МОТИВИ към присъда № 260001/29.11.2022 г. по НОХ дело № 85/2018г. по описа
на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимия М.Е.
***, е повдигнато обвинение затова, че на 02.07.2013 г. в с. Р., обл.В., с цел
да набави за себе си имотна облага, умишлено възбудил у И.Г.И. заблуждение, че
има разпоредителна власт и ще му предостави за нарязване отпадъчно желязо –
отделни машини и конструкции, от „Завод за метални конструкции“ АД - с. Р., а
именно : три броя подемни кранове с релсов път, шест броя железни стълби и шест
броя телфери , и с това причинил на И. имотна вреда в размер на 10 000 лв. -
престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Предявеният
от пострадалия свид. И. срещу подс. Е., по реда на чл.84 и сл.от НПК във
вр.чл.45 от ЗЗД граждански иск за сумата от 10 000,00 лв. – представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди, бе приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес. И. е конституиран като граждански ищец, а от негово име
повереникът му поддържа иска и моли съда да го уважи.
В с.з.
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано от
фактическа и правна страна и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ в преценен от съда размер. Относно гражданския иск – не взема
отношение.
Свид. И.
е конституиран и като частен обвинител, и като такъв поддържа внесеното
обвинение редом с прокурора – чрез повереника си.
Подсъдимият дава бяснения
по обвинението / в последното заседание/, не се признава
за виновен, отрича да е извършвал деянието и въобще излаганата от прокурора
фактическа обстановка, като при предоставената му последна дума – заявява, че
иска бъде оправдан.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.14
и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
Подс. М.Е.Е.
е
роден на *** ***, българин, български гражданин, не
женен,
основно образование, осъждан, с ЕГН ********** .
Подс. Е. е осъждан с влезли в сила присъди, както
следва:
1./ С присъда 03.05.2012 г., в сила от 19.05.2012 г.,
по н.о.х.д. № 81/2012 г. на РС-Перник, е осъден на "лишаване от
свобода" за срок от осем месеца,
като на осн. чл.66 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от
три години. Деянието е престъпление по чл.206 ал.1 от НК, извършено на
04.01.2011 г. /Относно това осъждане, в бюлетина на Е. е отбелязана
реабилитация по право/. 2./ С
решение от 12.06.2015 г., влязло в сила на 30.06.2015 г. по н.а.х.д. № 70/2015г.
на РС-Брезник, Е. е освободен от наказателна отговорност, като на осн. чл.78 А
ал.1 от НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00
лв., за деяние по чл.343 В ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 05.11.2010 г.
Подс. М.Е.
и пострадалият И.И. се познавали от началото на 2013 г., тъй като и двамата участвали
в сходен бизнес – обикаляли по страната, намирали производствени обекти –
заводи и др. предприятия, в които налични и ненужни за собствениците метални
вещи се продавали, и те ги изкупували за скрап. Така например, точно в началото
на 2013 г. подс. Е. и негови познати – свид. И.Т. и Б.Б., били в завод в гр. Г. О.. Св. Т.
имал фирма „Ванеса 99“ ЕООД, притежаваща лиценз за търговия с черни и цветни
метали. На тогава в гр. Г. О., не чрез нея, а помагайки на друга фирма / на
сестра му - „Метал Груп“ ЕООД-Перник/, която била собственик /закупила/ и продавала
метални вещи, находящи се в завода, той участвал в сделки. В тази му дейност му
помагал и подс. М. Е.. Така през зимата на 2013 г., м.01., св. И. закупил от
бившия завод за метални изделия в гр. Г.О. кран и други метални предмети. И. не срещнал проблеми и трудности при тази
сделка и поради това останал с добри впечатления от Т., Е. и Б..
Няколко
месеца след това, вече лятото на 2013г. , подс. М. Е. се обадил на И. и му
казал, че има машини за продаване от друг завод – „ЗМК“ АД в с. Р., обл.
В., който
завод Е. казал: „бил купен от тях“ – И. останал с впечатлението, че става
въпрос за същите лица, с които имали сделка и в Г.О.. И. се
разбрал с М. Е. да се срещнат- те двамата, там в завода.
На 02.07.2013
г. подсъдимият М. Е. тръгнал от гр. В. към с. Р., за да
покаже на свид. И.И. машини и метални предмети, които се продават в завода там.
Пред портала на „ЗМК“ в с. Р., който
бил собственост на фирма „ММК“ АД-Р., в която основен собственик на
капитала била свидетелят Юл. Б.-К., а свид. Я.Ш. – член на съвета на
директорите на фирмата, подс. Е. пристигнал с л. а. м. “АУДИ“, с рег. № ВН 6996
ВС. Автомобилът бил управляван от свид. М. М. ***. Така малко преди обяд пред
завода пристигнал и И., придружаван от своите познати – свид. М. М. и В. П., с
тяхна кола м. “БМВ“. След портала към завода имало метална врата, а след това
още прегради – бариери, като до последната имало и малка постройка - „будка“ за
пазач, без такъв в момента обаче. На територията на завода влезли И., Е. и
свид. М., като последните двама имали ключ от катинара на едно от халетата. С
ключа отключили едно такова в двора на завода. Вътре И. видял кранове и телфери
на тях, отвън също му показали кранове със стълби на тях и релсов път. На И. от М. Е. му били обещани за продан шест стълби
от кранове, три крана с релсов път и шест телфера. Двамата – Е. и И. се
договорили за цена общо 30 000 лв. за металните вещи, посочени по-горе, и
капаро 10 000 лв. за тях. Капарото следвало да се плати веднага и И. го сторил.
Св. М. му подал от колата, с която тримата били дошли якето му – от него И.
извадил 10 000 лв. в купюри от по 50,00 лв. Преброили ги с Е. и последния ги
прибрал. Като документ, удостоверяващ извършеното плащане по сделката, М. Е. съставил „разписка“ – върху бланка от кочан
на стокови разписки „за получаване на стоково-материални ценности“, в нея
вписал сумата от 10 000 лв. и посочил, че е за получени 10 000 лв. , капаро,
за 3 бр. кранове с релсов път, диреци – 6 бр. диреци, 28 парчета от релси и 6
бр. телфери. Разписката била подписана
от Е., но като свои имена той посочил в нея „М. К. Р.“,
действащ от името на ЮЛ – „Метал СнаП“ ЕООД, като предоставил оригинала и
копието от нея на И.. И. също се подписал в разписката. Съгласно договорката им
с Е. от 02.07.2013 г., И. следвало на следващия ден да посети отново завода и
да започне нарязването на крановете, стълбите и телферите, за да си ги
транспортира към пункт за отпадъчно желязо, а и тогава да доплати сумата до
пълния уговорен размер – до 30 000, 00 лв.
Когато
обаче, на 03.07.2013 г., свид. И. , отново заедно със свид. М. М. и В. П. и още
няколко лица – наети от първия като работници за рязане на желязото,
пристигнали пред завода в с. Р., били изненадани. Порталът бил заключен. ПоявИ.т
се в двора свид. С. С. – директор на самия завод, също бил изненадан – не
очаквал хора, които да режат и/или вземат вещи от завода, тъй като той, като директор,
въобще не бил информиран за подобно нещо. Заводът осъществявал дейност, имало няколко
назначени работници в него и С. не допуснал въобще появилите се там И. и
придружаващите го лица да вземат нещо от завода. След като пострадалият свидетел
обяснил, че е идвал предния ден и се е
договарял с подсъдимия М. Е. за покупката на метални вещи от завода, С. му
обяснил, че това е невъзможно – никога не били обявявани за продан подобни
вещи, тези или други от завода. С. знаел, че преди време представители на
предприятието били обявили в интернет пространството, че продават акции от
фирмата си, собственик на завода в с. Ружинци, но не и самите вещи в обекта. С.
обяснил това на И., както и че преди тях / няколко дни / са идвали хора от гр.
Перник – също да огледат завода, но не са го купили.
Св. И. разбрал,
че е измамен от М. Е. и уведомил полицията – заедно със свид. С. С. посетили
полицейския участък в с. Р. към РУ-Белоградчик, където обяснили за случая. И.
бил посъветван да подаде официално сигнал в РУ-Белоградчик.
И.
подал писмени сигнали-жалби в РУ-Белоградчик, РП-Белоградчик / сега ТО към
РП-Видин/, ОП-Видин, ДАНС и СП-гр.София.
След
извършени проверки на ОП-Видин, ДАНС и СП-гр.София, съответните органи към тях
стигнали до заключения, че случаят не е от компетентността им и матиралите по тези
проверки били изпратени по компетентност на РП-Белоградчик / тогава/.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена, въз основа: показанията на свидетелите Ил. И., В. Б. / дадените по
сл. д. – четени, и в с. з. /, М. М. / дадените в досъдебна фаза и прочетени в
с.з., т. к. има много факти, за които св. М. пред съда не си помни с
подробности и тогава - в с. з. даде много общи показания/, частично обясненията
на самия подсъдим, показанията на свид. И.Т. /дадени в хода на разследването по
сл. д и прочетени в с.з./ , на свид. Б. Б. / но частично възприемани от съда –
и от дадени в с. з. и по сл. д.,
прочетени/, на свид. М. М. /дадените в
досъдебна фаза и прочетени в с. з., т. к. свидетелят в с. з. не си
спомни нищо/ и на приобщените по делото писмени доказателства от Сл. д. № 30/2013г.
на ОСлО при ОП-Видин, както и представените в с.з. писмени доказателства и
приети от съда. / от показанията на свид. К. К. и М. М., разпитвани в хода
на ДП, прокурорът се отказа и не пожела разпитването им и от съда, поради което
и съдът ги заличи от списъка с призовани първоначално лица /.
Съдът намери, че гореописаните доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин
установяват описаната фактическа обстановка, поради което изцяло основа на тях
своите фактически изводи.
Според
съда се доказва авторството на деянието – в лицето на подс. М. Е., а именно, че
на 02.07.2013 г. в с. Р., в производствен обект „ЗМК“, с цел да набави за
себе си имотна облага, е възбудил заблуждението у И.Г. И. - че има правната и
фактическа възможност /разпоредителна власт над вещите/ да му продаде метални
вещи от обекта – завод, с което причинил на И. имотна вреда в размер – 10 000,00
лв., платени от последния като капаро по „сделката“ по между им.
На
първо място, съдът отбелязва, че отчита обстоятелството на времето –
календарно, изминало от момента на деянието, за което се търси отговорност от Е.,
поради което много от лицата - свидетелите, разпитани в с. з. не помнят доста
факти по случая или изпаднаха в противоречия относно тях. Това обстоятелство бе
преодоляно чрез процесуалната възможност по НПК – да бъдат четени показания,
дадени от свидетелите в хода на досъдебната фаза на процеса - в с. з. Прочетени бяха и показанията на
свидетели, които са починали към момента на провеждане заседанието.
Съдът
приема за достоверни показанията на свид. И.И., дадени в с. з., с изключение на
съобщения номер на автомобил, с който той заяви, че свид. М. М. / както съдът
установи / и подс. М. Е. са се появили пред завода в с. Ружинци. / рег. № с
цифри „8888“/. Показанията на И., възприемани като истинни, вкупом с думите на
свид. М. М. , В. Б., Ив. Т., Б. Б., М. М. /онези, които съдът обаче приема за
достоверни/, и работниците /тогава/ в завода – свид. С. С., Т. Ж., М. П., Б. А.,
З. Ц., В. С., формират една еднородна, безпротиворечива фактическа обстановка,
която и съдът прие за осъществила се на 02 и 03.07.2013 г.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Б. и М. / дадените в хода на досъдебната фаза, както посочи по-горе
съдът/, които идентично с И. сочат къде, кога и каква договорка е станала между
И. и Е. и предадените пари от първия на втория, с оформения документ. Освен И.
/ на л.77 от том № 1 на сл.д./, и Б., и М. са разпознали /протоколи и снимков
материал на л. 51-58 от том № 3 от сл. д./ изрично подс. М. Е., като лицето,
присъствало на 02.07.2013 г. в завода в с. Р. и
участвало в договорката с И. за покупка на машини. В проведените очни ставки
между подс. М. Е. от една страна и свидетелите И., Б. и М., последните двама и
там също категорично сочат подсъдимия, като човека, договарял се с И. в завода
в с. Р., и
приел от него парите – пачки от банкноти по 50,00 лв., общо 10 000 лв.
капаро, също – написал тогава и „разписката“ на И., с други имена, освен
личното си.
Обясненията
на подс. Е. пред съда – дадени малко пред приключване на съдебното следствие, и
в които отрича вината си и авторството на деянието, следва частично да се
приемат за истина, те са и негов израз на правото му на защита, така че не
длъжен да говори истината пред съда. Но няма причина да не се кредитират
относно познанството и повода за него с И. – отношенията им , когато са имали
общи интереси в гр. Г. О., извършване на подобна дейност, като в с. Р..
На
следващо място, свид. М., в четените негови показания /поради заявено не
помнене на случая в с. з./ , намиращи се на л. 18-20 от том № 3 на сл. д. и
л.38-41 от том № 1 от сл. д./ подробно разказва, че е придружил лице,
управлявало аварирал тогава л. а., до завода в с. Р., със
свой автомобил / макар и не пререгистриран на негово име тогава / - л. а. „АУДИ“
с рег. № ВН 6996 ВС. Това е именно и автомобила, сочен от свидетеля Б. в
разпита му, както и при проведената очна ставка с подс. Е., като кола, с която
последният е дошъл и си е тръгнал. Този автомобил, като управляван от М. е
отразен и в писмени доказателства – докладна по случая, на РУ-Видин. / свид. И.
иначе в очните си ставки с Е. и М. само казва, че „Ауди“-то е било с „хубав,
запомнящ се номер“, но и тогава не си ги е спомнил, а сега пред съда – заяви„8888“,
и предвид изминалото много време е нормално да се бърка цифрите/. Съдът намира
за не доизяснено отношението / връзката/ по казуса на свид. М. и подсъдимия –
какви са били и от кога, познати само или в други бизнес отношения, той и подс.
Евтимов през 2013 г., респ. какъв точно е бил повода М. да придружава Е. в завода
в Р., но е безспорно,
че те двамата, с автомобила на М. са дошли там и заедно са си тръгнали, след
като Е. е взел капарото от И.. Св. М. е разпознат от свид. И., Б. и В. П., като
това, придружаващо Е., лице не официално / не по реда на НПК/ – в гр. В., при
случайна среща на улицата, няколко дни след деянието / на 05.04.2013 г.,
удостоверено и в докладна на служител на РУ-Видин, том.2, л.32 от сл. дело/.
Това „познаване“ на М. им е дало повод и да го фотографират и снимката на същия
да е приложена към последвалата допълнителна жалба до ОП- Видин / от 11.04.2013
г., пак в том 2 от сл. дело/, от И.. Очевидно по тези неясни за съда и
недоказани по цялото наказателно производство отношения, М. не свидетелства в
пълнота на обстоятелствата относно познанството си с Е. и повода да го
придружава с автомобил до завода в Р. точно на 02.0.7.2013г., а да
формира версията за помощ на непознат човек, когото докарал, изчака и върнал
обратно до гр. В., житейски не съвсем логична.
Показанията
на свид. Ив. Т. и Б. Б., прочетените обаче в с. з. на 26.09.2019 г. и дадени по
досъдебното производство / поради множеството противоречия и не пълноти, в
които изпаднаха тези свидетели/, съдът приема за достоверни, те указват на
поведението на И., след като на 03.07.2013 г. е осъзнал извършеното от Е.
спрямо него – въвеждането предния ден в заблуждение и „фалшивото“ обещание. По
техни думи / на Т. и Б./ И. е търсел контакт с Е., за да уредят сметки – И. съобщил
да е измамен. Св. В. и Б., след като се запознаха с прочетените им показания /изслушаха
ги/ в с. з., давани от тях в досъдебната фаза, особено св. Б. – който до този
момент заявяваше, че лицето в залата – сочейки подсъдимия Е., и лице, на което
казвали „Маци“ са едно и също, след това коренно промени твърденията си относно
идентичността на подсъдимия и лице с прякор „Маци“. Това съдът намира за
желание да се изопачи истината и да се прикрие факта, че именно подсъдимият е
лицето, което свидетелите познават от Г. О., и
което са търсили И. и компанията му, при тях, дни след 02.07.2013 г., т. е.
опит да се отрече съпричастност на подсъдимия към случая. Ето защо и съдът не
приема за правдиви твърденията на св. Т. и Б. в с. з., а тези от разпитите им
по следственото дело, показания, давани много по-скоро след случая, за който се
оплаква И..
Свид. Ж.,
С., С. , Ц., А. и М. П. по един идентичен начин описват възникналото напрежение
и конфузна ситуация на територията на „ЗМК“ АД-Ружинци на 03.07.2013 г., след
появата на свид. И., Б., М. и други, придружаващи ги лица, дошли с намерението
да нарежат и вземат, „закупени „ метални вещи от завода. Затова съдът възприема
за правдиви думите им, макар и те да не са очевидци на станалото предния ден в
завода. Събраните показания на свидетелите сочат, че самото предприятие е с
много голяма площ, в няколко отделни и
раздалечени една от друга сгради – складове, цехове и административни
помещения, поради което и съдът допуска възможността посетителите в завода /
работещи или външни лица/ да не се забелязват едни други в различни моменти
през деня, когато и охрана не е имало фактически на порталите, бариери или в специално
помещение / будка за пазачи/.
Показанията
на свид. Ив. А./ четени в с. з., поради настъпила смърт на лицето/ изясняват, че той е бил
ползван единствено като подставено лице, на чието име са регистрирани ЮЛ, вкл.
и „Ивекс Сатурн груп“ ЕООД-София. На последното е била регистрирана и СИМ карта
с тел. № **********, ползван от подс. М. Е. към момента на деянието, и от който
са провеждани разговорите с свид. И.. Тези показания не доказват друга
съпричастност на самия А. към разследваното деяние.
С
показанията си пък, свид. Юл. Б.-К. и Я. Ш. /които съдът също кредитира/,
изясниха, че към 2013 г. са били обявени за продан акции от ЮЛ, собственик на
„ЗМК“ АД-Ружинци, но не и самия завод в с. Р. или
вещите в него, кореспондиращо с думите и на свид. С. С. – ръководител тогава на
завода. Тези трима свидетели / т.е. и С./ потвърдиха, че по същия повод в
завода са идвали и други лица да оглеждат обекта, но до сделки не се е
стигнало. Възможно е свид. Б. Б., неговата съпруга /упомената като А./ и
свидетелите Д. Б. и Р. М., в края на м. юни - началото на м. юли 2013 г. да са
били наистина в обл. Видин, на туристическа обиколка, вкл. и да са посетили гр.
Б., както
заявяват пред съда, с л. а. на Б., марка „Ауди“. Поради това и от телефонен № **********,
ползван от Б. и съпругата му / регистриран на нейно име/ би било нормално да е
осъществяван разговор, през клетката на мобилен оператор, намираща се в с. Г. О.,
ноторно известно на съда, като село находящо се в района и на гр. Б. и на
с. Р.. Но
дори и друг да е бил поводът за посещението на тези свидетели в района –
например, те, или най-вече свид. Б., да са посещавали завода в с. Р., като
сочени „лица от гр. Перник, идвали на огледи“, то това не променя фактическата
обстановка по казуса, приемана от съда досежно посещенията на подс. Е. и свид. И.,
Б. и М. на същия завод и правените уговорки между И. и Е. и разменените пари и
неосъществената покупко-продажба.
Събраните
показания по делото на свидетелите И., Б., М., Т., Б., за ползвани телефонни
номера, техни или регистрирани на близки хора и фирми, се подкрепят иначе и от
информацията от мобилните оператори, издирвана по разследването - те
потвърждават относно това на кого – ФЛ или ЮЛ, са или регистрирани определени
СИМ карти, респ. телефонните номера на същите. Тези справки например,
потвърждават думите на свид. И., че е ходил в гр. П. и осъществявал
телефонни контакти със свид. Б. Б. – на номера на жена му А., което
е в подкрепа на показанията на И., не отричано иначе и от Б. Б. и Ив. Т. *** с И.
и поставения проблем от него.
В хода
на разследването по сл. д.№ 30/2013 г. на ОСлО при ОП-Видин са назначени и
проведени две експертизи, заключенията по които съдът прие в съдебното
следствие. Съдебно психолого-психиатричната експертиза, осъществена спрямо
подсъдимия - обвиняем тогава, М. Е. установява неговото психично състояние,
като отрича наличието на психиатрично, психосоматично или психическо
разстройство. Повод за провеждането на това освидетелстване е станал депозиран
от самия обвиняем амбулаторен лист за преглед при психиатър, но очевидно той
/лекарят/ е диагностицирал моментен здравословен проблем у Е., който при
проведено медикаментозно лечение е отшумял. Експертизата е приключила със
заключение, че Е. не страда от психично заболяване и не е в такива
състояния, които да му пречат / към момента на освидетелстването/ или да са му
били пречили до тогава, да участва в наказателно производство, респ. в
процесуално следствени действия, както и че разбира свойството и значението на
постъпките си и може да ги ръководи.
Другата,
графическа, съдебна експертиза, проведена в хода на досъдебното разследване, с
обект на изследване ръкописният текст в реквизитите на ксерокопие на „Стокова
разписка за получени СМЦ“ е дала
заключение, че този текст е изпълнен е подс. М.Е.Е., вкл. и вписаното от него
име на издател „М. К. Р.“. Заключението по тази експертиза бе четено,
обсъдено и прието от съда в с. з., като доказателство по делото. Съдът е
изложил мотиви при това си решение, но и посочва още, че намира за допустимо
това доказателство. Независимо от факта, че обект на експертизата е било
ксерокопие на документ /поради твърдяно изчезване, изгубване на оригинала/, и практическото предпочитане
на оригинал на документите по принцип, то съгласно допускана съдебна практика при
невъзможност за изследване на оригинали, е възможно ползването на техни копия.
Във всеки конкретен случай на провеждане на експертиза върху копие, от
практическо значение е годността му да бъде изследвано, качеството на състоянието на същото, което
преценява самият експерт /вещото лице/, провеждащ експертизата. В случая вещото
лице, разпитано и в с. з., отговори на въпросите относно годността на
ксерокопието на документа „разписка“ и потвърди, че то не е манипулирано - няма упражнено въздействие върху копието и
няма пречка да се подложи на експертната оценка въпроса за автора на ръкописния
текст.
Затова
е съдът прие ксерокопието на разписката, като имащо отношение към правния
казус и като писмено доказателство по
делото – в уверение за предадената сума от пострадалия И. на подс. Е., като
допълнителен факт, вкупом с показанията на свидетелите И., Б. и М., присъствали
при предаването й и оформяне на документа. С това обстоятелство е доказан и
другия елемент на измамата – нанесената вреда на пострадалото лице. Причинената
щета на пострадалия не му е възстановена и до момента на разглеждане на делото.
Е. въобще не е имал намерение според съда да изпълнява обещанието си за продажба
на металните машини и елементи, тъй като не е имал никога правото – юридически,
да стори това и преднамерено е попълнил „погрешно“ свое име – бащино и фамилно
в разписката.
С оглед
изложените до тук доводи съдът намери за доказано извършването на
престъплението, за което е повдигнато обвинение – по чл.209 ал.1 от НК, момента
и мястото на извършване на същото и неговия автор – М. Е..
От
правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс. М.Е.Е.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.209
ал.1 от НК.
От
обективна страна - На 02.07.2013
г. в с. Р., обл.В., М. Е. възбудил у И.Г.И. заблуждение, че има
разпоредителна власт и ще му предостави за нарязване отпадъчно желязо – отделни
машини и конструкции, от „Завод за метални конструкции“ АД - с. Р., а
именно : три броя подемни кранове с релсов път, шест броя железни стълби и шест
броя телфери , като с това му причинил - на И., имотна вреда в размер на 10 000,00
лв.
От
субективна страна – подс.
Е. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че въвежда в
заблуждение пострадалия - обещава му определено действие, което обещание
подсъдимият е знаел, че няма да изпълни / тъй като няма никаква разпоредителна
власт над вещите в „ЗМК“ АД-Ружинци/, и го е направил със специалната цел да си
набави имотна облага /получената сума от И./. Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването им.
Съдът
намира, че причините за извършване на престъплението са желанието на подсъдимия
да се облагодетелства по неправомерен начин, без полагане на труд и възползване
от формираното доверие от страна на пострадалия при предходни техни срещи и
идентични договорки.
По вида
и размера на наказанието:
За
извършеното от подс. Е. престъпление е предвидено наказание "лишаване от
свобода" от една до шест години. Съдът счете с оглед обстоятелствата в
конкретния случай, че не са налице предпоставките на чл.55 ал.1 т.1 от НК за
определяне на наказанието под най-ниския предел, предвиден в чл.209 от НК. Не
се установиха по делото изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в закона наказание да
се явява несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия и спрямо личността му.
Съдът при определяне наказанието на Е. отчете като смекчаващо вината
обстоятелство единствено по-младата възраст на подсъдимия към момента на
деянието. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете: невъзстановената вреда на пострадалия, стойността
на нанесената с деянието имуществена щета – не ниска, както и предходно друго „осъждане“
по смисъла на НК на подсъдимия / по н.о.х.д.№ 81/2012 г. на РС-Перник/.
Изхождайки
от посочените обстоятелства съвкупно, както и обаче изтеклия голям период от
осъществяване на престъпната проява, съдът определи на подс. Е. наказание в
минималния размер - "лишаване от
свобода" за срок от една година,
при съобразяване разпоредбата на чл.36 от НК, след като прие, че наказание в
този размер в най-голяма степен би отговаряло на специалната и генерална
превенция по българското наказателно право.
При
наличието на предишно осъждане на подс. Е., посочено във фактическата част на
настоящите мотиви/ по н.о.х.д. 81/2012 г. на РС-Перник, тъй като за другото
провинение той е освободен от наказателна отговорност/, не може да намери
приложение чл.66 от НК - липсват материално правните предпоставки за това
/деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от
общ характер /съдът намира, че направеното отбелязване в бюлетина за съдимост
на Е. за настъпила реабилитация по право, не следва да се зачита от настоящия
съдебен състав, тъй като при нанасянето й не са били налице известните сега обстоятелства
– за извършено последващо - настоящото деяние/. С оглед на това и на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "общ"
режим на изтърпяване на наказанието, наложено на Е. /настоящето деяние , макар
и извършено в изпитателния срок на предходно условно осъждане, не обуславя
„строг“ режим на търпене, т. к. не са налице изискванията на чл.57 ал.1 т.2 б.
“в“ от ЗИНЗС – сборът от двете наказания, по настоящето дело и по условното
осъждане да надвишава две години/. На
следващо място, по отношение на подс. Е. са налице предпоставките за
приложението на чл.68 ал.1 НК, като съдът постанови, че осъденият следва да
изтърпи отделно от наложеното му по настоящото дело наказание и наложеното и с
присъдата по н.о.х.д.№ 81/2012г. на РС-Перник наказание "лишаване от свобода" за срок от осем месеца, чието изтърпяване е било отложено за срок от три
години, считано от 19.05.2012г., тъй като в този изпитателен срок Е. е извършил
престъплението - предмет на настоящото дело. / Отразената в бюлетина му реабилитация по
право, не е настъпила всъщност, тъй като към момента на протичане на
изпитателния срок, той е извършил деянието по настоящето дело, за което е наказан
сега с „лишаване от свобода“ , което пък не е било известно на съдията, извършил
отбелязването към онзи момент/. Това наказание - по н.о.х.д.№ 81/2012г. на
РС-Перник, следва да се изтърпи при същите условия по ЗИНЗС – при “общ ” режим,
както наказанието, наложено по настоящето н.о.х.дело, на осн чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС / по идентични мотиви за режима – с посочените по-горе от съда/.
По
гражданския иск:
След
като призна за виновен подс. Е. по повдигнатото му обвинение, съдът намери, че
предявеният срещу него от пострадалия Ил. И. граждански иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД е доказан по основание. Относно претендирания размер от 10 000,00
лв., съдът счете, че същият е основателен. Предвид събраните по делото гласни и
писмени доказателства, съдът приема за установено, че стойността на причинената
на И. имотна вреда е 10 000,00 лв. и претенцията на последния за обезщетение в
претендирания такъв именно размер, е основателна. Поради което и съдът уважи
претенцията на гражданския ищец Илия Г.И. с ЕГН **********, като осъди подс. М.
Е. да заплати на ищеца търсената чрез съда сума – а именно 10 000,00 лв., ведно
със законната лихва, считано от 02.07.2013 г. до окончателното заплащане на
присъдената сума.
По
разноските:
На
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Е. да заплати по сметка на:
ОСлО при ОП-Видин направените по делото разноски, в размер на общо 309,12
лв. / триста и девет лева и 0,12 ст. / – възнаграждения за вещи лица,
направени в досъдебното производство, по сметка на ОД-МВР-Видин направените
по делото разноски, в размер на общо 141,27 лв. сто четиридесет и един лева и 0,27 ст. / –
възнаграждение за вещо лице и разход за фотоалбум, направени в досъдебното
производство и по сметка на ВСС - общо 254,76
лв. / двеста петдесет и четири лева и 0,76 ст. / –
изплатени обезщетения на свидетели за направени в съдебното производство
транспортни разходи и 400,00 лв. / четиристотин лева/ държавна такса върху
уважения граждански иск .
Воден от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: