Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С Присъда №... /....... г. по НОХД ....../...... г. по описа на ПРС подсъдимият С. Й. С. е признат за виновен в това, че на 26.05.2009 г. и 27.05.2009 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, управлявал л. а. „БМВ 316” с рег. № ......, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № ...../..... г. на РУ на МВР П., влязло в сила на 24.03.2009 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, чл. 36 и чл. 54 НК му е наложено наказание 5 месеца „Лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим. Подадена е въззивна жалба от С. Й. С. против присъдата. Наведени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли да се отмени присъдата, като се постанови нова такава, с която бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление. В съдебно заседание представителят на В. заема становище да се потвърди присъдата. Защитникът на подсъдимия С. Й. С. – адвокат И. И. доразвива оплакванията си. Същият навежда довод, че присъдата почива изцяло на предположения, тъй като се базира единствено на показанията на двамата полицейски служители. Защитникът счита, че второто обвинение за управление на лекия автомобил от подсъдимия е измислено, ако не издържи първото такова. Счита, че и двете обвинения са напълно недоказани. Първоинстанционният съд е кредитирал единствено показанията на полицейските служители, без да излага убедителни мотиви защо не дава вяра на показанията на останалите свидетели. Защитникът счита за недостоверни твърденията на полицейските служители, че са възприели подсъдимият да управлява автомобила. Последният е бил с тъмни стъкла, като се е движел срещу тях на фарове, както и мястото е било неосветено. Налице е заслепяване. От тук не може да се възприемат за достоверни показанията на полицейските служители, че са възприели подсъдимият да управлява. На следващо място се навежда довод, че са недостоверни показанията им относно размяната на местата на подсъдимия със св. А.. Същият счита, че е невъзможно за такъв кратък период от време да си разменят местата, като подсъдимият се прехвърли на задната седалка, а свидетелката А. на предната такава. Размяната се явява невъзможна и с оглед по-ниската издължена линия на автомобила. В правото си на последна дума подсъдимият С. Й. С. моли да бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление. Окръжният съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди наведените в жалбата оплаквания, становището на страните и събраните доказателства и извърши проверка на правилността на присъдата, прие за установено следното: Подадената жалба е неоснователна. При извършената проверка по реда на чл. 314 НПК съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното и съдебно производство при постановяване на присъдата и мотивите към нея. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал. От същия се установява, че подсъдимият С. Й. С. е с настоящ адрес в гр. П.. Същият е с начално образование и е безработен. Подсъдимият е осъждан многократно за извършени престъпления, като част от тях са по чл. 343в, ал. 2 НК. Същият е неправоспособен водач, като са му наложени над 20 административни наказания за допуснати нарушения по ЗДвП. С НП № ...../..... г. на РУ на МВР гр. П. е наказан по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС. На 26.05.2009 г. вечерта подсъдимият бил в гр. П. заедно с приятелката си – св. А. в заведение. Там били и св. П. и Д.. Около 23 часа подсъдимият и св.А. потеглили с л. а. „БМВ 316” с рег. № ..... в посока от пл. „С.” към ул. „Ал. С.”. Автомобилът бил управляван от подсъдимия. В района на кръстовището на улиците „Ал. С.”, пл. „С.” и ул. „Г.” се намирал дежурен автопатрул на РУ на МВР П., състоящ се от св. С. и И.. Управляваният от подсъдимия автомобил наближил кръстовището. Свидетелят С. го осветил с фаровете на патрулната кола. Свидетелят И. подал сигнал за спиране със „стоп-палка”. Подсъдимият не спрял на указаното място, а на около 10 м вляво в отсрещната посока. До момента на пристигане на полицаите, подсъдимият се прехвърлил на задната седалка. Зад волана седнала свидетелката А., която се намирала на предната дясна такава. Тази размяна била възприета от свидетелите И. и С.. Последните наредили на подсъдимия и свидетелката А. да ги придружат до сградата на РУ на МВР П.. Двамата пристигнали с автомобила, управляван от А.. В РУ им били съставени актове за установяване на административно нарушение. След приключване на проверката двамата били освободени. Подсъдимият и св.А. излезли от сградата на РУ и потеглили с автомобила. Подсъдимият С. отново го управлявал. Посочените обстоятелства били възприети от свидетелите И. и С.. Налице са две групи свидетелски показания. От една страна са показанията на св.С. и И.-служители на МВР П.. От друга страна са разпитани св.А., П. и Д.. Показанията на първата следва да се преценяват с оглед обстоятелството, че съжителства на съпружески начала с подсъдимия. В показанията си св.С. и И. посочат едни и същи обстоятелства. Същите са възприели движението на л.а. БМВ в района на кръстовището, където се намирал дежурния автопатрул. Мястото било осветено, както и движещия се автомобил бил осветен от фаровете на полицейската кола. Двамата свидетели категорично посочват, че автомобилът е бил управляван от подсъдимия. След подаване на знак за спиране, последният не изпълнил полицейското разпореждане. Продължил, като спрял на разстояние от тях 10 м и то в отсрещната посока. Двамата полицейски служители са възприели размяната на водача със седящия от дясната му страна пътник. Подсъдимият, който седял на мястото на водач, преминал отзад. Св.А. се оказала на негово място. След като била извършена проверка на сградата на РУ на МВР, подсъдимият и св.А. били освободени. Двамата потеглили с автомобила, като водач отново бил подсъдимият. Така изложените обстоятелства са възприети и възпроизведени от двамата полицейски служители. От показанията на св. П. и Д., св.А. и обясненията на подсъдимия се установява, че инкриминираната вечер същите са били в заведение в гр.П.. Подсъдимият и св.А. потеглили с автомобила, като втората го управлявала. В тази насока са показанията на св.П., Д. и А., както и обясненията на подсъдимия. При движението на автомобила в района на кръстовището, където се намирал полицейският автопатрул, св.С. и И. са възприели като водач подсъдимият, както и размяната му със стоящия от дясната му страна пътник. Дори и са се приемат за достоверни твърденията на св.П., Д. и А., че последната е водач на автомобила при потеглянето му. Към момента на приближаването му в района на кръстовището, св.С. и И. възприели управление на колата от подсъдимия. Последният не спрял след подадения му знак, а на разстояние, където е извършена размяната със св.А.. от тук възниква съмнение в достоверността на показанията на първите трима свидетели, каккто и с оглед близките им взаимотноошения с подсъдимия. Следва да се приемат за установени по несъмнен извършване на деянието, авторството и вината на същия. Въззивният съд приема за установено по несъмнен начин подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343 В ал.2 във вр.с ал.1 НК. На 26.05.2009г. и 27.05.2009г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, управлявал л. а. „БМВ 316” с рег. № ...., без да притежава свидетелство за управление на МПС. Същият е неправоспособен водач, като деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му административен ред за същото. Налице е съставомерност на деянието с оглед установяването на елементите на фактическия състав на престъплението. От тук следва да се приеме, че е налице правилно приложение на материалния закон. РС е определил наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода. При определяне вида и размера на същото са отчетени обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Правилно РС е приел, че обществената опасност на престъплението не е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират правилата за движение по пътищата. Обществената опасност на подсъдимия следва да се преценява с оглед недобрите му характеристични данни, както и предишните му осъждания за извършени престъпления. Същият е осъден с десет влезли в сила присъди за извършени умишлени престъпления от общ характер, като по четири от тях е за същото деяние. Подсъдимият е санкциониран многократно за нарушения по ЗДП. Същият дава обяснения, като прави частични самопризнания. Отчетено е като смекчаващо вината обстоятелства, че подсъдимият е млад човек. Същият има семейство с едно дете. Налице е невисока обществена опасност на деянието. Налице са отегчаващи вината обстоятелства, а именно недобрите характеристични данни, предишните му осъждания, както и системни нарушения на правилата за движение по пътищата. Въззивният съд счита, че така определеното наказание по вид и размер се явява справедливо. Същото ще доведе до реализиране на генералната и специалната му превенции. По тези съображения присъдата се явява постановена в съответствие с процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон, обоснована, като наложеното наказание е справедливо определено. Същата следва да се потвърди. Водим от изложените съображения и на осн.чл.338 НПК, Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № ...../.....г. по НОХД ....../.....г. на П. РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |