№ 675
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110217978 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „*******” ЕООД с ЕИК
***** срещу наказателно постановление № К – 0053848/30.09.2021 г.
издадено от Директора на регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол
на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на
жалбоподателя на основание чл. 206, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1
000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение на чл. 114, т.1 от
ЗТ.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че срокът на
удостоверението за категоризация е изтекъл пет дни преди извършване на
проверката, през който период обектът не е работил, а на датата на проверката
е бил в подготовка за отваряне.
1
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател „*******” ЕООД
се представлява от управителя си А.И., която иска от съда да намали
наложената имуществена санкция, като акцентира върху обстоятелството, че
дружеството няма налагани други наказания за извършени административни
нарушения, а срокът на удостоверението е бил изтекъл няколко дни преди
проверката.
Въззиваемата страна - Директора на регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите редовно
призован се представлява от юрк. Димитров, който поддържа изложените .в
съпроводителното писмо аргументи относно законосъобразността на
наказателното постановление и моли за потвърждаването му. В становището
е претендирано присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Във връзка с постъпила жалба в КЗП от страна на потребител на
18.11.2021 г. свидетелят М. ВЛ. П. - инспектор в КЗП извършила проверка на
заведение за хранене и развлечения „Българанъ“, находящ се в гр. *****,
стопанисван от „*******” ЕООД. Свидетелката установила, че в заведението
се предлагат различни салати, супи, основни ястия, десерти и др., като по
време на проверката заведението работело, на масите имало клиенти, които се
обслужвали.
В хода на проверката на място на свидетелката било представено
удостоверение за категоризация на проверявания обект с № 13638, издадено
на 08.08.2016 г., валидно до 07.08.2021 г., категория една звезда. Към датата
на извършване на проверката – 11.08.2021 г. посоченото удостоверение било с
изтекъл срок на валидност.
Свидетелката П. счела, че дружеството-жалбоподател „*******” ЕООД е
предоставяло туристическа услуга – ресторантьорство в некатегоризиран
туристически обект – заведение за хранене и развлечения, за което на
27.08.2021 г. в присъствие на управителя на „*******” ЕООД съставила
срещу последното акт за установяване на административно нарушение № К-
0053848/27.08.2021 г. Актът бил предявен за запознаване на управителя на
дружеството, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и
2
впоследствие.
На 01.09.2021 г. било издадено временно удостоверение №
17173/01.09.2021 г. за открита процедура по категоризиране на туристическия
обект - ресторант, находящ се в гр. *****, стопанисван от „*******” ЕООД.
На 02.12.2021 г. за процесния туристически обект ресторант било издадено и
удостоверение № 17173 за категория една звезда, валидно до 01.12.2026 г.
Въз основа на съставения от свидетелката П. АУАН на 30.09.2021 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството-
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за
нарушение на чл. 114, т.1 от Закона за туризма. Препис от постановлението
бил връчен на жалбоподателя на 14.12.2021 г., а на 17.12.2021 г., била
депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, а именно показанията на свидетеля М. ВЛ. П., констативен
протокол № К-2721609/11.08.2021 г., касов бон от 11.08.2021 г., протокол да
проверка на документи № К-47343/17.08.2021 г., обедно меню на ресторант
„Българанъ” за 11.08.2021 г., временно удостоверите за открита процедура по
категоризиране на туристическия обект № 17173/01.09.2021 г., удостоверение
№ 17173 за категория една звезда, валидно до 01.12.2026 г., заповед №
673/21.08.2019 г. на председателя на КЗП, заповед № 321 ЛС/22.04.2015 г. на
председателя на КЗП, известие за доставяне на наказателното постановление.
Съдът кредитира събраните по делото доказателства, той като същите са
обективни, еднопосочни и последователни и в пълнота изясняват
релевантната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката М. ВЛ. П., поради това, че те са в достатъчна степен подробни,
последователни и логични. Свидетелката пресъздаде пред съда личните си
възприятия относно значимите за изясняване предмета на делото факти, а
именно, датата на извършване на проверката и установеното в хода на
същата. Свидетелката посочи, че при проверката на 11.08.2021 г.
стопанисваното от „*******” ЕООД заведение за хранене и развлечения
„Българанъ” е работело, в него са се обслужвали клиенти, като на
свидетелката в качеството й на контролен орган е било представено
удостоверение за категория на обекта с изтекъл срок на валидност – същото е
било валидно до 07.08.2021 г. Макар копие от това удостоверение да не е
3
приобщено по делото данни за неговото съдържание се извличат както от
показанията на свидетелката П., така и от посоченото в констативния
протокол № К-2721609/11.08.2021 г. Следва да се отбележи, че самият
жалбоподател не оспорва, че срокът на валидност на удостоверението за
категория на обекта е бил изтекъл няколко дни преди проверката. Писмените
доказателства, приети по делото допринасят за установяване на изложената
по-горе фактическа обстановка - от представеното по делото обедното меню
на ресторант „Българанъ” за 11.08.2021 г. кореспондира със заявеното от
свидетелката П., че по време на проверката ресторантът е работел. От приетия
касов бон се установява и дружеството, което стопанисвало към 11.08.2021 г.
проверения ресторант. От писмените доказателства се установи, че
дружеството-жалбоподател е предприело действия по категоризиране на
обекта, за което на 01.09.2021 г. било издадено временно удостоверение за
отрита процедура, а впоследствие обектът е бил категоризиран с една звезда.
От представените заповеди на председателя на КЗП съдът извлече
информация относно компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от получаване
на препис от НП (видно от известие за доставяне), от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от издадената Заповед № 321 ЛС/22.04.2015г. актосъставителят М.П. е
оправомощена да съставя АУАН, а компетентността на АНО следва от
заповед № 673/21.08.2019 г. на председателя на КЗП, издадена на основание
чл. 232, ал. 2 от Закона за туризма. На следващо място съдът намира, че са
спазени и посочените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Описанието на
4
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение е ясно, точно и
конкретно, като е налице съответствие между фактическото описание на
нарушението и дадената му правна квалификация.
Съгласно чл. 114, т.1 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или
ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни
да предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран
туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение
за открита процедура по категоризиране.
По делото безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател
„*******” ЕООД е предоставяло туристически услуги, а именно
„ресторантьорство” в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2 т.2
ЗТ /заведение за хранене и развлечение – ресторант/, с което е нарушило
изискванията на чл. 114, ат.1 от ЗТ. Съдът не споделя възражението,
изложено в жалбата, че в момента на проверката ресторантът не е работил, а
се е подготвял да отвори. Установи се по несъмнен начин, че на датата на
проверката – 11.08.2021 г. ресторантът е работел, предлагали са се ястия и са
обслужвани клиенти /видно от показанията на свидетеля П. и обедното меню
за 11.08.2021 г./, като туристическият обект – ресторант не е бил
категоризиран съгласно законовите изисквания, тъй като издаденото
удостоверение за категория № 13638 е било изтекло на 07.08.2021 г. По
заявление на дружеството-жалбоподател впоследствие е била открита
процедура по категоризиране на обекта и първоначално е издадено временно
удостоверение, а впоследствие и удостоверение за категория на ресторанта,
но това е сторено едва след извършване на проверката. Ето защо съдът
намира, че от обективна страна жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице въпросът за
субективната страна на деянието не следва да се обсъжда.
Съдът не споделя искането на жалбоподателя за квалифициране на
нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. Обстоятелството, че удостоверението е
изтекло няколко дни преди извършване на проверката не може да бъде
аргумент в тази насока, доколкото дружеството е следвало да предприеме
мерки за снабдяване актуално удостоверение за категоризация преди
5
изтичане на предходното, в случай, че е искало да продължи предоставянето
на туристическата услуга „ресторантьорство“. Действията на дружеството
след извършената проверка не санират извършеното нарушение, а са
релевантни при определяне размера на имуществената санкция.
Предоставянето на туристически услуги в некатегоризиран туристически
обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 от ЗТ, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000
лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена
санкция в размер от 1000 до 10 000 лева, съгласно чл. 206, ал.1 от ЗТ.
Административнонаказващият орган е наложил на дружеството-
жалбоподател имуществена санкция в минимален размер от 1000 лева,
поради което искането на управителя на дружеството-жалбоподател за
намаляване на имуществената санкция не може да бъде уважено.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалния
и материалния закон, извршеното нарушение е безспорно доказано, а
наложената санкция е справедлива и съответна на обществената опасност на
извършеното нарушение, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 ЗАНН /актуална редакция/ в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на
представителя на въззиваемата страна в съпроводителното писмо съдът
следва да присъди в полза на Комисията за защита на потребитиелите
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност
на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния
представител дейност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.9 ЗАНН Софийски
районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К – 0053848/30.09.2021
г. издадено от Директора на регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол
на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на
жалбоподателя „*******” ЕООД с ЕИК ***** на основание чл. 206, ал.1 от
Закона за туризма е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено административно
нарушение на чл. 114, т.1 от ЗТ.
ОСЪЖДА „*******” ЕООД с ЕИК ***** да заплати на Комисията за
защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7