Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Оряхово, 05.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 27.07.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№528/2020г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск от
В.П.В., ЕГН:********** с адрес *** с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.79
от ЗС, против против Община Мизия, представлявана от В. Б. в качеството й на
кмет, за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на
недвижим имот от 2300 кв. метра, изключен от регулацията на с.С., обл.Враца и
представляващ част от поземлен имот с идентификатор 68148.20.343 в
с.Софрониево, обл.Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-93/12.02.2019г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в местността „ Край село „, с обща площ от 5655 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид
земеделска земя и категория на земята – пета, собственост на община Мизия, и
който недвижим имот от 2300 кв.м. е идентичен с част от недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за право на собственост по закона за т.п.с. №579,
регистър 2951, дело №770/1922г. на РС – Оряхово на основание наследяване от
праводателя С. Г.В. ***, починал на 05.01.1966г..
Претендират се и
направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са
представени заверени копия от следните писмени доказателства – нотариален акт
за право на собственост по закона за т.п.с. №579, регистър 2951, дело
№770/1922г. на РС – Оряхово; скица №188/20.10.2020г.; удостоверение за
наследници изх.№380/12.10.2020г. на кметство с.С.; скица на поземлен имот
№15-1076535/17.11.2020г. на СГКК – Враца и удостоверение за данъчна оценка
№**********/19.11.2020г. на община М..
В исковата молба се
сочи, че ищецът е наследник на С. Г. В. ***,
починал на 05.01.1966г, акт за смърт №2/06.01.1966г. кметство с.Софрониево, общ.М..Твърди
се, че дядото на ищеца – С. Г. В. ***, с нотариален акт за право на собственост по
закона за т.п.с. №579, регистър 2951, дело №770/1922г. на Оряховски мирови съдия, закупил дворно място с площ от
2300 кв.м. в с.С./ старо име с.С. /, парцел 5, кв.17, в местността „ Край село ”.Твърди
се още, че в момента по новият регулационен план на с.С., одобрен със заповед №4542-Кот/18.12.1969г.
на МРРБ и регулационен план №495/05.04.1974г. на ОНС Враца, имотът е с площ
2200 кв.м. и е с кад.№0.103, при съседи, както следва - имот с кад.№0.105, УПИ
III и IV, кв.89, собственост на А. М. К.; имот с кад.№0.100, собственост на С.Н.
. имот с кад.№0.102, собственост на И. П. М., имот с кад.№0.9527 – ул.„ Р. ” на
община М.и имот с кад.№0.104, УПИ I и II, кв.89, собственост на Б.И.Х..Ищецът
уточнява, че това били съседите, отразени в скицата, издадена му от община М..
Отразено е, че съседният имот с кад.№ и 0.101 е собственост
на С.И. М., ЕГН:********** ***, както и, че ищецът заедно със С. М. обработвал
тези парцели, като премахнали трайната граница между двата имота и заедно орат,
култивират, сеят и прибират реколтата.Така заедно обработвали парцелите, тъй
като сегашната земеделска техника е едрогабаритна и не можела да маневрира в
малки парцели.Обединените три парцела били над 4 дка и в тях вече било възможно
да влизат трактори и прибираща техника.
Ищецът сочи, че преди около 40 години в мястото им имало
малка паянтова постройка, в която дядо му, а след това и баща му отглеждали
домашни животни.Тази постройка премахнали около 1968 - 1969г. и изчистили
двора.Твърди, че оттогава до ден днешен обработвал земята и засаждал със
зърнено - житни култури.Сочи, че дядо му починал през 1966г., а баща му П. В.
през 1974г. и той наследил имота, който вече три поколения владеят и ползват като
свой собствен и никога не е бил изоставян или други хора да са се грижили за
него.Посочено е, че дори и при колективизацията на земята, този имот е останал
на дядо му и не е бил включен в блоковете на ТКЗС и ДЗС.
Твърди се, че през 1974г. имотът бил изключен от регулацията
на селото, но ищецът продължил да го владее и ползва, без някой да оспорва това
и без от община М. да са се противопоставили на това негово владение и
ползване.В имота ищецът продължил да засажда и отглежда зърнено - житни култури
за храна на домашните животни и това продължавало и до ден днешен, като в
момента също бил засадил люцерна и царевица.Ищецът заявява, че преди време
мястото било оградено с колове и бодлива тел, но откраднали бодливата тел от
оградата, а той е извадил коловете, но и сега си личали изградените от него
трайни граници на имота.До имота има изградена улица от община Мизия, която е
наименована „ Р. ” и се разполага в посока север - юг.До него също има подобни
дворни места, част от които са сгради, а друга част са премахнати сгради от
техните собственици.През тази година ищецът поискал да се сдобие с констативен
нотариален акт за собственост на имота, но от община М.му казали, че същият е
изваден от регулацията на селото и сега имотът попада в земеделските земи и бил
с НТП „ Пасище ” и „ Др.селищна територия ”, като няколко имота били обособени
в един имот с кад.№000063, с площ от 7754 кв.м..Съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ тези
имоти били предоставени в собственост на община Мизия.Съседът на ищеца – С. М.
е собственик на двата съседни парцела с обща площ от 2100 кв.м, а неговата
претенция е към съседния имот с площ от 2200 кв.м, който е негова собственост и
никой не възразявал за това, тъй като почти всички в селото знаели, че това е негов
наследствен имот.Твърди се, че от придобиването на имота до настоящия момент,
вече почти 100 години, ищецът и неговите дядо и баща не са преустановявали
владението, ползването и поддръжката на имота, а ищецът го обратова като свой
собствен.За добрата вегитация на насажденията в него влагал торове и препарати
за растителна защита и получавал добри добиви.До ден - днешен никой не е
изявявал каквито и да е претенции към този имота, същият не е бил одържавяван и
не е бил включван в ТКЗС или други подобни организации, а винаги е бил в
собственост и владение на ищеца и неговите наследодатели.Сочи се, че имотът има
трайно изградени граници, които никога били нарушавани, както и, че никой от
съседите нямал претенции и нямало имотни спорове.
Ищецът счита, че неправомерно община М.е извадила от
регулацията на селото собствения му имот, както и, че го свои, без да има
правно основание за това.На основание гореизложеното, за него се пораждал
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
С допълнителна искова молба ищецът е отстранил
нередовностите в ИМ като е посочил, че процесният имот към настоящия момент представлява част от
поземлен имот с идентификатор 68148.20.343 в с.С., обл.Враца по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-93/12.02.2019г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „ Край село „, с обща
площ от 5655 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин
на трайно ползване – друг вид земеделска земя и категория на земята – пета,
собственост на община М..Уточнява още, че исковата му претенция е за 2300 кв.м.
от този имот.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.Със същия ответникът намира
исковата молба за допустима, а предявеният иск за основателен, поради което го
признава.Сочи, че община М. с поведението си не е дала повод за завеждане на
делото и при признанието на основание чл.78, ал.2 от ГПК, претендира разноските
по делото да бъдат възложени на ищеца.По отношение на твърдението, че община М.неправомерно
е извадила от регулацията на града, имот с кад.№0.103. счита, че същото не
почива на правната логика и не кореспондира с фактите и обстоятелствата,
свързани с имота.
Твърди се, че
процесният имот е изваден от регулация с приемането на регулационен план от
1967г. съгласно заповед №48/12.01.1967г. на ИК на ОНС - гр.Враца, като до
приемането на План за земеразделяне от 1998г., собствениците на имоти са имали
възможността да заявят правото си на собственост.Във връзка с това, Общинска
поземлена комисия - гр.М., на основание чл.25, ал.1 от ППЗСПЗЗ е съобщила, че е
изготвен проект на План за земеразделяне на землището на с.С. ( ЕКНМ 48043 ),
който е бил изложен в сградата на поземлената комисия.На основание чл.25, ал.2
от ППЗСПЗЗ, в 14 - дневен срок от обнародването в „ Държавен вестник “, счита,
че заинтересованите са могли да направят писмени възражения пред Общинска поземлена
комисия по проекта на плана за земеразделяне, но същото не е било сторено от
ищеца.До влизане в сила на плана за земеразделяне на землището на с.С.,
собствениците на имоти са имали правната възможност да заявят правото си на
собственост, като на основание чл.32. ал.1 и чл.33 от ППЗСПЗЗ, поземлена
комисия - гр.М. е съобщила на заявителите или упълномощени от тях лица за
възстановяване на собствеността върху земеделските земи в землището на с.С. ( ЕКАТТЕ
68148 ).В посочения в обявлението срок, ищецът не е заявил правото си на
собственост и на основание чл.32. ал.5 от ППЗСПЗЗ.Земите на неявилите се
заявители са били предоставени за стопанисване от общината.С влизането в сила
на плана за земеразделяне на землището на с.С. от и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ,
останалата земеделска земя след възстановяването правата на собствениците е
станала собственост на община М. съгласно протоколно решение от 26.03.2012г. за
проведено заседание на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ в състав, определен със
Заповед №11 от 27.01.2011г. на Директора на Областна дирекция „ Земеделие “ -
гр.Враца и Заповед №109 от 27.03.2012г..
Към отговора са
представени заверени копия от следните писмени доказателства – Акт №1882/06.01.2016г.
за частна общинска собственост; протоколно решение от 26.03.2012г., Заповед №109/27.03.2012г.
на Директора на ОД „ Земеделие “ и приложение към протоколно решение.
В откритото съдебно заседание ищецът
чрез процесуалния си представител адв.Ц.К. поддържа предявения иск.Уточнява се,
че ищецът твърди, че процесния имот е собственост на наследниците на С. В.,
както и, че не се претендира владение.
Ответникът не се явява и не се
представлява.
По делото в качеството на свидетели
са разпитани лицата Л. Г. М. и П. С. И..
Св.М. сочи, че знае, че процесния
имот се обработва от 1972г. – 1973г. от наследодателите на ищеца.Уточнява, че
имотът е над декър и се намира в края на селото през два имота от неговия.Сочи,
че няма информация имотът да е бил отчуждаван и да е бил включван в блоковете
на ТКЗС, ДЗС.Посочва, че едно време имотът е имал ограда, както и, че ищецът се
грижи за имота, като същият е изоран и ще се засажда.
Св.И. посочва, че имотът на ищеца е
около 2500 кв.м., че същият се намира в края на с.С. и някога е бил в регулацията
на селото.Разказва, че откакто се помни този имот бил собственост на
наследодателите на ищеца, както и, че не е бил включван в блоковете на ТКЗС.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото
удостоверение за наследници изх.№380/12.10.2020г. на кметство с.С. на С.Г. В.,
се установява, че последният е б.ж. на с.С., починал на 05.01.1966г..Същият е
имал един син – П. С. В., починал на 07.05.1974г..
П. С. В. е оставил за свои законни
наследници, както следва – ищецът В.П.В. – син, С. П.В. – син, починал на
12.08.2004г. и С.П. М. – дъщеря, починала на 28.04.1968г..
С.П.В. от своя страна оставил
законни наследници Н. С.П. – дъщеря, починала на 23.12.2016г. и М. С. В..Н. С.
П.оставила за свои законни наследници дъщеря си – П. С. З., починала на
29.08.2011г., сина си С. С.З., починал на 25.11.1996г. / неженен, без деца /,
сина си Т. С. З. и сина си К. Ц. М..След смъртта си П.С. З. оставила за свои
законни наследници синовете си Н. П. Н. и С. П. Н..След смъртта си Т. С. З.в
оставил за свой законен наследник сина си Д. Т. З..
С. П. М. оставила за свои законни
наследници дъщеря си В. Б. Н. и сина си П. Б. М..
По делото е приложено заверено копие
от нотариален акт №579, регистър 2951, дело №770 от 09.12.1922г. за право на
собственост на РС – Орахово.От съдържанието на същия се установява, че пред
мировия съдия се е явило лицето С. Г.В. с искане да бъде съставен нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот, даден му от Сърбенишката
общинска комисия за т.п.с. от общинските пера, а именно – дворно място от 2 дка
и 3 ара, в землището на с.С., парцела №5, кв.№17, местонстта „ Край село „ до
съседи – улица, общинска парцела и Й. М., за сумата от 690.00 лева, която сума е
внесена напълно в С. общинско управление срещу кв.№38 от 25.08.1922г., на
основание протокол №15 от 02.09.1922г. от С. общинска комисия за т.п.с. и
кв.№111 от 07.07.1922г. за внесени 2% общински налог, съгласно чл.58 от Закона
за т.п.с. и чл.95 от Правилника за приложение на закона за т.п.с., и въз основа
Наредба №7253 от 09.05.1922г. от дирекцията за т.п.с. при Министерството на
земеделието и държавните имоти.Посочено е, че на купувача С. Г.В. е издаден
нотариален акт за собственост, като удостоверение на гореизложеното.
От приложеното по делото заверено
копие на скица №188/20.10.2020г., се установява, че имот с №0.103 по
кадастрален план на с.С., ЕКАТТЕ:68148, одобрен със Заповед №4542-кот
18.12.1969г. на МРРБ и регулационен план №495 от 05.04.1974г. на ОНС, с площ 2220
кв.м., записан на наследници на С. Г. В. въз основа на нотариален акт №579 от
09.12.1922г., регистър 2951, дело 770, е извън регулацията на с.С..
Приложена е и скица на поземлен имот
№15-1076535/17.11.2020г., издадена от СГКК – гр.Враца за поземлен имот с
идентификатор №68148.20.343, в с.С.о, обл.Враца по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-93/12.02.2019г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „ Край село „, с площ
от 5655 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – друг вид земеделска земя, пета категория и номер по предходен
план – 000343, и съседи – 68148.888.9901; 68148.20.338; 68148.20.340 и
68148.20.64, собственост на община М.на основание Заповед на директора на ОД „
Земеделие „ по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на
комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ №109 от 27.03.2012г., издаден от ОДЗ – Враца.
Видно от представеното по делото
удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№**********/19.11.2020г.
на Община М., процесният имот с идентификатор №68148.20.343 е с данъчна оценка 692.70
лева.
По делото е назначена и изготвена
техническа експертиза.Вещото лице, след запознаване с материалите по делото,
личен оглед и измервания на място с високоточен геодезически инструмент е дало
заключение, от което се установява следното:
Процесният имот има трайни граници
от две страни – на север-северозапад – улица от регулацията на селото / ищецът
смятал, че между неговата територия и тази улица има полски път, по който са
преминавали за съседни имоти, и който в момента бил обрасъл с храсти / и на
югоизток – полски път, до който също имало храсти и единични дървета.Отразено
е, че на изток и на юг имотът нямал трайни граници, като в момента на огледа
теренът бил изоран.На изток имало неизорана земя, а на юг изорани
територии на семейството на Пламен
Митрашев.
Посочва се, че на скица вещото лице
е представило точното измерване на показаните от ищеца граници, които реално
били обработена земя на място.
При съпоставка с регулационните
планове е установено следното:
В община М. имало запазен стар план
на населеното място, който бил нечетлив и с разкъсано инжинерно платно, поради
която причина от него не се давали данни за граници на парцели, същите не
можели да се видят и изчертаят.Запазен и действащ бил регулационен и
кадастрален план с одобрена регулация от 1974г. и одобрен кадастър от 1969г..
Отразено е, че скица за процесния
имот била приложена в делото, като по този план имота бил с №0.103 и от него
нямало формиран урегулиран имот, попада в зоната за озеленяване.По данни от
стария нотариален акт за собственост на С. В. – наследодател на ищеца от
1922г., е описано, че описания в акта имот представлява част от общинска мера –
дворно място в землището на селото.
Към датата на изготвяне на
експертизата, действащ план за територията на имота е в обхвата на одобрената
кадастрална карта на землище с.С., одобрена със Заповед №РД-18-93/12.02.2019г.
и представлява част от имот с идентификатор 68148.20.343, с площ от 5655 кв.м.
– друг вид земеделска земя, имот общинска частна собственост на община М..Имотът
на предходната карта на възстановената собственост е бил имот по чл.19 от
ЗСПЗЗ, т.е. оставен за стопанисване от общината до заявяване на претенции за
собственост, но след като е преминал 10 – годишен срок от одобряване на плана
за земеразделяне, законово станал общинска собственост като непотърсен.
Според вещото лице процесният имот
не е попадал във физическите блокове на ТКЗС – за това нямало писмени данни, но
през годините е попадал в плановете и местоположението му не позволявало
ползването му като голям селскостопански блок.
Също така нямало открити данни в
община М., кога имота е изключен от регулация.Отразено е, че е имало периоди от
по – стари години – 1928 – ма, 1907 – ма години, в които за с.С. са проектирани
нови квартали, като не касаят разглеждания.По плана от 1974г. също имало
червена линия / ограничаваща регулацията / след имота, като същият попадал в
зона за озеленяване, но нямало формирани урегулирани поземлени имоти, а бил
един общ имот за озеленяване.Вещото лице не е намерило данни, сочещи конкретна
информация кога процесния имот е бил изключен от регулация и е попаднал в
земеделския фонд.Отразено е, че по Постановление на МС от 1961г., в много
населени места на територията на страната били изключени от регулация имоти, с
цел да се определи по – голям и адекватен коефициент на застрояване незастроени
крайни за регулацията, незастроени поземлени имоти.Също така, в началото на
процедурите за изготвяне на плановете за земеразделяне, Техническите служби към
общините, като част от комисии, подавали границите на регулацията и границата
на с.С.в тази част е подадена с крайна регулационна граница – близките две
крайни улици и разглеждания имот е извън регулацията.Сочи се, че до тези улици
има електрификация, като в самия имот на ищеца няма.
По картата на възстановената
собственост на землището на с.С., границите на процесния и на съседните имоти
били заснети, но са нанесени не като отделни имоти с кадастрални номера, а като
общ имот.
На скици към заключението, вещото
лице е представило два варианта за възстановяване на имота и една скица със
съседни имоти, за да се виждало къде попада, а именно:
- първи вариант / скица №2 / – по
т.1-2-3-4 и със защриховка имота, който според вещото лице може да бъде
възстановен, като в северната част е оставен път, по който можело да се осигури
достъп до съседни имоти.На юг имотът достигал имотите на сем.М. с кратни номера
338 и 340, на запад – път, а на изток – осреднена линия между посочените данни
на място.Възстановена по този начин площта на имота била 2305 кв.м.;
- втори вариант / скица №3 / – по
т.5-6-7-8 и със защриховка имота, който според вещото лице може да бъде
възстановен, като в северната част няма път – така както е имота по
регулационен и кадастрален план на с.С., одобрени 1974г. и 1969г..Посочено е,
че достъпът до съседните имоти следва да е решен по друг начин.На юг имотът
достигал имотите на сем.М. с кратко описание 338 и 340, на запад – път, а на
изток – осреднена линия между посочените данни на място.Възстановена по този
начин площта на имота била 2532 кв.м.;
Вещото лице посочва, че разликата в
площите се получавала от пътя в северната част на двата варианта.Сочи се още,
че при прехвърляне на картата на възстановената собственост на землището в
одобрена кадастрална карта на същото землище, имало малка разлика, но това
идвало от неудобствата при прехвърлянето й и посочените граници на други
територии.
Към експертното заключение са
приложени три броя скици, както следва:
- скица №1 – представляваща копие от
кадастралната карта на землището в с.С., с местоположението на процесния имот;
- скица №2 - представляваща копие от
кадастралната карта на землището в с.С., Вариант 1 на възстановяване с път в
северната част и местоположението на процесния имот;
- скица №3 - представляваща копие от
кадастралната карта на землището в с.С., Вариант 1 на възстановяване на
процесния имот;
В съдебно заседание вещото лице
поддържа така депоираното заключение.
Сочи, че процесния имот, попада в
имот, общинска частна собственост.Уточнява, че в нотариалния акт на
наследодателя на ищеца е вписано, че имота граничи с улица, частен имот и
общинска мера.Посочва, че по стария регулационен план на селото не се издавали
данни, тъй като бил в много лошо състояние, а планът, от който можело да се
види къде попада имотът е одобрен съответно 1974г. и 1969г..Уточнява, че в този
план имотът имал отделен кадастрален номер и попадал в един огромен терен,
който бил предназначен за озеленяване, като същият не бил урегулиран, но имал
обозначени граници.Тези граници при изготвянето на плана за земеразделяне на
землището, били заснети от фирмата изпълнител на плана за земеразделяне и с
пунктири са нанесени в плана за земеразделяне, преди да бъде прехвърлен в
кадастралната карта.Посочва, че към момента действаща за землището на
с.Софрониево е одобрена кадастрална карта от 2019г..Тези кадастрални карти на
землищата се създавали, като директно картата на възстановената собственост се
прехвърляла, без да се изменят граници и площи в карта, която е за всички
населени места и всички землища.Вещото лице разяснява, че при това прехвърляне
се допускали минимални изменения, като в случая били съпоставени данните от
картата за възстановената собственост и одобрената кадастрална карта, и се
получавало разминаване от 7-8 метра в единия ъгъл на имота.Според вещото лице,
това била и една от причините при заснемане на имота на място да има известно
разминаване от имота на М..
На място от двете страни на
процесния имот имало трайни граници – улици, към които била границата му.От
страната на М. нямало точна граница, като двата имота били изорани, а вещото
лице е заснело данните по това, което ищецът е показал на място.Вещото лице
допуска, че при това показване също било възможно да има известна разлика от
имота, който е притежавал наследодателя на ищеца преди години.
Сочи, че местоположението на
процесния имот в действителност попада в имот 343.В регулационния план от
1974г. и кадастралния план от 1969г. няма нанесен път в северната част на имота
и поради тази причина били предложени два варианта за възстановяване – по
първия в северната част на имота е нанесен път, който ищецът е посочил, че
съществува на място и който в момента на извършване на огледа от вещото лице е
бил обрасъл с храсти, а по втория вариант този път е премахнат и източната
граница е продължена до крайната част на имота.Източната граница на имота била
между т.2 и т.3, като същата била получена като осреднена между точките, които
били измерени.
Вещото лице уточнява, че когато се
възстановяват имотите в стари граници се приемало, че се възстановява толкова ,
колкото има на място, тъй като през годините имотът може да се е разширил или
изменил, но на място имотът не се обработвал до края.Също така вещото лице
посочва, че разминаването между 2305 кв.в., установени на място и тези,
посочени в нотариалния акт – 2300 кв.м. било в рамките на допустимото, като
дори се допускало и повече като разлика, тъй като това били координати и точни
данни и линии, които можело да не се покриват съвсем.
По делото е изготвено допълнително
заключение по горепосочената техническа експертиза.В същото е отразено, че по
нотариалния акт за собственост, приложен по делото, С. В. е бил собственик на 2 дка и 3 ара / 2.300 дка / на дворно
място в местността „ Край село „, в землището на с.С. / старо име с.С. /, със
съседи – улица, общинска парцела и Й. М..Посочено е, че при измерване на място
с геодезичен инструмент, професионален GPS по посочените от ищеца граници на
имота е установено, че претендирания имот попада в границите на поземлен имот с
идентификатор 68148.20.343 с площ от 5655 кв.м. по одобрената кадастрална карта
на землище с.С., одобрена със Заповед №РД-18-93/12.02.2019г., начин на трайно
ползване на имота – друг вид земеделска земя, имот общинска частна собственост
на община М..
Сочи се, че имотът в предходната
карта на възстановената собственост е бил имот по чл.19 от ЗСПЗЗ, както и, че
на място имало трайни граници, сочещи приблизително границите на претендирания
имот.
Също така е отразено, че процесният
нотариален акт за собственост от 1922г. е изготвен на база стар регулационен
план на с.С., одобрен 1907г., както и, че в общината нямало запазено копие от
този план.Най – старият запазен в община М. план на с.С. бил от 1928г., като от
него от Техническа служба – М.не се издавали скици поради много лошото
състояние на инженерното платно, върху който е изчертан плана и поради
възможността за подаване на невярна информация.Поради тази причина вещото лице
не е могло да сравни плана от 1928г. и сега действащия план.Вещото лице
уточнява, че е работило като вещо лице по дело за съседен имот на наследниците
на ищеца – на фамилията на П. М. по съдебен спор за съседна на процесната земя,
като към онзи период е била издадена скица от Техническа служба на община М.,
която сочела точно този масив и имот – терена около поземлен имот №68148.20.343.
В заключение е посочено, че
претендилания имот по нотариален акт от 1922г., ползван от собственика и
неговите наследници до момента, попада в имот №68148.20.343 по одобрената
кадастрална карта на землище с.С. по посочената местност, по приблизителна площ
и по картен материал за съседен имот.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа представеното по делото допълнително заключение.Сочи, че собствеността
на имот №68148.20.343 е частна общинска, на община М., с начин на трайно
ползване – друг вид земеделска земя.Уточнява, че това са земи, които са по
чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като са територии, за които при изготвянето на плана е
констатирано, че представляват други имоти на частни лица и след изтичането на
десет годишен срок са предадени на общината по закон, а не защото са били
общинска собственост в старите времена.Посочва също, че процесният имот е бил в
регулация по старите планове от 1907г. и 1928г., след което е излязъл от
регулация и няма селищен характер.Уточнява, че в момента, в кадастралната карта
на землището имот №68148.20.343 не е обикновена земеделска земя, каквито са
ниви, овощни градини и други насаждения, а предназначението му е „ друг вид
земеделска земя „, т.е. различно от стандартна земеделска земя за обработка, но
не е със статут на селищно образование или регулация.Сочи, че процесния имот
граничи с регулацията на населеното място, като има пътища между тях.
От приложеното по делото
удостоверение изх.№АБ-4-270/24.06.2021г., издадено от община М. се установява,
че имот с кад.№0.103, с площ от 2220 кв.м. по действащия кадастрален план на
с.С., е идентичен с описания имот с площ от 2300 кв.м. в нотариален акт №579,
дело №770 от 09.12.1922г., издаден от РС – Оряхово.Установява се също и, че
имот с кад.№103 е част от имот с идентификатор 68148.20.343 по КККР, одобрени
със Заповед №РД-18-93/12.02.2019г. на ИД на АГКК, НТП „ друг вид земеделска земя
„, с площ от 5655 кв.м., собственост на община М., находящ се в местността „
Край село „ в с.С., обл.Враца.
На основание така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл.124, ал.1 от ГПК е
претенция на собственика на имота да установи със сила на присъдено нещо
правото си срещу лице, което го оспорва или го смущава.Целта на защита е
разрешаването на спора за материалното право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с
конкретния имот, като се осуети занапред възникването на нов спор за
материалното право на същото основание.
За да е налице интерес от
предявяването на такъв иск, достатъчно е да се оспори претендираното или да се
претендира оспорваното от ищеца право.Наличието на интерес се обуславя от
формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че
е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на
иск.Предявяването на установителен иск за установяване правото на собственост
от владеещ собственик против невладеещ, но претендиращ същото право е допустимо
тогава, когато правата са засегнати.В случая претендирания имот е записан като
земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвана и управлявана от община Мизия на основание
Заповед на директора на ОД „ Земеделие „ по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща
протоколно решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ №109 от 27.03.2012г.,
издаден от ОД „ Земеделие „ – Враца.
Уважаването на иска по чл.124, ал.1
от ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената
му тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание –
наследствено правоприемство.В качеството си на страна, заявяваща правото на
собственост върху процесния имот, ищецът следва да установи по пътя на главното
и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от
него придобивно основание.
В случая ищецът претендира да се приеме за
установено спрямо ответника, че наследниците на С. Г.В. са собственици на недвижим
имот от 2300 кв. метра, изключен от регулацията на с.С., обл.Враца и
представляващ част от поземлен имот с идентификатор 68148.20.343 в с.С.,
обл.Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-93/12.02.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността „ Край село „, с обща площ от 5655 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя и
категория на земята – пета, собственост на община . и който недвижим имот от
2300 кв.м. е идентичен с недвижимия имот, обективиран в нотариален акт за право
на собственост по закона за т.п.с. №579, регистър 2951, дело №770/1922г. на РС
– Оряхово на основание наследяване от праводателя С. Г. В. ***, починал на
05.01.1966г..
Първоначално, при
приемането на исковата молба претендираният имот е описан, както следва – имот
с №0.103 с площ 2220 кв.м., но както се установи, това е описанието на имота по
действащия кадастрален план на с.С..
От заключението на
извършената техническа експертиза обаче се установява, че процесният имот е с
площ от 2305 кв.м. по КВС.Вещото лице обаче изрично посочва, че по площ имотът по картата на
възстановената собственост е по – голям, но при земеразделянето това не било
приемано за нарушение, тъй като когато се възстановяват имотите в стари граници
се приемало, че се възстановява толкова, колкото има на място, тъй като през
годините имота може да се е разширил или изменил, както и, че разминаването
идва от неудобствата при прехвърлянето на картата на възстановената собственост
на землището в одобрена кадастрална карта и посочените граници на други
територии.Сочи, че разминаването между 2305 кв.в., установени на място и тези,
посочени в нотариалния акт – 2300 кв.м. било в рамките на допустимото, като
дори се допускало и повече като разлика, тъй като това били координати и точни
данни и линии, които можело да не се покриват съвсем.
Наистина, вещото лице представя и
втори вариант, при който площта на имота е 2532 кв.м..В този случай обаче съдът
намира, че следва да бъде възприет първия предложен вариант, тъй като от една
страна площта на имота в него – от 2305 кв.м. е по – близка до посочената в
нотариалния акт за собственост площ на имота от 2300 кв.м., а от друга, във
втория предложен вариант площта се увеличава с път, по който може да се осигури
достъп до съседни имоти и ако този път бъде включен в площта на претендирания
имот, достъпът до съседните имоти следва да бъде решен по друг начин.
Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице и допълнителното такова, с което по категоричен начин се
индивидуализира имота по местонахождение и площ, като се конкретизира, че имотът
описан в нотариален акт №579, дело №770 от 09.12.1922г., издаден от РС –
Оряхово с площ от 2300 кв.м., е идентичен с имот с кад.№0.103, с площ от 2220
кв.м. по действащия кадастрален план на с.С., както и, че имот с кад.№103 е
част от имот с идентификатор 68148.20.343 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-93/12.02.2019г. на ИД на АГКК, НТП „ друг вид земеделска земя „, с площ
от 5655 кв.м., собственост на община . находящ се в местността „ Край село „ в
с.С., обл.Враца.В тази му част заключението се подкрепя и от издаденото от
страна на община М.удостоверение.
От заключението се установи, че
наследодателят на ищеца е бил собственик на основание нотариалния акт от 1922г.
на процесния имот, който е бил включен в регулацията на селото.
Съдът приема, че по силата на ПМС
№216/1961г. имотът, обективиран в нотариалния акт от 1922г. е бил изключен от
регулация, вследствие на което придобил статут на друг вид земеделска земя и
бил включена в поземления фонд, в следствие на което имотът попаднал сред
земите, които станали частна общинска собственост – в случая собственост на община
М. по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.
От експертното заключение и
допълнителното такова, както и от допълнително дадените от вещото лице
разяснения в съдебно заседание и от приложените по делото писмени доказателства,
се установява, че имот с идентификатор №68148.20.343, част от който е
претендираният от ищеца имот, описан в приложения по делото нотариален акт, към
настоящия момент се стопанисват от Община М..
Няма данни процесния имот да е
включван в ТКЗС или други стопански организации, съществували до 1951г. на
територията на община М., а според вещото лице същия не е бил включван в
горепосочените организации, тъй като представлява обособена територия до
регулацията на селото – местоположението на имота не е позволявало ползването
му като голям селскостопански блок.
Съдът възприема изцяло експертизата
и изготвеното към нея допълнение, тъй като същата е компетентно и добросъвестно
изготвена, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по
делото доказателства, извършило е оглед на място и е отговорило изцяло на
поставените задачи.
Не се установи по делото имотът да е
бил публична или частна държавна собственост, както и общинска собственост,
напротив, установи се, че същият е бил лична собственост на наследодателя на
ищеца – на С.Г. В..Доказателство за това, че процесният имот е принадлежал на С.
Г.В. се съдържат и в самия нотариален акт от 1922г..
Фактът на владение върху имота от
страна на С.Г. В. и неговите наследници се установява и от разпитаните по
делото свидетели – Л.Н. и Пламен И..Според свидетелите процесния имот е бил
собственост на наследодателите на ищеца същият не е бил включван в блоковете на
ТКЗС и продължава да се обработва от наследниците на С. В., в частност от
ищеца.От показанията на св.М. се установява, че имотът се намира в края на
селото през два имота от неговия и, че преди години е имал ограда.
По делото са представени доказателства,
които установяват родствената връзка между собственика на имота по нотариалния
акт от 1922г. и ищеца по делото, а именно удостоверение за наследници
изх.№380/12.10.2020г. на кметство с.С., обл.Враца.От удостоверението за
наследници се установяват и останалите наследници на С.В..
С оглед гореизложеното съдът намира,
че е установено по безспорен начин придобиването на правото на собственост
върху процесния имот от дядото на ищеца по силата на нотариален акт за право на
собственост по закона за т.п.с. №579, регистър 2951, дело №770/1922г. на РС –
Оряхово, който е бил сключен в изискуемата от закона форма, поради което същият
е породил вещно – прехвърлителното действие.След смъртта на С. Г. В. на 05.01.2066г.,
процесният имот по силата на закона е станал собственост на неговите наследници
по закон.
Видно от всички писмени
доказателства е, че процесния имот, съставляващ част от имот с идентификатор
68148.20.343 е имал
селищен характер, тъй като при действието на регулационните планове на с.С.,
обл.Враца от 1907г. и от 1928г., същият е бил в регулацията на селото.Това, че
в последствие същият е намерил графично отражение в КВС не се отразява на неговия
статут.Затова неприложими са процедурите за възстановяване, както и специалните
правила за опазване на земеделските земи.
До горните изводи съдът достигна,
след като съобрази следното:
Актовете за държавна собственост
сами по себе си не пораждат право, а само констатират, че са се осъществили
определени факти, които пораждат право за държавата.Самият акт е официален
документ, което означава, че ако е спазена формата и акта съдържа всички
изискуеми реквизити, при евентуален съдебен спор съдът ще бъде длъжен да приеме
за установено посочените в акта факти – че актът е съставен на посочената дата
и място от съответното длъжностно лице, че се е осъществило посоченото
основание за придобиване на имота, че видът и състоянието на имота са такива,
каквито са описани в акта, че се е осъществило посоченото основание за
придобиване на имота от общината, но само ако са посочени фактите.
Също така характерът
на имота като друг вид земеделска земя, т.е. подлежащ на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ или като селищен, се определя нормативно от чл.2 от ЗСПЗЗ, съгласно
който, земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско
производство и / кумулативно / не се намират в границите на населени места и
селищни образования, определени с подробен устройствен план или околовръстен
полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на
промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения,
религиозни общности или други обществени организации, нито представляват
дворове или складови помещения към такива сгради.Разпоредбата на чл.2 от ЗСПЗЗ
се намира в глава първа „ Общи положения „ и определя качеството земеделски
земи занапред – от влизане на закона в сила.
Съгласно
чл.10, ал.1 – ал.14 от ЗСПЗЗ, на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопански имоти, които са били фактически или юридически отнети от
собствениците им.Обаче не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ.В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение с ТКЗС, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е
статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се
приеме, че този имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.Не всички
земеделски имоти, находящи се извън регулационния план на населеното място имат
земеделски характер.В някои случаи тези имоти – застроени с жилищни или
стопански сгради или незастроени, но ползвани като дворни места, остават извън
регулационния план или биват изключени от него по силата на ПМС
№216/1961г..Независимо от това обаче, те могат да запазят селищния си характер,
да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния
поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата,
които ги владеят като дворни места.Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са
могли за запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и
при условията, посочени в ТР №104/26.06.1964г. на ОСГК на ВС.Ако не са били
членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло.Такива земи не подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5,
ал.2 от ЗВСОНИ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от
ЗСПЗЗ, тъй като в този фонд влизат само земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но останали незаявени в законните срокове.
В
настоящата хипотеза в действителност липсват доказателства процесния имот да е
бил внасян в ТКЗС, за да се приеме, че същият са е считал внесен в
кооперативното стопанство по силата на чл.8 от Примерния устав на ТКЗС, за да
бъде третиран като социалистическа собственост, попадаща в приложното поле на
чл.86 от ЗС.В тази връзка разпитаните по делото свидетели са категорични, че
процесния имот никога не е бил част от блоковете на ТКЗС, а е владян в реални
граници първо от наследодателите на ищеца, а след това и от самия ищец.Също
така ответникът не е представил доказателства, че претендираните процесни
части, от които се състои имот с идентификатор 68148.20.343 са били част от кооперативното земеползване, както и, че са
били одържавени или отнети по друг начин и следователно са подлежали на
реституция по реда на ЗСПЗЗ.Когато такива доказателства липсват, не може само
от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да
се направи извод, че е подлежал на реституция по реда на този закон и след като
не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по
чл.19 от ЗСПЗЗ.
Не
са събрани доказателства и не е установено процесният имот да е бил отчужден и
причислен към ДПФ по реда на ЗТПС от 1946г., отм. ДВ бр.98/28.10.1997г..При
действието на този закон частните стопани са имали право да запазят
собствеността си върху обработваема земя до определен размер.На отчуждаване и
причисляване към държавния поземлен фонд са подлежали притежаваните в повече от
този размер земи – чл.14 от ЗТПС.Друга категория земи на частни стопани,
подлежащи на включване към ДПФ, са били пустеещите земи, чиито собственици се
откажат или не успеят да проведат в срок подобренията, предвидени в Закона за
подобрение и увеличаване на работната земя / чл.21, т.6 от ЗТПС /.В случая няма
доказателства процесния имот да е бил причислен към ДПФ като отговарящ на тези
критерии, поради което и на това основание не може да се приеме, че е станал
държавна собственост и като такава да бъде изключен от действието на
придобивната давност по силата на чл.86 от ЗС.
Не
са налице и доказателства процесният имот да е бил одържавен и по реда на чл.12
от ЗСГ / отм. /, съгласно който, лицата, занимаващи се със селскостопанска
дейност са могли да притежават такива имоти до размер, определен от МС.Въз
основа на тази законова делегация, МС е приел Постановление №25/08.03.1975г.,
като с него са били определени размерите на селскостопанските имоти, които
могат да се притежават от физически лица като лична собственост.Гражданите и
членовете на семействата им, които са се занимавали със селскостопанска
дейност, от която са получавали главния си доход, са имали право да притежават
в полските райони до 5 дка поливни и 10 дка неполивни площи, а тези, които са
се занимавали със селскостопанска дейност, но не са получавали от нея главния
си доход за издръжка, са могли да притежават в собственост до 2 дка, при
условие, че земята се е обработвала лично от тях или с труда на членовете на
семействата им.Селскостопанските имоти на гражданите, които не са упражнявали
селскостопанска дейност, както и притежаваните в повече от определения размер
имоти на граждани, които са се занимавали с такава дейност, са считани за
държавна собственост по силата на чл.12, ал.2 от ЗСГ / отм. / от момента на
влизане в сила на закона през 1973г..
Също така от доказателствата по
делото не се установи процесния имот да е бил публична или частна държавна или
общинска собственост, поради което забраната на чл.86 от ЗС е неприложима – за
тези имоти не важат ограниченията на чл.86 от ЗС, както и мораториума върху
придобивната даавност по параграф 1 от ДР на ЗС.
След като ответната община
противопоставя свои права на собственост, изключващи правата на ищеца, тя
следва да установи, че е придобила правото на собственост на твърдяното
придобивно основание.При предявен иск за установяване принадлежността на
правото на собственост върху недвижим имот, страната, която оспори правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права, носи тежестта да
докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното
право или наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца,
т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения.
По делото не се представиха
доказателства процесния имот да е бил реално отнет от лицето, посочено като негов
собственик, нито пък от неговите наследници.С факта на изключването на имота от
регулация, собствеността върху него не се е променила, поради което липсва
основание въз основа на това той да бъде включен в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ.В
този смисъл е Определение №142/2008г. на 2-ро г.о. на ВКС.
Ако собственик на земеделска земя не
е бил член – кооператор и е владял земята в реални граници до момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не следва да се прилага
реституционното производство, предвидено м ЗСПЗЗ.Причисляването на един
недвижим имот към фонда на земеделските земи, няма за задължителна правна
последица невъзможността той да бъде придобит по давност.Давността остава
допустим придобивен способ по отношение на земеделски земи, които не са били
реално отнети от собствениците им.Такива земи не са и заявявани за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото този реституционен закон е
приложим само за имотите, които са били
отнети фактически или юридически от собствениците им.Спрямо земите, които са
изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ, не се прилага и разпоредбата на чл.5,
ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се
зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила – 22.11.1997г..Такива
имоти не влизат и във фонд „ Резултативен „ по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, не стават
общинска собственост и няма пречка да бъдат придобити по давност от трето лице
в периода след изменението на чл.86 от ЗС от месец април 1990г..
Съдът
намира, че следва за прецизност да посочи, че съгласно утвърдената съдебна
практика предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците е
действие на обикновено управление на съсобствената вещ, поради което
съсобствениците са обикновени, а не необходими другари и всеки от тях има право
и може да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице иск за ревандикация
на съсобствената вещ.
При развитите съображения съдът
намира, че иска като основателен и доказан от ищеца на соченото правно
основание следва да бъде уважен.
С оглед
изхода на спора на ищеца да се присъдят направените по делото разноски в размер
на 960.00 лева / деветстотин и шестдесет лева /, от които 50.00 лева – внесена
държавна такса, 10.00 лева – такса издаване на удостоверение, 300.00 лева за
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 600.00
лева, които ответникът следва да понесе.
Мотивиран
от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на Община М., с адрес гр.Мизия, обл.Враца,
ул. „ Георги Димитров „ №25-27, представлявана от кмета В. Б., че наследниците на С. Г.В. ***, починал
на 05.01.1966г., измежду които и ищецът В.П.В., ЕГН:********** с адрес ***, са
собственици на недвижим имот от 2300 кв. метра, изключен от регулацията на с.С.,
обл.Враца и представляващ част от поземлен имот с идентификатор 68148.20.343 в
с.С., обл.Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-93/12.02.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността „ Край село „, с обща площ от 5655 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя и
категория на земята – пета, собственост на община М., и който недвижим имот от
2300 кв.м. е идентичен с недвижим имот, обективиран в нотариален акт за право
на собственост по закона за т.п.с. №579, регистър 2951, дело №770/1922г. на РС
– Оряхово, и граничи от едната си страна с имот №338, собственост на С. И. М..
Скица
№15-1076535/17.11.2020г., издадена от СГКК – гр.Враца за поземлен имот с
идентификатор №68148.20.343, в с.С., обл.Враца по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-93/12.02.2019г. на
изпълнителния директор на АГКК да се счита за неразделна част от настоящето
решение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК Община
. с адрес гр.М., обл.Враца, ул. „ Георги Димитров „ №25-27, представлявана от
кмета В.. ДА ЗАПЛАТИ
на В.П.В.,
ЕГН:********** с адрес ***, сумата от 960.00 лева / деветстотин
и шестдесет лева / за направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: