Присъда по дело №161/2016 на Районен съд - Самоков

МОТИВИ

към присъда № 4, постановена от С. районен съд на 08. 02. 2017 година по наказателно дело № 161 нчхд по описа на РС С. за 2016 год.

 

Частният тъжител В.Г.Б. *** е обвинил Е.А.Г. ***  за престъпление лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК. От фактическа страна Е.А.Г. е обвинен в това че на 12. 04. 2014 година около 23 часа в село М.Ц. община С. чрез побой в заведението „Д.” в това село, умишлено е нанесъл на В.Г.Б. разстройство на здравето извън случаите на чл. 129 и чл. 128 НК, а именно червеникаво – синкави кръвонаседнати оттоци, оттоци на клепачите на двете очи, повече отляво с притваряне на лявата очна цепка; червеникаво – синкави кръвонасядания полявата очно-скулова област на лицето на площ от около 3/3 см.; по дясната слепоочна област на главата с размер 4/3 см.; по гърба на носа около 2/1,5 см. ; по горната и долната устни, отляво, на по 1,5/1 см. ; по окосмената част на главата , теменно – тилно срединно, болезнен отток; палпараторна и спонтанна болка по предната част на гръдния кош.

Приет е за съвместно разглеждане в наказателното производство и граждански иск на В.Г.Б. срещу подсъдимия Е.А.Г. за сумата 18 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от уврежданията предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху обезщетението до окончателното му изплащане.

В съдебно заседание частният тъжител В.Г.Б. чрез повереника си адв. Ц.Т.   поддържа тъжбата си и предявения граждански иск по основание и размер.

Подсъдимият Е.А.Г.  лично и чрез защитника си адв. Ч. Т.  вземат становище за оправдателна присъда, както и за отхвърляне на гражданския иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие следното:

На 12. 04. 2014 година около 23 часа тъжителят В.Г.Б., бил в заведението „T. H.”, „Д.” в село М.Ц. община С.. Бил на една маса с брат си св. Х. Г.Б., както и със свидетелите Д.И.С. и Б.В А.. На друга маса в същото заведение били подс. Е.А.Г., св. Р.Д.П., св. Г.П.. Без да бъде с нищо предизвикан подсъдимият станал от масата си и минал зад гърба на тъжителя В.  Б. първо го подминал, като ритнал с крак стола му. Тъжителят не отвърнал с нищо на това и останал да седи на стола. Подсъдимият Е.Г. се върнал зад гърба му и изненадващо издърпал стола на който В.Б. седял и по този начин го съборил на земята. Още с падането на В.Б. на земята, подсъдимият Е.Г. започнал да му нанася юмруци  в областта на лицето, като не му позволявал да се изправи. Х. Г.Б. брат на тъжителя се опитал  да му помогне и да го защити, но безуспешно, тъй като Р.П. нападнал Х. Б. като се нахвърлил върху него и започнал да му нанася удари, за който побой Р.П. по нчхд 162/2014 год. на РС С. е признат за виновен с влязла в сила присъда за това нападение, за престъпление по чл. 130 ал. 2 НК. Така нападението и на Р.П. непосредствено след това на подсъдимия не позволило на Х. Б. да попречи на побоя който подсъдимият Е.А.Г. нанасял на брат му. Подсъдимият с непредизвикано ожесточение продължил да нанася удари на тъжителя В.Б.. В един момент тъжителят В.Б. успял да се изправи, оттеглил се към изхода, но и там бил застигнат от подсъдимия който продължил да му нанася удари и да го блъска по стълбите, съборил го през стълбите на земята пред заведението, след което вече навън пред заведението продължил да го му нанася удари в лицето и главата и ритници в областта на гърдите и главата, видно от показанията на свидетелите очевидци И.М., Д.С., Б. А.. Навън пред заведението М.К. и св. И.М. успяли да прекратят побоя, който подсъдимият нанасял на В.Б., помогнали на този пострадал  да се изправи и го качили в автомобил за да бъде откаран в Центъра за спешна медицинска помощ в гр. С..

Вследствие нанесения му от подсъдимия Е.А.Г. побой пострадалият В.Г.Б. получил следните умишлено причинени увреждания, потвърдени от заключението на съдебно-медицинската експертиза: червеникаво – синкави кръвонаседнати оттоци оттоци на клепачите на двете очи, повече отляво с притваряне на лявата очна цепка; червеникаво – синкави кръвонасядания полявата очно-скулова област на лицето на площ от около 3/3 см.; по дясната слепоочна област на главата с размер 4/3 см.; по гърба на носа около 2/1,5 см. ; по горната и долната устни, отляво, на по 1,5/1 см. ; по окосмената част на главата , теменно – тилно срединно, болезнен отток; палпараторна и спонтанна болка по предната част на гръдния кош. Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза, което отговаря на изискванията за обективност, компетентност и пълнота.

Противоречия в доказателствения материал:

Изложеното от фактическа страна се установява и от показанията на свидетелите Д.И.С., И. И. М., Х. Г.Б., Б.В А.. На показанията на тези свидетели кореспондират и  показанията на разпитания като свидетел  В.Г.Б., пострадал от престъплението.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Р.П. и обясненията на подсъдимия Е.А.Г., че В.Б. го ударил. Според разказаното от нападателите Р.П. и Е.Г., подсъдимият тръгнал към масата му и „може да го е бутнал” като тръгнал да се връща към своята маса Е.Г. бил ударен от В.Б.. За този момент подсъдимият, както и другият нападател Р.П. твърдят, че  Е.Г. тръгнал към масата до тази на която бил В.Б., бил с гръб към В., може да го е бутнал,  В. станал и удари Е..  Р.П. видял какво става станал и тръгнал към тях. Когато Р.П. тръгнал към тях братът на тъжителя Х. станал и го ударил. Паднали му очилата….(тук свидетеля Попов описва че имал голям дьоптер късогледство на всяко от двете очи) и жена му го издърпала, защото той не виждал. Според показанията на Р.П., опровергани от другите доказателства по делото, тогава той не бил удрял Х., а Х. него го ударил веднъж, паднали му очилата и жена му го издърпала. Опровергани от доказателствата по делото, изолирани от безспорните факти и непоследователни са показанията на Р.П., който за същия инцидент има влязла в сила присъда с която е признат за виновен  за нанесена на Х. Г.Б. чрез побой лека телесна повреда и осъден да му заплати по гражданския иск 1400 лева.

Нелогични, непоследователни, изолирани от безспорните факти по делото и опровергани от доказателствата по делото са показанията на св. Г.П. - съпруга на Р.П.. На съдебното следствие тя твърди, че била с гръб към масата на В., първо чула че се вика, още била с гръб когато вече станали другите хора в заведението. Тя се обърнала и  видяла Е. да лежи на земята, а В. върху него. Съдът не кредитира и са опровергани от доказателствата и показанията на св. Г.П., в които твърди, че мъжът й (Р.П.) станал да ги разтърве, че брата на В. го ударил и му паднали очилата на Радослав, те започнали да ги търсят….всички тръгнали навън, а те останали вътре. Какво е станало навън свидетелката не може да каже.

Р.П. и съпругата му Г.П. са опровергани от доказателствата по делото, от показанията на свидетелите Д.И.С., Б.В А., Х. Г.Б., от влязлата в сила присъда, с която Р.П. е признат за виновен за нанесения чрез описаното нападение побой на Х. Г.Б.. Свидетелят Р.П. е опроверган за показанията му, че не е удрял Х. Б.. Видно от показанията на посочените свидетели очевидци Д.И.С., Б.В А., Х. Г.Б., както и от влязлото в сила осъждане на Р.П., той е ударил Х. Б. в моментът в който Х. Б. искал да помогне на брат си, нападнат от Е.Г..

Нелогични, противоречиви, непоследователни и опровергани от доказателствата по делото  показанията на св. Р.П. и обясненията на подсъдимия  за моментът в който първо вижда как подсъдимия се насочва към масата на пострадалия,… може да го е бутнал, не сочи ясно бутнал ли го е или не. Съприкосновението на подсъдимия със стола е възприето от свидетелката Б.В и потвърдено от самия подсъдим „може да съм му закачил стола”. Опровергани са от всички други доказателства по делото свидетеля Р.П. и подсъдимия в твърденията им, че когато Е.Г. бил с гръб към В.Б. когато той го ударил. За този момент подсъдимият казва че когато минал покрай тъжителя бил с гръб към В., може да е закачил стола му и връщайки се обратно, бил  ударен от В. в тила, той паднал и В. скочил да го бие. Тези твърдения са не само опровергани от доказателствата, но и нелогични и противоречиви. Защото ако е бил с гръб към В. когато минал край него и закачил стола му, няма как да е бил с гръб когато се е връщал обратно когато твърди че В. го ударил пръв. Показанията на Р.П. и обясненията на подсъдимия за този момент само привидно си кореспондират, те не само са опровергани от доказателствата по делото, но са и вътрешно противоречиви и нелогични, по въпроса като как след като е тръгнал към масата на която бил пострадалия и ритнал стола му и е бил с гръб към него, като се обърне връщайки се обратно, пак ще е с гръб към него, така че да бъде ударен в тила.  Така,  опровергани от доказателствата по делото и логически изолирано са както твърдението на св. Р.П. че В.Б. ударил в гръб, така и обясненията на подсъдимия че тъжителят го ударил в тила.

Свидетелката Г.П., видно от показанията й, за всичките действия до и след започването на побоя твърди, че била с гръб. Като се обърнала  видяла В. върху Е.Г., което въобще не се е случвало и е опровергано от доказателствата по делото. Видно от показанията на свидетелите Д.И.С., Б.В А., Х. Г.Б., след като подсъдимият се насочил към пострадалия В.Б. той минал зад него подминал го, ритайки стола на който той седял и връщайки се отново се приближил зад гърба му, издърпал стола на който седял пострадалия съборил го на земята и започнал да му нанася удари с юмруци. Св. Х. Б. брат на пострадалия се опитва да му помогне и да го защити, но това е пресечено от нападението и на Р.П. и точно за това той има влязло в сила осъждане по нчхд 162 от 2014 год. на РС С.. Опровергани са показанията на св. Р.П. че не е удрял Х. Б. и по въпроса кой кого е нападнал. Присъдата му по посоченото дело и възззивно решение по внчхд 519/2015 год. на СОС и мотивите към тези съдебни актове, както и основанията за постановяването им се съдържат в тези дела, приложени към настоящото.

Показанията на свидетелите Д.И.С., Б.В А., Х. Г.Б., И. И. М., както и тези на пострадалия В.Б., разпитан като свидетел са логични последователни и в тясно логическо и житейско единство с безспорните и установени факти по делото и съдът ги кредитира за това което се е случило, описано във фактическите констатации на съда.

Правни изводи

С деянието си подсъдимият Е.А.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК с това че на 12. 04. 2014 година около 23 часа в село М.Ц. община С. умишлено е нанесъл на В.Г.Б. *** разстройство на здравето извън случаите на чл. 130 ал. 1 от НК, изразяващо се в червеникаво синкави кръвонаседнати отоци на клепачите на двете очи, повече отляво с притваряне на лявата очна цепка; кръвонасядания по лявата очно-скулова област на лицето на площ от около 3/3 см.; кръвонасядания по дясната слепоочна област на главата, с размер 4/3 см.; червеникаво-синкави кръвонасядания по гърба на носа, около 2/1,5 см.; кръвонасядания по горната и долната устни, кръвонасядания отляво по на 1.5/1 см. по окосмената част на главата, контузия и болезнен оток на теменната част на главата; контузия палпаторна и спонтанна болка по предната част на гръдния кош.

От обективна страна тези увреждания са били причинени на пострадалия с нищо непредизвикан побой от подсъдимия Е.Г. на пострадалия В.Б.. Той седял на стол, когато подсъдимият, като не успял да провокира сбиване с ритането на стола му се върнал минал отново зад В.Б. и му издърпал стола на който тъжителят седял, така го съборил  на земята и му нанесъл множество удари с юмруци в лицето. Не се спрял и когато пострадалият успял да се изправи и търсейки спасение се насочил към изхода. Подсъдимият отново го нападнал и с удари и бутане по стълбите го съборил през стълбите на земята пред заведението и без да го спре че пострадалият лежи беззащитно на земята продължил да го налага и рита до намесата на И.М. и М.К., които прекратили побоя, помогнали на пострадалия да се спаси от това вероломно, безпричинно и много ожесточено нападение.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл като нанесените удари и ритници обективират умисъл и за нанесените на пострадалия увреждания. И за умисъла му за причинените на пострадалия телесни увреждания и за осъщественото  престъпление по чл.130 ал. 1 НК не може да се пренебрегне, че докато нанасял побоя на В.Б. подсъдимият повтарял че ще го убие, установено от показанията на свидетелите очевидци Д.И.С., Б.В А., чиито показанията съдът кредитира като логични последователни и в тясно логическо и житейско единство с безспорните факти по делото.

При определяне на наказанието съдът определи като отегчаващи обстоятелства предишното му осъждане, внезапността и вероломността на нападението на подсъдимия, престъпното му упорство да нанася удари и ритници включително и след като пострадалия вече лежи безпомощен на земята.  Отегчаващо обстоятелство е  начинът по който Е.Г. е нападнал пострадалия В.Б. внезапно, вероломно и в гръб, без разумно обяснение за нападението. Немотивираното, безпричинно и затова неочаквано нападение повишават обществената опасност на деянието и дееца.

Съдът намира, че едно наказание лишаване от свобода за срок от една година ще съдейства за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. Това наказание ще създаде контрамотив за други такива деяния от страна на подсъдимия и ще въздейства предупредително възпиращо и възпитателно и на другите членове на обществото да се въздържат от такива престъпления.

Съдът намира че с оглед обстоятелството че обвинението макар и доказано е за престъпление от частен характер и са налице основанията за прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК, ще следва да се отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. Подсъдимият Г. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият макар и да е осъждан за престъпление от общ характер, видно от свидетелството му за съдимост това осъждане не е на лишаване от свобода. Поради това са налице условията на чл. 66 ал. 1 от НК и съдът отлага изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

Предявеният граждански иск е доказан по своето основание. С деянието си подсъдимият е осъществил непозволено увреждане и е причинил на пострадалия В.Б. неимуществени вреди болки и страдания от причинените му увреждания. Налице е противоправно деяние извършено от подсъдимия което дори осъществява признаците на предвидено в закона престъпление – умишлена лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК. Доказана е и причинната връзка между това противоправно деяние и причинените от него увреждания на пострадалия и неговите болки и страдания от нанесения му побой.

По силата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В случая наред с противоправното деяние на подсъдимия и причинените от него вреди е доказана и вината му под формата на умисъл. За гражданския иск е от значение постановеното в чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, съгласно който във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до  доказване на противното. Доказани са всички предпоставки на отговорността на подсъдимия за непозволено увреждане причинено от подсъдимия с нанесения от него побой над пострадалия В.Б. и причиняване на инкриминираните описани по-горе увреждания.

По силата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Съдът намира, че едно обезщетение от 9 000 (девет хиляди) лева е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД паричен еквивалент на причинените на пострадалия В.Б. увреждания, с нанасянето на множество удари с юмруци в лицето и ритници в тялото, включително и в областта на гърдите, резултат на което са констатираните му увреждания - червеникаво синкави кръвонаседнати отоци на клепачите на двете очи, повече отляво с притваряне на лявата очна цепка; кръвонасядания по лявата очно-скулова област на лицето на площ от около 3/3 см.; кръвонасядания по дясната слепоочна област на главата, с размер 4/3 см.; червеникаво-синкави кръвонасядания по гърба на носа, около 2/1,5 см.; кръвонасядания по горната и долната устни, кръвонасядания отляво по на 1.5/1 см. по окосмената част на главата, контузия и болезнен оток на теменната част на главата; контузия палпаторна и спонтанна болка по предната част на гръдния кош.

При определяне на това обезщетение съдът съобрази относно нараняванията в областта на главата, че това е богато инервиран жизнено важен орган и всеки удар в лицето и в главата е много болезнен. Подсъдимият е ударил многократно тъжителя с юмруци в лицето, в областта на очите и главата, от които е налице обективна находка изразяваща се в получена от пострадалия контузия и болезнен отток на теменната част на главата, кръвонасядания отляво на  окосмената част на главата, кръвонасядания в дясната слепоочна област, по клепачите на очите, дори лявата очна цепка в резултат на побоя е притворена. Силно болезнените и замайващи удари с юмруци в лицето са оставили и кръвонасяданията по лявата очно-скулова област в областта на лицето, кръвонасядания по гърба на носа и по горната и долната устни. Това са все болезнени удари които подсъдимият безжалостно е нанасял на пострадалия В.Б. повтаряйки че ще го убие. Това обезщетение от 9 000 лева съотвества на множеството болки и страдания на В.Б. от нанесените му побой и унижение пред приятелите му, без той   с нещо да го е предизвикал. Именно поради това подсъдимият е успял да го изненада, да го събори на земята за да може да го налага в това състояние, което осигурява успех на това вероломно нападение още в самото му начало. След това вече въпросът е колко бой може да понесе В.Б. колко удари в лицето, а след събарянето му по стълбите и падането му пред заведението и колко юмруци и ритници може да понесе. Съдът намира, че едно обезщетение от 9000 лева е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД паричен еквивалент на претърпяните от тъжителя удари с юмруци и ритници включително и в гръдния кош и причинените от тях болки и страдания.

На основание чл. 84 ал. 3 от ЗЗД съдът следва да осъди подсъдимия да заплати и законната лихва върху обезщетението от 9 000 лева считано от 12. 04. 2014 година до окончателното му изплащане. По силата на цитираната разпоредба при вреди от непозволено увреждане деликвентът изпада в забава от момента на причиняването на вредите и от тогава на основание чл. 86 от ЗЗД дължи законната лихва върху обезщетението до окончателното му изплащане.

Подсъдимият дължи на С. районен съд 360 лева като държавна такса 4%  върху уважения размер на гражданския иск.

За разликата над 9000 лева до претендираните 18 000 лева гражданският иск се явява неоснователен. Присъденото обезщетението от 9000 лева е в съответствие с характера и степента на уврежданията, като отразява всички обстоятелства посочени по-горе поради които са болезнени ударите в областта на лицето главата и гръдния кош и причинените с тях увреждания. При съобразяване характера и степента на уврежданията, съдът намира че обезщетение от 9 000 лева е достатъчно и няма основание за присъждане на обезщетение в по-висок размер. 

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият дължи на тъжителя В.Б. сумата 1097 лева за направените по делото разноски от които 900 лева за адвокатско възнаграждение на повереника му адв. Ц.Т., 185 лева за съдебно-медицинска експертиза и 12 лева, платени за държавна такса.  

Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

Председател: