Р Е
Ш Е Н
И Е №260030
гр.Кюстендил,
28.05.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева търг.д.№40/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от А.В.Д.,
с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.Дупница, ул.„Николаевска“ №11,
чрез адв.Кр.Р. ***, против ЗК „Лев Инс“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.„Симеоновски шосе“ №67А, представлявано от изп.директори П.В.Д.. и С.Н.А.
Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ (отД.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ (в сила от
01.01.2016г.) за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в
размер на 40 000 лева, търсена като обезщетение за претърпени от А.Д.
неимуществени вреди в резултат на смъртта на нейния брат Д.В.Д., с ЕГН **********,
настъпила при пътно-транспортно произшествие в с.Яхиново, предизвикано на
10.05.2015г. от водача на лек автомобил марка „***“ модел „***“, с ДК №***– Е.Б.С.,
чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована
от ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането – 10.05.2015г., до окончателното изплащане.
В исковата
молба се твърди, че на 10.05.2015г. в с.Яхиново Д.Д.се е возил на предна дясна
седалка на моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „***“ модел „***“, с ДК №КН ****,
управляван от Е.Б.С., който, движейки се по ул.„И. Вазов“ в посока гр.Дупница е
изгубил контрол над управлявания автомобил и напускайки платното за движение се
е ударил в крайпътен бетонен електрически стълб. Сочи се, че в следствие на
удара, бетонният стълб бил силно разрушен в долната му част, която била
изместена в посоката на удара и от която останала само арматура, а горната част
била счупена и висяща надолу, като проводниците паднали на тротоара. Твърди се,
че при удара тялото на Д. излязло от автомобила и попаднало върху тротоара със
скъсани проводници, по които протичал ток. Според ищцата, в резултат на удара
нейният брат получил тежка черепно-мозъчна травма /******************************************/, а в следствие на
попадането на тялото му върху електрическите проводници, същият получил и
електротравма по кожата на дясната мишница, дясна седалищна област и ляво
бедро, което от своя страна е довело до парализа на центровете на дишане и на
сърдечната дейност. Поддържа се, че в следствие на острото нарушаване и
потискане на сърдечно-съдовата и дихателната дейности с последващото им
спиране, дължащи се на едновременното комбинирано действие на външни вредоносни
фактори, всеки от които самостоятелно е могъл да доведе до летален изход, е
настъпила смъртта на Д..
Ищцата сочи, че при така настъпилото ПТП водачът на
автомобила Е.Б.С. също е загубил живота си, като към датата на инцидента за
управлявания от него лек автомобил е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22115001108440 със срок на
валидност от 20.04.2015г. до 19.04.2016г.
Поддържа се, че по случая е било образувано ДП
№50/2015г. по описа на ОП-Кюстендил, сл.д.№28/2015г. по описа на ОСлС при
ОП-Кюстендил.
А.Д. сочи, че
настъпилата при ПТП смърт на нейния брат представлява тежка и непрежалима
загуба за нея и е източник на болка, страдания и неописуема скръб, като счита,
че психиката й ще остане завинаги белязана от загубата на любимия й брат.
Твърди, че двамата са били неразделни и особено близки, тъй като поради малката
разлика във възрастта са били в една група в детската градина и в един клас от
първи до осми клас в училище. Двамата са си помагали, брат й винаги я е
подкрепял и защитавал; споделяли си и помежду им имало безрезервно доверие и
силна емоционална близост. Ищцата сочи, че трагичната и внезапна смърт на брат
й в момент, в който бил на 19 години в разцвета на силите си, студент в
Педагогически факултет на Софийския университет, оставила дълбока травма и
празнота в нея, тъй като загубила най-близкия си човек – непрекъснато плачела,
нямала апетит, не можела да спи, чувствала страх и безпокойство.
Ищцата
твърди, че двукратно през годините е отправяла писмени претенции към ответната
застрахователна компания за изплащане на обезщетение за претърпените от нея
вреди, но без резултат, независимо, че през 2016г. дружеството е постигнало
споразумение с родителите й за изплащане на застрахователни обезщетения.
Ищцата
счита, че претърпените от нея неимуществени вреди биха могли да бъдат
справедливо репарирани посредством получаване на обезщетение в размер от
40 000 лева, които счита, че следва да бъдат заплатени от ответното
дружество, като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач.
Счита, че й се следва и лихва за забава в размер на законната лихва от датата
на непозволеното увреждане – 10.05.2015г., до окончателното изплащане.
Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс” АД, чрез пълномощник адв.Д.Т., е депозирал отговор в срока по чл.367 ал.1 от ГПК, в
който не спори, че е застраховател по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на водача Е.Б.С., валидна към датата на ПТП. При все
това, ответникът прави следните процесуално правни и материално правни
възражения:
1/ Счита, че ищцата не установява активната си
материалноправна легитимация, тъй като не доказва да се намира в роднинска
връзка с починалия.
2/ Исковата претенция за присъждане на законна лихва
от датата на увреждането била погасена по давност, съгласно чл.111 б.„в“ от ЗЗД.
3/ Оспорва се наличието на претърпени от ищцата
неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване, тъй като ищцата, като
сестра на починалото лице, съгласно Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2 от
30.11.1984г. по гр.д.№2/1984г. на Пленума на ВС, не попада сред изчерпателно
изброения кръг на лица, имащи право на обезщетение, а Тълкувателно решение
№1/2016г. на ВКС, с което се разширява кръга на лицата, които имат право да
претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въвежда критерий за
обезщетяване – само по изключение, при наличие на създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, довела до вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени. Твърди се, че в случая не се доказва житейските обстоятелства и
ситуации да са станали причина между починалия и ищцата да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение.
4/ Съгласно чл.493а ал.4 от КЗ и във връзка с §96 ал.1
от ПЗР на КЗ до влизане в сила на наредба за утвърждаване на методиката по
чл.493а ал.2 от КЗ, обезщетението за претърпените неимущчествени вреди на
лицата по чл.493а ал.4 се определя в размер до 5 000 лева.
5/ Наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който не е положил минимално дължимата грижа спрямо собствената
си безопасност и се е качил и доброволно
се е съгласил да бъде превозван от водач, за когото е бил в известност, че е
под въздействие на алкохол. Според ответника, съпричиняване е налице и поради
факта, че пострадалият Д.Джамбазки не е изпълнил задължението си по чл.137а от ЗДвП да пътува в автомобила с поставен обезопасителен колан.
В срока по чл.372 от ГПК е подадена допълнителна
искова молба, в която ищцата, чрез пълномощника си адв.Кр.Р., изразява
становище по възраженията в отговора, като изтъква наличие на представени
доказателства за родствената връзка на Д. с М.Д.; оспорва възражението на
дружеството за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърденията за липса
на поставен обезопасителен колан се определят като безпочвени и непотвърдени с
доказателства; счита, че претендираната сума е справедлива от гледна точна на
претърпените неимуществени вреди и оспорва като неоснователно възражението на
ответника за изтекла погасителна давност на претенцията за лихви.
В отговора на допълнителната искова молба се изразява
несъгласие с искането за назначаване на съдебно-психологическа експертиза, но в
случай, че такава бъде допусната се моли вещото лице да отговори на въпросите
след провеждане на интервю с ищцата.
На основание чл.219 ал.1 от ГПК, по искане на
ответника ЗК „Лев Инс“ АД, съдът е конституирал в процеса, като трето лице,
което да помага на страната, А.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, в
качеството й на наследник на виновния за настъпване на ПТП водач на МПС – Е.Б.С..
А.С. не е изразила становище по делото.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с
доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност,
при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от
фактическа страна:
От
представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за родствени
връзки с изх.№17/23.01.2020г., издадено от Община Дупница, с.Яхиново, е видно,
че ищцата А.В.Д., родена на ***г., е имала брат – Д.В.Д., роден на ***г.,
починал на 10.05.2015г.
От
показанията на свидетелите Д.Д.А., баба на ищцата, и В. И. Т., без родство с
ищцата, се установява, че с оглед малката разлика във възрастта, която А. и М.Д.и
имали, те посещавали заедно детска градина, като били в една и съща група,
после до осми клас били в един и същи клас. Тези факти се потвърждават и от
приложените към исковата молба служебни бележки и свидетелства за основно
образование, от които се установява, че двамата завършили основното си
образование през 2010г., посещавайки ОУ „Св.св.Кирил и Методий“ в с.Яхиново. От
показанията на двете свидетелки става ясно, че след осми клас А. и М.продължили
образованието си, посещавайки различни училища в гр.Дупница, а след завършване
на средното им образование, двамата били приети във висши учебни заведения –
ищцата в гр.Благоевград, а брат й в СУ „Св.Климент Охридски“ в гр.София, специалност
„Педагогика“. От представена начална страница на студентка книжка на Д.Д.е
видно, че това е станало през 2014г. Според свидетелите, ищцата и брат й били
все заедно, М.треперел над сестра му, не й давал да излиза с момчета. Когато
учели в гр.Дупница, двамата заедно и с други деца пътували от с.Яхиново до там
и обратно. Когато станали студенти, за почивните дни се прибирали при баба си,
тъй като тогава родителите им заминали за Чехия; помагали си с пари, със
съвети, подкрепяли се.
Не е спорно
по делото, че на 10.05.2015г. Д.Д.починал в резултат на ПТП, което претърпял
като пътник в лек автомобил марка „***“ модел „***“, с ДК №КН ****,
управляван от Е.Б.С.. Безспорно е между страните и обстоятелството, че към
10.05.2015г. за посочения лек автомобил е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22115001108440 със срок на
валидност от 20.04.2015г. до 19.04.2016г. при ответното дружество.
Установи се
по делото, че към настъпване на ПТП Д.Д. се е возил на предната дясна седалка
на автомобила и, че същият не е бил с поставен обезопасителен колан по време на
инцидента, като последният факт се налага от категоричния извод в този смисъл
на вещите лица по назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, аргументиран от данните по делото, естеството на получените
наранявания и положението на тялото на пострадалия след инцидента.
Смъртта на Д.
е следствие на остро нарушаване и потискане на сърдечно-съдовата и дихателната
дейности с последващото им спиране, дължащи се на едновременно комбинирано
действие на два външни вредоносни фактора, всеки от които е могъл самостоятелно
да доведе до смърт – тежка черепно-мозъчна травма с фрактура на черепа, мозъчни
контузии, субарахноидален кръвоизлив, и действие на електрически ток. Относно
последното от значение е обстоятелството, че ПТП е резултат от удара на
автомобила с предна дясна част в електрически стълб, при който автомобилът се е
завъртял и след удари на тялото на Д. в части на автомобила, същото е изпаднало
и е попаднало върху проводници от прекършения електрически стълб, по които е
протичал ток, който е причинил електротравма, довела до парализа на центровете
на дишане и на сърдечната му дейност.
При
проведено изследване на Д. е установено наличие на етилов алкохол в кръвта и
урината към момента на настъпване на смъртта, както следва: кръв– 1.48 промила
и урина – 2.32 промила, които концентрации е определено да отговарят на лека
към средна степен на алкохолно опиване във фаза на излъчване.
Установява
се, че водачът на МПС, в което се е намирал Д. – Е.С., също е починал при
въпросното ПТП. В хода на аутопсията на трупа на С.също са били взети проби
кръв и урина, по отношение на които са били направени химически изследвания за
алкохол, при които е било установено наличие на алкохол в кръвта на С.с
концентрация 1.12 промила, а в урината – 1.25 промила.
Горните
обстоятелства са видни от заключението с вх.№263131/19.04.2021г. по назначената
комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза, изготвено от вещите лица
д-р В.Н. и инж.И.П.. Според същото заключение, така установената концентрация
на алкохол в кръвта на С.отговаря на лека степен на алкохолно опиване, която се
характеризира с емоционална лабилност, най-често еуфоричност, весело
настроение, повишено самочувствие, склонност към повече и по-високо говорене,
повишена инициативност и намаляване на чувството за отговорност, леко забавени
реакции, възможни леки нарушения на походката, отслабване на концентрацията на
вниманието и на съобразителността и други. Вещите лица, прилагайки съответна
формула са определили какво количество алкохол приблизително би могло да доведе
до тази алкохолна концентрация в зависимост от вида алкохол. Експертите са
посочили, че само данните за концентрацията на алкохол в кръвта не са
достатъчни, за да се направи категоричен извод относно клиничните прояви на
алкохолното опиване на конкретното лице в конкретната ситуация, т.е. не може да
се даде категоричен отговор на въпроса дали съобразно поведението му други лица
могат да възприемат и преценят, че същия е алкохолно повлиян.
В заключение
с вх.№263133/19.04.2021г. по назначената комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р В.Н. и инж.Ф.К., е
аргументирано разбиране, че ако пострадалият Д.Д., който е пътувал на предната
дясна седалка, е бил с поставен и изправен обезопасителен колан, то същият с
много голяма вероятност не би получил единствено и точно същите от довелите до
смъртта му увреждания – черепно-мозъчна травма и действие на ел.ток от падането
върху проводниците на стълба, но също така с много голяма вероятност би получил
други тежки травматични увреждания на шийни, гръдни и коремни органи, които да
доведат до смърт. В съдебно заседание експертите са заявили, че не може да се
каже категорично, че Д. би починал ако е бил с поставен предпазен колан, както
и не може да се каже категорично, че би оцелял ако е бил с предпазен колан.
Вещите лица не са били в състояние да дадат отговор на въпроса дали
устройството на обезопасителния колан на мястото, на което е седял пострадалия
е било изправно.
От
показанията на горепосочените две свидетелки – Д.А. и В.Т., се установява, че
ищцата е понесла тежко смъртта на брат си – получила страхова невроза, не
можела да спи, да се храни, задушавала се, не искала да вижда никой, обмисляла
да се откаже от образованието си, плачела много. Ищцата поела цялата
организация по погребението на брат си, ходила да изкара пари, за да му направи паметник. Винаги ходела на гробищата
и продължавала да ходи.
Ищцата не е
търсела медицинска помощ във връзка със състоянието си след смъртта на брат й,
като вещото лице – психолог Сн.Д. в приетото по делото заключение е посочило,
че острата реакция на стрес у Д. и психотравмата от смъртта, резултират в продължително разстройство на
адаптацията и се изразява в промяна на жизнения й стил в личен план, безсъние,
фиксиране към травмиращата среда (постоянно посещаване на гробищата, ритуали,
свързани с татуировки, еднакви с тези на приятелите на брат й) и безпомощност и
обърканост при вземане на решения. Тези промени в поведението са налични и към
момента. В първата година след травмиращото събитие острата реакция на стрес е
била интензивна . последвалият тригодишен период е бил съпроводен с емоционална
болка и страдание. Променени са били
възможностите за качествено социално функциониране, съпроводено с регрес в
уменията за справяне в ежедневието. Последствията от преживяното се изразяват в
безперспективни мисли, фрустриране на мечти, надежди и очаквания, постоянна
емоционална тревожност.
Като взе предвид така изложените
факти, установени от събраните по делото доказателства, съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният иск се основават на твърдения за
наличие на деликт и на застрахователно правоотношение между делинквента и
ответника. В разпоредбата на чл.226 ал.1 от КЗ /отД./, приложима в разглеждания
казус, на основание §22 от ПЗР на действащия КЗ, законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Със застраховката “Гражданска отговорност”"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица вреди. Тази отговорност се реализира чрез заплащане на обезщетение
на увреденото лице, което обхваща всички вреди, пряк и непосредствен резултат
от деянието. Необходимо е към момента на увреждането да съществува
застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя, като наред с това задължително трябва да са налице всички
елементи от фактическия състав на деликта, пораждащи основанието за възникване
на отговорността на прекия причинител спрямо увредения. Застраховани лица са
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание, т. е.
всеки, който не е установил противоправно фактическата власт върху него.
По делото няма спор по следните установени в производството факти: 1) че
водачът на моторното превозно средство, причинил увреждането, е имал качеството
на застраховано лице по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”,
валидна към датата на произшествието; 2) че застраховател по сключения договор
за застраховка е било ответното дружество; 3) че в резултат на деликта е
настъпила смъртта на Д.В.Д..
Ищцата – сестра на
починалия Д.Д.- твърди, че е претърпяла вреди от смъртта на нейния брат, които
следва да бъдат обезщетени. За да се прецени дали същата е материално
легитимирана да получи такова, следва да се съобрази задължителната съдебна
практика в тази насока, да се обсъди приложимостта й към настоящия казус и да
се изследват конкретно установените по делото факти.
Относимо за спора е
Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г., ОСНГТК, според
което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4
от 25.V.1961г. и Постановление №5
от 24.ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
С посоченото ТР се разшири кръга от лица, които
имат право да получат обезщетение за вреди, претърпени от смърт на дадено лице,
като в този кръг се включиха и бабите и дядовците, братята и сестрите на
починалия, както и други правни субекти. Право на обезщетение тези лица имат по
изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. Приема се, че когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, то справедливо е да се признае право
на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи
за получаването на обезщетение се сочи, че няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, дадено с посочените по-горе Постановления на ВКС.
Преди да се прецени дали материално правните
предпоставки за присъждане на обезщетение на ищцата са налице, трябва да се
посочи, че горното Тълкувателно решение намира приложение към настоящия казус,
независимо от обстоятелството, че смъртта е настъпила преди постановяване на
тълкувателния акт. Тълкувателните решения не създават правни норми, а
формулират правилното прилагане на съществуващите такива. В този смисъл същите
разпростират действието си по отношение на всички висящи или бъдещи съдебни
спорове, без оглед момента на настъпване на правопораждащия ги фактически
състав.
От показанията на разпитаните по делото свидетели
съдът формира извод, че между ищцата и починалия й брат са съществували близки
отношения, произтичащи до голяма степен от малката разлика във възрастта на
двамата и от производното от нея обстоятелство същите да са били в една група в
детската градина и в един и същи клас в основния етап на образование. Тези
отношения обаче, според съда напълно се вместват в общоприетото понятие за този
тип родствена връзка, без да сочат на наличие на особена и изключителна по
естеството си близост между двамата. Налице са данни, че родителите им са
заминали да живеят в чужбина, когато двамата вече са били пълнолетни и са били
приети като студенти във висши учебни заведения в различни населени места
(срвн.показанията на свидетелката Т.), поради което това обстоятелство не може
да се приеме да е повлияло върху задълбочаването на връзката между брат и
сестра. Средното си образование двамата са завършили в различни училища, а
фактът, че са обитавани общ дом, в който са се прибирали е съвсем закономерен с
оглед това, че са били едно семейство. От това, че са се съветвали и са си
споделяли също не следва извод, че отношенията им са надхвърляли обичайното за
отношения от такова естество. Анализът на събраните доказателства, по–скоро
обуславя извод, че между ищцата и брат й са съществували нормални и обичайни роднински
отношения между брат и сестра.
Воден от горното разбиране, съдът намира, че по
делото не се установяват отношения на емоционална близост и силна привързаност,
надхвърлящи по интезитет и времетраене нормално
присъщите за родствената връзка, която ищцата е имала със своя брат. Установената връзка съответства изцяло на
характерната и типична за нашето общество връзка между брат и сестра – близост,
обич, взаимност, разбирателство, помощ, доверие, уважение. Само те обаче не
могат да обосноват справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя
обем на отговорност. За да е оправдано изключението, е необходимо да
съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства, породили
необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. В случая не се установява нещо
изключително, което да обосновава по- голям интензитет на моралните болки и
страдания на ищцата. Това, което същата е правила, за да почита паметта на брат
си и посещенията на гроба не са нещо извънмерно и необичайно от това, което
българската традиция предвижда и изисква и което всеки преживял близък извършва
в подобен случай.
Изложеното очертава извод, че ищцата не доказа и
двете кумулативни предпоставки, обосноваващи основателност на претенцията й,
поради което същата само на посоченото основание следва да бъде отхвърлена.
Безпредметно е обсъждането на останалите относими
към отговорността на застрахователя предпоставки, както и на направените от
ответника други възражения.
Искът следва да се отхвърли изцяло. Неоснователна е
и акцесорната претенция за заплащане на лихва.
Сторените от ищцата разноски остават за нейна
сметка.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника сторените от същия разноски, от които
600.00 лева за вещи лица, както и възнаграждение за юрисконсулт, като
дружеството претендира сума в размер на 450.00 лева. Относно последното и на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и
предвид фактическата и правна сложност на делото пред първата инстанция, както
и доколкото чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда,
че: „За защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100
до 300 лева“, с което се предоставя възможност на съда да прецени размера на
възнаграждението, без да е обвързан от претендирания от страната такъв,
настоящият състав намира, че на ответното дружество се следва заплащане на
разноски в размер на 200.00 лева. Така, общият размер на сторените разноски
възлиза на 800.00 лева, които следва да се възложат в тежест на ищцата изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен, предявения от А.В.Д., с ЕГН **********,***,
против ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.„Симеоновски шосе“ №67А, представлявано от изп.директори П.В.Д..
и С.Н.А., иск с правно основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/
(отД.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016г.) за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 40 000 лева,
търсена като обезщетение за претърпени от А.Д. неимуществени вреди в резултат
на смъртта на нейния брат Д.В.Д., с ЕГН **********, настъпила при
пътно-транспортно произшествие в с.Яхиново, предизвикано на 10.05.2015г. от
водача на лек автомобил марка „***“ модел „***“, с ДК №***– Е.Б.С., чиято
гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована от
ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на увреждането – 10.05.2015г., до окончателното изплащане.
О С Ъ Ж Д А А.В.Д., с ЕГН **********,***, да заплати на ЗК „Лев
Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.„Симеоновски шосе“ №67А, сумата от 800.00
лева (осемстотин лева), представляваща сторени по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт и вещи лица.
Решението се постановява при участието на трето лице на страната на ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, а именно
- А.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-София с въззивна жалба в 2-седмичен срок, считано от датата на връчване на
препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: