на управление:*** „****да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:***, пл. „************ сумата 8556,08 лв. – заплатени разноски в заповедното производство пред Софийски районен съд и в исковото производство пред Софийски градски съд;

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението за всяка от страните, а в частта за разноските – пред настоящия съд при условията и по реда на чл. 248 ГПК.

 

СЪДИЯ: