Решение по дело №40041/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15782
Дата: 18 август 2024 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20231110140041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15782
гр. София, 18.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110140041 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от М. П.
И.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.А. Д.,против
„Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от В Г и А Д.,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 2986,19
лева.
В исковата молба се твърди,че на 16.11.2021 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит за срок от 48 месеца при заемна
парична сума от 3000 лева. Сочи се,че погасителната вноска възлиза на по
193,70 лева с падежна дата на двадесет и пето число. Твърди се,че по договора
е сключена застраховка,а дължимата сума по застраховката е в размер,по-
висок от размера на половината главница. Ищцата И. поддържа,че е заплатила
парична сума в общ размер от 5986,19 лева като е погасила кредита
предсрочно,но счита,че парична сума в размер от 2986,19 лева е заплатена без
основание. В исковата молба са изложени съображения,че договорът за кредит
се явява недействителен,поради което заемополучателят дължи връщане само
на получената в заем парична сума. С оглед това,че заемната парична сума
възлиза на 3000 лева,ищцата сочи,че сумата от 2986,19 лева е платена без
основание. Ищцата моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за неоснователност на иска – оспорено е твърдението,че е
недействителен договорът в цялост,твърди се,че дори да има
недействителност на отделни договорни клаузи,то същите нямат за последица
недействителност на договора изцяло,оспорено е твърдението,че
застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР. Ответникът моли
съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата претенция.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор за потребителски кредит № *****,сключен между
„Т“ЕАД и М. П. И. относно заемна парична сума от 3000 лева при
застрахователна премия от 1530,72 лева и общ размер на кредита 4530,72
лева,като размер на ГПР е посочен 48,91,а общо дължимата парична сума
възлиза на 9297,60 лева.
Приет е рамков договор относно платежни услуги на физически
лица,сключен на 16.11.2021 г. между „Т“ЕАД и М. П. И..
По делото е представен сертификат № *****,издаден на М. П. И. по
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че банковата сметка на М. И. е заверена на
16.11.2021 г. със сума в размер от 4530,72 лева,след което е дебитирана със
сумата от 1530,72 лева,представляваща дължимата застрахователна
премия,общият размер на заплатените парични суми е 5986,17 лева,с което
задълженията по кредита са изцяло погасени. ГПР възлиза на 48,91 %,ако бъде
изчислен при главница от 4530,72 лева и възлиза на 100,25 %,ако бъде
изчислен при главница от 3000 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума е заплатена,което обстоятелство
подлежи на доказване от страната ищец,както и от доказване наличието на
основание за получаване на паричната сума,което е възложено в тежест на
ответника. Исковата защита по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е предоставена на
страна,която твърди,че е платила парична сума без основание,поради което от
значение за преценка дали искът е основателен е дали ответната страна,която е
получила плащането,е доказала,че има основание да получи паричната сума.
Когато се твърди,че парична сума е заплатена без основание,това означава,че
още към момента на плащането,основание липсва. В конкретния случай
ищцата И. твърди,че сключеният между нея и ответното дружество договор за
паричен заем е недействителен,поради което заплатената парична
сума,надвишаваща паричната сума по договора за заем от 3000 лева,а именно
сумата от 2986,19 лева е заплатена без основание. Софийският районен съд
счита,че от представените писмени доказателства по делото,както и при
съобразяване заключението по съдебно-счетоводната експертиза ищцата И. е
заплатила сумата от 5986,17 лева,което означава,че платената над заемната
парична сума е в размер от 2986,17 лева,относно която парична сума съдът
счита,че исковата претенция е доказана и по размер,а подлежи на отхвърляне
в частта за разликата над 2986,17 лева до пълния претендиран размер от
2986,19 лева. Софийският районен съд намира,че е допуснато нарушение на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК при изчисляване на ГПР,поради което договорът се
явява недействителен,съобразявайки разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК регламентира максимален размер на
2
ГПР,тази разпоредба е императивна,което означава,че страните не могат да
уговарят права и задължения в противоречие с разпоредбата,а и с тази
разпоредба се предоставя защита на потребителя като се създават гаранции за
общия размер на задължението по договора за кредит. За да приеме,че е
допуснато нарушение при определяне размера на ГПР,съдът взе предвид
заключението по съдебно-счетоводната експертиза,според което размерът на
ГПР в договора е посочен като 48,91 % при включване и на застрахователната
премия,т.е. при изчисляването му върху сума от 4530,72 лева,докато при
изчисляване върху главница от 3000 лева ГПР възлиза на 100,25 %. С оглед
обстоятелството,че ищцата И. е получила в заем паричната сума от 3000
лева,съдът счита,че ГПР следва да бъде изчислен на база заемната парична
сума,при което размерът на ГПР при вземане предвид на заемната парична
сума не съответства на императивна правна норма,а това обуславя и извод за
недействителност на договора за паричен заем. В тази насока съдът намира,че
следва да бъде отчетено,че хипотезата на неправилно посочен ГПР се
приравнява на непосочване на ГПР като и в двата случая правната последица
е недействителност на договора. Съдът счита,че в нарушение на закона при
изчисляване на ГПР като основа е ползвана сумата от 4530,72
лева,представляваща сбора от заемната парична сума и от застрахователната
премия,защото по своята същност застрахователната премия представлява
разход по кредита,т.е. при сключване на договор за застраховка дължимата
застрахователна премия оскъпява кредита,а и действително получената от
страната заемополучател парична сума е заемната парична сума,докато
превеждането по сметка на кредитополучателя на сумата,равняваща се на
застрахователната премия е формално,тъй като веднага след това тази парична
сума се усвоява обратно от банката,за да бъде преведена на дружеството
застраховател. Когато договор за потребителски заем се явява
недействителен,заемополучателят дължи връщане на чистата парична
сума,т.е. на заемната парична сума съгласно чл.23 от ЗПК. Платената парична
сума,надвишаваща заемната парична сума като платена по недействителен
договор се явява платена без основание,поради което съдът счита,че
предявеният иск е доказан по основание,а по размер за сумата от 2986,17
лева,докато за разликата над този размер подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото съдът счита,че в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени разноски в размер от 469,45 лева,а в полза на адв.А. З. Д. –
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ в размер
от 480 лева при съобразяване цената на иска,фактическата и правна сложност
на казуса,наличието на едно проведено съдебно заседание,в което делото е
обявено за решаване,както и при съобразяване практиката на СЕС по дело №
438/2022 г.,съгласно която съдът не би могъл да бъде обвързан от минимум на
адвокатско възнаграждение,определено с наредба,защото това противоречи на
правилата за конкуренцията.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Г и А Д. да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1
3
от ЗЗД на М. П. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 2986,17 лева ( две
хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и седемнадесет стотинки
),представляваща платена без основание парична сума по недействителен
договор за паричен заем № *****,сключен на 16.11.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 16.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за
разликата над 2986,17 лева до пълния претендиран размер от 2986,19 лева.
ОСЪЖДА „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Г и А Д. да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на М. П. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
469,45 лева ( четиристотин шестдесет и девет лева четиридесет и пет стотинки
) сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Г и А Д. да заплати на адвокат А. З. Д.,с адрес
гр.С,сумата от 480 ( четиристотин и осемдесет ) лева адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4