РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.05.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Д.
при секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 10730 по
описа за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск
с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Я.И.И.
чрез пълномощника му адв. В.Н. е предявил против З. „Б.И.“ АД иск за сумата от
26 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат
на телесни увреждания настъпили при ПТП , ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на деликта – 17.12.2015 г. до окончателното й изплащане, както и
обезщетение на имуществени вреди в размер на 65 лв., ведно със законната лихва
върху нея считано от 15.01.2015 г. до окончателното й изплащане и разноските по
делото.
Ищецът твърди,
че е пострадал при ПТП на 04.09.2014 год., вина за което носи водачът на лек
автомобил марка „БМВ", модел „330 Д" с д.к. № ******** – Р.П.В.- Н.,
а самият автомобил е бил застрахован при ответника З. „Б.И.“ АД по валидна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищецът
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
от ЗА.
Ответникът З.
„Б.И.“ АД оспорва иска като неоснователен. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на ПТП , вината на водача на лек автомобил БМВ,както и причинно
следствената връзка с уврежданията на ищеца. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди по размер, като прекомерно завишена в разрез с чл. 52 ЗЗД,с
оглед леките наранявания,от който пострадалия се е възстановил в кратък срок и
напълно. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия поради това, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен
колан, поради което счита, че обезщетението следва да бъде намалено. Оспорва
претенция за лихва поради неоснователност на главния иск. Претендира разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От
представените по делото Протокол за ПТП № 1532124 със скица, АУАН №
387086/17.12.2016 г. И наказателно постановление № 15-0246-000688/28.03.2016 год. на началника
на РУП Ботевград се установява, че на 17.12.2015 г. около 10.00 ч. В
с.Трудовец,в района на кръстовището между ул.Цар Освободител с ул.Цар Симеон I е
настъпило ПТП , при което се движещия се в посока от гр.Ботевград към с. Разлив
лек автомобил марка „БМВ", модел „330 Д" с per. № ********,
управляван от Р.П.В.- Н. е внезапно навлязъл в насрещната лента за
движение,където се ударил косо-челно в движещия се насреща автомобил марка
„Фолксваген", модел „Голф" с д.к. № ********управляван от А.И.И..
Вследствие на удара е пострадал ищецът по делото – Я.И.И., който е пътувал като
пътник на предната дясна седалка в лекия автомобил .
От протокола за ПТП и представената справка от масивите на ГФ е видно, че за
лек автомобил марка „БМВ", модел „330 Д" с д.к. № ******** е имало валидна застраховка при
ответното дружество З. „Б.И.“ АД за „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица № BG/02/115003028535, със срок на действие 11.12.2015 г. до
10.12.2016 г.
В хода на
настоящото дело е изслушана и приета КСМАТЕ, чието заключение се възприема от
съда като безпристрастно. От него се установява, че вследствие на претърпяното
ПТП ищецът Я.И.И. е получил следните травматични увреждания: Контузия на
главата. Субконюнктивален кръвоизлив на лявото око, оток в областта на лявата
буза, повърхностни охлузвания в областта на брадичката и долната устна, разкъсно-контузна
рана в областта на лява буза. Контузия с кръвонасядане на гръдния кош, палпаторна
и спонтанна болка в лявата тазобедрена става без нарушение във функцията.Така
установените травми са отзвучали за период от около 3-4 седмици, през които той
е изпитвал обичайните за мекотъканните увреждания болки и страдания. Изпитвал е
болезненост при дишане, с оглед на установената контузия на гръдния кош.
Към момента Я.И.
е в добро общо състояние, без оплаквания, с нормално носово дишане и с наличие
на фин линеен ръбец в областта на лявата носно устна гънка към лявата буза.
Според
автоексперта причините за настъпване на произшествието имат субективни характер
- водачът на лек автомобил БМВ е управлявал автомобила така, че е навлязъл
върху лентата за насрещно движение в момент, когато това не е било безопасно за
него и другите участници в движението.
Според
експертите пострадалият е бил без предпазен колан при катастрофата,тъй като
ударът между автомобилите е бил сравнително лек и при правилно поставен
такъв,не биха се получили уврежданията по главата му,а също и неестественото
изкривяване на предната дясна седалка.
От показанията
на разпитания по делото свидетел А.И.И. – водач на Фолксвагена и брат на ищеца,
се установява, че към датата на ПТП-то не е притежавал свидетелство за
правоуправление на МПС.Брат му се е возел на предната дясна седалка без
поставен колан.Лекия автомобил БМВ навлязъл внезапно в неговата лента за
движение и не могъл да избегне челния сблъсък с него.След катастрофата приели
брат му в болница и му направили два шева на носа,след което го изписали. Пострадалия
изпитвал болки и дишал трудно през носа, налагало се да приема обезболяващи. Направил
си допълнителни изследвания.От инцидента станал по-затворен и изпитвал страх да
се вози в автомобил.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е
във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното.
За да се
приеме, че е налице непозволено увреждане е необходимо доказване наличието на
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
От
доказателствата по делото се установи, че при управление на лекия автомобил
марка „БМВ", модел „330 Д" водачът Р.П.В.- Н. е нарушила правилата за
движение по пътищата като в резултат на субективните й действия е навлязла неправомерно
в насрещната лента за движение-нарушение на чл.16,ал.1 т.2 ЗДвП,където е
реализирано ПТП-то.
В резултат на произшествието
са причинени травматични увреждания на ищеца по делото - Я.И.И., пътувал на
предна дясна седалка в лекия автомобил марка „Фолксваген", модел
„Голф".
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на водача на лекия автомобил се
презумира, а по делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за
оборване на законовата презумпция за вина на водача на този автомобил.
Установено е
по делото, че за лекия автомобил марка „БМВ", модел „330 Д" с д.к. № ******** е имало застраховка при ответното
дружество З. „Б.И.“ АД за „Гражданска отговорност” валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие , поради което ответникът е материално
легитимиран да отговаря по исковете.
Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние - от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
се установи, че причините за настъпилите увреждания при ищеца са процесното ПТП
и нараняванията в областта на главата в части от интериора на автомобила,вкл. и
стъклото.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е основателен.
По неговия
размер:
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на
основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл
с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено.
Ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат поради това, че е пътувал в автомобила без поставен
предпазен колан.С оглед заключенията на приетите по делото експертиза и
показанията на свидетеля, съдът приема, че по делото е установено, че
пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан по време на ПТП, в
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а също,че уврежданията по главата не биха
настъпили,ако е бил с поставен такъв.Ето защо съдът възприема за основателно
възражението за съпричиняване,направено от ответното дружество и определя
процент на съпричиняване в размер на 60% , доколкото уврежданията по главата е
една от двете основни травми/втората е в областта
на гръдния кош и левия крак/ при катастрофата и категорично е можело да се
избегне,тъй като удара е бил челен със сравнително малка скорост,при което
колана е ефективно предпазно средство.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и
степента на уврежданията,които са причинили на ищеца болки и страдания за около
2 седмици,и неудобства съпроводени с по-леки и спорадични болки за около месец.
От друга страна следва да се отчете фактът, че в резултат на претърпяното ПТП
ищецът Я.И.И. е получил увреждания, които не са тежки по вид – контузии на
главата и тялото, които са били съпроводени с временни болки и страдания, като
същевременно същите не са налагали продължително лечение. Няма данни за
претърпяно мозъчно сътресение. Съдът отчита и факта, че към момента
здравословното състояние на ищеца е добро и същият се е възстановил от
получените увреждания.
Като взе
всички тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е
основателен в размер на 8 000 лв. и след приспадането на приетия процент
съпричиняване следва да бъде уважен за сумата от 3200 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 17.12.2015 г. до
окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован
пред вид търпените от ищеца болки и страдания и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 26 000 лв. искът за неимуществени вреди като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Имуществените
вреди са доказани по размер и и след приспадането на приетия процент
съпричиняване следва да бъде уважен за сумата от 26 лв. с лихва от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане,а над тази сума до претендираната
от 65 лв. следва да се отхвърли.
По разноските
в производството:
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 12 лв., както и на
процесуалния му представител адв. В.Н. сумата
от 454 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС
сума в размер на 321 лв. държавна такса.
На основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски в размер на 299 лв., както и сумата от 1220
лв. – адвокатско възнаграждение по минимума
на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,при възприето възражение на ищеца за прекомерност.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК ********, гр. София,
ул. „Д.Б.“ № **а заплати на Я.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника му адв. В.Н., със съдебен адрес:*** на основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3200 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили при ПТП на 17.12.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 17.12.2015
г. до окончателното й изплащане и сумата от 26 лв.- обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
над уважения размер до претендирания такъв от 26 000 лв. за неимуществени вреди
и за имуществени вреди над уважения размер до претендирания от 65 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК ********, гр. София, да заплати на Я.И.И. на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 12 лв., както и на процесуалния му представител адв. В.Н. сумата от 454 лв. – адвокатско
възнаграждение, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 321 лв.
ОСЪЖДА Я.И.
***“ АД разноски в размер на 299 лв., както и сумата от 1220 лв. –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
САС в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: