Решение по дело №270/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 296
Дата: 9 август 2022 г. (в сила от 9 август 2022 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20227080700270
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 296

 

гр. Враца,  09.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.07.2022 г. /деветнадесети юли две хиляди  двадесет и втора година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА  КАН дело № 270 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл.от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Държавна комисия по стоковите борси и тържища /ДКСБТ/, чрез пълномощника ѝ ** Г.В., против РЕШЕНИЕ  № 97/10.03.2022 г., постановено по АНД № 1191 по описа на Районен съд - Враца за 2021г. С оспореното решение е отменено Наказателно постановление /НП/ №05409/03.11.2021 г. издадено от Председателя на ДКСБТ, с което на ЕТ „А.В.- С.“ на основание чл.65, ал.2, вр. чл.3б от Закона за стоковите борси и тържищата /ЗСБТ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в  размер на 500 лева.

В касационната жалба са релевирани съображения за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основани по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил ангажираните по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което е формирал неправилни изводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на санкционния акт. Изложени са подробни аргументи за законосъобразно проведено административнонаказателно производство, като нарушението, за което е санкциониран ответника е доказано по безспорен и категоричен начин. Иска се отмяна на съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено НП.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. касаторът, чрез процесуалния представител ** Г.В., поддържа изложените в касационната жалба съображения.Претендира разноски по делото.

Ответникът, чрез пълномощника * М.Г., в депозиран по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна, а обжалваното решение намира за правилно, мотивирано и законосъобразно, с  искане да бъде оставено в сила.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца, дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и отправя искане да  бъде уважена.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана  по  същество  е  и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че при извършена проверка по документи на  30.07.2021 г., на ЕТ „А.В.- С.“ е установено, че търговецът извършва търговски сделки на едро с налични хранителни стоки на място, което не е регистрирано като стоково тържище, пазар на производителите или вписан самостоятелен обект по смисъла на ЗСБТ. Проверката е извършена по документи, на част от фактурите, при  което е установено, че с Фактура № ********** от 28.05.2021 г. е извършена продажба на 50 пакета захар по 1 кг. /3 стека по 15 бр. в стек и 5 пакета по 1 кг., а с фактура № ********** от 29.06.2021 г. е извършена продажба на 8 стека брашно, по 10 кг. всеки стек. Съставен е АУАН № 0005409/30.07.2021 г., в който е посочено, че на 28.05.2021г. и 29.06.2021г. в ***, търговецът е извършил административно нарушение на чл. 3б от ЗСБТ. Въз основа на тези констатации е издадено оспореното пред въззивния съд НП, с което за извършено на 29.06.2021 г. нарушение на чл.3б от ЗСБТ и на основание чл.65, ал.2 от същия закон на търговеца, ответник в настоящото производство, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на  500 лева.

За да приеме НП за незаконосъобразно и да го отмени, въззивният съд е приел, че макар нарушението да е безспорно установено и формално ответника в настоящото производство да е осъществил признаците на предвиденото в закона административно нарушение по чл.3б ЗСБТ, в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи правото на защита на нарушителя. Изложени са мотиви, че в АУАН е посочено едно нарушение и, че то е осъществено на 28.05.2021г. и 29.06.2021 г., а в НП е отразено, че датата на нарушението е 29.06.2021 г., при  ясно установени две продажби. Доколкото се касае за две продажби, фактурирани на различни дати е задължително да се посочи в санкционния акт ясна дата или период на извършване на нарушението, което в случая не е еднозначно посочено в АУАН и НП, които следва да имат единство във фактическото обвинение. Липсата на яснота относно датата, съответно период на извършване на нарушението, е от категорията на съществените процесуални нарушения, обуславящи на самостоятелно основание отмяната на санкционния акт. С оглед допуснато съществено процесуално нарушение и НП е отменено, като незаконосъобразно.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.

Настоящият касационен  състав споделя възприетото от въззивния съд, че АУАН и НП са издадени в предвидената писмена форма, от компетентни органи в условията на редовна процедура по връчването им. Напълно се споделя, като обоснован на доказателствата по делото и съответен на закона извода за съставомерност и доказаност на вмененото административно нарушение на посоченото  правно  основание.

Не се споделят, като несъобразени с доказателствата по делото, правните изводи на съда за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на администратино-наказателното производство, изразяващи се в липса на яснота относно датата на извършване на нарушението. Действително тази дата е съществен елемент от съдържанието на наказателното постановление и предхождащия го АУАН, защото моментът на извършване на нарушението е елемент от обективните предели на същото. От друга страна за субекта на отговорността, следва да е пределно ясен въпроса, кога АНО счита, че е извършено нарушението, за да може да ангажира доказателства в своя защита, а за съда – да формира изводите си по фактите и приложимия закон. Датата и мястото на извършване на нарушението са обстоятелства индивидуализиращи конкретното деяние и са задължителен реквизит за АУАН  по чл.42, т.3  ЗАНН  и  за НП  по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като нормите, които ги уреждат са императивни по своя характер, поради което не подлежи на преценка от наказващия орган необходимостта от включването им в съдържанието на тези актове. Липсата на яснота относно датата и мястото на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните норми.

Не такъв, обаче е настоящият случай, тъй като ясно и недвусмислено АНО е посочил в издадения от него санкционен акт за дата на нарушението 29.06.2021г. Коментирал е и фактурата от 28.05.2021 г. и тази от 29.06.2021 г., като правилно и обосновано е приел, че се касае за две извършени търговски сделки, обективирани в два броя фактури, но нарушението е едно, продължило в посочения период, като за дата на нарушението е посочена по-късната – 29.06.2021г. Не са налице съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване на възможността нарушителя да разбере фактическите и правни рамки на „повдигнатото административно обвинение“, нито пък е ограничено правото му да реализира в пълен обем своята защита. Освен това с НП не се предявяват нови фактически положения, надхвърлящи констатациите по съставения АУАН. В тази връзка основателни са изложените в касационната жалба аргументи, че не е налице нарушение на чл.18 ЗАНН, тъй като с едно деяние не са извършени няколко административни нарушения, нито пък наказания търговец е извършил няколко отделни нарушения, за да се налагат отделни наказания, които поотделно да изтърпява.

С оглед събраните по делото пред въззивния съд писмени и гласни доказателства и при анализ на същите поотделно и в тяхната съвкупност се налага извода, че  ответникът е осъществил адм.нарушение визирано в НП. Правната квалификация на нарушението съответства на фактическото му описание, като в достатъчна степен са посочени елементите, които определят и индивидуализират вмененото административно нарушение и правилно е приложена  санкционната  норма по чл.65, ал.2 ЗСБТ. Преди да наложи наказанието АНО е обсъдил и института на чл. 28 ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, като е преценил обективно всички факти и доказателства и е извел законосъобразен извод, че административното нарушение не разкрива признаците на маловажен случай, тъй като търговията с храни и цветя има пряко отношение към здравето на хората и участниците в оборота, трябва строго да съблюдават изискванията на закона.

При така изложените съображения касационната инстанция намира, че оспореното решение на РС – Враца е неправилно, като противоречащо на материалноправни разпоредби, поради което следва да бъде отменено. Тъй като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти и обстоятелства, за които писмените доказателства не са достатъчни, настоящият касационен съдебен при условията на чл.222, ал.1 АПК, произнасяйки се по съществото на спора, следва да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

Следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски на ответника.  

При този изход на спора и своевременно направено искане, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, съобразно чл. 27е от Наредбата за правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144  АПК.    

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 348, ал.1, т.1 НПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Решение  № 97/10.03.2022г., постановено по АНД № 1191 по описа на Районен съд - Враца за 2021г., с което е отменено НП № 05409/03.11.2021 г. издадено от Председателя на ДКСБТ и  е осъдена ДКСБТ гр.София да заплати на ЕТ „А.В.- С.“*** разноски в размер на 300 лева  и  вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 05409/03.11.2021 г. издадено от Председателя на ДКСБТ за налагане на имуществена санкция в размер на 500 лева  на  ЕТ „А.В.- С.“*** на основание  чл.65, ал.2  вр. чл.3б ЗСБТ.

 

ОСЪЖДА ЕТ „А.В.- С.“***, да заплати на Държавна комисия по стоковите борси и тържища сумата от 100.00 /сто/ лева - юристконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.