Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 15.11.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IІI-Б състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря
Михаела Митова, като разгледа докладваното от младши съдия Яна Владимирова
в.гр.дело № 13380 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 136032 от 30.06.2020 г. по гр.д. №
22817/2018 г. на Софийски районен съд, 59 състав, е осъден „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, да заплати на „Т.“ ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, вписано търговския регистър
при Агенция по вписванията, представлявано от управителя И.И.П., сумата в
размер на 361 /триста шестдесет и един/ лева, представляваща сбора от сумите 90
лева заплатена цена за извършена диагностика на 9 бр. телевизори марка Philips,
модел 32РНН4200/88, 211 лева цена за резервна част и 60 лева за услугата по
ремонт на телевизор марка Philips, модел 42PFH6109/88, съгласно
фактура № **********/23.11.2017 г., издадена от
„Т.Е.“ ЕООД, сумата в размер на 3 573, 27 лева /три хиляди петстотин
седемдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща заплатена
цена за закупени 9 бр. нови телевизори марка Philips,
модел 32РНS4112 и тяхното транспортиране до обекта на купувача, съгласно
фактура № **********/30.11.2017 г., издадена от
„Т.Б.“ ЕАД, сумата в размер на 88, 68 лева /осемдесет и осем лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща заплатени от страна на ищеца
командировъчни разходи за предаване за диагностика и ремонт и обратно
получаване на 10 броя повредени телевизори, както и сумата в размер на 1 174,
84 лева /хиляда сто седемдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща направените по делото разноски съгласно представеният списък,
както следва – 160, 92 лева заплатена държавна такса за образуване на делото,
613, 93 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат и 400 лева депозит за
изготвяне на съдебно-техническа експертиза.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е
подадена въззивна жалба от „Ч.Р.Б.“ АД, чрез процесуалния представител юрк. Л.Т..
Излагат се съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че в
исковата молба ищецът не е посочил какви действия са извършили натоварените
лица, с което са причинили вредоносния резултат, свързан с твърдяното
прекъсване на електрическото захранване на сградата. Сочи се още, че съдът не е
съобразил, че поради техническите и физични свойства на електроенергията,
нейните нормални стойности не представляват точна величина. Изтъква се, че
напрежението не представлява точно фиксирана величина, а такава, която се движи
в определени допустими граници на отклонение +/- 10% от нормалното напрежение.
Съвместимостта на техническата характеристика на процесната техника с тази на
електрическата енергия при така определените допустими отклонения, ищецът е
следвало да съобрази и да предвиди адекватна защита. Дори да е било налице
отклонение от качеството на електрическата енергия, то това отклонение се
явявало допустимо и правомерно и отговорността на дружеството не следвало да
бъде ангажирана. Сочи се, че разпитаните по делото свидетели не били очевидци
на инцидента, освен това били заинтересовани. Сочи се още, че разходите за
командироване на служител на ищеца за транспортиране на повредената техника до
сервиз не биха могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Съдебно-техническата експертиза била своевременно оспорена, като първоинстанционният
съд следвало да допусне повторна такава. Прави се искане обжалваното решение да
бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени изцяло. Претендират се
разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на
въззивната жалба е подаден от ищеца „Т.“ ООД, чрез процесуалния представител
адв. Е.П.. Излагат се съображения за неоснователност на въззивната жалба. Прави
се искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноските за
въззивното производство.
В хода на въззивното производство, с молба от
20.05.2022 г., въззивникът е уведомил съда, че считано от 28.04.2022 г. същият
има ново наименование, вписано в Търговския регистър, а именно „Е.м.З.“ АД.
Другите данни на дружеството са без промяна. Прави се искане при постановяване
на решението по делото съдът да посочи новото наименование на дружеството.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно
и допустимо. По същество то е правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.
В
изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения на страните,
въззивният съд намира следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Част от
развитите във въззивната жалба съображения касаят фактическия състав на
деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД и не следва да се обсъждат, доколкото в
случая, предвид наличието на валидно договорно правоотношение между страните,
предявените искове се основават именно на договорната отговорност на
дружеството ответник. В този смисъл е и приетото в решение № 71 от 12.03.2014
г. по гр.д.№ 880/2012 г. на ВКС, ІV г.о., съгласно което въпросът за правната
квалификация на иск, предявен от потребител срещу енергийно предприятие за
вреди, произтичащи от доставка на некачествена електроенергия е разрешен в
Тълкувателно решение № 4/2012 г. от 29.01.2013 г. по т. д.№ 4/2012 г. ОСГТК на
ВКС, съгласно което отговорността на обществения снабдител – енергийно
предприятие, когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в
общите условия към договора е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е
договорна. Между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно
отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да
доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това
отношение е породено от сключен между страните договор, като без значение е как
е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или
по друг начин.
Право на обезщетение за вреди от
договорно неизпълнение (претърпени загуби или пропуснати ползи) възниква при
наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на договорно задължение
като формата на неизпълнението е без значение; 2/ неизпълнението на
задължението да се дължи на виновно поведение на длъжника, т. е. на причини, за
които длъжникът отговаря; 3/ кредиторът да е претърпял вреда – да е претърпял
загуба или да е пропуснал полза; пропуснатата полза да е предвидима към момента
на пораждане на задължението; 4/ да е налице причинна връзка между пълното
неизпълнение или ненадлежното /неточно/ изпълнение на задължението и
причинените вреди.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че същите са обвързани от договор за предоставяне на достъп до
и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа № ********** от
17.05.2017 г., по силата на който разпределителното предприятие осигурява
достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа на електрическа енергия
до обекта/обектите на ползвателя, посочени в Приложение № 1. Другата страна по
договора се задължава да заплати на разпределителното предприятие цена за мрежови
услуги. Обект на ползвателя е „Карагьозовата къща“, с. Ковачевица, общ. Гърмен,
присъединен в електроразпределителната мрежа на ответника с ИТН 210035433156.
Договорът е сключен при действието
на общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи
на Ч.Р.Б. които са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-056/7.11.2007 г. и са
публикувани в два ежедневника /в. „Посредник“, бр. 229/26.11.2007 г. и в.
„Телеграф“, бр. 927/26.11.2007г./
Съгласно изложеното в исковата
молба, на 24.10.2017 г. внезапно е преустановено електрозахранването на
посочения обект. След подаден сигнал за аварията, имотът бил посетен от
служители на ответника и електрозахранването било възстановено. По тези факти
страните не спорят.
Ищецът твърди, че след
възстановяване на електрозахранването е установил, че десет броя телевизори,
марка Philips, заедно с приемните устройства за сателитна
телевизия към тях, не работят. Преди прекъсването на електрозахранването същите
са били в изправност. За установяване на тези факти ищецът е ангажирал гласни
доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите Д.Ц., пълномощник на управителя
на дружеството ищец, и С.Д., служител на ищеца. Свидетелката Ц.сочи, че в деня
на аварията по телефона ѝ се обадила служителка в къщата за гости и я
уведомила за прекъсването на електрозахранването, за отстраняването на
повредата от екип на дружеството ответник, както и за факта, че след
възстановяване на захранването, служителката установила, че телевизорите не
работят. На следващия ден свидетелката отишла до обекта, като установила, че
телевизорите на работят, а в две от стаите приемните устройства били взривени.
Свидетелката Д.е била в обекта, когато е настъпила аварията, като тя е
сигнализирала дружеството ответник и по нейно искане е пристигнал екипът. След
възстановяване на захранването, служителката, заедно с екипа на дружеството
ответник, установили, че в къщата за гости са изгорели десет телевизора – девет
в стаите и един в антрето. Приемните устройства също не работели, като две от
тях били пръснати на парчета. Служителката се свързала със свидетелката Ц.,
която пристигнала на следващия ден.
По делото е представена жалба
изх. № 1/27.10.2017 г. от „Т.“ ООД до „Ч.Р.Б.“ АД, с която се уведомява
дружеството ответник, че след консултация със сервизите, обслужващи повредените
електроуреди, описани в молбата, се установило, че същите са изгорели
вследствие на некачествено електроснабдяване, като в тази връзка се прави
искане ответникът да извърши проверка за установяване на щетите и същите да
бъдат възстановени.
Представен е и констативен
протокол № 27/2.11.2017 г., носещ подписите на представители на дружеството ответник
и на дружеството ищец, в който е посочено, че обектът се захранва от П/С Гоце Делчев,
ВЕЛ 20 kV „Осиково“, ТП 2 Ковачевица. Описани са десетте
броя повредени телевизора с посочване на наименование на уреда, марка, модел,
фабричен номер и година на производство.
Представено е писмо от
дружеството ответник от 9.11.2017 г., адресирано до ищеца, с което е направено
изявление, че ответникът не носи отговорност за настъпили вреди в случаите,
когато временно е ограничен достъпа до електроразпределителната мрежа по
независещи от дружеството причини. В случая не било налице виновно поведение от
действие или бездействие от страна на разпределителното предприятие, поради
което жалбата за настъпили щети била неоснователна.
Представени са два констативни
протокола от „Т.“ ЕООД – сервизен център Благоевград от 15.11.2017 г., съгласно
които след направен технически преглед се установило, че десетте броя
телевизора имат повреди, които са в резултат на електрическо свръхнатоварване
(токов удар), подаване на захранващо напрежение, превишаващо максимално
допустимото за този вид изделие.
От свидетелските показания на
двете служителки, както и от представените писмени доказателства, несъмнено се
установяват твърденията в исковата молба, че след настъпване на аварията на
24.10.2017 г. и след възстановяване на електрозахранването е настъпила повреда
в десетте броя телевизори. Оплакванията на ответника в обратния смисъл, развити
във въззивната жалба, са неоснователни – свидетелката Д.е присъствала лично
както към момента на настъпване на аварията, така и при възстановяване на
електрозахранването, като от показанията ѝ по несъмнен начин се
установява, че повредата в телевизорите е настъпила именно тогава. Показанията
на свидетелката съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, като ги кредитира,
доколкото същите са последователни и кореспондират с останалите приети по
делото доказателства.
Съгласно приетото заключение
на вещото лице по допуснатата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, възможно
е появата на свръхнапрежение, респективно на свръхток, в кабелната линия,
свързваща трафопост № 2 „Ковачевица“ с ГРТ на процесния обект „Карагьозовата
къща“, довело до претендираното по делото увреждане на цитираните десет броя
телевизори. Причината за появата на свръхток е настройката на АЧР в подстанция
„Гоце Делчев“, отразена в дневника за смущения и нарушенията в
електроразпределителната мрежа, предполагаща изключване и включване с
електрическото захранване с много малък интервал от време от порядъка на
няколко секунди.
Пред въззивната инстанция е
допуснато изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-техническа
експертиза с въпроси, поставени в отговора на исковата молба. От заключението
на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано,
се установява, че причина за късото съединение в захранващите блокове на
процесните десет на брой телевизори и приемниците за сателитна телевизия към
тях е възникнало пренапрежение в електроразпределителната мрежа НН, захранваща
обекта. Причината за изключване на автоматичния прекъсвач в електромагнитното
табло, монтирано на стълб № 3 – част от мрежа ниско напрежение (НН) на клон „Б“
от трафопост № 2 – „Ковачевица“ в с. Ковачевица при станалата авария на
24.10.2017 г. в обекта „Карагьозовата къща“ е неселективно изключване,
вследствие на едновременно късо съединение в захранващите блокове на процесните десет на брой телевизори и
приемниците за сателитна телевизия към тях.
В открито съдебно заседание
вещото лице изрично посочва, че използваните в процесната сграда прекъсвачи
отговорят на техническите изисквания, като няма констатирани пропуски или липси
в инсталацията. Сочи, че дори използваните прекъсвачи да са имали допълнителна
функционалност (съгласуване по време, а не само съгласуване по ток), то тя щяла
да предотврати единствено изключване на главния прекъсвач, но не и повреда в
телевизорите. Като първопричина за аварията се сочи пренапрежение в
електроразпредилителната система. Така изложеното от вещото лице опровергава
тезата на ответника, че при наличие на друг вид прекъсвачи с различна
функционалност повредите биха били предотвратени.
Видно от изложеното, несъмнено
се установява, че повредата в десетте броя телевизори и приемниците към тях е
възникнала в следствие на авария, която от своя страна е предизвикана от пренапрежение
в електроразпределителната система на ответника. В този смисъл са заключенията
и на двете вещи лица. При иск за вреди вследствие на договорно неизпълнение на
задължение, в тежест на ответника е да установи точното изпълнение на
задълженията си. В случая ответникът не установи, че е изпълнил задължението си
да доставя електрическа енергия с определено качество. Обратното – по делото се
установява, че повредите в описаните в исковата молба телевизори са следствие
именно от неточното изпълнение на ответника по отношение на дължимото качество.
Ето защо исковете се явяват доказани по своето основание.
По
отношение на вредите от неизпълнението, въззивният съд намира следното:
Вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е
необходимо и достатъчно условие за настъпването й в обичайна среда. Неизпълнението
е необходимо условие, когато без него вредата със сигурност не би настъпила. То
е достатъчно условие, когато само то би причинило вредата при обичайно стечение
на обстоятелствата. Косвени са вредите, които са нетипичен резултат на неизпълнението
– в конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на обстоятелствата
не настъпват – в този смисъл решение № 245 от 31.07.2017 г. по т. д. № 3625 /
2015 г. на Върховен касационен съд, І т.о.
В случая пряка и непосредствена последица от неизпълнението несъмнено се
явяват повредите в десетте броя телевизори, описани в исковата молба. От
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от представените
писмени доказателства, се установява, че след настъпване на повредите същите са
били негодни за употреба, а отремонтирането на девет от тях би било на стойност
по-висока от стойността на нови телевизори от същото качество. Ето защо
размерът на вредата в случая е съизмерим със стойността на закупените от ищеца девет
нови телевизори от същия вид и качество, като съгласно представените в тази
връзка писмени доказателства (фактура № ********** от 30.11.2017 г. и платежно
нареждане за плащане по тази фактура) се установява, че ищецът е заплатил
сумата от 3 573,27 лв.
За отремонтиране на десетия телевизор и закупуване на резервна част за него
ищецът е заплатил сумата от 361,00 лв., което се установява от представената по
делото фактура от 23.11.2017 г., както и платежно нареждане за извършване на
плащане по нея.
Разходите за командироване на служител (св. Дишлянова) в размер от 88,68
лв. в случая също се явяват пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Предвид необходимостта след настъпване на повредата телевизорите да бъдат
превозени до сервиз, където да бъде извършена диагностика и ремонт по отношение
на един от тях, както и след това отново бъдат получени от сервиза, ищецът е
имал възможност да ползва куриерски услуги или да командирова служител. В
случая разходите за командироване не превишават разходите, които ищецът би
реализирал при ползване на куриерски услуги за изпращане и получаване на
десетте броя телевизори. За заплащане на сумите за командироване на служител са
представени писмени доказателства (трудов договор, заповед за командироване, доклад
за извършената работа, разписка за платените суми за гориво и дневно извлечение
за платени в полза на командирования служител командировъчни разходи), поради
което заплатените и претендирани в тази връзка суми се явяват и установени по
размер.
Доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на „Т.“ ООД.
Същите са в размер от 613,93 лв. с ДДС, като реалното заплащане на сумата се
установява от представения договор за правна помощ и съдействие, данъчна
фактура и преводно нареждане. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от ответника с молба от 7.10.2022 г. (постъпила в
съда на 12.10.2022 г.), е неоснователно – същото е уговорено в минимума по чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а съгласно § 2 от същата наредба, за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136032 от 30.06.2020 г. по гр.д. №
22817/2018 г. на Софийски районен съд, 59 състав.
ОСЪЖДА „Е.м.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** Бизнес Център, да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 613,93 лв., представляваща съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.